И ето края дойде,
а сега на къде?
Къде да се дяне
мойто сърце.
В сънища тихи и топли,
без твойта усмивка
заспивам самотен,
със спомена свиден.
За отминали дни,
отминали срещи.
Пропилени мечти,
пропиляна любов.
Но спомена свиден,
незабравя сърцето.
И в тихата нощ,
тихичко шъпне.
Твоето име,
твоята страст,
твоята същност,
от която
отрекох се аз.
