Мадлен Алгафари - Всички можем да летим

Песен в изпълние на Мадлен Алгафари, текст Мадлен Алгафари

Приказка за голямата палчечка и големият палечко

Една приказка на Мадлен Алгафари. С участието на Джоко Росич

You Are It

Един филм на Николай Мутафчиев

Физика на Вярата

Ако Бог не съ­щес­тву­ва, жи­во­тът би бил аб­сур­ден. Той не би имал ни­то сми­съл, ни­то цен­ност, ни­то цел У. Крейг

Мрък­ва­ше. Вър­вях по дяс­на­та стра­на на Нев­ски прос­пект в по­со­ка към Адми­рал­тей­ство­то. Не­да­леч от До­ма на Кни­га­та за­бе­ля­зах го­ля­ма гру­па хо­ра в гра­дин­ка­та пред Ка­зан­ския Съ­бор. Те бур­но об­съж­да­ха не­що с вдиг­на­ти на­го­ре гла­ви, со­чей­ки с ръ­це към не­бе­то. Пре­ся­кох ули­ца­та и се приб­ли­жих.
— Къ­де? Къ­де? Не виж­дам! Не виж­дам! – пи­та­ха дру­ги. Една мла­да май­ка с мал­ка­та си дъще­рич­ка прив­ля­ко­ха вни­ма­ни­е­то ми. Мо­ми­чен­це­то, дър­пай­ки май­ка си за ръ­ка­та, со­че­ше към не­бе­то и ви­ка­ше:
— Ма­мо! Ма­мо! Виж! Ето, виж го!А май­ка­та раз­въл­ну­ва­но вър­те­ше гла­ва и със съл­зи в гла­са пов­та­ря­ше:
— Не виж­дам! Не виж­дам! Къ­де? Къ­де? Вдиг­нах гла­ва и из­вед­нъж ви­дях в не­бе­то ед­но голя­мо и доб­ро ли­це. То ни гле­да­ше та­ка, как­то си­гур­но Гъ­ли­вер е гле­дал стра­на­та Лили­пу­тия. Мно­го доб­ре се виж­да­ха очи­те, но­сът и ус­та­та. Че­ло­то и ску­ли­те ня­как­си се сли­ва­ха с ве­чер­но­то не­бе, раз­ли­ча­вай­ки се са­мо ле­ко по своя от­те­нък. Извед­нъж усе­тих ог­ром­на ра­дост да за­ли­ва сър­це­то ми. Чу­вах гла­са на ед­на от же­ни­те до мен: "Не виж­дам! Не виж­дам! Къ­де? Къ­де?" А от мо­е­то гър­ло се из­тръг­на ра­дос­тен вик: "А аз го виж­дам! Виж­дам го!" И в то­зи мо­мент из­вед­нъж срещ­нах пог­ле­да си с Не­го­ви­те го­ле­ми, доб­ри и кой знае за­що, кес­те­ня­ви очи. Ми­съл­та, че Той ме бе­ше за­бе­ля­зал, ме из­пъл­ни с та­ко­ва ог­ром­но щас­тие, че аз... се съ­бу­дих.
То­ва бе­ше сън. Но той ос­та­ви в мен не­заб­ра­ви­мо впе­чат­ле­ние. Дъл­го вре­ме се на­ми­рах под вли­я­ни­е­то на то­зи сън, до­ка­то един ден в мен въз­ник­на ми­съл­та: "Мо­же би то­ва не е слу­чай­но? Мо­же би аз зная и виж­дам, или мо­га да раз­бе­ра и ви­дя не­що та­ко­ва, ко­е­то не зна­ят и не виж­дат мно­зи­на от хо­ра­та око­ло мен? И аз, в ка­чес­тво­то си на учен, за­поч­нах да съ­би­рам све­де­ния за на­уч­ни раз­ра­бот­ки, пот­вър­жда­ва­щи, че Бог, Финият Свят, фи­ни­те чо­веш­ки те­ла, без­смър­ти­е­то на ду­ша­та съ­щес­тву­ват. За­ед­но със съп­ру­га ми, съ­що учен, ня­кол­ко го­ди­ни на­ред изу­ча­вах­ме на­лич­на­та ли­те­ра­ту­ра, на­ба­вях­ме си кни­ги, хо­дех­ме по биб­ли­о­те­ки, вник­вах­ме в су­хи­те и ос­къд­ни све­де­ния в об­лас­тта на на­уч­ни­те от­кри­тия. Бях­ме пот­ре­се­ни: ока­за се, че на­у­ка­та ве­че е нап­ред­на­ла из­клю­чи­тел­но мно­го в то­ва нап­рав­ле­ние.
Но бол­шин­ство­то от нас и до днес не зна­ят, че те­о­ре­тич­на­та фи­зи­ка ве­че е дос­тиг­на­ла до приз­на­ва­не­то на Бо­га, ус­пя­ла е да обяс­ни фе­но­ме­на на чо­веш­ко­то съз­на­ние и фе­но­ме­ни­те на па­рап­си­хо­ло­ги­я­та (та­ки­ва ка­то те­ле­па­ти­я­та, те­ле­ки­не­за­та, ле­ви­та­ци­я­та, те­ле­пор­та­ци­я­та и др.), пот­вър­ди­ла е съ­щес­тву­ва­не­то на Финия свят, фи­ни­те чо­веш­ки те­ла, пси­хич­на­та енер­гия и съв­сем се­ри­оз­но тър­си на­чи­ни да осъ­щес­тви кон­так­ти с ин­фор­ма­ци­он­но­то по­ле на Все­ле­на­та или със Съз­на­ни­е­то на Все­ле­на­та.
Всич­ко то­ва е ста­на­ло въз­мож­но въз ос­но­ва на но­ви­те на­уч­ни кон­цеп­ции за фи­зи­чес­кия ва­ку­ум и тор­си­он­ни­те по­ле­та. През пос­лед­ни­те де­сет го­ди­ни са нап­ра­ве­ни та­ки­ва от­кри­тия, ко­и­то до­веж­дат до смя­на на па­ра­диг­ма­та и ко­рен­но ще про­ме­нят, а ве­че и про­ме­нят на­шия све­тог­лед.
Сен­за­ци­он­ни­те фак­ти, раз­тър­сва­щи въ­об­ра­же­ни­е­то, от ед­на стра­на и но­ви­те на­уч­ни от­кри­тия – от дру­га, все по­ве­че сви­де­тел­стват за не­об­хо­ди­мос­тта от съ­юз меж­ду на­у­ка­та и ре­ли­ги­я­та. Та на­ли ре­ли­ги­я­та съ­дър­жа зна­ни­я­та на пред­ход­ни­те ци­ви­ли­за­ции, при­до­би­ти от тях в ре­зул­тат на из­след­ва­ния и то­ва са пре­ди вси­чко зна­ния за Бо­га и ду­ша­та. Но въз­мож­но ли е в съв­ре­мен­но­то тех­нологич­но об­щес­тво да има ис­кре­на вя­ра в съ­ществуване­то на ду­ша­та и Бо­га? Съв­ре­мен­ни­ят чо­век ед­ва ли би по­вяр­вал в при­каз­ки, на не­го му е по-близ­ка на­уч­на­та обос­нов­ка на вся­ко ед­но твър­де­ние. Дош­ло е ве­че времето, религиоз­ни­те зна­ния да бъ­дат ос­мис­ле­ни от по­зи­ци­я­та на съв­ре­мен­на­та на­у­ка.
Оказ­ва се, че на­уч­на­та кон­цеп­ция за фи­зи­чес­кия ва­ку­ум и те­о­ри­я­та на тор­си­он­ни­те полета са имен­но оне­зи зна­ния, ко­и­то не са дос­ти­га­ли за на­уч­но­то обяс­не­ние на Финия Свят, Съз­на­ни­е­то и пси­хо­фи­зич­ни­те фе­но­ме­ни. И до ден-дне­шен те­зи не­ве­ро­ят­ни на­уч­ни от­кри­тия са мал­ко из­вес­тни на ши­ро­кия кръг чи­та­те­ли. Све­де­ния за тях се пуб­ли­ку­ват ос­нов­но в спе­ци­а­ли­зи­ра­ни­те спи­са­ния и бро­шу­ри с ма­лък ти­раж. Ка­то пра­ви­ло, в тях ма­те­ри­а­ли­те са пред­ста­ве­ни на ези­ка на ма­те­ма­ти­ка­та и труд­но мо­гат да бъ­дат раз­бра­ни.
Оце­ня­вай­ки со­ци­ал­на­та зна­чи­мост на пос­лед­ни­те на­уч­ни от­кри­тия за жи­во­та на все­ки чо­век, ав­то­ри­те на кни­га­та са си пос­та­ви­ли за­да­ча­та да на­пи­шат дос­тъп­на за ши­ро­кия чи­та­тел кни­га за она­зи об­ласт в на­у­ка­та, ко­я­то би му по­мог­на­ла да се ори­ен­ти­ра в най-слож­ни­те въп­ро­си на би­ти­е­то, съз­на­ни­е­то, Финия Свят, цел­та и сми­съ­ла на жи­во­та, ду­шев­ни­те пре­жи­вя­ва­ния.
Ка­то илюс­тра­ция към на­уч­ни­те кон­цеп­ции, в кни­га­та са пуб­ли­ку­ва­ни из­клю­чи­тел­но ин­те­рес­ни ма­те­ри­а­ли на про­фе­сор Е. Мул­да­шев от тран­схи­ма­лай­ска­та му ек­спе­ди­ция, как­то и ня­кои сен­за­ци­он­ни дан­ни, до ко­и­то сти­га на­у­ка­та.
От: В. Тихоплав и Т.Тихоплав

Краят на филмите

Не разбирах до сега, че нашите хладни, самодоволни думи могат да те наранят така. Бях научен много млад, от тези, които са били преди мен, да се страхувам и осъждам нещата, които не познавам. Има страх в сърцата на тези, които ще те променят. Страх от светлината, която блести от теб. Те не знаят, че светлината беше създадена от Бог, който ти е дал един брилянтен и красив цвят. И за тези, които биха те променили или пратили надалеч, трябва да останеш горд и да им кажеш: Аз бях пуснат на тази земя, такъв какъвто съм. Аз съм роден с моите специални благословии. Оставям ги да блестят и не ми пука. Аз бях пуснат на тази земя, такъв какъвто съм. Има завист в тези, които безразсъдно ви съдят, желаейки техните сърца да могат да обичат като вашите. Те не разбират, че могат да достигнат близо и да намерят цялата любов, възстановена прошка. И за тези, които ви осъдят с ярост и срам, трябва здраво да стъпиш на краката си и да обявиш: Аз бях пуснат на тази земя, такъв какъвто съм. Аз бях пуснат тук, да живея като негово създание, и аз знам, че съм обичан в целомъдрие и грях. Аз съм спокоен и доволен в собствената си кожа.Аз бях пуснат на тази земя, такъв какъвто съм. Аз съм роден с моите специални благословии. Оставям ги да блестят и не ми пука.А з бях пуснат на тази земя, такъв какъвто съм.
Откъс от филма: Were the World Mine