Хаос от цветни точки

мАко всичко в живота ти изглежда като хаос от цветни точки или случайни събития, опитай се да смениш перспективата, от която гледаш на нещата.Представи си, че си завираш главата в някоя книжка с много цветни илюстрации, естествено от 1 сантиметър няма да виждаш нищо освен „цветни точки”, но ако погледнеш от 1 метър всичко ще си дойде на мястото.Така е и с живота ни.От по висока перспектива всичко в живота и около него, всичко което ни се случва и преживяваме има смисъл.Света не е хаос от „цветни точки”, а всъщност всички ние сме свързани, а това е прекрасно, истинско, красиво и добро.От толкова близо не може да очакваме всичко да има смисъл, точно сега.Но все повече и повече напоследък чувствам как всички сме свързани в едно цяло.И в живота на всички ни има всичко, ние самите сме всичко.И това ни прави хора, витални, нормани, различни,хармонични, истински, живи, божествени.
По мотиви от филма: "Latter Days"
М.З.

Определение за човека

Кой може да даде определение за човека?
Какво е човекът изобщо, машина, робот
или любящо и крехко създание нежно,
което може само с дума да нараниш.

Защо човека се ражда,
какъв е смисъла на живота?
Какви са препятствията във него,
успеха и неуспеха?

На кое място поставят се,
вярата, надежда, любовта?
Дали късметът му е
спътник во'веки?

Гледа навън в неизвестност,
чувства страх, самота и тъга.
Мисли за всичко, за нищо,
за безкрая и вечността.
М.З.

*** Когато на вън дъжд завали ***

Когато на вън дъжд завали
и капка по капка сипе се той,
в душата нахлуват мисли различни
за живота или за смъртта.

За това как човекът живее,
за делата му на тая земя.
За пропилените и за бъдните дни,
за мечтата превърната в блян

По света има хора различни,
бели и черни, богати и бедни,
но всеки по своему е самотник,
скрил самотата зад привидна усмивка.

Но когато това осъзнаеш вече
е късно за живота напред.
Пред теб се изправя безкрая,
живота си на света завещаваш.

Когато на вън дъжд завали
и капка по капка сипе се той,
в душата нахлуват мисли различни
за живота, не аз за смъртта.
М.З.

Край

И ето края дойде,
а сега на къде?
Къде да се дяне
мойто сърце.

В сънища тихи и топли,
без твойта усмивка
заспивам самотен,
със спомена свиден.

За отминали дни,
отминали срещи.
Пропилени мечти,
пропиляна любов.

Но спомена свиден,
не забравя сърцето.
И в тихата нощ,
тихичко шепне.

Твоето име,
твоята страст,
твоята същност,
от която
отрекох се аз.
М.З.

Ново, ново следователно нищо ново, под старото слънце

Ей тва го знам от часовете по философия, кой го е казал непомня, но цитата помня.Както всяко нещо, с което съм се захващал, така и този блог си остана , само с идеята ежедневно водене...
Интернет дневник, достъпен за всеки... Лични мисли, които искаме обаче всички да видят случайно.Наскоро в "грозната бети", казаха че воденето на блогове, се прави само от озлобени хора, който са гневни и в безсилието си пишат...Дори и да е така, за какво ли пишат сякаш някой ги чете... ГЛУПОСТИ....
Вече всеки може да има блог,стига само да има време, и нерви да го води...
Май в момента съм от страната, на озлобените и пишештите... Има ли смисъл да си водиш онлайн привидно личен дневник...
Не знам... ще пробвам
М.З.