ЕМОЦИОНАЛНАТА ИНТЕЛИГЕНТНОСТ – КЛЮЧ КЪМ УСПЕШНАТА РЕАЛИЗАЦИЯ

 

Резюме: В живота си ние се ръководим първо от нашите емоции и чувства, а след това от нашите знания и мисли. Затова е от изключителна важност да умеем да познаваме, диференцираме, използваме и управляваме нашите емоции. Способността успешно да правим това се нарича емоционална интелигентност. Вместо да се страхуваме от проблемите, конфликтите и трудностите, да ги избягваме или пренебрегваме е по-добре да овладеем разумни, полезни и икономични начини за справяне с тях. Тези умения трябва да са свързани с ефективността ни като личности в социума, в който живеем. Емоционално-поведенческите ни способности се отнасят до умението да се изразяваме ясно и конкретно, да слушаме активно, да общуваме свободно, да приемаме и спазваме правила, да сме емпатийни и асертивни.

Емоционалната интелигентност е комплексна цялост от поведения, способности, убеждения и ценности, която помага на човек успешно да реализира потенциала си, ако му се даде този избор. Тези умения човек научава повече или по-малко интуитивно. Различните автори представят различни дефиниции, които варират съобразно гледните точки на изследователите - философски, психологични, невролингвистични, социално-психологични и т.н. Независимо от различните дефиниции (Гарднър, Голман, Салови, Майер) за понятието „емоционална  интелигентност“  на  различните  модели  описващи  категорията можем да обобщим, че това е умението да разпознаваме, осъзнаваме и контролираме нашите емоции, чувства и поведение, както и тези на другите хора. Формирането, развитието, прилагането и усъвършенстването на емоционалната интелигентност е предпоставка за пълноценни и хармонични взаимоотношения в личния и професионалния живот. В книгата си „Теория за множествената интелигентност“ Гарднър, формулира идеята, че традиционните схващания за интелигентност, например коефициента на интелигентност, не успяват да обяснят задоволително когнитивните способности и резултатите от  действията на хората. Множествената интелигентност включва едновременно междуличностна интелигентност „способността да се разбират намеренията, мотивациите и желанията на другите хора“ и вътреличностна  интелигентност  „способността  на  човек  да разбира себе си, собствения си емоционален мир, афекти, емоции, и мотивации, способност мигновено да различава чувства, да ги назовава, превежда в символни кодове и използва като средства за разбиране и управление на собственото поведение.“ (Гарднър, Х., 2014)

Моделът на Салови и Майер, разглежда емоционалната интелигентност от гледна точка на житейския успех, като помагаща на индивида да се ориентира и да действа в социалното си обкръжение. Салови групира отделните способности на  личността  в  няколко главни сфери, а именно: разбиране  на собствените  емоции - „самоосъзнатостта, пълноценното възприемане на чувството, докато то все още трае, е ключов елемент от емоционалната интелигентност. Ако не можем да забележим истинските си чувства, ние ставаме техни роби. Хора, които са по-уверени в чувствата си, направляват по-добре живота си, тъй като имат по-ясно отношение към личните си решения - от избора на спътник в живота до избора на работа.“ (Саловей, П. Майер Д., 1990) Управление  на  емоциите  и  мотивация - „контролът върху чувствата и изразяването им в адекватна форма е умение, което е тясно свързано със самоосъзнатостта. Мобилизацията на емоциите за дадена цел е изключителна важна за вниманието, личната мотивация и творческите сили. Емоционалният самоконтрол (отлагането на възнаграждаваното и потискането на импулсивността) е основна опора за всяко постижение.“ (Саловей, П. Майер Д., 1990) Разпознаване  на  емоциите  у другите, това е способността, която е в най-тясна връзка с емоционалната осъзнатост и е може би най-основната човешка способност - емпатията. „Емпатичните хора са по-чувствителни спрямо фините социални сигнали, които подсказват нуждите или желанията на другите. Това ги прави по-подходящи за професии в областта на медицината, образованието, продажбите и мениджмънта.“ (Саловей, П. Майер Д., 1990)

В книгата си „Емоционалната  интелигентност“, Даниъл Голман определя самоосъзнатостта, самодисциплината и емпатията като основна същност на емоционалната интелигентност. Говорейки за самоосъзнатостта, Даниъл Голман излага мнението си, че тя е основата върху, която се формира емоционалната интелигентност. „Самоосъзнатостта е жизнено важна за психологическото прозрение; тъкмо нея цели да укрепи по-голямата част от психотерапията. Всъщност моделът на Хауърд Гарднър за вътреличностна интелигентност е не друг, а Зигмунд Фройд, великият познавач на тайната динамика на душата. Както показва Фройд, основната част от емоционалния живот е несъзнателна. Чувствата, които бушуват в нас, далеч не винаги успяват да прекосят прага на съзнанието. Емпиричното доказателство на тази психологическа аксиома идва например от експерименти върху несъзнателните емоции, като онова забележително откритие, че хората започват да харесват силно неща, които дори не помнят дали са виждали преди. Всяка емоция може да бъде и често е изцяло несъзнавана.“ (Голман, Д., 2011)

Отговорността за собствените емоции е пряко свързана с емоционалната компетентност и емоционалната грамотност. Саморегулацията е умението за справяне с емоциите, за да могат те да съдействат, а да не пречат на  изпълняваната  в  даден  момент  задача.  Добросъвестност и способност да се отложи удоволствието заради  постигането  на  целта. Саморегулирането ни позволява разумно да управляваме нашите емоции и импулси – да показваме или ограничаваме определени емоции в зависимост от това какво е необходимо и полезно за нас в дадената комуникативна или житейска ситуация. Голман твърди, че „умението да мобилизираме емоциите, за да постигнем някаква продуктивна цел, е вероятно най-важната ни способност. Независимо дали става дума за това да контролираме импулсите си и да отлагаме възнагражденията, да регулираме настроенията си така, че да помагат на мисленето, а не да му пречат, да намерим мотивация да не се отказваме, да продължаваме да се опитваме пред лицето на провала, или пък да намерим начин да влезем в „потока“ и така да се справяме по-добре с предизвикателството - това са все примери за силата на емоциите да насочват творческия ни импулс.“ (Голман, Д., 2011) Когато  изясняваме  процеса  управление  на  емоцията  визираме механизъм на себерегулиране. Умението да се справяме с моментните  импулси е едно  от  съставляващите  навика за управление  на  емоциите.  Когато  говорим  за  управление  на  емоциите,  имаме  предвид управление на деструктивните импулси, тези които пречат за достигане на целта или водят до необмислени постъпки.

За да оценим дадената житейска ситуация се нуждаем първо от интелект, за да обмислим точно какви действия да предприемем и второ, какво емоционално състояние ще бъдат максимално ефективно за нея. Рецепта за всички ситуации не съществува. Метод за управление на емоциите - също. В книгата си „Емоционална интелигентност. Руската практика“, Шабанов и Алешина, предлагат следния алгоритъм за управление на емоциите: „Необходимо е първо да се осъзнае емоцията. След това да се осъзнаят или разберат целите в дадената комуникативна ситуация, ясно да се определи „какво искаме“. Да се прецени в какво емоционално състояние ще сме „максимално ефективни“ за да постигнем тази цел. Да изберем способ за постигане на точно това състояние и да го изпълним.“ (Шабанов, С. Алешина, А. 2014) Според Голман „мотивацията да ставаш все по-добър в нещо, независимо дали става въпрос за свирене на цигулка, танци или генетика, означава поне отчасти да се чувстваш в „потока“, докато го правиш.“ Това означава да изпитваш радост и удоволствие докато правиш това нещо. „Това е състояние, в което хората се отдават напълно на онова, което правят, посвещават му цялото си внимание, съзнанието им се слива с действието.“ (Голман, Д., 2011) Едно от основните социални умения е степента, до която хората са в състояние да изразяват собствените си чувства. В междуличностните отношения е възможно да се повлияе ситуацията, чрез контрол и управление на емоциите, които изпитват хората. Успешната социализация и добрите социални навици се детерминират от добро владеене на емоциите във взаимоотношенията. Това се получава след точно „измерване“ на социалните ситуации и отношенията между хората, спокойно взаимодействие, водене на преговори и регулиране на спорове, сътрудничество и колективна работа, все елементи от успешното управление на превенцията на конфликтите. Голман твърди, че: „При всяко общуване ние излъчваме емоционални сигнали, които влияят на събеседниците ни. Колкото по-умели сме в изкуството на социалния живот, толкова по-добре контролираме тези сигнали.“ (Голман, Д., 2011) Според Мадлен Алгафари, именно емоционалната интелигентност позволява да се отговори на въпроса, защо при еднаква обща интелигентност някои хора са по успешни от други. „За да се адаптираме към един постоянно променящ се свят, класическата интелигентност не е достатъчна. Начинът, по който приемаме промените, е определящ. Непрекъснато ни се налага да прибягваме към т. нар. емоционална интелигентност: нашата способност да използваме по най-добрия начин емоциите и интуицията си.“ (Алгафари, М. 2014)

Литература:

1. Алгафари, М. (2014). Вяра имам. София.

2. Гарднър, Х. (2014). Теория за множествената интелигентност.  София.

3. Голман, Д. (2011). Емоционалната интелигентност. прев. Петьо Ангелов. София.

4. Саловей, П. & Майер Д. (1990). Емоционална интелигентност: въображение, познание и личност. София.

5. Шабанов, С. & Алешина. (2014). Емоционална интелигентност. Руската практика.  Москва.

Автор: Мирослав Зашев

МЕТОДИКА ЗА ПРЕВЕНЦИЯ НА КОНФЛИКТИТЕ В ГИМНАЗИАЛЕН ЕТАП НА СРЕДНО ОБРАЗОВАНИЕ

 

Резюме: Една от главните задачи на съвременното училище е не само да образова, но и да трансформира учениците от индивиди в личности. Концепцията, представена в тези практически идеи, полага основите на един интерактивен модел, за работа с ученици от VIII до XII клас. Йерархично подредените тренинги, следват физическото и емоционалното развитие на ученика и подпомагат неговото самоусъвършенстване. Освен като цялостна методика, отделните тренинги предоставят широка гама от задачи и дейности, които могат да бъдат прилагани при индивидуална или групова работа. Неправилната или непълноценна комуникация е част от факторите, благоприятстващи създаването на конфликтни ситуации, с които се сблъскваме всеки ден, а те от своя страна биха  могли да се превърнат в предпоставка за агресивно поведение.

 

 

Многобройните изследвания по проблема с училищната агресия, а и опитът на работещите в училище психолози и педагози е доказал, че много често конфликтното и агресивно поведение при учениците не е причина, а следствие. „Реалността в практиката относно превенцията на училищната агресия показва необходимост преди всичко от целенасочена, доказано ефективна и детерминирана от целите на идеята педагогическа стратегия, изразена в следните насоки: развитие на емоционалната интелигентност при учениците, регулиране и самоконтрол на гнева, формиране на социална компетентност и учениците.“ (Начева, Л. 2020) В „Емоционалната  интелигентност“, Даниъл Голман определя самоосъзнатостта, самодисциплината и емпатията като основна същност на емоционалната интелигентност. Голман твърди, че „умението да мобилизираме емоциите, за да постигнем някаква продуктивна цел, е вероятно най-важната ни способност. Независимо дали става дума за това да контролираме импулсите си или да отлагаме възнагражденията, да регулираме настроенията си така, че да помагат на мисленето, а не да му пречат.“ (Голман, Д., 2011) Независимо поради какви условия и фактори е породен, гневът не бива да се потиска. „Той трябва да се изрази, за да не обремени психиката в дългосрочен план. Разбира се гневът трябва да се изразява в приемливи форми, така, че да не застрашава или влияе негативно на околните.“ (Начева, Л. 2020) Социално компетентното поведение се свързва със спазването на нормите и правилата, с претенциите на социума или на отделния човек. В този смисъл социалната желателност и социалната чувствителност също са важни за високата социална компетентност - как човек успява да приеме една група или индивид, да се впише в дадена ситуация. Тук голяма роля играят уменията за обмисляне стъпка по стъпка мненията/решенията за постигане на определени социални цели; артикулиране на социалните актове за себе си и другите; генериране на алтернативна последователност за действия, преди да се реши поведението; идентификация и разбиране на мотивите и поведението на другите. „Усвояването на социални умения и компетентности е предпоставка за общото развитие на ученика условия за неговото добро самочувствие и самооценка и успешното му реализиране в живота.“ (Начева, Л. 2020)

Въпросите, свързани с превенцията на конфликтите в общественото образование придобиха безпрецедентна важност, както на национално, така и на европейско равнище. Съществува широк консенсус относно необходимостта от провеждане на спешни и ефективни действия за компенсиране на липсите от алтернативни позитивни стратегии за преодоляване на агресията и разрешаване на конфликтите в учебната среда. Към тях следва да бъдат насочени учениците, учителите и родителите в България и Европа.

Основна цел на методиката е да се превърне в инструмент, улесняващ комуникацията между ученици, учители и родители. От своя страна, това ще доведе до подобряване на атмосферата в училище, а може би и до повишаване на академичния успех на учениците. Описаната концепция представлява методическо предложение. Основана е на базата на различни теоретични постулати и избрани принципи, без да се придържа към определен структурен модел. Методическият инструментариум съдържа широка гама от различни стратегии, методи, дейности и техники. Основна идея на методиката е повишаването на уменията за изграждане на концепции за преодоляване на конфликтите и работата в група. „Основното предназначение на груповите тренировки е човек да се самоопознава и развива, да се учи да разбира другия и да общува с него ефективно.“ (Петрова, К. 2007) Последваща цел е формирането на способности у учениците за самостоятелно извеждане на набор от стратегии за превенция на агресивното поведение. Специфичното тук е оставеното право за преценка от практикуващите специалисти при избор за дейности, в зависимост от конкретната ситуация в клас и контекста на провеждания тренинг. Предоставя шанс за личностно израстване и развитие на учениците от осми до дванадесети клас. По този начин формира и затвърждава у тях здрави модели на поведение. Предлага начини за адекватни реакции в различни житейски ситуации. От постъпването на ученика в VIII до завършването на XII клас, той ще е преминал през двадесет тренинга, всеки от които има за цел формирането на личност с изградена индивидуална ценностна система. Темите на предложените тренинги следват естествения ход на развитие на индивида и трансформирането му в зряла, пълноценна и отговорна личност. Практиката показва, че семейството не може или не успява да изпълнява добре една от основните си функции и задачи, а именно – да формира и изгражда личности у младите хора. Тогава кой и на какво възпитава учениците. Отговорът на този риторичен въпрос е стряскащ и тревожен – това са улицата, медиите и интернет. Когато родителите не могат да отделят необходимото внимание и време на децата си, тогава училището бива натоварено с нелеката задача да образова и едновременно с това да възпитава учениците.  Енергията, усилията и ресурсите, необходими за действията „постфактум”, са в пъти повече, отколкото вложените в превенцията на конфликтните събития.

Предложената методика се явява помощник в това предизвикателно начинание. Тя представлява една цялостна концепция, изградена на  теоретико-приложен принцип. Изпълнението и ще изгради у учениците тези личностни качества, които ще им помогнат да се реализират по най-успешния за тях начин. Темите свързани с конфликтите и агресивността в училище са изключително сложна и деликатна тема. Изпълняването на всички задачи и дейности, включени в тези тренинги, не е гаранция, че те ще доведат винаги до полезен резултат. Това зависи от редица фактори и условности. Сигурно е обаче, че това са стъпки в тази насока. Конфликт не е непременно страшна дума, напротив. „Той може да бъде много полезен за всички участници, ако успеят да се възползват от положителните му страни.“ (Дронзина, Т., 1999)

Методика за провеждане на тренинги на тема „Превенция на конфликтите в училище“

VIII. клас – ТЕМА „Аз и групата.”: 1. Дейност: Отворена лекция. Ролята на групата в света на младите хора – механизми на въздействие. 2. Дейност: Дискусия с елементи на тренинг.  Влияние на групата върху поведението – защо и как? 3. Дейност: Дискусия с елементи на тренинг. Личен избор и съотнасянето му с този на групата – отстояване на Аза. 4. Дейност: Дискусия. Определяне на ефективните комуникативни стратегии за общуването – ефективно общуване.

IX КЛАС – ТЕМА „Конфликт, конфликтна компетентност и развиване на умения за толерантност.”: 1. Дейност: Лекция. Конфликт – определение, видове, фази. Практическо упражнение. „Конфликт – 1000 определения”. 2. Дейност: Изследване на нивото на конфликтност в класа. Социометрия. 3. Дейност: Практическа задача. Аз + Ти = Ние. 4. Дейност: Практическа задача. Толерантност. Игра. „В теб ми харесва…”.

X КЛАС – ТЕМА „Умения за разрешаване на конфликти.”: 1. Дейност: Практическа задача. Тест  „Конфликтен ли сте?”. 2. Дейност: Практическа задача. Работа в групи. Как да се държа в конфликтна ситуация? 3. Дейност: Контрол на агресивното поведение – самоконтрол „Аз-послания”, емпатия. 4. Дейност: Дискусия. „Конфликтът в нашия клас”. Стил на управление на конфликта.

XI КЛАС – ТЕМА „Агресията – приятел или враг.”: 1. Дейност: Беседа. Агресия – същност, видове, форми. 2. Дейност: Обучение с елементи на тренинг. Модели и механизми за справяне с агресивното поведение. 3. Дейност: Попълване на тест за измерване нивото на агресивността на БЪС-ДЮРКИ. 4. Дейности: Дебат на тема: Агресията – приятел или враг.

XII клас –  ТЕМА „Асертивност - що е то?”: 1. Дейност: Беседа. Асертивност и асертивно поведение – що е то? 2. Дейност: Обучение и дискусия. Видове поведение и начини да бъдем асертивни. 3. Дейност: Упражнение и дискусия. „Езикът на асертивността”.  4. Дейност: Практическа задача. „Моят асертивен профил”.

Уменията и опитът за разрешаване на конфликтните ситуации в клас, работата в група и самоконтролът ще се превърнат в онези нужни знания и опитност, които ще помогнат на младите хора за предотвратяване на конфликтите в живота. Често в конфликтна ситуация хората са склонни да застанат един срещу друг, вместо един с друг. Когато двама души работят заедно и всеки уважава както себе си, така и другия, тогава те са готови да работят за постигане на взаимно изгодна цел.

Литература:

1. Голман, Д. (2011). Емоционалната интелигентност. прев. Петьо Ангелов, София.

2. Дронзина, Т. (1999). Разрешаване на конфликти.  София.

3. Начева, Л. (2020). Форми, методи и техники за превенция в училищна възраст. (с. 92-119). Крумов, В. (ред). Предучилищно и училищно образование, брой 5, София.

4. Петрова, К. (2007).  Работа в група. В. Търново.

 Автор: Мирослав Зашев