ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ...
Старецът разръчка въглените в камината, сложи един наръч сухи цепеници и огънят възкръсна като феникс. Алени б
агри обсипаха стаята. Дървета пукаха в такт с огнените пламъци, а те танцуваха по тавана преплетени в един див, победоносен танц.
Напук на лютата зимна вечер навън, в стаята беше топло и уютно. До камината имаше малка дървена масичка и един голям люлеещ се стол, а пред нея на пода, беше постлан един огромен, пухкав и мек килим.
По корида се чуха глухи стъпки, а миг след това вратата се отвори и се чу детски глас:
- Дядо, дядо разкажи ни приказка...

16 февруари 2012, четвъртък

Днес Дядо има рожден ден! Става на 86 години

На дедо - Мадлен Алгафари

Когато си готов да заплатиш цената,
Вселената желаното ти праща!
А ако си изгубил свободата,
когато я прежалиш ти я връща!

Еднакво е със самотата -
приключва, ако я приемеш!
Когато не целиш отплата,
ако си дал, ще вземеш!

Уроци кървави, но нужни -
от дедо завещани -
спомени гърбави и тъжни
разравят живи рани.

"Правете всичко, но с внимание!" -
закле ни дедо и замина.
И в мигове на отчаяние,
когато вътре в мен е зима,

си спомням често как се смее:
"Човек сърцето да не губи!
Не спира да обича, като остарее,
а остарява като спре да люби!"

Това стихотворение, Мадлен е посветила на своят дядо. А аз го посвещавам на моя, който е жив и здрав, когото обичам много и се надявам заедно с баба да са още дълги години заедно с нас! Дядо честит рожден ден! Обичаме те!!!

0 коментара:

Публикуване на коментар