Статия от рубриката ми за радио Реакция, на тема:
Е или НЕ е тема табу у нас секса и всичко свързано с него
Е или НЕ е тема табу у нас секса и всичко свързано с него
Един от първите изследователи на табуто е Зигмунт Фройд. Във втората част от книгата си “Тотем и табу”, Фройд се занимава с табуто. Терминът табу носи две значения: първото е “свещен”, а второто е “забранен”.
То е един “свещен страх”. Характерно за табуто е, че забраните не съдържат рационални аргументи и имат неясен произход. Табуто, съществува преди боговете и изпреварва във времето всички религии.
Норкоут Томас отбелязва, че съществуват три вида табу: Първият е естественото табу, което е тайнствена сила и е свързано с определено лице или предмет. Вторият е препредаденото табу, което е придобито и е пренесено от жреци или вожд. Третият вид обединява предишните два.
При създаването си, през онези времена, главните цели на табут са били:
1. защита на вождовете от беди
2. закрила на слабите
3. предпазване от опасности
4. гарантиране на важни актове като раждане, женитба, встъпване в мъжество
5. защита на хората от богове и демони
6. предпазване на неродените и на малките деца
7. опазването на собствеността.
При неспазване на табуто настъпва незабавно наказание. Забраните на табуто ограничават удоволствията, свободата на придвижване от едно място на друго и общуването. Те целят предпазването от опасна сила, която действа като зараза.
“Табу” е всичко, което е носител или източник на тайнственото свойство - хора, местности, предмети, природни състояния. Табу е забраната произтичаща от това свойство. За Вундт то включва “всички обичаи, в които се проявява страхът от определени обекти, свързани с култови представи или от действията, отнасящи се до тези обекти”. Според Вундт “няма народ или културен етап, които да са избегнали пораженията, нанесени от табуто”.
Табуто се превръща в управляващ принцип на правите и обичаите и в крайна сметка на законите, моралните най-вече.
Фройд стига до извода, че сходството между натрапливите забрани при неврозата и табуто се състои в липсата на мотиви за тези забрани, както и в загадъчния характер на техния произход. В определен момент те са се наложили и вследствие на страха, се спазват безусловно. Например при “фобията за докосване” всичко, което насочва мисълта към забраненото и предизвиква дори само мисловна връзка, е забранено, също, както и физическият контакт.
Табутата са насилствено внушени от предишното поколение. Първоначалното желание да се върши забраненото продължава да съществува у народите, съблюдаващи табутата. Отношението им към табутата е амбивалентно, в тяхната сфера на несъзнаваното доминира желанието да ги престъпят, но това ги плаши, тъкмо защото желанието изкушава, а страхът е по-силен от него.
Основата на табуто е забраненото действие, към което съществува силна неосъзната склонност. Примерът на нарушителя на табуто е заразителен, за това той е отбягван. Спазването на повелите на табуто не е нищо друго освен отказване от нещо силно желано преди. В церемониала на табуто изкуплението предхожда пречистването.
Амбивалентността присъства в емоционалните пориви на първобитните хора в много по-висока степен, отколкото в духовния свят на съвременните цивилизовани хора. Заедно с намаляването на амбивалентността постепенно започва да изчезва и табуто. Забраните на табуто са резултат от емоционалната амбивалентност.
С възникването на табуто възниква и съвестта по отношение на самото него и чувството за вина след неговото престъпване. Съвестта е вътрешно усещане за необходимостта от потискането на определени пробуждащи се у нас желания. Който има съвест, чувства в себе си правотата на порицанието, справедливостта на упрека за извършената постъпка. Такова е и отношението на първобитния човек към повелята на табуто.
Така че в крайна сметка може да кажем, че за нас, днес Табуто е силна обществена забрана, чието нарушаване обикновено се смята от социума за осъдително или отвратително. Табутата могат да варират от религиозни забрани за докосване на определени предмети, за извършване на определени действия или за произнасяне на определени думи, до приети и в нерелигиозни общности забрани за публично използване на определени думи, жестове и др.
След като знаем вече малко повече за Табуто, нека се замислим и върху самата тема на предаването днес, а именно "Е или НЕ е тема табу у нас секса и всичко свързано с него?"
С облекчение мога да кажа, че днес темата секс, вече е детронирана от званието табу. Да факт е че все още има някои теми, които са забулени под булото на табуто, но за тях започва да се говори, макар и бавно, по-малко и трудно, но се говори.
Доказателство за това е дори и темата тази вечер. Факт е и че от телевизора, компютъра, радиото и телефона, постоянно се говори за секс. Има дори предавания, които се посвещават изцяло в лоното на секса.
Лично аз не знам как е било преди 20 години, нямам много спомени от тогава, но от хора, които имат знам, че тогава разговорите за секс са били доста по-трудни и мъчителни, знам че дори и моите, както и голяма част от родителите на връстници ми се затрудняват и изпитват неудобство, като се засегне тази тема. Разбирам ги напълно, те са живели в друго време при други условия, в които разговорите за секс са били табу.
Днес обаче само в частична степен дадени страни от темата за секса, са все още под опеката на табуто, това например са различните видове и вариации на секс, мастурбацията при децата, половото възпитание на подрастващите и на на последно място факта, че за да бъде секса хубав е нужно партньорите да си кажат какво, как и къде им харесва а не да чакат другия да преоткрие Америка.
Затова ми се иска като заключение да хвърля малко светлина и да разбуля табуто върху тези теми, без да имам претенциите че това, което ще кажа, ще изчерпи напълно темата, това просто е невъзможно, и една от главните причини е националния ни характер, който винаги в известна степен ще табулизира темата за секса.
Но да се върна върху разбулването.
Първо видовете и вариациите на секса.
В зависимост от пола на партньорите, сексуалният контакт може да бъде разнополов и еднополов, зависимост от броя, може да е стандартен (двойка) с трети партньор (тройка) или групов сповече от трима. Вариаците на действията могат да бъдат: анално проникване, аналингус, вагинално проникване, кунилингус, мастурбация, петинг, псевдопроникване, трибадизъм, фелацио, фингъринг, фистинг, фрот, целувки, орален секс. А от книгата за любовта Кама Сутра, знаем, че броя на сексуалните пози на практика е неограничен. Важно тук е да кажа, че в по-широкото си значение думата секс означава не само съвкуплението (акт с проникване), но и всякакъв интимен физически контакт с цел удовлетворяване на сексуалното желание. Както и че ако действията, които се извършват са по взаимното съгласие на участниците, без значение от техния пол, брои, вид секс или поза която практикуват, им носят удоволствие и наслада от гледна точка на психологията не представляват сами по себе си никакъв проблем. Всеки човек се стреми към удоволствие, а секса определено е.
Мастурбацията при децата.
През това преминаваме всички, без изключение. Разликата е единствено в отношението и действията на нашите родители, след откриването на този факт. Игрите на чичо доктор и опознаването на собственото тяло, неизбежно водят до откриването на онези части от тялото, които при допир носят по-голямо удоволствие в сравнение с други. Съжалявам ако това, което ще кажа смути някои, но това е прекрасно. Прекрасен е факта, че детето пораства, открива и опознава себе си. Малкото момченце дори е гордо когато открие , че определени действия водят до удоволствие, гордо е от промяната, която вижда в себе си. Това естествено важи и за момичетата. Тук проблема не е в това, че детето си доставя удоволствие, а в това, че родителите в по-голямата си част не знаят какво да правят и как да реагират (а те просто не трябва да правят нищо) и понеже при тях моралът вече е свършил работата си, заклеймяват това като нещо грозно, лошо, неморално, неприлично, вредно дори. Което естествено за детето значи аха удоволствието не е хубаво, не трябва да изпитвам удоволствие, и така през този етап, които като възраст се явява през 7-8–та година се формира ригидния характер. Затова моят съвет към родителите е: просто се радвайте на факта, че детето ви пораства и подпомагайте неговото развитие, а него фрустрирайте със измислени псевдно-марални норми на поведение.
Половото възпитание на подрастващите
Днес историите за птичките и пчеличките не вършат работа. Децата знаят, че бебетата не идват от щъркела, не ги подценявайте. Когато детето започне да задава своите първи сексуални въпроси, не се шашкайте и не измисляйте някакви безумни истории, просто седнете и с подходящите думи, книжки и картинки (днес вече има много такива) разкажете не детето си истината. Като използвате правилната медицинска терминология. Много по-добре е детето ви да научи от вас истината за нещата, от колкото от своите връстници, на улицата или в детската градина.
И за финал хора, говорете, дори ние психолозите нямам някакви телепатични умения. Единствения начин партньора ви да разбере какво, как и къде ви харесва е като си споделяте. Така по този начин, правите връзката си още по стабилна и превръщате секса в още по-голямо удоволствие.
М.З.