По фалш и по лъжа, днес луднал е света ИЛИ вечерта на оскарите

„По фалш и по лъжа,

днес луднал е света!”

Изключих телевизора. Неможах да понеса толкова фалш, лицемерие, помпозност и самохвалство. Тази вечер е нощта на оскарите в Лос Анджелис. Няма да говоря за тях, това други предостатъчно ще сторят. За мен те са просто тема за размисъл, отправна точка на разсъжденията ми, върху факта, че: „По фалш и по лъжа, днес луднал е света!”

Но това е меко казано, света направо е полудял. И ме е страх, защото неочаквам от това да произлезе нищо хубаво. Но затова по късно. Връщам се за малко на изключения преди минути телевизор. Незнам колко хора по света сега гледат хората по червеният килим. Една статистика твърди, че миналата години всеки осми американец ги е гледал… ужасяващо… страшно!

Замислих се какво свъщност е това оскар, каква е идеята, смисъла и дали въобще го има този смисъл. И да смисъл има, ако смисъла е да се печелят пари… има огромен смисъл, но ако потърсим друг, мисля че няма да намерим. Това е точно като една телевизия в България, съжелявам за примера, но за мен чалга, силикон и холивуд са синоними… Та тук в България има една телевизия(серия студия в Холивуд), която промотира певици(продуцират филми), и на определена дата в годината раздават награди на певиците/актьорите, които пеят/се снимат в продукциите на телевизията/студията… Едно към едно… Само дето както се казва в една реклама, те определят модата, а ние сме в крак с нея, но до кога… Повече за смисълът на тези награди, няма да говоря, просто защото няма смисъл…

Приемам себе си за човек с интелигентност малко над средната, колкото и нескромно да ти звучи. Това което видях в минутите преди да изключа телевизора беше, може би, едно от най-повърхностните неща, които съм чувал тази година… ставаше дума за това, коя актриса ще спечели класацията за най-красива рокля… Тези хора, в кои свят живеят... явно не в моя или твоя. Защото в моя свят, над три милиарда души живеят с по малко по 5 лева на ден, най-малко 80% от всички хора по света живеят с под 15 лева на ден! Според УНИЦЕФ, 22,000 деца умират всеки ден поради бедност и глад. Но аз съм притеснен не за тях, а за това че Анджелина Джули е едва 5 в класацията, за най-хубава рокля. Рокля която би изхранила едно семейство в Сумалия, защо не и България, за цяла година, дори повече… Не си мисли, че обвинявам Анджелиа или които и да е от акторите, които минаха тази вечер по просовутия килим, това би било глупово и наивно, но аз не мога да бъда част от това, гнусно ми е, позорно ми е, та затова изключих телевизора, и сметнах че е по-добре да отделя време и да нахвърля размислите ми, от колкото да стоя като зомби пред екрана и гледам това нищо.

Така се формират поколения по калъп, определени хора режисират не само филми, но и живота на хората по света. По-лесно е да се интересуваш от това дали обувките подхождат на роклята от колкото от хората, които нямат с какво да живият, за да може да живеят обувките и роклята… За съжаление този модел на „затъпяване” успешно се реализира вече и тук в България. Много е лесно да монипулираш ниско образовани хора, затънали в безхаберие, ограничени, не сензитивни, не информирани, не развивашите се, успешно приспани. Въпроса ми е ти от кои си, спиш ли вече, или всеоще си буден?!

Да беше само тази вечер, за съжаления тя един от многото подобни примери на показно лицемери и фалшиви усмивки. Защо, защото това се продава, защо се продава, защото се търси, а защото се търси, защото се продава… Това омагьосания кръг на икономиката. И имайки предвид стадния характер на човека, е много лесно да се достигне до идеята, че това е един кръговрат без край. Освен ако, не се сбъдим от този кошмар и опознаем света не такъв какъвто си го представяме или искаме да е, а такъв какъвто е, без редактиране, без светлини или режисьори.

Ако още си буден, няма как да не прозреш какво има за пудрата, зад камерата, за светлините на светкавиците, зад статуетките…

За да бъда честен, няма да крия факт, че гледам филми, едни от любимите са може би едини от най-комерсиалните, а други никога няма да бъдат номинирани защото са в категория, която няма да се хареса на холивуд. Не виждам нищо лошо в това да се правят филми, но това да правиш нещо, за пари, след това, да организираш награди, с които да печелиш още пари, заради фака че си спечелил пари, ми идва в повече, над лимитите ми… Прекалено е…

Светът в които живем, е различен от този на големия екран, просто защото е истински, реален, той е тук и сега. В него няма втори дубъл, няма сценарии, няма режисьори, няма декори, всичко е истинско, реално, живо. В него ти си главният актьор, режисьор, сценарист, ти избираш как да изиграеш/режисираш/напишеш филма на твоя живот. Но затова трябва първо да се събудиш, време е… камерата вече работи…

М.З.

Българският дизайн на светло

Десет български дизайнери представят свои осветителни тела и мебели в изложба под наслов "На светло". Проявата е част от програмата на Биеналето на българския дизайн и е представена в изложбения център на Рока България, Експо Баня София.

„Макар бианалето да минава под мотото „Дизайн или криза", виждаме, че и с по-малко участници, тазгодишното издание представя доста сериозни неща.", коментира за citybuildhome.bg организаторът на събитието Ивайло Панайотов. „Някои от участниците тук бяха представени на Vienna Design Week, така че нивото е много високо и сме окуражени, че младите хора се изявяват по този начин", каза още той.


(Ивайло Панайотов приветства гостите с "Добре дошли")

Някои от представените дизайнери са добре познати на широката публика. За други, тепърва ще се говори. Един такъв млад автор е Яна Танковска, която показва свои лампи, изработени от хартия. Най-любопитното в работата по двата експоната е това, че огромната лампа от хартия е много по-лека от по-малките. Авторката обяснява това с използването на различни видове конструкции за направата на осветителните тела.




(Лампите на Яна Танковска)

Лампи-свещи, които на практика са вечни пък представя младият автор Христо Колев. Химик по образование и артист по душа, той поставя малка халогенна лампа в най-обикновена крушка. Тъй като коефициентът на полезно действие е по-малък, голяма част от енергията се трансформира не в светлина, а в топлина. Използвайки топлината, Христо разтапя парафин и стеарин /вещество, от което се правят скъпите свещи/.


(Лампите-свещи на Христо Колев)

Eфектът е мека светлина, приятна топлина при допир и интересен дизайн, съчетаващ течност и електричество в едно. „Тази комбинация плаши хората, но когато всичко е направено с мисъл се получава ето този добър резултат" , казва Христо. Интересен е ефектът, когато лапите се изключат и веществата, поставени в балона-крушка изстинат и се втвърдят, обясни още авторът.
Мечтата му е да направи осветително тяло изцяло от светещи компоненти, споделя той. Засега почти успява с модел от вплетени едно в друго осветителни тела, превърнати в права лампа.


("Почти сбъдната мечта")

Порцеланови лампи показва Рада Дичева от tochka&tochka Studio. „Порцеланът и фините керамични материали в последните години съвсем изчезнаха като потребност в България", сподели дизайнерката. Според нея материалът дава невероятни възможности не само за направата на съдове, но и всякакви красиви детайли от интериора. „За съжаление, не остана дори една фабрика, която да произвежда порцелан или фина керамика. А, да говорим за качествен дизайн без фабрики, които да произвеждат материали и продуктите на дизайнерите е смешно", коментира тя. Всичко се крепи на ентусиазма на авторите, смята още тя. „Живеем сега и не можем да отлагаме проектите си. Всички тук сме хора, които правят това, в което са влюбени и са готови да платят всяка цена за любовта си.", допълни Рада.


(Моделите на Рада Дичева)

Модулни лампи от шперплат представя Петър Захаринов. „Моделите са решени така, че да се сглобяват лесно, просто ти трябва крушка и фасунга и малко сръчност". „Аз не правя модели за сноби и всеки може да си позволи лампите ми", обясни своята философия авторът.


(Антиснобската лампа на Петър Захаринов)

Сглобяеми артикули излага и Константин Ачков, който също използва дърво и шперплат за произведенията си и умело намира пресечната точка между скулптурата, и мебелния дизайн.




(Константин Ачков и част от неговите произведения)

Изложбата ще продължи до 27-ми октомври, а посетителите имат възможност да видят произведения още на Деница Бояджиева, Димитър Петров, Красен Троански, Миглена Радкова и Студио Funkt.


(Осветителни тела, дело на Димитър Петров)


(Модел на Деница Бояджиева)


(Студио Funkt )

Виляна Павлова
Снимки: citybuildhome.bg

Делфин

Психологически тестове - забавни

Психотестовете все повече се налагат като решаваща форма на проверка при наемане на работа. В Европа и САЩ се прилагат от десетилетия. У нас това е относително нова методика, която обаче все по-масово навлиза, тъй като позволява относително бързо и обективно да се откроят професионалните и личностни качества на кандидата. Някои компании и специалисти по подбор на персонала дори преувеличават значимостта на резултатите от такива тестове. Затова, за да не се превърне подобно изпитание в сериозно препятствие пред получаването на мечтаната от вас длъжност, е добре да го опознаете предварително по-отблизо. Представяме ви пет от най-често практикуваните психотестове при наемане на работа.

№ 1: Любимият цвят

При този тест ще ви предложат да подредите 8 карти в различни цветове като започнете от цвета, който харесвате най-много и вървите в низходяща градация до този, който ви е най-неприятен.

Какво се изследва? Този тест измерва емоционалното състояние, а всяка карта символизира конкретна потребност:

Червен– потребност от действия;

Жълт - потребност от стремеж към постигане на цели, надежда;

Зелен - потребност от самоутвърждаване;

Син - потребност от привързаност, постоянство;

Сив - умора, стремеж към спокойствие;

Виолетов - бягство от реалността;

Кафяв - потребност от защита;

Черен - депресия.

Ключ към правилното решение: при подреждането, в първата четворка задължително трябва да присъстват червен, жълт, син и зелен цвят, като не е от особено значение в каква последователност ще ги сложите. Най-благоприятният вариант на подредба, който очертава профил на целеустремен и деен човек е: червено-жълто-зелено-синьо-виолетово- кафяво- сиво-черно.

№ 2: Урок по рисуване

Тук е възможно да ви накарат да нарисувате композиция, включваща дом, дърво, човек.

Какво се изследва? Смята се, че по този начин човек демонстрира своето самовъзприятие за мястото си в света. В този тест значение има всеки детайл: например разположението на рисунката върху листа (разположената в центъра, пропорционална рисунка говори за увереност в себе си), единната композиция от трите обекта свидетелства за цялостна личност и т.н.

Важно е и какво ще нарисувате първо: ако е домът, това говори за потребност от безопасност; ако е човешката фигура – значи сте прекалено „вторачени” в себе си, ако е дървото – съобщавате, че имате нужда от жизнена енергия.

От значение е и как изобразявате самите основни обекти. Дървото в този тест е метафора на целеустремеността. Ако решите да нарисувате голямо, стабилно дърво (дъб, например) това говори за самоувереност. Върбата пък означава точно обратното – неувереност. Фигурата на човека е метафора на това как смятате, че ви възприемат другите. А домът олицетворява самовъзприятието ви – нарисуван замък е знак за самолюбие, схлупена хижа – ниска самооценка.

Ключ към правилното решение: вашата рисунка трябва да е реалистична и пропорционална. За да демонстрирате комуникативност и готовност за работа в колектива не забравяйте за такива детайли като: път към входа на къщата (контактност), корени на дървото (свързаност с колектива), прозорци и врати (доброжелателност и откритост), слънце (жизнерадостност), овошно дръвче (практичност), домашно животно (грижовност).

№ 3: Разказ по картинка

При този тест обикновено показват картинки с изображения на хора в различни ситуации и молят за коментар: какво според вас се случва; какво си мисли човекът от картинката; защо постъпва така?

Какво се изследва? Изхождайки от тълкуването на сюжетите, психолозите определят кои са водещи житейски сценарии на кандидата за работа. С други думи той проектира върху картинките ситуации от личния си опит и издава своите страхове, желания, мироглед.

Така например, ако на картинката е изобразен плачещ или смеещ се човек, се очаква, че този, който я коментира, ще извади на показ собствените си поводи за радост и тъга.

Ключ към правилното решение: необходимо е да контролирате своите отговори и да дадете максимално позитивни тълкувания.

№ 4: Мастилените петна на Роршах

Това е изключително популярен и широко прилаган метод за психологическо оценяване, разработен от швейцарския психиатър и психоаналитик Херман Роршах в началото на миналия век.

При тази проверка се показват карти с изображения на безформени мастилени петна, разположени обаче симетрично. Въпросите, които обикновено се задават са: „Какво виждате?”, „На какво ви прилича?”

Какво се изследва? Този тест по същността си много наподобява предишния, тъй като разкрива истинското ви отношение към света. Позитивно тълкуване (например – „виждам хора, които общуват) говори за общителен, деен и позитивен човек. Негативното („виждам чудовище" или "страховито животно") е свидетелство, че сте обзети от много и необосновани страхове или пък сте в плен на дълбок стрес.

Ключ към правилното решение: ако асоциирате картата с нещо негативно, дайте неутрален коментар. Например, не казвайте: „Виждам хора, които се карат” , а : „Виждам двама души, които общуват емоционално”.

№ 5: IQ тест

При този вариант на проверка ще ви предложат за определен срок от време (например 30 мин.) да отговорите на широк кръг от въпроси (от 40 до 200) с различна насоченост – от математически задачи до логически главоблъсканици.

Какво се изследва? Този тип тестове определят т.нар. коефициент на интелигентност. Макар и ефективността им все повече да се оспорва (ако човек покаже ниски резултати, това не означава, че е глупав. Възможно е по-скоро да има нестандартно мислене или пък просто да бил разсеян в момента), тестовете за интелигентност продължават да са масова практика. Най-разпространени са сборните тестове, разработени от английския психолог Ханс Айзънк, в които са заложени задачи със словесен, цифров и графичен материал.

Ключ към правилното решаване: бъдете нащрек, повечето въпроси в тестовете за интелигентност са подвеждащи. Ако времето, за което трябва да ги решите изтича, не оставяйте въпроси без отговори, а отбележете интуитивно това, което ви се струва като вярно решение – в повечето случаи така и се оказва. Не е лошо в навечерието на явяването на приемните тестове, да решите няколко такива въпросника в Интернет, за да схванете принципа. Според статистиката, всяко последващо решаване на психотестовете за интелигентност подобрява резултатностти с 5-7%.

Само не се увличайте в предварителната подготовка, за да не се окаже накрая ще се прекалено умни за предлаганата длъжност.

Поредица "10-те изгубени световни богатства"

В последната част на поредицата ще ви представим две много интересни древни технологии. Едната има за цел да гради, другата да разрушава, но въпреки диаметралната си противоположност, те изиграват изключително важна роля в човешката история.

2. Римският цимент

Съвременният бетон е разработен през 18 век, като сместа от цимент, вода, пясък и чакъл е най-употребяваният строителен материал в света и до ден днешен. Рецептата, използвана през 18 век обаче не е първата по рода си. В действителност бетона е бил широко използван от древните римляни, перси, египтяни и асирийци. Специално римляните, за които той е бил основният градивен материал имат големи заслуги за първото усъвършенстване на рецептата чрез смесването на изгоряла вар, натрошени скали и вода. Умението им да боравят изключително добре с него им позволило да изградят много от най-известните си монументи, сред които Пантеона, Колизеума, аквадуктите, както и римските бани.

Как е бил изгубен?

Също като много други технологии от древноста, бетоновата рецепта е била изгубена по времето на „тъмните векове“. Най-популярната теория за изчезването е, че технологията на приготвянето е била нещо като търговска тайна сред каменоделците и метода, по който бива произвеждан бетона, умира с тези, които са били посветени в тайната. Може би още по-интересен ще ви се стори факта, че римският цимент имал много по-особени качества от модерния си еквивалент, който се използва днес. Зданията, построени от римляните, като Колизеума например, са се запазили през всичките тези векове. Предполага се, че необикновената якост на материала се дължи на различните съставки, които са използвали римляните, като дори има легенди, че в сместа се е добавяло мляко или кръв. По този начин се създавали въздушни мехурчета, които спомагали за лесното разширяване и свиване на бетона при различни метеорологични условия.

1. Гръцкият огън

Може би най-известната от всички изгубени технологии, които са били познати на човечеството е гръцкия огън - запалително оръжие използвано във Византийската империя. Някои го оприличават на съвременния напалм, но истината е, че гръцкия огън е имал свойството да гори дори и във вода. Счита се, че византийците са го използвали през XI век с цел да отблъснат арабските нашественици при обсадата на Константинопол. Любопитен факт е, че поразяващото оръжие е имало няколко различни разновидности. В по-ранната си форма е бил използван по начин, подобен на този на съвременния коктейл Молотов. По-късно бива пригоден и за флотилията на Византийската империя, като за целта са били използвани алуминиеви тръби, чрез които огнената стихия да достига до вражеските кораби.

Как е бил изгубен?

Със сигурност можем да твърдим, че технологията на гръцкия огън не ни е напълно чужда. Все пак съвременните военни използват подобни оръжия в продължение на години. Най-близкия еквивалент на гръцкият огън, който е познат и днес е напалма. Той не е бил напълно усъвършенстван чак до 1940 г., което ще рече, че технологията на гръцкия огън бива изгубена за период от почти 8 века. Историческите записи показват, че огнената стихия бива изгубена след края на Византийската империя, но причината за това все още не е известна. В същото време химическия състав на гръцкият огън продължава да тормози учените, които се опитват да разгадаят мистерията около него. Една от спряганите теории е, че сместа включва голяма доза селитра, която прави химичния състав сходен с този на барута. Голяма част от изследователите обаче я отхвърлят поради причината, че селитрата не изгаря във вода. Вместо това те предполагат, че рецептата е съставена от коктейл от нефт и други химикали, включително негасена вар и сяра.

http://www.manager.bg/

Поредица "10-те изгубени световни богатства"

Любопитни ли сте да разберете как древните римляни са предпазвали жените си от нежелана бременност и как няколко века по-късно човечеството е постигнало забележителен успех с едни от най-успешните космически програми за всички времена? Ако отговорът ви е „да”, то тогава оставяме на вас да прецените как природата и модерните технологии ни довеждат до този невероятен прогрес, на който имаме възможност да се насладим и днес.

4. Космическите програми „Аполо” и „Джемини”

Може би не сте се замисляли над това, но не всички изгубени технологии датират от древността. Понякога просто процесът на модернизация изисква все повече иновации. Космическите програми „Аполо“ и „Джемини“, които стартират в началото на 60-те години имат огромни заслуги за едни от най-големите успехи в историята на НАСА. „Джемини“, която продължи от 1965-1966г. е отговорна за голяма част от по-ранните изследвания и развитие на механиката на космическите полети, в които участват и хора. „Аполо“, която стартира малко след това, имаше за цел да осигури безопасно приземяване на човека на повърхността на Луната, като го постигна през юли 1969г.

Как са били изгубени?

Оказва се, че космическите програми „Аполо” и „Джемини” не са напълно изгубени. НАСА все още разполага с един или два ракето-носители от вида „Сатурн 5”, които лежат в някой склад заедно с много резервни части от спасителните капсули използвани при операциите. В действителност обаче много малко схеми и записки от истинските програми са запазени. Това се дължи на непрестанната космическа надпревара между САЩ и Русия, която принуждава двете страни да прибързват с планирането, проектирането и изграждането на процеса на космическите полети и да захвърлят старите технологии в миналото. Тази припряност обаче може да изиграе много лоша шега на НАСА и да осуети плановете за ново завръщане на Луната. Затова и сега всички сили са впрегнати в търсенето на изгубените тайни на „Аполо” и „Джемини” и невероятния им успех.

3. Силфиум

Изчезването на някои от световните богатства не винаги е резултат от пазенето на дълбока тайна или пропуски в историческите хроники. Понякога просто се случва природата да отказва да сътрудничи на човечеството. Такъв е случаят със Силфиума, билково лекарство – чудо, което римляните използвали като един от най-ранните методи за ограничаване и контрол на раждаемостта. Лекарството се извличало от семената на непознат за нас вид копър, който цъфтял само по бреговете на съвременна Либия. С форма на сърце, плодовете на растението (семките) били известни като универсален пенкилер, който се използвал за лечение на брадавици, висока температура, стомашно неразположение и цяла плеяда други заболявания. Силното му въздействие като най-старото противозачатъчно го превръща в една от най-ценните билки за древните римляни, като дори поставя лика му на част от римската валута.

Как е било изгубено?

Силфиумът е едно от най-търсените лекарства в древния свят като употребата му бързо се разпространява в цяла Европа и Азия. Въпреки забележителните си ефекти, растението отказвало да вирее на друго място освен по протежението на Средиземно море в Северна Африка. Това допринесло в известна степен за изчезването му, но основната причина се оказала малкото количество, което се отглеждало и голямата нужда от него. Фактът, че даденият сорт вече не съществува, възпрепятства опитите на съвременните изследователи да разберат дали растението наистина е толкова ефективно и дали случайно няма някакви нежелани странични ефекти, които да не са споменати в историческите хроники.

http://www.manager.bg

Поредица "10-те изгубени световни богатства"

В днешната част на поредицата ще ти представя по един представител на знанието и силата в древността. Две богатства, на които светът вече няма възможност да се радва.

6. Александрийската библиотека

Библиотеката е основана в древния египетски град Александрия около 300 години пр.н.е. най-вероятно по време на царуването на Птолемей Сотер. С това се отбелязва първия сериозен опит да се събере цялата известна информация за външния свят на едно място. Размерът на цялата съвкупност от писания не е известен, макар че някои специалисти твърдят, че е около 1 млн. свитъци. Тази безценна сбирка привляка някои от най-големите умове на своето време, като Зенодот Ефески и Аристофан, които прекарвали значително време в научна работа във величественото здание. С времето библиотеката станала толкова важна за хората от Александрия, че дори се появила легенда, според която всеки посетител на града трябва да предостави книгите, с които пътува, за да могат да им се направят копия, които да останат за съхранение в библиотеката.

Как е била изгубена?

Библиотеката и цялото й съдържание били опожарени някъде около първи или втори век след Христа. Учените все още не са сигурни как е започнал пожара, но има няколко конкуриращи се версии. Първата е, че Юлий Цезар случайно изгорил библиотеката, когато в опита си да блокира вражеска флота, нарочно подпалил собствените си кораби. Само че огнената стихия излязла от контрол и достигнала и до самото книгохранилище. Друга версия е, че сградата е била плячкосвана и опожарявана много пъти от нашествениците, император Аврелиан, Теодосий I и арабския завоевател Амр Ибн ал-Аас. Така или иначе библиотеката е унищожена, а много от тайните на древността изчезнали завинаги заедно с нея.

5. Дамаска стомана

Дамаската стомана, славеща се с изключителната си здравине е била широко разпространена в Близкия изток в периода 1100-1700г. п.Хр. От нея се изработвали предимно мечове и ножове. Оръжията от този вид стомана били толкова остри, че се твърдяло, че с тях може да се разсекат скали и други видове метали. Остриетата, изработени от „ууц“ стомана (истинското наименование на материала, от който са били изработвани оръжията), която най-вероятно е била внасяна от Индия или Шри Ланка се отличавали и с различните си шарки, образувани от специфичното разполагане на слоевете при изстиването на течния метал, от които били изковани. Точно в подреждането на слоевете се криера тайната на якостта и гъвкавостта на стоманата след закаляване.

Как е била изгубена?

Самата технология за изработване на оръжия от дамаска стомана се предполага, че е изчезнала някъде около 1750г. сл. Хр. Конкретната причина не е известна, макар че има няколко теории за това. Най-популярната е, че доставката на руди необходими за приготвянето на специалната формула за дамаска стомана започнали рязко да намаляват и затова майсторите ковачи били принудени да развиват други техники. В днешно време има доста сечива, които се предлагат на пазара като направени от дамаска стомана, но истината е, че колкото и добре да са изработени, те не могат да се сравняват със здравината и издръжливостта на вече изчезналия оригинал.

http://www.manager.bg

Ricky Martin - The Best Thing About Me Is You

Миленита - Черни котараци

Мадлен Алгафари - Всички можем да летим.wmv

Lucky Man Project - Pumpin' (Official Video)

Мастило - В ръцете ти е най-добре - Official Video

Miro - Power / Full HD / Official Video 2010

Miro, Krisko i Nevena 2011- Slagam krai (OFFICIAL VIDEO) Миро - Слагам край

Дивна, Миро и Криско - И ти не можеш да ме спреш (Official Video)

Миро - Някога Преди

Миро- август е септември

Miro - Ubivame S Lubov

Миро - Ангел си ти

Миро Губя контрол, когато...

Grafa 2011 - Nikoi (OFFICIAL VIDEO) Графа - Никой

Карла Рахал feat. Руши Виденлиев - Лъжи ме

Поредица "10-те изгубени световни богатства"

Във втората част на новата поредица ще ти покажа две много интересни технически открития от миналото, пряко свързани с технологичния напредък на човечеството.

8. Механизмът от Антикитера

Един от най-загадъчните артефакти, познати на човечеството е „Механизмът от Антикитера”- бронзова машина, открита от водолази край бреговете на гръцкия остров Антикитера в началото на 20 век. Механизмът се състои от серия от повече от 30 зъбни колела, колянови лостове и компаси, които при определено настройване очертават астрономическите позиции на Слънцето, Луната и други планети. Устройството е открито сред останки от корабокрушение, което датира от 1-ви или 2-ри век пр. Хр., според учените. Истинската цел на механизма все още не е напълно известна и мистерията зад неговото изграждане и използване продължава да озадачава учените и до ден днешен. Единствената хипотеза, до която достигат изследователите е, че този механизъм е вид примитивен часовник, който би могъл да изчислява лунните фази и слънчеви години. Което пък довежда до мисълта, че това може би е най-ранния пример за аналогов компютър.

Как е изгубен?

Прецизността и съвършенството използвани в проектирането на механизма предполагат, че той едва ли е бил единственото устройство от този вид, като много учени дори смятат, че употребата му по света най-вероятно е била широко разпространена. Все пак наличието на други устройства като механизма на Антикитера не се появяват в историческите записи до 14 век, което означава, че технологията е била изгубена в продължение на 1400 години. Защо и как вероятно ще остане загадка особено при положение, че механизмът все още е единственото древно откритие по рода си.

7. Telharmonium

Често разпознаван като първия в света електронен музикален инструмент, Telharmonium-а е голям орган или устройство, което използва звукови генератори за творчески синтетични музикални ноти, които след това се предават към серия от високоговорители. Telharmonium е разработен от изобретателя Тадеус Кейхил през 1897г. и се определя като един от най-големите музикални инструменти, създавани някога. В последствие Кейхил решава да конструира три различни версии на машината, като за една от тях се казва, че тежи приблизително 200 тона и заема място, достатъчно да запълни цяла стая. Настройката на инструмента се състои от множество клавиши и педали, които изпълнителят може да използва, за да възпроизвежда звуците на други инструменти, в частност духови като флейти, фаготи и кларинети. Първите публични изложби, на които бива показан Telharmonium-а преминават при небивал успех. Хората прииждали на тълпи за да чуят първобитния синтезатор, възпроизвеждащ невъобразимо чист и ясен звук, който приличал на синусова вълна.

Как е изгубен?

След първоначалните си успехи, Кейхил започнал да прави големи планове за Telharmonium-а. Благодарение на способността си да предава сигнали по телефонни жици, той си представил как машината може да излъчва музика от разстояние, която да бъде звуков фон в ресторанти, хотели и частни домове. За съжаление обаче се оказало, че устройството прекалено е изпреварило времето си. Голямата консумация на електричество особено в момент когато електропреносната мрежа не е била толкова усъвършенствана заедно с непосилната тогава цена от 200 хил. долара се оказват две от пречките, които спират реализирането на последващите планове за инструмента. След известно време интересът на обществеността към машината и различните й версии затихнал и в крайна сметка всичко било бракувано. Днес няма нищо останало от първоначалните три Telharmonium-а, дори и звукозаписи.

http://www.manager.bg

Очаквайте продължение!!!

Йерархията или какво виждаш, когато погледнеш...