събота, 3 март 2012 г.
четвъртък, 1 март 2012 г.
Sofi Marinova " Love Unlimited " - Eurovision 2012 Bulgaria final Winner
понеделник, 27 февруари 2012 г.
По фалш и по лъжа, днес луднал е света ИЛИ вечерта на оскарите
„По фалш и по лъжа,
днес луднал е света!”
Изключих телевизора. Неможах да понеса толкова фалш, лицемерие, помпозност и самохвалство. Тази вечер е нощта на оскарите в Лос Анджелис. Няма да говоря за тях, това други предостатъчно ще сторят. За мен те са просто тема за размисъл, отправна точка на разсъжденията ми, върху факта, че: „По фалш и по лъжа, днес луднал е света!”
Но това е меко казано, света направо е полудял. И ме е страх, защото неочаквам от това да произлезе нищо хубаво. Но затова по късно. Връщам се за малко на изключения преди минути телевизор. Незнам колко хора по света сега гледат хората по червеният килим. Една статистика твърди, че миналата години всеки осми американец ги е гледал… ужасяващо… страшно!
Замислих се какво свъщност е това оскар, каква е идеята, смисъла и дали въобще го има този смисъл. И да смисъл има, ако смисъла е да се печелят пари… има огромен смисъл, но ако потърсим друг, мисля че няма да намерим. Това е точно като една телевизия в България, съжелявам за примера, но за мен чалга, силикон и холивуд са синоними… Та тук в България има една телевизия(серия студия в Холивуд), която промотира певици(продуцират филми), и на определена дата в годината раздават награди на певиците/актьорите, които пеят/се снимат в продукциите на телевизията/студията… Едно към едно… Само дето както се казва в една реклама, те определят модата, а ние сме в крак с нея, но до кога… Повече за смисълът на тези награди, няма да говоря, просто защото няма смисъл…
Приемам себе си за човек с интелигентност малко над средната, колкото и нескромно да ти звучи. Това което видях в минутите преди да изключа телевизора беше, може би, едно от най-повърхностните неща, които съм чувал тази година… ставаше дума за това, коя актриса ще спечели класацията за най-красива рокля… Тези хора, в кои свят живеят... явно не в моя или твоя. Защото в моя свят, над три милиарда души живеят с по малко по 5 лева на ден, най-малко 80% от всички хора по света живеят с под 15 лева на ден! Според УНИЦЕФ, 22,000 деца умират всеки ден поради бедност и глад. Но аз съм притеснен не за тях, а за това че Анджелина Джули е едва 5 в класацията, за най-хубава рокля. Рокля която би изхранила едно семейство в Сумалия, защо не и България, за цяла година, дори повече… Не си мисли, че обвинявам Анджелиа или които и да е от акторите, които минаха тази вечер по просовутия килим, това би било глупово и наивно, но аз не мога да бъда част от това, гнусно ми е, позорно ми е, та затова изключих телевизора, и сметнах че е по-добре да отделя време и да нахвърля размислите ми, от колкото да стоя като зомби пред екрана и гледам това нищо.
Така се формират поколения по калъп, определени хора режисират не само филми, но и живота на хората по света. По-лесно е да се интересуваш от това дали обувките подхождат на роклята от колкото от хората, които нямат с какво да живият, за да може да живеят обувките и роклята… За съжаление този модел на „затъпяване” успешно се реализира вече и тук в България. Много е лесно да монипулираш ниско образовани хора, затънали в безхаберие, ограничени, не сензитивни, не информирани, не развивашите се, успешно приспани. Въпроса ми е ти от кои си, спиш ли вече, или всеоще си буден?!
Да беше само тази вечер, за съжаления тя един от многото подобни примери на показно лицемери и фалшиви усмивки. Защо, защото това се продава, защо се продава, защото се търси, а защото се търси, защото се продава… Това омагьосания кръг на икономиката. И имайки предвид стадния характер на човека, е много лесно да се достигне до идеята, че това е един кръговрат без край. Освен ако, не се сбъдим от този кошмар и опознаем света не такъв какъвто си го представяме или искаме да е, а такъв какъвто е, без редактиране, без светлини или режисьори.
Ако още си буден, няма как да не прозреш какво има за пудрата, зад камерата, за светлините на светкавиците, зад статуетките…
За да бъда честен, няма да крия факт, че гледам филми, едни от любимите са може би едини от най-комерсиалните, а други никога няма да бъдат номинирани защото са в категория, която няма да се хареса на холивуд. Не виждам нищо лошо в това да се правят филми, но това да правиш нещо, за пари, след това, да организираш награди, с които да печелиш още пари, заради фака че си спечелил пари, ми идва в повече, над лимитите ми… Прекалено е…
Светът в които живем, е различен от този на големия екран, просто защото е истински, реален, той е тук и сега. В него няма втори дубъл, няма сценарии, няма режисьори, няма декори, всичко е истинско, реално, живо. В него ти си главният актьор, режисьор, сценарист, ти избираш как да изиграеш/режисираш/напишеш филма на твоя живот. Но затова трябва първо да се събудиш, време е… камерата вече работи…
М.З.
сряда, 22 февруари 2012 г.
Българският дизайн на светло
Десет български дизайнери представят свои осветителни тела и мебели в изложба под наслов "На светло". Проявата е част от програмата на Биеналето на българския дизайн и е представена в изложбения център на Рока България, Експо Баня София.
„Макар бианалето да минава под мотото „Дизайн или криза", виждаме, че и с по-малко участници, тазгодишното издание представя доста сериозни неща.", коментира за citybuildhome.bg организаторът на събитието Ивайло Панайотов. „Някои от участниците тук бяха представени на Vienna Design Week, така че нивото е много високо и сме окуражени, че младите хора се изявяват по този начин", каза още той.
(Ивайло Панайотов приветства гостите с "Добре дошли")
Някои от представените дизайнери са добре познати на широката публика. За други, тепърва ще се говори. Един такъв млад автор е Яна Танковска, която показва свои лампи, изработени от хартия. Най-любопитното в работата по двата експоната е това, че огромната лампа от хартия е много по-лека от по-малките. Авторката обяснява това с използването на различни видове конструкции за направата на осветителните тела.
(Лампите на Яна Танковска)
Лампи-свещи, които на практика са вечни пък представя младият автор Христо Колев. Химик по образование и артист по душа, той поставя малка халогенна лампа в най-обикновена крушка. Тъй като коефициентът на полезно действие е по-малък, голяма част от енергията се трансформира не в светлина, а в топлина. Използвайки топлината, Христо разтапя парафин и стеарин /вещество, от което се правят скъпите свещи/.
(Лампите-свещи на Христо Колев)
Eфектът е мека светлина, приятна топлина при допир и интересен дизайн, съчетаващ течност и електричество в едно. „Тази комбинация плаши хората, но когато всичко е направено с мисъл се получава ето този добър резултат" , казва Христо. Интересен е ефектът, когато лапите се изключат и веществата, поставени в балона-крушка изстинат и се втвърдят, обясни още авторът.
Мечтата му е да направи осветително тяло изцяло от светещи компоненти, споделя той. Засега почти успява с модел от вплетени едно в друго осветителни тела, превърнати в права лампа.
("Почти сбъдната мечта")
Порцеланови лампи показва Рада Дичева от tochka&tochka Studio. „Порцеланът и фините керамични материали в последните години съвсем изчезнаха като потребност в България", сподели дизайнерката. Според нея материалът дава невероятни възможности не само за направата на съдове, но и всякакви красиви детайли от интериора. „За съжаление, не остана дори една фабрика, която да произвежда порцелан или фина керамика. А, да говорим за качествен дизайн без фабрики, които да произвеждат материали и продуктите на дизайнерите е смешно", коментира тя. Всичко се крепи на ентусиазма на авторите, смята още тя. „Живеем сега и не можем да отлагаме проектите си. Всички тук сме хора, които правят това, в което са влюбени и са готови да платят всяка цена за любовта си.", допълни Рада.
(Моделите на Рада Дичева)
Модулни лампи от шперплат представя Петър Захаринов. „Моделите са решени така, че да се сглобяват лесно, просто ти трябва крушка и фасунга и малко сръчност". „Аз не правя модели за сноби и всеки може да си позволи лампите ми", обясни своята философия авторът.
(Антиснобската лампа на Петър Захаринов)
Сглобяеми артикули излага и Константин Ачков, който също използва дърво и шперплат за произведенията си и умело намира пресечната точка между скулптурата, и мебелния дизайн.
(Константин Ачков и част от неговите произведения)
Изложбата ще продължи до 27-ми октомври, а посетителите имат възможност да видят произведения още на Деница Бояджиева, Димитър Петров, Красен Троански, Миглена Радкова и Студио Funkt.
(Осветителни тела, дело на Димитър Петров)
(Модел на Деница Бояджиева)
(Студио Funkt )
Виляна Павлова
Снимки: citybuildhome.bg
