Защото

"Ние бягаме не само защото ни е страх,но ни е и страх, защото бягаме. Плачем не само защото ни е тъжно, но ни е и тъжно, защото плачем. Смеем се не само защото ни е смешно, но ни е и смешно, защото се смеем..."

От: Джеймс Ланге

Започни от днес

Започни от днес:
да не се тревожиш за вчерашния ден! Той е в миналото, а то никога не се променя. Можеш да се промениш само ти, ако наистина желаеш да го направиш...
Започни от днес:
да не се тревожиш за утрешния ден! Той винаги ще е пред теб и ще очаква да дадеш най-доброто от себе си. Но това може да стане само, ако изживееш пълноценно днешния си ден...
Започни от днес:
погледни се в огледалото и виж себе си! Ти си личност, която заслужава внимание и възхищение. Личност, с която ще ти е приятно да общуваш, която с удоволствие ще опознаеш и уважаваш...
Започни от днес:
да цениш всеки момент от живота си и даровете, които получаваш в този свят! И не пропускай да споделяш щедро тези подаръци с околните...
Започни от днес:
и поне за миг се отклони от утъпкания път, по който се движиш като по навик! Не се страхувай да избереш новото и непознатото. Наслади се на приятните изненади и тайните, които ще откриваш...
Започни от днес:
посрещай предизвикателствата с кураж и решителност! Преодолей бариерите, които могат да попречат на твоето израстване и самоусъвършенстване...
Започни от днес:
не позволявай липсата на кураж да поквари собственото ти АЗ! Желанието да успяваш и способността ти да обичаш, трябва да са по-силни от всичко останало...
Започни от днес:
погледни с нова вяра към човешката доброта! Независимо какво ти се е случвало до сега. Това е шансът ти за по-добро бъдеще...
Започни от днес:
отвори съзнанието и сърцето си за всичко добро и красиво около теб! Посрещай с желание преживяванията си и извличай по нещо добро за себе си от всяка ситуация...
Започни от днес:
запознай се с нови хора! Но не очаквай съвършенство. Такова няма да откриеш нито в себе си, нито в някой друг. Не съществува съвършенство в този несъвършен свят...
Започни от днес:
осъзнай, че ти си носиш отговорността за твоето собствено щастие! Затова, живей така, че да си щастлив и удовлетворен от себе си...

Из мъдрости от нета

Мъдрите съвети на една Баба

- Бабо, как да разбера, че съм се влюбила?
- Много просто, момичето ми. Помниш ли как се запознахте?
- Разбира се. Помня не само как се запознахме, но и всяка наша среща: Как за първи път се усмихнахме един на друг, как се хванахме за първи път за ръце, как се целунахме. Знаеш ли, бабо, аз дори помня всичко, абсолютно всичко, което съм му разказвала; на какво се смеехме, как се приготвях за всяка среща; с какво бях облечена, за да му се харесам. Това любов ли е, бабо?
- Не, мила. Любовта е, когато помниш с какво е бил облечен той на срещите. А ако помниш себе си, това е влюбеност. Прибери си куклите в скрина, момиче...
- Бабо, кажи ми кога настъпва моментът за раздяла? Може би е по-добре да си тръгваш веднага след първата нощ, докато още няма неоправдани надежди, без да дочакваш изясняването на отношенията, оставайки в паметта си само смътен приятен спомен? Или след много, много нощи, когато всичко лека-полека изчезва само, неизвестно къде и защо; спокойна "екологична" раздяла, без болката на нещо разкъсващо, без рев и викове?
- Тук всичко е много просто, дете. Трябва да си тръгваш не след някакво определено количество нощи, а след първото утро, когато не ти се иска да станеш по-рано и да му приготвиш закуска. Свари му тогава кафе, целуни го за сбогом и затвори вратата...
- Бабо, и досега го сънувам...
- Дъще, спомни си ланския сняг?
- Какво общо има тука миналогодишния сняг? Аз исках да ме посъветваш, а не да говорим за времето.
- Ами че съвета вече ти го дадох. Ако още те боли, ако още не е забравено докрай, ако вътре още трепва, кажи си сама наум: "Лански сняг..." И се отнасяй към всичко, което е било с вас, точно по същия начин. Не е възможно да се запази снежинката през лятото, внучке, идва и нейното време да се разтопи. И макар че сега ти е трудно да повярваш, но задължително ще падне нов сняг. Просто се довери на времето и го дочакай, свеж, чист, първи сняг. А ако още тъгуваш по това, което е отминало, повтаряй си наум: "лански сняг е, лански, лански..."
- Бабо, аз ще се боря за любовта си. Няма просто така да им го дам. Няма да отпусна ръце, няма да се предам без бой!
- Момичето ми, знаеш ли онази любима игра от училищните празненства, когато трябва да се бяга около столовете, които са с един по-малко от играчите; а когато кажат стоп и музиката спре, всеки се старае да успее и да заеме стола пръв? Е, ти нали играеш точно тази игра, когато се опитваш да се "бориш". Защо да бягате двама или дори трима около един стол, да се опитваш да надхитриш съперничките си и да го заемеш първа, ставайки за смях на околните, да нервничиш и да се ядосваш? Огледай се наоколо - до стената има други незаети столове. Ти си вече голяма, зряла, време е да престанеш да играеш детски игри...
- Бабо, защо ме боли толкова? Аз ревнувам буквално от всяко женско име, което той произнася. Когато не вдига телефона, аз вече си представям, че той е с друга. Когато той ми разказва за някоя жена, аз веднага започвам да си мисля "има ли нещо?" Ревнувам го и от "бившите", от приятелите му, от колегите в работата, от случайни срещи. Как да престана да се измъчвам, а, бабо?
- Дете, ревността е чувство измамно. Ти не ревнуваш, ти се страхуваш да не го изгубиш. Не се бой обаче, това е безсмислено. Защото ако няма повод за ревност, да се ревнува е глупаво, а когато вече има повод, е късно...
- Всички мъже са еднакви! Бабче, още щом ми каже "Здрасти" и аз вече знам как ще се държи той по-нататък, какви вицове ще ми разказва, как ще се усмихва, как ще ме докосва, как ще се сърди и ще си тръгва.
- Не си права, момичето ми. Всички мъже са различни. Просто ние харесваме мъже, които си приличат. Ти харесваш ли "скромни", домошари? Тогава защо се оплакваш, че пак ти се е паднал досадник, който не иска да излиза от вкъщи? Ако си избираш мъж, който е душа на компанията, не се учудвай, че ще ти се наложи да го делиш с приятелите му, а доста често и с паралелни приятелки. Ако обичаш романтичните, бъди готова не само за свещи, стихове и шампанско, но и за периодични депресии и изчезвания, които той ще ти обяснява като творчески кризи. Избираш ли си мъж, зад чийто гръб да се чувстваш като зад "каменна стена", не се учудвай, че не можеш да откриеш в тази стена врата за навън. Жените избират мъже, които си приличат, а после се учудват, че те всички са еднакви...
- Бабо, не знам как да му кажа, но да не му причиня болка. Той не е заслужил баналното "хайде да си останем приятели". Той е добър, а на мен ми се налага да постъпя с него жестоко. Какво да правя, бабо, как да му кажа, че между нас всичко е свършено?
- Запомни, момичето ми: в последното изречение, което ти кажеш на мъжа при раздяла, той трябва да чуе не само неизбежната жестокост, но и благодарност за всичко хубаво, което сте имали с него. Нали когато той ще си спомня за теб, неизбежно ще си припомня и раздялата ви. И ако искаш очите му да се усмихват, когато си спомня за тебе, не изяснявай отношения на прощаване. Само едно му кажи: "Не се нуждая повече от твоето присъствие, за да те обичам". И край, тръгни си...
- Бабо, не знам дали си струва да му разказвам всичко това. Като че ли нищо кой знае какво не се е случило, а ако той изведнъж научи? И сякаш нямам какво да си признавам, но не мога и да разказвам. И как мога да изисквам от него да бъде честен с мен, ако самата аз започвам да крия нещо и да не се доизказвам?
- Момичето ми, запомни три прости правила. Първото е: никога и при никакви обстоятелства не го лъжи. Второ: никога и при никакви обстоятелства не му изменяй. И третото: ако вече си го излъгала и изневерила, при никакви условия не му разказвай за това. Само помни, дете, колкото и да искаш, последното правило следва само след първите две...
- Бабо, не разбирам какво става: той изведнъж, без обяснения просто изчезна. Всичко вървеше добре, а после...Вече не го виждам, телефонът мълчи, и вече не се срещаме дори случайно. Може да се е случило нещо? Или все пак съм го обидила с нещо, може би си струва да му се позвъни и да се поговори, да се изясни, какво все пак става?
- Дъще, не си струва, повярвай ми. Нали и ти самата знаеш отговора, само че не искаш да си го признаеш. Той не звъни, защото не иска - много е просто. Запомни, дете, докато мъжът се интересува от жената, той няма да изчезне. Ще счупи телефона да звъни, ще обикаля около входа, ще организира случайни срещи. И никакви причини, дори най-жестоките, няма да станат причина той да не е до нея, ако той иска именно това. И ако ти не искаш да го караш в отговор на твоя въпрос "защо е изчезнал от живота ти", да ти казва, че е бил много зает или е имал много работа, то по-добре не питай. И ако не си търсиш излишно повод да си причиниш болка като чуеш истината, по-добре не питай. Нали и така знаеш отговора...

е-списание МАРГАРИТА

Свещ и Огън - приказка за любовта

Той беше Огън, горящ пламенно и буйно. Само с едно докосване запали безпощадно сърцето й. А може би го стори несъзнателно?!
Тя беше просто една Свещ - малка, обикновена, и бледа. Със слабия си пламък отчаяно се опитваше да озари света около себе си...
Преди години безмилостно я бяха угасили тази Свещ и с това я бяха обрекли на болезнена тъга и горчива самота...
Това продължи дълго, много дълго време. Чак до срещата й с Огъня. До мига, в който тя му отдаде сърцето, душата, тялото си. И с цялата си същност се обрече на него...
А той... той беше безпощаден към нея. Не се поколеба да я запали, за да види как отново гори пламъкът в нея...
А тя... тя с любовния огън в сърцето си, вече светеше ярко и огряваше много по-силно от преди. И това наистина безумно я радваше! Караше я да се чувства значима, пълноценна и отново жива...
Докато в един момент тя не усети как се топи. Осъзна, че с всеки изминал миг се смалява и светлината, която излъчваше пламъчето й...
Но дори тогава Свещта не се натъжи. Напротив - беше наистина щастлива! Защото тя обичаше повече от себе си този Огън, който всъщност я унищожаваше. Осъзнаваше, че умира заради него. Но си даваше сметка, че живя истински, също благодарение на него...
Знаеше, разбираше, усещаше, че краят й е близо, че скоро ще умре. Но не от това я болеше и не затова страдаше малката Свещ. Единственото, за което щеше да съжалява беше, че тогава щеше да изчезне и Той! Щеше да го загуби и Него - Огънят, който й показа какво е Животът...

Автор неизвестен

Какво можем да научим от гъските

Есен е и прелетните птици поемат своя преход към южните страни. Гъските също се нареждат под формата на буквата V и тръгват към топлите земи. Да, те винаги летят подредени точно по този начин и това не е случайно. След дълги наблюдения и проучвания, ето до какви изводи са стигнали учените:

Когато летят под формата на буквата V, размахвайки крилете си всяка гъска създава възходяща струя въздух на птицата зад себе си, с което улеснява нейния полет. По този начин цялото ято изминава поне със 70% по-голямо разстояние, отколкото ако всяка птица лети самостоятелно.
Каква е поуката:
Ако имаме поставени конкретни цели и ако се борим с общи усилия за тяхното постигане, много по-бързо и лесно ще ги осъществим.
Ако някоя от гъските реши да се отдели от ятото, тя губи помощта от въдушното течение и веднага усеща съпротивлението при опита да лети сама. Щом разбере това, тя бързо се връща обратно към групата. Така отново се възползва от повдигащата сила на течението, създавано от птицата летяща пред нея.
Каква е поуката:
Ако притежаваме разум, колкото една гъска, ние ще се движим заедно с хората, които вървят в същата посока като нас и ще се възползваме от помощта, която ни оказват.
Гъската-водач, която лети най-отпред, се изморява по-бързо от останалите, тъй като не може да се възползва от въздушното течение създавано от другите птици. Затова, когато усети, че силите й отслабват, тя отстъпва назад, а на нейното място минава някоя друга от ятото.
Каква е поуката:
Когато вършим тежка и изтощителна работа, идва момент, в който най-добре е да отстъпим мястото си на някой друг, докато възвърнем отново силите си.
Когато ятото забави скоростта си, гъските намиращи се най-отзад започват да крякат. Така те предупреждават и насърчават летящите отпред птици, да усилят темпото и да поддържат скоростта.
Каква е поуката:
Понякога, за да извървим пътя и да постигнем целта си, имаме нужда от подвикването и насърчаването на другите. Не бива да се сърдим и обиждаме от това.
Ако някоя от птиците в ятото се разболее или бъде улучена от ловджийски куршум, тя не може да продължи своя полет заедно с ятото. Тогава две от останалите гъски също се отделят и я придружават, докато си намери безопасно място за кацане. Те остават заедно там, докато болната птица оздравее или докато умре. Едва тогава отново отлитат и се присъединяват към някое друго ято гъски, преминаващо наблизо.
Каква е поуката:
Ако притежаваме сърце и разум, поне колкото една гъска, ние ще се отнасяме един с друг по същия начин.

Автор - неизвестен