ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ...
Старецът разръчка въглените в камината, сложи един наръч сухи цепеници и огънят възкръсна като феникс. Алени б
агри обсипаха стаята. Дървета пукаха в такт с огнените пламъци, а те танцуваха по тавана преплетени в един див, победоносен танц.
Напук на лютата зимна вечер навън, в стаята беше топло и уютно. До камината имаше малка дървена масичка и един голям люлеещ се стол, а пред нея на пода, беше постлан един огромен, пухкав и мек килим.
По корида се чуха глухи стъпки, а миг след това вратата се отвори и се чу детски глас:
- Дядо, дядо разкажи ни приказка...

08 януари 2012, неделя

Крушунски водопади Пътепис във снимки

Крушунският водопад е водопад в Северна България, близо до село Крушуна, Община Летница. Водопадът се намира на 28 km от град Ловеч. Крушунският водопад е известен със своята живописност. Той е образуван от множество карстови тераси. Има пътека, която води до пещерата, от която водопадът извира. В района има още два по-малки водопада, и единият от тях се казва Малката Маара. В близост има и още няколко пещери - Урушка Маара, Горник, Деветашка пещера.

"Маарата" е след селото и е на северния край на Деветашкото плато. Най-голямата в страната варовикова водна каскада. Тя е осеяна с много прагове, тераси и малки басейнчета. Главният водопад се спуска от височина 20 м. Разделя се на няколко ръкава и създава още няколко водопада. Въздухът до водопада е влажен и наситен с водни капки. Местността е напълно непроходима. Без стълбите и направената екопътека не може да се стигне до извора на водопада. Той е скрит в едноименната пещера. До там води тясна пътека, която се провира под варовиковата скала. В парка може да се отседне в къща за гости "Маарата".Пропастта "Вранница" се намира само на 4 км от селото. След табелата за селото завивате наляво по асфалтовия път за с. Кърпачево. Когато стигнете големия завой, пред очите ви се разкрива прочутата пропаст.В района са изградени много екопътеки, които Ви водят до местните забележителности.Тук се намира и Деветашката пещера. До нея може да стигнете след моста на река Осъм по пътя за село Деветаки. Тръгвате по десния бряг по течението на реката. Пътеката е с туристическа маркировка но на места липсва. Пещерата е с най-голямото преддверие в Европа. Тя е най-голямата от 60-те пещери в района на Деветашкото плато. Каскадата от езера и водопади във вътрешността разкрива великолепието на подземната природа.Околността има и богата история. През V в. пр. Хр. района е бил населяван от тракийското племе усдикензи. Тук е намерено едно от най-ценните съкровища – Летнишкото. За римския период свидетелстват останки от крепост, намиращи се южно от селото. През Средновековието районът е бил философски център на скалните монаси – Исихасти. Крушунските водопади са част от богатството на българската природа.


Пещерата "Водопада" се намира на 800метра южно от селото. Галерията е покрита с бели образувания("лунно мляко"), които на фона на кафявия свод създават неописуема гледка. Изворната вода прорязва малката равнина пред пещерата, която хвърляийки се от височината, образува Крушунския водопад.
"Урушката" пещера се състои от две галерии-суха и водна. Сухата галерия в дълбочина се слива с водната. Карстовите води от пещерата са образували бигорна тераса, в която е формиран най-високия водопад в околността(около 20метра височина).
Деветашката пещера
Ако сте почитател на спелеотуризма и проявявате интерес към тайните и скритата красота на подземния свят, то Деветашката пещера е едно от местата, които трябва да включите в туристическата си програма. Разположена е на десния бряг на река Осъм. Пещерата впечатлява с огромните си размери. Входът й, който е широк 35 м. и висок 30 м., води към просторна зала с площ 2400 кв. м. Тя е пещерата, с най-голямото фоайе в Европа. Височината й достига на места до 100 метра.Нещо друго, което я прави изключително интересна, са седемте отвора, разположени по тавана, през които прониква естествена светлина и осветява централната зала и част от двата клона на пещерата. Най-големият от отворите е известен под името Килика.” След централната зала пещерата се разделя на два клона. Левият е дълъг около 2,5 км. През него протича малка рекичка, образувайки каскада от естествени езера и малки водопади, преминава през централната зала и се влива в река Осъм. Десният клон е сух и топъл и значително по-малък. Той завършва с малка галерия с кръгло помещение, известно под името Олтара. Поради добрите условия за живот, които пещерата предлага – подходяща за отбрана, големи размери, естествено осветление, малка рекичка - тя е била обитавана през седем различни епохи. В древността е била светилище.
Река Осъм
Река Осъм се образува от сливането на Черни и Бели Осъм, като за начало е приет Черни Осъм. Той събира водите си от връх Левски и м. Венците. Река Осъм тече в северна посока,като пресича северния склон на Старопланинската верига и Предбалкана. В средното си и долно течение силно лъкатуши и прави големи завои и осморки, откъдето е получила и своето име. Старинното и название е било "Осмос". Под "Деветашката пещера", по течението на реката, се оформя уникален каньон. Пролетните и води са предизвикателство за любителите на силни усещания и създават подходящи условия за рафтинг. Спускайки се по реката с лодка, може да се срещнат водни костенурки, риби, птици рибари и чапли, а в походящо време и сърни и други диви животни. Реката е подходяща за къпане и бивакуване.
Флора и фауна
Районът е със специфична флора и фауна, с представители на няколко фитогеографски и зоогеографски зони, с редки и изчезващи видове,включени в Червената книга на България, ендемити и реликти и голямо разнообразие от ценни лечебни растения. Срещат се диви прасета, сърни и елени лопатари. От хищниците преобладават лисици, чакали, по-рядко вълци.Днес са запазени бухал, скален бял орел(змияр), голям ястреб и други.
Непосредствено до парк "Маарата",в северната му част,има открита минерална вода,с дебит 16,5 л/сек,температура 58С и минерализация11,5%.Нейния състав е анализиран и е с доказана ефективност за лечение на кожни,на опорно-двигателния апарат и неврологични заболявания.













video

Автор: М.З.
източници: интернет, youtube.

0 коментара:

Публикуване на коментар