Приказки от хиляда и една нощ - Багдадският търговец

Въведение

    1. Али Куджиа

    По времето на халифа Харун ар-Рашид в град Багдад живял търговец — нито много богат, нито много беден, на име Али Куджиа. Той нямал ни жена, ни дете, но бил доволен от живота. Живеел в дом, наследен от баща му, и скътвал излишъка от парите, които му носела търговията.

    2. Сънят на Али Куджи

    Една нощ търговецът Али Куджиа видял чуден сън. Явил му се почтен на вид старец. Той гледал сърдито, с мрачно лице към Али Куджиа. После му казал:

    — Отпътувай, о, Али Куджиа, от тази страна. Тръгни, човече, веднага. Замини в Мека с хаджиите*. Пази се да не нарушиш заповедта ми.

    [* Хаджия — човек, който е бил на хаджилък. — Б.пр.]

    На следващата нощ Али Куджиа отново видял същия сън. След това, на третата нощ, пак му се присънил този стар, почтен на вид човек, и отново му казал същите думи, както през двете предишни нощи.

    3. Решението на Али Куджиа да отиде на хаджилък*

    [* Хаджилък — отиване на поклонение в свети места. За мохамеданите Мека и Медина — Б.пр.]

    Когато се разсъмнало, Али Куджиа се уплашил и усетил вълнение и тревога от съня си. До този момент Али Куджиа се задоволявал само да дава милостиня, подаяния на нещастни и бедни, без да има желание да напусне страната, в която се е родил. Но като видял този сън да се повтаря в продължение на три нощи, вече не бил в състояние да наруши заповедта на стареца, който му се присънил.

    Уплашен за себе си, Али Куджиа решил да замине с хаджиите за Хаджаз. Той продал дюкяна си и всички стоки, които нямало да са му нужни из пътя. Оставил си само това, което знаел, че ще може да продаде в Мека скъпо.

    Дома си дал под наем на добра цена.

    4. Жълтиците на Али Куджиа

    Али Куджиа приготвил всичко необходимо за пътуване. Останало му само едно нещо. Той имал хиляда жълтици повече от потребните му за пътуване пари.

    Озадачил се Али Куджиа. Не знаел къде да ги остави, за да не ги открадне някой разбойник. После намислил да ги остави на съхранение при един приятел търговец, на име Хасан.

    * * *

    Али Куджиа приготвил огромна делва. Там турил парите и я допълнил с маслини. След това затворил делвата и я понесъл към приятеля си — търговеца Хасан.

    — Ти си ми приятел — рекъл му Али Куджиа. — Зная, че си честен и предан. Реших да замина след няколко дни на хаджилък в Мека, както повелява вярата ни. Донесох ти една делва с маслини, да ми я пазиш, докато се върна от хаджилък. Тогава ще ми я върнеш.

    Усмихнал се приятелят му, търговецът Хасан, и рекъл:

    — Ще ти пазя тази делва, докато се завърнеш от път. Тогава ще ти я върна. Щастлив съм, че ми я доверяваш.

    След това той му дал ключа на дюкяна и казал:

    — Ето това е ключът. Влез в магазина и остави делвата на което си искаш място. До завръщането ти нито един човек не ще я докосне. Ти ще си я вземеш от мястото, където си я оставил.

    Али Куджиа му благодарил за това, взел ключа на дюкяна и оставил делвата. После върнал ключа и си тръгнал.

    Първа глава

    Пътуванията на Али Куджиа

    1. С кервана

    Когато дошло време за път, Али Куджиа се простил с приятеля си, търговеца Хасан, и отпътувал с керван от Багдад. Взел със себе си стоките, които отделил за продан в Мека.

    * * *

    Керванът, към който се присъединил Али Куджиа, пътувал, докато стигнал Мека.

    Али Куджиа и спътниците му изпълнили изискванията на вярата си за хаджилък. Като сторил това, Али Куджиа решил да продаде стоката, която взел със себе си от Багдад, и да купи друга от Мека. Край него минали двама търговци и се спрели, загледани в стоката. Те се възхитили от красотата и доброто й качество. После единият от тях рекъл:

    — Ако този търговец отпътува с тези ценни стоки в Кайро, ще успее да ги продаде по-скъпо.

    2. Али Куджиа на път за Кайро

    Като чул тези думи, Али Куджиа решил да замине за Кайро, за да продаде стоките си по-скъпо. Още в родината си бил слушал много хора да разправят за красотите на Кайро и да изразяват възторга си от такива древни паметници, като пирамидите в Гиза, сфинкса и други. Али Куджиа решил да се възползува от този случай да продаде стоките си в Кайро и да се наслади на красивите старини.

    И когато керванът му потеглил обратно за родината, той не заминал с него за Багдад, а се присъединил към кервана на пътниците за Кайро.

    3. Пристигане в Кайро

    Кайро очаровал Али Куджиа. В скоро време той разпродал всички свои стоки на най-висока цена. Това потвърдило думите на двамата мъже, които били минали покрай него в Мека.

    * * *

    Али Куджиа решил да замине за Сирия, за да търгува. Накупил от Кайро множество стоки за продажба в Дамаск. След това разпитал кога ще отпътува керванът от Кайро за Дамаск и узнал, че ще потегли след десет седмици.

    Али Куджиа решил да не пропуска тази възможност и се заел да разгледа древните паметници, за които бил чувал от пътешественици още в Багдад. Всеки ден обикалял някои от прочутите паметници и им се наслаждавал. Понякога потеглял с лодка по Нил, за да посети близките до Кайро селища и да се запознае с красивите старини.

    Веднъж Али Куджиа посетил пирамидите в Гиза. Те го очаровали. Той останал доволен от пътуването си до Кайро, защото извлякъл полза, която не би получил без странствуването си.

    4. В Ерусалим

    Като дошло време керванът за Дамаск да тръгне, Али Куджиа отпътувал с него. Керванът вървял, вървял, докато стигнал Ерусалим. Тук Али Куджиа се възползувал от случая и споходил това свято място, както посетил Мека преди това.

    5. В Дамаск

    После керванът потеглил за Дамаск. Като навлезли в него, Али Куджиа видял, че е красив град с много вода, градини и вкусни плодове. Той разпродал стоката, накупил друга и спечелил много пари.

    След това Али Куджиа потеглил за друга страна. Така пътувал от една страна в друга, за да търгува и за да се разхожда, докато стигнал до Персия.

    Втора глава

    Делвата с маслини

    1. Разговорът на търговеца с жена му

    Веднъж търговецът, при който Али Куджиа оставил делвата с маслините, бил седнал с жена си да вечеря.

    — Иска ми се да си хапна маслини, а сме ги свършили отдавна — казала жена му.

    — Твоите думи ми напомниха за приятеля ми Али Куджиа, който остави при мен делва с маслини, преди да замине за Мека — отвърнал й търговецът. — Оттогава изминаха седем години. А той още не се е върнал. Пък и аз не можах да узная защо го няма толкова дълго време и защо не се завръща в страната. Един от търговците, които бяха с него на хаджилък, ми беше казал, че заминал за Египет. И изчезна. И досега не се е завърнал. Какво ли му се е случило? Струва ми се, че е умрял. Затова ще ти донеса делвата с маслини, която Али Куджиа остави при мен, да изядем маслините, ако не са се развалили.

    Търговецът поискал от жена си да му донесе лампа и съд, за да го напълни с маслини от делвата на Али Куджиа, която била в дюкяна му.

    * * *

    — Не искам да ям от маслините на Али Куджиа — отвърнала жена му. — И на тебе не давам да се докосваш до тях. Та той ги е оставил на съхранение при теб. Ако вземеш от тях, ще бъдеш изменник. А аз съвсем не желая това. И ако Али Куджиа го няма седем години, това не значи, че е умрял. Та нали един хаджия ти е обадил, че е заминал за Египет. И след това никой не ти е известил какво е правил в Египет. Откъде да знаеш, може пък оттам да е заминал в друга посока, за да търгува. Нали нищо не знаеш за него и не си чул от никого вест за смъртта му. Затова не пипай делвата, която той ти е поверил да съхраняваш. Твой дълг е да я пазиш до завръщането му. Ами откъде знаеш, може и да се върне утре или в други ден. Какво ще му кажеш, ако се отнесеш нехайно към делвата, която ти е предал. И какво ще кажат за тебе хората, ако научат, че си измамил приятеля си? Ще посрамиш и себе си, и роднините си. Защото, който губи верността, си навлича гнева на хората, опозорява се сред тях и се злепоставя. Не се решавай на това гнусно дело. Пък и аз ти казвам да не си правиш труд да ми носиш от маслините на Али Куджиа, защото няма да ги ям. А и те сигурно са се развалили. Толкова време е минало оттогава. И въпреки че първа, заприказвах за маслини, вече не ми се ядат. Знай, о, мъжо, че маслините несъмнено са се развалили. Заклевам те да оставиш тази зла мисъл и те предупреждавам за последствията.

    2. В дюкяна на търговеца

    Търговецът не се вслушал в съвета на жена си. Намислил да отиде в дюкяна и да отвори делвата с маслини.

    Като влязъл в дюкяна, търговецът я напипал с ръце и повдигнал капака й. След това опитал маслините и видял, че не са за ядене, защото за толкова дълго време се били развалили. Той поискал да разбере дали всички маслини в делвата са се развалили, или част от тях са се запазили. Рекъл си:

    — Нима маслините отдолу са се развалили като горните?

    После наклонил делвата, за да се увери в това. В съдината, която носел, изпаднали маслините и с тях паднали част от жълтиците. От удара им в съдината се разнесъл звън.

    Търговецът се чудом почудил, като видял жълтиците и чул дрънкането им по съда. Той надзърнал в гърлото на делвата и съгледал останалите жълтици, които Али Куджиа бил турил. Тогава разбрал, че приятелят му Али Куджиа сложил на дъното на делвата жълтици, а отгоре ги покрил с малко маслини. Търговецът върнал маслините и жълтиците в делвата, после я захлупил и се върнал в къщи.

    — Ти беше права, жено моя — рекъл той на жена си. — Намерих маслините развалени и затворих делвата, както си беше, та ако си дойде Али Куджиа, въпреки че не вярвам да се върне, да не разбере, че съм я отварял, или че съм гледал какво има в нея.

    — О, ако беше повярвал на думите ми и не беше отварял делвата. Дано ти бъде простено това, което извърши, без да мислиш.

    3. Измяната на търговеца

    Търговецът не обърнал внимание на думите на жена си. Мисълта му била заета с жълтиците, които намерил в делвата на Али Куджиа. Радостта му го накарала да забрави позора на престъплението, което се готвел да извърши.

    * * *

    Търговецът прекарал нощите в размисъл за начина, по който може да присвои жълтиците, без Али Куджиа да се досети, че делвата е отваряна, ако се върне и я вземе.

    А като настъпило утрото, той се отправил бързо от къщи за пазара. Там купил маслини, за да запълни с тях делвата на Али Куджиа.

    После се върнал в дюкяна, отворил делвата, взел всички жълтици и ги скрил на сигурно място. Изхвърлил маслините от делвата, и я напълнил с маслините, които купил от пазара. Като свършил това, я затворил, както преди, и я върнал на мястото, на което я бил поставил Али Куджиа.

    Търговецът не мислел за последствието на тази отвратителна измяна, но се побоял от гнева на приятеля си, от ненавистта на хората и позора си пред тях.

    4. Завръщането на Али Куджиа

    От деня на това престъпление изминал цял месец. След продължителното си пътуване в Багдад се завърнал Али Куджиа. Той, както ви казах, когато решил да тръгне за Мека, дал къщата си под наем. И като си дошъл от път, Али Куджиа не могъл да се прибере у дома си, а се настанил в една от багдадските странноприемници. И решил да остане там, докато се уговори с наемателите да освободят къщата.

    На следващия ден Али Куджиа отишъл да посети приятеля си — търговеца. Щом го видял, търговецът се престорил, че се радва на завръщането му. Побързал да го прегърне и приветствува, че се е прибрал жив и здрав от това продължително пътуване, което го обезпокоило и уплашило да не му се е случило нещо лошо.

    — Бях изгубил надежда, че ще се завърнеш след това продължително отсъствие — рекъл търговецът.

    5. Разговорът на Али Куджиа и търговеца

    Като се срещнал с приятеля си — търговеца, Али Куджиа му благодарил за хубавото посрещане. След това му казал:

    — Може би си спомняш, о, приятелю мой, за делвата с маслини, която оставих при теб, преди да отпътувам.

    — Да, спомням си я добре — отвърнал усмихнато търговецът.

    — Ще бъдеш ли тъй добър да ми я върнеш? — попитал Али Куджиа. — Цял живот не ще забравя това добро. Дано не съм те притеснил, като оставих толкова дълго време делвата при теб.

    — Не, никак не си ме притеснил — отвърнал търговецът. — Ти ще намериш делвата на мястото, на което сам я остави, преди да заминеш. И никой не я е докоснал. Ето ключа, о, приятелю. Вземи я ти сам, както я остави самичък.

    Али Куджиа му благодарил още веднъж за това. Взел делвата, простил се с благодарности с приятеля си търговеца и се завърнал в странноприемницата.

    6. Али Куджиа и делвата с маслини

    Щом влязъл в странноприемницата, Али Куджиа отворил делвата и извадил от нея малко маслини. След това надникнал вътре, но не намерил жълтиците. Извадил много маслини, но пак не открил нито една жълтица. Зачудил се Али Куджиа и тъй като не бил в състояние да търпи повече, обърнал делвата. Всички маслини се разсипали, но сред тях нямало нито една жълтица.

    * * *

    На Али Куджиа му станало много мъчно. Подлостта на приятеля му го изненадала и той си казал:

    — Излъгах се в този човек. Мислех го за честен, а той бил коварен разбойник, без чувство за дълг и вярност.

    7. Али Куджиа се връща при търговеца

    После Али Куджиа побързал да се върне при приятеля си — търговеца. Той изживял тежко постъпката му. Страх за спестените жълтици изпълвал сърцето на Али Куджиа. Той казал на търговеца:

    — Не се чуди, братко мой, че тъй бързо се връщам при теб. Но забелязах нещо, което не съм очаквал. Делвата с маслините, която взех от теб, е същата, която аз собственоръчно поставих в дюкяна ти. Тя не се е променила. Но аз не бях я напълнил с маслини, както ти бях казал преди пътуването ми, а сложих в нея хиляда жълтици. След това я допълних с маслини. Като си я прибрах от тебе, потърсих жълтиците, но не ги открих. Тогава си рекох: „Може пък преди време приятелят ми да е бил в нужда и да ги е взел от делвата.“ В това няма нищо лошо. Напротив, ще бъда щастлив, ако съм ти предоставил някаква помощ. От теб сега искам само да ми обадиш истината, та да се успокоя и да прогоня съмнението, което обхвана душата ми. Сега не ти искам жълтиците. Дай ми ги, когато можеш.

    8. Търговецът отрича престъплението

    Търговецът Хасан знаел добре, че приятелят му ще се върне при него, след като отвори делвата и не намери в нея жълтиците. Седнал да обмисли как да се държи с Али Куджиа, какво да му каже, за да го убеди, че извършената подлост не е негово дело. Търговецът Хасан си мислел, че хитрината му ще мине пред приятеля му, като смятал, че е защитен от позор и наказание.

    Когато Али Куджиа дошъл да си иска жълтиците от него, търговецът Хасан се обърнал и му рекъл:

    — Аз те питам, о, Али Куджиа, видя ли ме да се докосна до делвата ти, когато ми я донесе? Нима не ти дадох, о, приятелю мой, ключа на дюкяна си, за да оставиш там делвата си на което място искаш. Питам те още, къде я намери, след като се върна от пътуване. Нима не я завари, както си беше на мястото, където я тури, без да я е докосвала човешка ръка. Кажи ми, о, приятелю, беше ли отместена, беше ли заменен капакът й? Тогава в какво се съмняваш? Ако си поставил в нея злато, както казваш, щеше без съмнение да си го намериш. Но преди да заминеш, ти ми каза, че в делвата има маслини. Аз ти повярвах. И не съм я отварял, за да видя какво съдържа. Ръката ми не я е докосвала, откакто ти я остави. Повярвай ми, о, братко мой, аз не зная какво има в делвата ти, не съм дори помислял да я отворя нито преди да заминеш, нито след това.

    Трета глава

    Пред кадията

    1. Али Куджиа съветва търговеца

    Али Куджиа се опитал да убеди приятеля си — търговеца Хасан, да признае истината. Той опитал с вежливи думи всички пътища за помирение. Но не сполучил. Търговецът Хасан настоял на лъжата си. И когато Али Куджиа видял, че не взема от дума и не е склонен да се помирят, след като излезли наяве измяната и упоритостта, той казал:

    — Предпочитам да се сдобрим, о, приятелю мой, не бих искал да прибягна до насилие и грубост, защото се боя за теб и за твоето име. Но ще се разгневя, ако видя, че продължаваш да упорствуваш. Ядът ми ще ме тласне да разглася работата. Не се подхвърляй на позор и наказание. И знай, че ти си търговец, известен с верността и честността си. Затова пази името си. То е основа на успеха ти. А като узнаят хората за подлостта ти, народът ще се оттегли от търговията ти и тя ще западне. Не бих ти пожелал това. Но ще бъда принуден да прибягна до него, ако не успея да те убедя, и ще отида при кадията, за да ми върне правдата. Ти знаеш, че съм ти приятел, че ти вярвах, но се разочаровах от теб. Предпочитам да взема нещо от парите, вместо да се оплаквам на съдията и да бъда причина да се опозориш сред хората.

    2. Търговецът не приема съвета

    Търговецът Хасан не приел този съвет, а го пренебрегнал, както преди това не взел под внимание съвета на жена си. Продължил да бъде упорит и подъл и рекъл на приятеля си Али Куджиа:

    — Ти казваш, че си сложил сам делвата с маслини в дюкяна ми. След това сам си я взел, после ти сам я отнесе от дюкяна ми. Тогава с какво право се връщаш при мен и ми искаш хиляда жълтици. Какво искаш от мене, о, приятелю? Аз не знам какво има в нея, защото изобщо не съм я отварял. И не зная дали в нея е имало маслини, или нещо друго освен тях, тъй като въобще не съм гледал. Не съм я отварял нито преди пътуването ти, нито след него. А и ти не я отвори пред мен нито преди да отпътуваш, нито след това. Как тогава да зная какво има! И откъде да съм сигурен дали говориш истината, или лъжеш. Изненадан съм от теб. Тъй както твърдиш, че в нея е имало хиляда жълтици, би могъл да кажеш, че е била пълна с елмази и бисери, щом си способен да лъжеш и обвиняваш хората несправедливо. Казах ти и съм уверен в думите си, че не съм отварял делвата ти и не зная какво съдържа. Пък ти си свободен да ми вярваш или да ме обвиняваш в лъжа. Сега те моля да си идеш по работата, защото ми омръзна и пред дюкяна ми се събраха хора.

    3. Кавгата на Али Куджиа и търговеца

    Али Куджиа и търговецът се карали на висок глас. Препирнята им се усилила. Няколко минувачи се спрели пред дюкяна. Дошли и съседите на търговеца Хасан в дюкяна, за да узнаят причината на кавгата. Те имали доброто желание да го сдобрят с Али Куджиа.

    * * *

    Али Куджиа им разправил историята си. След като го изслушали, те се обърнали към търговеца Хасан и го запитали за истината. Той им рекъл:

    — Този мъж казва вярно, че приех да остави делвата в дюкяна ми. Но за останалото лъже. Аз не съм отварял делвата и не зная какво е имало в нея.

    След това търговецът се заклел в името на аллах, че научил, че в делвата има маслини, от самия Али Куджиа. После продължил:

    — И вие сте свидетели за обидата, която ми нанесе Али Куджиа.

    Хората му повярвали, защото не мислели, че ще има смелост да се закълне, ако лъже.

    * * *

    Али Куджиа се разгневил силно и рекъл на търговеца Хасан:

    — Като се оплача на кадията, ти наистина ще изпиташ унижението. Тогава няма да имаш полза, дето се отричаш. Ще видиш резултата на подлостта и ще съжаляваш за стореното, но разкаянието не ще ти помогне. Ела с мен, о, изменнико, при кадията, за да ни отсъди, за да те накаже, злодейо, за обидата и за да върне правото на господаря му.

    4. Али Куджиа и търговецът пред кадията

    Али Куджиа и търговецът Хасан вървели, докато стигнали съда. Като се изправили пред кадията, Али Куджиа му рекъл:

    — Този търговец ми открадна хиляда жълтици.

    Кадията го попитал:

    — Как ти ги открадна?

    Али Куджиа му разправил цялата си история.

    — Имаш ли свидетели за това, което казваш? — попитал кадията.

    — Не — отвърнал Али Куджиа, — нямам свидетели, защото не съм мислел, че приятелят ми ще ме измами. Аз го смятах за честен човек, докато не излезе наяве подлостта му. И останах излъган в него.

    Кадията се обърнал към търговеца Хасан и го запитал какво има да каже по обвинението.

    Търговецът Хасан се защитил по същия начин, както пред съседите си. Подир това рекъл на съдията:

    — Този човек лъже. Аз не зная какво има в делвата, защото въобще не съм я отварял. И едва ли щях да науча какво съдържа, ако той самият не беше ми казал, че е пълна с маслини. И аз му повярвах.

    След това търговецът Хасан продължил:

    — Това, което казвам, е истина. Ако желаете, ще се закълна.

    Кадията му наредил да се закълне в аллах, че не лъже. Търговецът Хасан се заклел в аллах пред кадията, че не е отварял делвата и не е виждал какво има в нея.

    5. Кадията оправдал търговеца

    Като чул клетвите на търговеца Хасан, кадията го оправдал от обвинението. После се обърнал към Али Куджиа и рекъл:

    — Нямаш право да го обвиняваш. Той се закле в аллах! Значи е невинен. А и ти нямаш нито една улика, нито свидетел да потвърди думите ти.

    Али Куджиа изслушал кадията, силно се разгневил и казал:

    — Как ще е невинен, като открадна парите ми? Аз на всяка цена ще отправя жалбата си до самия халиф Харун ар-Рашид, за да ми върне правото и да осъди справедливо този подлец.

    * * *

    Кадията бил кротък човек и не се ядосал на думите на Али Куджиа. Той разбрал, че гневът му от загубеното дело го подтиква да изрече тези думи. Затова не го наказал, а само го изгонил от съда. Кадията бил убеден, че е изпълнил дълга си, защото не видял улики и не намерил нито един свидетел, който да потвърди думите на Али Куджиа.

    Търговецът Хасан си тръгнал доволен, че го оправдали, радостен от крадените жълтици на Али Куджиа, уверен, че е защитен от позор и наказание.

    6. Али Куджиа се оплаква от търговеца на халифа

    Али Куджиа си тръгнал ядосан от съдилището. Но не се предал на отчаянието. Той бил уверен, че с постоянство ще си върне правото.

    Написал молба до халифа Харун ар-Рашид да преразгледа делото. Така постъпвали по онова време онеправданите, в случай, че кадията не отсъждал справедливо. В молбата си той изложил всичко, което му се случило с подлия му приятел търговеца. Като дошъл петък, Али Куджиа отишъл на молитва в джамията, в която се молел халифът. След молитвата побързал да застане на пътя, по който минавал халифът. Тук зачакал шествието. Като наближила процесията на халифа, Али Куджиа вдигнал ръката си с молбата. До него се приближил началникът на полицията и взел листа, на който, била написана жалбата. Началникът на полицията имал навик да поднася жалбите на халифа, след като се върне в двореца, за да присъди спорещите той самият.

    Али Куджиа знаел, че халифът Харун ар-Рашид имал обичай да преглежда жалбите на онеправданите, щом стигне в двореца. После определял деня, в който ще ги съди.

    Али Куджиа се приближил до двореца на халифа Харун ар-Рашид. Спрял пред вратите му и зачакал да излезе началникът на полицията.

    — Халифът ти заповяда да се явиш утре в двореца, за да те присъди с противника ти — казал началникът.

    После го запитал за адреса на противника му — търговеца. Али Куджиа му го съобщил и си тръгнал, а началникът на полицията пратил известие на търговеца Хасан да се яви на другия ден в двореца на халифа.

    Четвърта глава

    Детето съдия

    1. Халифът обхожда града

    Халифът Харун ар-Рашид имал навик понякога да излиза през нощта с някои от приближените си. Те се преобличали в дрехи на търговци, та да не ги познаят хората, и обикаляли града, за да види халифът с очите си положението на поданиците си.

    Вечерта на този ден халифът Харун ар-Рашид излязъл с везира си Джафар и главния слуга Масрур облечени като търговци и тръгнали из града. От улица в улица, стигнали до пътя, откъдето се разнасяли глъч, врява, крясък. Халифът побързал да види причината на врявата. Той дочул деца да говорят високо. Децата играели в просторния двор на една къща. Халифът погледнал през отвора на вратата. В тази нощ луната светела ярко. И той видял децата, които играели, и ги чул да си говорят високо. Халифът се ослушал, за да чуе думите им.

    2. Децата представят историята на Али Куджиа и търговеца Хасан

    Халифът Харун ар-Рашид чул едно от децата да казва радостно на другарите си:

    — Съгласни ли сте с играта, която ви предлагам?

    — Каква игра? — попитали го те.

    Детето отвърнало разпалено:

    — Хайде да представим историята на Али Куджиа и търговеца Хасан, който му откраднал жълтиците. Но аз ще бъда кадията.

    Децата се зарадвали много на хрумването му. Историята на Али Куджиа и приятеля му, търговеца Хасан, се разнесла из Багдад. Всички хора — мъже, жени, деца — я узнали.

    Като чул думите им, халифът си спомнил за молбата, която му пратил Али Куджиа. Той останал да види как ще представят тази история. Превърнал се в слух, за да чуе присъдата, която ще издаде детето, след като само си било избрало да играе кадия.

    3. Присъдата на детето кадия

    Детето кадия избрало за всеки свой другар какво да играе. Приятелите му останали доволни и радостни от избора.

    След това детето кадия седнало между тях и обявило, че съдът започва да гледа делото. То играело спокойно и уверено. Поискало от вратаря да доведе търговеца Хасан и Али Куджиа. Вратарят ги извикал и те се явили. Когато застанали пред кадията, той се обърнал към Али Куджиа и му рекъл:

    — Какво е оплакването ти, о, Али Куджиа, от приятеля ти?

    Али Куджиа се поклонил пред кадията с уважение и го благословил. Подир това му разправил цялата история и му припомнил всичко, което му се случило с търговеца Хасан, без да пропусне нещо. След това казал:

    — Моля кадията да отсъди справедливо и да ми върне това, което ограби този търговец, който наруши верността.

    4. Как присъдил кадията

    След като изслушало Али Куджиа, детето кадия се обърнало към търговеца Хасан и го запитало:

    — Защо не върнеш на Али Куджиа жълтиците, които е оставил при теб на съхранение?

    — Не съм видял жълтиците му и не зная какво е имало в делвата, защото не съм я отварял. Ако желаете, мога да се закълна в аллаха — отвърнал търговецът Хасан.

    — Не се кълни в аллах, о, човече, няма нужда от клетвата — рекъл кадията.

    После се обърнал към Али Куджиа и продумал:

    — Искам да видя делвата с маслини. Носиш ли я със себе си?

    — Не, не я нося — отвърнал Али Куджиа.

    — Иди веднага и я донеси — наредил кадията.

    Детето се отдалечило за момент, после се върнало и се направило, че мъкне делвата с маслини.

    Кадията се обърнал към търговеца Хасан и го запитал:

    — Тази ли е делвата с маслини, която Али Куджиа е оставил при тебе?

    — Да, същата — отвърнал търговецът Хасан. Кадията наредил да отворят делвата. След това уж надникнал в нея. Той казал:

    — Какви хубави маслини!

    Престорил се, че взема от делвата маслина и си дал вид, че я опитва.

    — Тази маслина е много хубава. Как така не се е развалила за седем години? — рекъл той.

    Кадията заповядал на вратаря да доведе някой от търговците на маслини. Вратарят се отдалечил за малко, след това се върнал с две деца, които играели ролята на двамата търговци на маслини.

    Кадията се обърнал към тях и ги запитал:

    — Вие ли сте търговците на маслини?

    — Да, справедливи кадия, ние сме търговците на маслини — отвърнали те.

    — Кажете ми, о, търговци, колко години могат да се запазят маслините, без да се развалят? — попитал ги той.

    — Каквото и да правим, повече от три години не можем да ги запазим. Тогава те се развалят и изгубват цвят и вкус, и стават негодни за ядене — казали те.

    — Погледнете тези маслини — рекъл кадията — и ми кажете колко време са престояли в тази делва.

    Търговците се направили, че уж оглеждат маслините и ги опитват. Подир това заявили:

    — Те са сложени в делвата наскоро.

    — Сигурно грешите — казал кадията. — Та Али Куджиа твърди, че е оставил маслините в делвата преди седем години.

    — Ние сме сигурни в това. Ако искаш, повикай всички търговци на маслини в Багдад и ги попитай. Те ще ти кажат, че тези маслини са сложени в делвата тази година.

    * * *

    Търговецът Хасан поискал да говори, без да има право, но кадията не му дал дума и му казал:

    — Млъкни, лъжецо!

    После присъдил да го разпънат за назидание за подлостта му.

    Децата побързали към търговеца Хасан, грубо го хванали и се направили, че ще го разпъват, както кадията заповядал.

    5. Възторгът на халифа от ума на детето кадия

    Халифът Харун ар-Рашид се възхитил от ума на това дете. То изпълнило ролята на кадията с голямо майсторство, проявило удивително спокойствие и твърдост по време на играта и присъдило мъдро двете страни.

    Халифът се обърнал към везира Джафар и му рекъл:

    — Какво ще кажеш за ума на това дете?

    Везирът добре чул цялото представление. Той отвърнал:

    — Поразен съм, о, повелителю, от мъдростта му. И съм възхитен от майсторската му игра. Досега не съм срещал сред децата такова умно дете.

    — Знаеш ли, везире, че самият Али Куджиа ми е пратил за преразглеждане днес молбата си? Ще ги съдя утре. Това дете ме наведе на мисълта как да съдя търговеца Хасан и Али Куджиа.

    После халифът продължил:

    — Добре запомни тази къща, Джафаре, и ми доведи този малък кадия утре, за да съди търговеца Хасан и Али Куджиа пред мен. Извикай и истинския кадия, който ги е съдил и е оправдал търговеца Хасан, за да се поучи от присъдата на това дете. И не забравяй да наредиш на Али Куджиа да вземе със себе си делвата с маслини утре. Също покани и двама търговци на маслини да присъствуват на делото.

    6. Везирът кани детето кадия

    На другата сутрин везирът Джафар отишъл, както му заповядал халифът, в къщата, в двора на която предишната нощ играли децата. Той почукал на вратата. От къщата се обадила възрастна жена:

    — Кой е?

    — Аз съм Джафар, везирът на халифа — отвърнал той.

    Жената се уплашила много и побързала да го посрещне.

    После го запитала какво желае от нея.

    — Бих искал да зная колко деца има в този дом — казал той.

    — Има само три деца. Това са всички мои синове.

    Везирът наредил да се явят пред него.

    * * *

    Жената отишла да ги повика. Те се приближили. Везирът Джафар ги погледнал и рекъл:

    — Кой от вас, деца, игра ролята на кадията снощи?

    Най-голямото пристъпило уплашено. То не знаело причината на въпроса. И казало на везира:

    — Аз съм този, когото търсите.

    — Ела с мен, синко — продумал Джафар, — халифът те вика.

    Жената се разтревожила за сина си, а детето се смутило. Те взели да се молят на везира и да му искат прошка.

    Джафар се усмихнал. Той се обърнал към майката на детето и рекъл:

    — Не се плаши за сина си. Няма да му се случи нищо лошо. Успокой се, уважаема госпожо, той ще намери само добро и ще се върне при теб скоро. Халифът не иска да го накаже, а да го награди за постъпка, която му хареса.

    — Моля да ми позволиш да облека детето в най-хубавите му дрехи, за да посети повелителя — промълвила жената.

    Джафар й разрешил.

    7. Пред халифа

    Като облякло най-хубавите си дрехи, детето отишло с везира при халифа Харун ар-Рашид. То застанало уплашено пред халифа. Харун ар-Рашид се усмихнал, успокоил го и страхът на детето изчезнал. След това халифът казал:

    — Ела, синко, приближи се и не се плаши.

    Детето пристъпило и рекло:

    — Слушам и изпълнявам, о, повелителю!

    — Аз съм във възторг от снощната ти присъда, когато представяхте историята на Али Куджиа и приятеля му търговеца Хасан, който откраднал жълтиците. Кажи ми, синко, ти ли си този, който игра кадията? — попитал Халифът.

    — Да, повелителю — вежливо отвърнало детето.

    — Възхитен съм от ума ти. Бих искал ти да съдиш днес в процеса, както съди вчера. Тогава ти съдеше децата, които изпълняваха ролите — едното на Али Куджиа и другото на приятеля му търговеца Хасан. Днес обаче ще съдиш истинския Али Куджиа и приятеля му, самия търговец Хасан. Ела, синко, седни до мен, за да издадеш мъдрата си присъда.

    8. Детето кадия съди пред халифа

    Детето кадия седнало до халифа. След това Харун ар-Рашид заповядал да се явят кадията, който оправдал търговеца Хасан, Али Куджиа, приятелят му — търговецът Хасан, и двамата търговци на маслини.

    Когато се явили всички, халифът казал:

    — Нека всеки от вас каже жалбата си пред това дете. То е този, който ще ви съди. Ако не е в състояние да присъди, ще отсъдя аз.

    Али Куджиа съобщил тъжбата си. Търговецът Хасан напомнил защитата си. А като поискал и да се закълне в аллах, че е невинен, както се бил заклел пред съдията, който го оправдал преди това, детето се обърнало към него и казало:

    — Не искам да се кълнеш в аллах, о, човече. Не ни трябва клетвата ти.

    След това детето запитало:

    — Къде е делвата с маслини? Искам да я видя.

    Али Куджиа му я подал. Детето се обърнало към търговеца Хасан и попитало:

    — Тази ли е истинската делва с маслини, която приятелят ти Али Куджиа остави при теб, преди да замине?

    — Да, тя е същата! — отвърнал му търговецът Хасан.

    Детето заповядало да я отворят. Тогава халифът погледнал маслините, които били в нея, взел маслина и я изял. Той разбрал, че маслините са сложени в делвата отскоро. Детето повикало двамата търговци на маслини да разгледат маслините в делвата. След като ги опитали, те му рекли:

    — Тези маслини са сложени в делвата едва тази година.

    9. Истинността на обвинението

    Детето казало на търговеца на маслини:

    — Вашето твърдение ме учудва.

    Двамата търговци отвърнали:

    — Ние не се съмняваме в това.

    — Али Куджиа казва, че е сложил маслините в тази делва преди седем години. Как тогава ни уверявате, че маслините са оставени тази година? — попитало детето.

    — Сигурно старите маслини са заменени с нови — отвърнали двамата търговци.

    Като чул това, търговецът Хасан видял, че обвинението се насочва към него и се вдига покривалото на измяната му. Той взел да се моли на халифа да му прости престъплението, което извършил.

    Детето не изрекло присъдата, която издало предишната нощ. То рекло на халифа:

    — Вчера вечерта се шегувах с другарите си, когато издадох присъдата си. Днес обаче не е шега, а делото е сериозно. Аз нямам право да изричам присъда и да съдя човек на живот или смърт. Твоя е заповедта, о, повелителю. Присъди, както искаш. Ако настояваш, заповядай да го разпънат, а ако намериш за добре, прости му престъплението.

    Пета глава

    Последицата от измяната

    1. Разпъване на търговеца

    Халифът Харун ар-Рашид установил престъплението, което извършил подлият търговец, низките му намерения, упорството в подлостта и лъжата през цялото това време.

    — Къде си скрил жълтиците на Али Куджиа? — попитал халифът.

    Търговецът Хасан посочил мястото, където ги бил укрил.

    Халифът наредил на един от приближените си да ги донесе. После предал жълтиците на Али Куджиа. Той много им се зарадвал.

    След това халифът заповядал да разпънат подлия търговец за измяната и лъжата.

    Търговецът Хасан се разкаял за подлостта си. Но разкаянието вече не му помогнало. Той си спомнил съвета на жена си, сетил се за гнева на хората, позора си сред хората и горчиво заплакал. Помолил милост, но халифът не го помилвал.

    Тогава разпънали по заповед на халифа търговеца Хасан. Подлостта и лъжата намерили наказанието си. Историята на търговеца станала поука за всеки, който я чул.

    2. Наградата на детето

    Халифът похвалил това дете за ума, който то проявило по време на съда. Той показал възторга и задоволството си от него, от досетливостта му и твърдостта му по време на процеса. Халифът го дарил с кесия със сто жълтици — награда за мъдростта му. Детето поело с радост този дар и благодарило на халифа Харун ар-Рашид. То възхвалило халифа и си тръгнало към къщи весело, за да разкаже на роднини и приятели тази хубава вест.

    Когато детето се отдалечило, халифът се обърнал към кадията, който оправдал търговеца Хасан преди това, и казал:

    — Видя ли как това дете с ума и досетливостта си долови престъплението на подлия търговец, когото ти оправда?

    Кадията се извинил и споделил с халифа възторга си от ума и досетливостта на детето.

    3. Край на приказката

    Историята на този търговец и Али Куджиа се разчула в Багдад и съседните градове. Хората я предавали от уста на уста. Бащи я разказвали на синове. Така тя достигна до теб, читателю.

    Оттогава изминаха повече от хиляда години, а позорът на подлия търговец не се е заличил.

    * * *

    В лунните нощи децата се събирали по всички места на Багдад и други градове, за да представят историята на Али Куджиа и търговеца Хасан, както я играли детето кадия и другарите му.

Приказки от хиляда и една нощ - Хусраушах

    1. Хусраушах

    Царят на Персия имал син на име Хусраушах. Когато Хусраушах пораснал, баща му се загрижил за възпитанието и образованието на сина си. Избрал най-големите учени и преподаватели за времето си, за да го обучат на науки и изкуства. Те му дали добро възпитание. А и Хусраушах бил много умен, обичал учението. Той изучил история, география и богословие, станал опитен във военното дело и ездата, овладял геометрията, декламирал най-нежните стихове, казани от красноречиви поети. Най-много обаче Хусраушах се пристрастил към краснописа. Едва достигнал юношеска възраст, той надминал хората на своето време и даже учителите си. Славата му се разнесла и достигнала до Индия.

    2. Разбойниците

    Индийският цар узнал за дарбата на Хусраушах и му се приискало да го види. Изпратил пратеник със скъпи подаръци за близките на Хусраушах. Баща му се стремял да укрепи връзките си с индийския цар. Той намирал, че подобни пътешествия ще бъдат полезни уроци за сина му. Царят изпратил Хусраушах с пратеник. Дал им и десет камили, натоварени със скъпи подаръци за царя, и двадесет конници да ги охраняват. Така те вървели в продължение на един цял месец. След това ги нападнали петдесет разбойници. Един от конниците се провикнал: „Ние сме пратеници на персийския цар до индийския цар“. Разбойниците се присмели на думите му. Хусраушах видял, че трябва да се отбранява, и се бил заедно с хората си. Били се, докато всички паднали убити или ранени. Тази битка отчаяла Хусраушах. Той дръпнал юздите, конят му се впуснал и бягал, докато паднал мъртъв на земята. Хусраушах се огледал наоколо, но не видял никой да го преследва. Разбрал, че разбойниците са заети с плячката, и бил много благодарен за спасението си.

    3. На гости при шивача

    Няколко дни Хусраушах се лутал без посока. Хранел се с треви, които намирал по пътя си, и спял на земята, докато съгледал някакъв голям град. Хусраушах тръгнал към него, влязъл и се зарадвал, че след толкова време отново вижда хора. Спрял при дюкяна на един шивач, поздравил го и попитал:
    — Как се нарича този град, о, господарю мой?
    Шивачът разбрал, че събеседникът му е чужденец. Разпитал за името му и как е попаднал в тази страна. Хусраушах му разказал какво бил препатил. Шивачът се натъжил и го посъветвал:
    — Пази се, о, синко мой, да не разбере някой кой си. Царят на тази страна е голям враг на баща ти. Ако узнае за теб, ще те убие.
    Хусраушах му благодарил и останал няколко дни на гости при шивача.

    4. В гората

    Един ден, след като Хусраушах възвърнал силите си, шивачът му казал:
    — Прието е принцовете да изучават от малки занаят, за да им бъде полезен в трудност. Какъв занаят си учил ти?
    — Изучих много науки и изкуства, станах изкусен краснописец — отвърнал Хусраушах.
    — Това сега не може да ти помогне — рекъл шивачът. — Аз ще ти купя брадва и въжета. Ще ходиш в гората да сечеш дърва и ще ги продаваш. Та ти си силен момък, способен да работиш и ла си изкарваш прехраната.
    Хусраушах се зарадвал на това и взел да ходи всеки ден в гората. Той сечал много дърва и ги продавал. Успял да върне дълга си на шивача и да спести доста пари.

    5. Под земята

    Един ден Хусраушах взел да сече дънера на едно дърво навътре в гората. Видял на земята желязна халка, прикрепена за дървена врата. Напрегнал всички сили да вдигне вратата и намерил под нея стълба. Слязъл по нея и се намерил в обширна местност, огромна градина и дворец, подобен на който не бил виждал на земята. Забелязал, че местността е осветена, въпреки че слънчевите лъчи не я докосвали. Това го учудило.

    6. Пленницата на злия дух

    Хусраушах съгледал красива девойка, седнала на един диван, близо до него. Почудата му се усилила. Щом го видяла, девойката пребледняла и от силен страх се разтреперала.
    — Кой си ти? — попитала го тя. — Как попадна на това място?
    Хусраушах й разказал историята си. Девойката се успокоила, страхът и изчезнал. Той я попитал коя е тя.
    — Моят разказ е по-удивителен от твоя — отвърнала тя. — Моят баща е цар като твоя. Злият дух ме отвлече от двореца на баща ми в нощта на моята сватба. Той ме остави тук, затвори ме под земята и ме посещава всеки петък. Тук, на това място, аз прекарах няколко години.

    7. Талисманът на злия дух

    Хусраушах продължил да разговаря със затворената девойка за различни неща и да я утешава. А като дошло време за обед, двамата влезли в столовата. Хусраушах видял в нея всевъзможни ястия, плодове и напитки, за каквито никога даже не бил си и помислял. Девойката му казала:
    — Идвай всеки ден да ядеш и да пиеш с мен каквото си харесаш от гозбите и напитките. Но внимавай да не се доближиш до тази бутилка. Ако сръбнеш от нея, ще съжаляваш.
    Хусраушах ял и пил от каквото искал. После дяволът му внушил да сръбне от тази бутилка. Девойката му забранила и го предупредила за последствията. Но това още повече усилило желанието и упорството му и той се заинатил. Щом сръбнал малко от това питие. Хусраушах загубил разум и на лицето му се изписали признаци на лудост. Като вървели в градината, той рекъл на девойката:
    — Не би ли могла да избягаш от този зъл дух и да отидем заедно в двореца на баща ти, или да се скриеш на някакво друго място?
    Девойката отвърнала учудено:
    — Не, няма възможност, защото той лесно ще ме открие, където и да отида. Ако избягам, ще ме убие. А той не ми прави нищо лошо. Напротив, прави всичко, което е по силите му, за да ме зарадва, и се покорява на всяко мое искане. Защо тогава аз да го мамя?
    — Каква е тази стъклена топка, която виждам наблизо до шадравана? — попитал Хусраушах.
    — Това е талисманът на злия дух, който го повиква винаги, щом ми трябва. Ако се докоснеш до тази топка, злият дух начаса ще се яви — отвърнала девойката.

    8. Дързостта на Хусраушах

    Хусраушах си въобразил, че е способен да убие злия дух и да освободи девойката от него. Той рекъл на девойката:
    — Въпреки всичко аз ще призова този зъл дух и ще го убия пред тебе с тази моя брадва. Ти ще видиш смелост, която не би могла да си представиш.
    Девойката разбрала, че питието го кара да забрави за последствията. Тя паднала на колене и взела да го моли да се въздържи от тази глупост, защото злият дух ще убие и двамата. Но Хусраушах не обърнал внимание на съвета й и забързал към талисмана, ритнал го с крак и го счупил.

    9. Бягството на Хусраушах

    Щом Хусраушах счупил талисмана, смрачило се, гъст дим обгърнал всичко, земята затреперала и дворецът се разтърсил. Тогава той се осъзнал и разбрал ужасната си грешка, но късно. Побягнал към стълбището, обхванат от силен страх, и захвърлил обувките и брадвата си. Бързал така, докато стигнал у дома си. Но не успял да се съвземе от ужаса и уплахата.

    10. Хусраушах и злият дух

    Тъкмо Хусраушах влязъл в къщи, ето че довтасал шивачът и му рекъл:
    — Един старец дойде в моя дюкян с твоята брадва и обувки и ме попита: „Познаваш ли стопанина на тази брадва и тези обувки?“ Аз му отвърнах: „Да“. Показах му и къщата и той сега те чака на вратата.
    Хусраушах много се уплашил и поискал да се скрие от стареца. Но изневиделица таванът се разпукал и старецът се спуснал при тях. В ръката си държал брадвата и обувките. Той се обърнал към Хусраушах:
    — Твоя ли е тази брадва? Твои ли са тези обувки?
    Лицето на юношата пребледняло, страх сковал сърцето му. Старецът го хванал за ръката и се издигнал в простора. Той летял някое време, подире се спуснал в двореца. Тук си възвърнал противния образ на дух.

    11. Последствие от неразумието

    След това злият дух попитал Хусраушах:
    — Познаваш ли тази девойка?
    — Не, не я познавам, нито съм я виждал някога през живота си — отвърнал Хусраушах.
    Тогава злият дух рекъл на девойката:
    — Познаваш ли този момък?
    — Не — отвърнала тя, — не го познавам, нито съм го виждала някога в живота си.
    Злият дух й казал сърдито:
    — Нима не той е забравил при теб тези обувки и тази брадва?
    Девойката замълчала и не отвърнала. Злият дух се обърнал към нея и й рекъл:
    — Щом не познаваш този момък, вземи тази сабя и го убий!
    — Какво престъпление е извършил, та да го убия? Не, не мога да убия невинен — отвърнала тя.
    Злият дух се обърнал към момъка и му рекъл:
    — Щом не познаваш тази девойка, вземи тази сабя и я убий!
    — Как така ще убия човек, без да има за какво? — отвърнал той.
    Тогава злият дух се обърнал гневно към двамата и рекъл:
    — Ако не бяхте ме лъгали, щях да ви простя вината. Но вие излъгахте и аз непременно ще ви накажа. Нея ще я затворя в дълбока пещера, където не може да достигне нито човек, нито дух, и ще я оставя без хляб и вода, да умре.
    Изведнъж в стаята се смрачило, подир някое време светлината се върнала, но момичето го нямало.

    12. Хусраушах се превръща в маймуна

    Тогава злият дух рекъл на Хусраушах:
    — Аз можех да направя с теб същото, но ще се задоволя да те превърна в маймуна или в куче, или в магаре, или в лъв, или в каквото искаш животно.
    Хусраушах паднал на колене, заплакал и взел да го моли да му прости грешката. Той посочил на злия дух много случаи на снизхождение, на милост към слабия от силния.
    Но злият дух не се вслушвал в думите му, той полетял с него на върха на висока планина, подир това взел малко пръст, изрекъл вълшебни думи, после хвърлил пръстта в лицето на Хусраушах с думите: „Излез от човешкия си образ и стани маймуна“.
    После злият дух отлетял и оставил преобразения в маймуна Хусраушах.

    13. Корабът на спасението

    Маймуната тръгнала, накъдето й видят очите. Тя се спуснала в подножието на една планина и спряла на брега на морето, недалеч от нея. Видяла голям кораб да приближава брега.
    Проблеснала надежда за спасение. Маймуната откъснала от едно дърво голям клон и го хвърлила в морето. После отскубнала две малки вейки и взела да гребе. Гребала с тях, докато я видели от кораба. Хората се почудили на ума й и хвърлили едно дълго въже. Маймуната се хванала за него и се покатерила при тях. Щом стигнала кораба, един пътник рекъл:
    — Каква е ползата ни от тази маймуна?
    — По-добре е да я хвърлим в морето — продумал втори.
    — Не, да я убием — допълнил трети.
    Другите се присъединили към него.
    Маймуната паднала на колене пред капитана. Той се смилил над нея и я взел под своя закрила.

    14. Краснописецът на царя

    Корабът плувал петдесет дни. После стигнал брега на голям град. При капитана дошъл пратеник на царя и рекъл:
    — Краснописецът на царя умря преди месец. Сега търсим във всички кораби, достигнали страната ни, краснописец да го замести. Ако сред пътниците ти има умели краснописци, нека напишат на тази хартия по един ред, за да го покажем на царя и да чуем мнението му.
    Петима пътници се приближили, показали няколко образци на красив почерк. Щом свършили, маймуната се втурнала към листа, грабнала го и хванала молива в ръка. Присъствуващите се разтревожили и се уплашили да не разкъса листа. Но като я видели да пише красиво отбрани премъдрости с всички видове красиви почерци, те се успокоили.
    Когато царят видял почерка на маймуната, зачудил се и го харесал най-много от всички видени през живота му почерци. Той заповядал да я доведат при него с тържествено шествие. Хората му казали: „Този превъзходен почерк е на една маймуна“. Удивлението на царя се усилило и много му се приискало да я види.
    Облекли тогава маймуната в разкошни дрехи. Хората се спрели край пътя и учудени я приветствували.

    15. При царя

    Като се явила пред царя, маймуната го приветствувала вежливо и почтително. Присъствуващите се учудили на съобразителността, с която открила царя между другите. Царят посочил на маймуната да седне до него. Тя седнала почтително. Щом дошло време за ядене, царят поканил и маймуната на масата. Тя яла с него, после си измила ръцете. Наблизо съзряла мастилница и писалка и написала с великолепен почерк красноречиви думи, с които благодарила на царя. Царят много се зачудил на дарованието й, поканил я да играят шах и установил, че е от най-умните играчи.

    16. Царската дъщеря

    Царят повикал дъщеря си, да види тая чудна маймуна. Дъщеря му била изкусна вълшебница. Още щом видяла маймуната, тя се усмихнала и казала на баща си:
    — Това не е маймуна, о, татко, това е принц.
    Думите й учудили царя и той попитал за историята му.
    — Това е той, принцът Хусраушах, син на персийския цар. Опърничавият зъл дух на име Ел-Хаитаур му се ядоса, защото Хусраушах го излъга, и го превърна в маймуна — отвърнала дъщеря му усмихнато.
    После тя разказала на царя всичко, което се случило с този принц от напущането на двореца до пристигането му в този град. Царят се обърнал към маймуната и видял, че тя потвърждава думите на дъщеря му.

    17. Царската дъщеря и злият дух

    Царят казал на дъщеря си:
    — О, ако би могла, дъще моя, да го преобразиш в човек, както е бил преди!
    — Ще му възвърна първоначалния образ — отвърнала тя.
    После отишла с тях в двора на двореца. Царската дъщеря начертала голям кръг. В него седнали царят, везирът и маймуната. Царската дъщеря ги предупредила да не напущат кръга, за да не ги убие злият дух. Взела малко вода, пръснала я в лицето на маймуната и изрекла:
    — Излез от образа на маймуна и възвърни първоначалния, си вид.
    И маймуната станала човек. Тогава се стъмнило, гъст дим обвил всичко. Явил се злият дух. Той бил висок като палмово дърво.
    — Как се осмели, о, коварна, да възвърнеш на маймуната човешкия образ?

    18. Битката на магьосниците

    Щом казал това, злият дух се превърнал в лъв и поискал да разкъса девойката. Царската дъщеря измъкнала един косъм от главата си и се превърнала в остър меч. Лъвът бил разсечен. Злият дух скрил главата си и се превърнал в скорпион. Принцесата станала змия и се хвърлила да убие скорпиона. Тогава двамата се превърнали в орли. Някое време никой не ги видял.
    Подир това земята се разцепила и от нея се показала една котка. Котката бягала, а след нея тичал вълк и се опитвал да я разкъса. Тогава котката станала на нар, който взел да се издига нависоко, после паднал на земята и зърната му се разпръснали. Вълкът се превърнал в петел и взел да събира зърната с удивителна скорост.

    19. Краят на битката

    Едно от зърната на нара се изплъзнало от погледа на петела, търкулнало се с голяма скорост, паднало в езерото и се превърнало на риба. Петелът се превърнал в кит. Рибата и китът станали отново дух и девойка както преди. Те взели да бълват огън един срещу друг. От огъня се разлетели искри и изгорили везира, осакатили окото на царя и крака на Хусраушах. След някое време злият дух и принцесата изгорели. От тях останали само две купчини пепел.

    20. Край на приказката

    Хусраушах съзнал, че той е причина за цялата тази несре-та. След като посетил гробницата на принцесата, той се завърнал в родината си. И през целия си живот не забравил, че една негова грешка, до която го докарала глупостта, е станала причина да умрат две принцеси, злият дух и везирът, да ослепее царят и да се осакати самият той.

Приказки от хиляда и една нощ - Цар Аджиб

1. Бурята

    Чудният цар Аджиб обичал от дете морето. Когато се качил на престола, той зачестил пътуванията си по море, забравил задълженията към поданиците си, изоставил грижите за царството и за възцаряването на справедливостта между хората. Едва завърнал се от пътуване, той се стремял към друго. Веднаж цар Аджиб подготвил за пътуване голям кораб и взел със себе си многобройна свита. Корабът излязъл в открито море. Вятърът бил благоприятен и морето било спокойно. На четиридесет и първия ден завилняла силна буря, смрачило се, морето се развълнувало, вълните заиграли с кораба, заплашвайки да го потопят всеки миг. Така в страшно безпокойство от морското вълнение минали десет дни. После бурята стихнала.
    Капитанът на кораба не знаел къде се намират. Като разбрал, взел да вика, да плаче и да се удря по лицето от силна скръб.
    — Какво се е случило? — попитал го цар Аджиб.
    — Загинахме, загинахме, о, повелителю! — отвърнал, плачейки, капитанът.

    2. Магнитната планина

    — Как така загинахме — казал царят, — бурята стихна, опасността изчезна.
    — Погледни това черно петно пред нас — казал капитанът. — Това е магнитна планина. Вълните до утре ще ни изтласкат до нея. Магнитът ще измъкне всички гвоздеи от кораба ни, дъските ще се разглобят и всички ще потънем на морското дъно.

    3. Талисманът на планината

    — Имаш ли възможност да ни отдалечиш от планината? — попитал царят.
    — Не, повелителю — отвърнал капитанът, — защото магнитът привлича кораба към себе си. И нито един от корабите, стигнали до това място, не се е спасил. Зная, че на тази планина има висок купол, на него конник на меден кон, а в гърдите му оловна плоча, на която са изрязани тайнствени знаци. Възможност да се отърват корабите от гибел няма, освен ако конникът падне в морето.

    4. Гибелта на кораба

    Цар Аджиб и приятелите му се натъжили много и цяла нощ не спали. На другия ден думите на капитана се потвърдили. Като видели невероятната скорост, с която корабът лети към планината, те разбрали, че несъмнено ще загинат.
    Щом корабът доближил планината, магнитът изтеглил всички гвоздеи, дъските се разглобили, пътниците потънали.
    Цар Аджиб зърнал наблизо едно дъска и се хванал за нея. След някое време морските вълни го изхвърлили в подножието на планината. За щастие цар Аджиб видял равен път, тръгнал по него и без да усети умора, стигнал върха на планината. Тогава разбрал, че се е спасил от смърт.


    5. Сънят на цар Аджиб

    Немощ и умора надвили цар Аджиб и той веднага заспал. Насън му се явил един старец с благороден лик. Старецът му казал:
    — Стани, о, Аджиб, събуди се и изкопай малко под краката си: ще намериш меден лък и три оловни стрели, на които са гравирани тайнствени знаци. С тези стрели стреляй в морския конник. Щом конникът падне в морето, магията ще се развали, хората ще си отдъхнат от злината и вредата му. Когато всичко стане, както ти казах, закопай лъка на мястото на талисмана. Тогава морето ще се възвиси и ще изравни планината. От морето за теб ще се появи лодка. В нея има омагьосана медна статуя. Тя ще те отведе до родината за десет дни. Предупреждавам те обаче да не споменаваш аллах, докато си в тази омагьосана лодка, за да не се стопи статуята, да се развали магията и лодката да потъне начаса.

    6. В лодката

    Царят се събудил, зарадван от съня си, който запалил надеждата му да се завърне в родината, след като се бил отчаял. Той разровил под краката си и намерил лъка и трите стрели. С тях се прицелил в талисмана на планината. Тогава конникът и конят паднали в морето. Цар Аджиб закопал лъка на мястото на талисмана. Морската вода забушувала и изравнила планината. От морето се показала лодка, а в нея имало медна статуя. Цар Аджиб, без да промълви нито дума, се качил в лодката. Статуята размърдала веслата и лодката потеглила. Тя се движела бързо, сушата била вече близо. Цар Аджиб се зарадвал много, че скоро ще се върне в родината, забравил съвета на стареца и прославил аллах за спасението си. Мигом лодката и статуята потънали, брегът бил далеч от него. Цар Аджиб плувал цял ден в морето, докато силите му отмалели и той съзнал, че смъртта му наближава. Предал се на волята на аллах и се помолил да го избави от мъките. Вълните го изхвърлили на брега на голям остров. Цар Аджиб бил много благодарен, че се спасил от удавяне. След това спал цяла нощ на едно високо дърво.

    7. На острова

    На другата сутрин цар Аджиб съгледал някакъв голям кораб да приближава острова. Той се качил на едно високо дърво, за да не го види никой. От кораба слезли десет души мъже, един юноша и един старец. Те поразкопали земята и влезли в недрата й. След това излезли и пренесли от кораба хляб, брашно, масло, плодове и сладкиши. Когато се върнали обратно, юношата не бил с тях.
    Корабът потеглил натам, откъдето дошъл. Царят останал изумен от постъпката им.


    8. Под земята

    Когато корабът се скрил от погледа му, царят забързал към мястото, където влезли. Там намерил кръгъл камък с желязна халка в средата. Вдигнал камъка и открил под него стълбище. Цар Аджиб заслизал, смаян от това, и се намерил в просторна стая, покрита със скъпи килими. Сред стаята имало диван, на който седял юношата. Това учудило царя още повече. Когато го видял пред себе си, юношата се изплашил, но цар Аджиб го успокоил. Взели да си говорят, страхът изчезнал. Подозрението му се сменило с радост и доволство от идването на царя.

    9. Разказът на юношата

    — Как достигна този див остров и защо си избрал да живееш под земята? — попитал цар Аджиб юношата.
    — Моят баща е един от големите търговци на перли — отвърнал юношата. — Той е на преклонна възраст. В живота си се е сдобил само с един единствен син. В деня на моето раждане той видял страшен сън. Събрал мъдреци и тълкуватели на сънища. Те му казали, че моят край е близък, че цар Аджиб ще ме убие, след като хвърли талисмана на планината в морето. Това ще стане, когато навърша петнадесет години. Ако след това минат четиридесет дни, аз съм спасен от гибел. И ето баща ми приготви това място на този остров. Когато научи за падането на талисмана в морето, доведе ме тук, за да не ме открие цар Аджиб на това място и да ме убие.

    10. Смъртта на юношата

    Цар Аджиб много се удивил на разказа на юношата. Присмял се в себе си на думите му, но все пак не му казал името си, за да не го изплаши.
    Дните минавали, двамата живеели щастливо и доволно. Цар Аджиб разказвал на юношата най-хубави приказки, разправял му най-увлекателни разкази.
    Като дошъл четиридесетият ден, юношата станал, изкъпал се и спал до вечерта. После отворил очи и поискал от цар Аджиб да му разреже диня. Цар Аджиб потърсил нож, но не намерил. Юношата му посочил къде има — ножът бил закачен над главата му. Цар Аджиб се запътил към него. Обаче щом взел ножа, кракът му се плъзнал и за нещастие той паднал върху юношата с нож в ръка. Ножът пронизал сърцето на юношата и начаса го убил.

    11. Бащата на юношата

    Когато видял какво му се е случило, цар Аджиб се разтревожил и натъжил, но се подчинил на съдбата. Той се уплашил да не дойде бащата на юношата и да го убие, затова забързал към изхода и поставил камъка на мястото му.
    Едва направил това, съгледал кораба да се приближава, запътил се към дървото и се потулил между клоните му.
    Като видял какво постигнало сина му, старецът припаднал от силна скръб. Щом се свестил, той заповядал да го погребат, после си тръгнал с плач. След като лодката се скрила от погледа на нар Аджиб, той взел да търси възможност да напусне този злополучен остров, но не могъл да намери изход.

    12. Дворецът на острова

    Девет дни цар Аджиб обикалял острова да намери на него поне един човек. На десетия ден видял огън в далечината. Запътил се към него и когато го наближил, видял великолепен леден дворец. Цар Аджиб разбрал, че слънчевите лъчи се отразяват в него и създават илюзията на силно горящ огън. Пред двореца видял десет еднооки мъже без дясно око. Това го удивило. Той ги поздравил. Те му отвърнали мило и го приветствували любезно. След това го попитали откъде идва. Цар Аджиб им разказал патилата си. Те се зачудили. Той искал да си попита защо са еднооки и защо са в този самотен дворец на този див остров. Но прочел на вратата на двореца: „Не се бъркай в това, което не те засяга, за да не получиш това, което не желаеш!“ И не попитал.
    Когато дошла нощта, яли и пили заедно, после седнали да си поприказват. Щом станало полунощ, един от тях казал на приятелите си: „Време е да изпълним задълженията си“. Всички отишли в една обширна стая, облекли черни дрехи, нацапали лицата си с черно и започнали да плачат и да се вайкат, повтаряйки: „Това е възмездие за любопитството. Това е възмездие за този, който се бърка в чужди работи.“
    След час те престанали да плачат, измили си лицата, облекли предишните си дрехи, легнали в постелите и спали до сутринта.
    Ала цар Аджиб прекарал нощта без сън, мислейки за това, което видял. Изненада и удивление го овладели и не му дали да заспи.

    13. В ноктите на птицата Рух

    Като настъпило утрото, цар Аджиб не можал да се стърпи и попитал:
    — Защо сте еднооки, о, приятели? И защо мацате лицата си с чернило?
    Еднооките го посъветвали:
    — За теб е по-добре да не се бъркаш в каквото не те засяга, за да не получиш, каквото не желаеш.
    Но цар Аджиб не склонил и настоял на въпроса.
    — Ако искаш, ние ще те изпратим на това място, където бяхме, за да видиш защо сме еднооки. Но за това ще заплатиш с цената на дясното си око и ще се върнеш едноок като нас. Съгласен ли си? — казали еднооките.
    — Да — отвърнал цар Аджиб.
    Тогава еднооките заклали един голям овен, одрали кожата му и я зашили около тялото на цар Аджиб. Подир това му казали:
    — Ще дойде птицата Рух, ще те вземе и ще те занесе до двореца на чудесата. Щом стигне там, ти се изправи и смъкни овнешката кожа. Тогава птицата Рух ще се уплаши и ще избяга от теб.
    След някое време птицата Рух дошла, взела го за овен и го пренесла до двореца на чудесата. Когато цар Аджиб станал и разкъсал овнешката кожа, птицата Рух избягала. Цар Аджиб се спрял пред двореца на чудесата и видял, че камъните там са златни, а вратите украсени с елмази.

    14. В двореца на чудесата

    Цар Аджиб влязъл в двореца. Вътре видял четиридесет робини, облечени в разкошни дрехи, които не можеш да намериш даже в дворците на царете. Робините го приветствували радостно, щастливи, че е пристигнал, и му оказали почит и уважение. Подир това те му казали:
    — Ние сме твои робини, ти си господар на двореца. Ще ти служим в продължение на цял месец, след това ще те оставим четиридесет дена, подир които ще се върнем да ти служим и никога няма да се разделим. Този дворец и съкровищата му ще станат твоя собственост.
    Когато изминал един месец, робините се простили с него, дали му четиридесет ключа и му казали тъжни, че го оставят:
    — Влез в която от тези стаи искаш, но внимавай да не влезеш в последната от стаите, за да не се изложиш на това, което мразиш…

    15. Възмездие за любопитството

    Цар Аджиб отворил първата стая и видял градина, подобна на която цял живот не бил виждал. На втория ден отворил втората стая. В нея намерил невидени дотогава по вид и краска пойни птички. Цар Аджиб прекарал деня щастлив от вълшебните им песни. На третия ден видял златно съкровище, на четвъртия — купища бисери, на петия — несметни съкровища от корали и скъпоценни камъни: рубини, сапфири, хиацинти*, смарагди. И така, докато дошъл четиридесетият ден. Останала само последната стая, в която робините го предупреждавали да не влиза.
    [* Хиацинт — лат.гр. — минерал, скъпоценен прозрачен камък с червенолилав, жълт или оранжев цвят разновидност на циркон. Б.р.]
    Цар Аджиб се спрял пред нея и дълго се колебал. Любопитството му го подтиквало да влезе в тази стая. Не се задоволил с всичките чудеса и редки съкровища, които видял в двореца на чудесата. Забравил съвета на робините, напътствието на еднооките. Като влязъл в стаята, намерил красив кон, готов за езда. Любопитството го накарало да поязди коня. Още щом се качил на него, конят литнал в простора. Този кон бил зъл дух. Той летял така някое време, после се спуснал на земята и хвърлил цар Аджиб по гръб. След това го ударил с опашката си в дясното око и го оставил едноок. Като се свестил, цар Аджиб се намерил в двореца на острова между еднооките си приятели. Те го утешили, приели го и казали:
    — И теб любопитството подтикна като нас, и ти получи същото възмездие. Това е наказание за всеки, който се бърка в това, което не го засяга!

    16. Край на приказката

    Цар Аджиб погостувал няколко дена на десетте еднооки, докато намерил удобен случай да замине за родината си с един кораб, който минал край този остров. Еднооките му приятели го изпратили. Щом стигнал своята родина, везирите, близките и народът му устроили най-хубаво посрещане, радостни от завръщането му в царството. Когато роднините му го запитали за причината на продължителното му отсъствие, цар Аджиб им разказал всичко, което препатил по време на пътешествието. После заповядал на везирите да запишат този разказ за назидание на всеки, който, тласкан от любопитство, се бърка в неща, които не го засягат.
    А на вратата на двореца написал мъдрото изречение: „Който се бърка в това, което не го засяга, намира това, което не желае“.
    Цар Аджиб управлявал справедливо поданиците си и през целия си живот не забравил докъде го докарало любопитството му.