В днешния свят има много насилие, безпокойство и проблеми. Често роднинските отношения причиняват болка и страдания, защото няма истинско разбиране, любов и грижа. Заради несигурността, възникваща в нашия живот, различни страхове и лъжи, заради това, че изпитваме влияние от страна на други хора и ситуации, ние се чувстваме подтиснати. А причината е в нашата материалистичност, ние сме забравили за своята истинска същност.
От незапомнени времена хората си задават въпроса: „Кой съм аз? Как съм дошъл в този свят? Какво е моето предназначение?” Истината е тази, че АЗ – това е съзнателна същност, душа. АЗ – е този, който е способен да мисли, да съди, да чувства, да разбира. Душата – това е сияещата точка духовна енергия, божествена светлина, вечна и непреходна. Истинската природа на душата – това е покой, чистота, любов, щастие.
Любовта е свързана с добродетели. Проявявайки добродетели в своя живот, ние притегляме към себе си любовта на другите. Всяка добродетел – това е семе и посявайки семето на една добродетел, вие ще съберете голяма реколта.
Любовта – това е най-голямата добродетел, в която са съединени много други: търпимост, уважение, смирение, сътрудничество. Търпимостта ни позволява да съхраним чувството за собствено достойнство при неблагоприятни обстоятелства. Тогава, дори в отговор на негативните чувства на другите, от сърцето ни излизат добри пожелания. С помощта на отношенията, погледите и действията, изпълнени с любов, може да се промени света.
Любовта е първото нещо, което е необходимо, за да се направи света по-добър. В по-добрия свят любовта е естествен закон.
Любовта - това е сила да се дава, без да се очаква нищо в замяна. Любовта приема, разбира, лекува. За да имаме сила да приемем подобно на всепоглъщащ океан, е необходимо смирено сърце и любов не проявяваща претенции към другите, а приемаща ги такива, каквито са. Безкористната любов е способна да забравя и прощава слабостите на другите и да вижда във всеки само красота и уникалност.
Любовта е принцип, който поддържа човешките отношения, придава им дълбочина и достойнство. Любовта е убеждение, че всички хора като души, като личности са равни. Когато любовта се съпътства с вяра и доверие, то тя по естествен начин става здрава основа на взаимоотношенията.
Любов – това е състояние на съзнанието, безкористно и самодостатъчно. Основата на истинската любов между хората е духовността. Ако гледаме на всеки като духовна същност, ако възприемаме духовната реалност на другите, то естествено възниква духовна любов. Прохладата на духовната любов е способна да преобрази отрицателното в положително. Духовната любов носи хармония, разбиране и доброта във взаимоотношенията с другите. Там, където има чиста, духовна любов е невъзможна враждебност, ненавист и гняв.
Ако не осъзнаем своята собствена ценност, ще бъдем тъжни. А там, където има тъга, там няма любов. Ако не обичаме себе си, не сме способни да обичаме другите. Необходимо е да се ценят особеностите, които са в нас, да се цени ролята на всеки в този свят. Няма никой друг като мен, няма две еднакви души, и нашите различия създават разноцветния килим на живота. Животът на всеки е безценен, защото всеки се явява дете на Бога. Бог обича всяка човешка душа.
Бог е Вечният Източник на Любовта. Любовта на Бога е безгранична, безусловна и чиста. Тя се лее като поток от слънчеви лъчи и е достъпна за всеки, тя не знае никакви граници. В любовта на Бога има огромна мъдрост, очистителна и преобразяваща сила. Чистата любов на Бога възражда душата, възвръща я към самата себе си, към нейната истинска природа. Вибрациите на любовта Бог излива върху всички души в света, независимо към коя нация, вероизповедание или култура принадлежат. Този, който усеща духовната любов на Бога се отрича от лъжите, фалша и ненавистта. Такива души осъзнават, че всички ние сме братя, деца на единствения Отец. Чувството на братство помага да се развие духовна любов към всеки.
Сърцето на Бога е толкова огромно, толкова щедро. Всеки, който го достигне, може да се разтвори в него. Сърцето на Бога е изпълнено с височайша любов към своите деца, то винаги е открито за нас, и Бог просто чака ние да отидем при Него.
От: Ирина Власенко
Превод Т. Темелкова
От незапомнени времена хората си задават въпроса: „Кой съм аз? Как съм дошъл в този свят? Какво е моето предназначение?” Истината е тази, че АЗ – това е съзнателна същност, душа. АЗ – е този, който е способен да мисли, да съди, да чувства, да разбира. Душата – това е сияещата точка духовна енергия, божествена светлина, вечна и непреходна. Истинската природа на душата – това е покой, чистота, любов, щастие.
Любовта е свързана с добродетели. Проявявайки добродетели в своя живот, ние притегляме към себе си любовта на другите. Всяка добродетел – това е семе и посявайки семето на една добродетел, вие ще съберете голяма реколта.
Любовта – това е най-голямата добродетел, в която са съединени много други: търпимост, уважение, смирение, сътрудничество. Търпимостта ни позволява да съхраним чувството за собствено достойнство при неблагоприятни обстоятелства. Тогава, дори в отговор на негативните чувства на другите, от сърцето ни излизат добри пожелания. С помощта на отношенията, погледите и действията, изпълнени с любов, може да се промени света.
Любовта е първото нещо, което е необходимо, за да се направи света по-добър. В по-добрия свят любовта е естествен закон.
Любовта - това е сила да се дава, без да се очаква нищо в замяна. Любовта приема, разбира, лекува. За да имаме сила да приемем подобно на всепоглъщащ океан, е необходимо смирено сърце и любов не проявяваща претенции към другите, а приемаща ги такива, каквито са. Безкористната любов е способна да забравя и прощава слабостите на другите и да вижда във всеки само красота и уникалност.
Любовта е принцип, който поддържа човешките отношения, придава им дълбочина и достойнство. Любовта е убеждение, че всички хора като души, като личности са равни. Когато любовта се съпътства с вяра и доверие, то тя по естествен начин става здрава основа на взаимоотношенията.
Любов – това е състояние на съзнанието, безкористно и самодостатъчно. Основата на истинската любов между хората е духовността. Ако гледаме на всеки като духовна същност, ако възприемаме духовната реалност на другите, то естествено възниква духовна любов. Прохладата на духовната любов е способна да преобрази отрицателното в положително. Духовната любов носи хармония, разбиране и доброта във взаимоотношенията с другите. Там, където има чиста, духовна любов е невъзможна враждебност, ненавист и гняв.
Ако не осъзнаем своята собствена ценност, ще бъдем тъжни. А там, където има тъга, там няма любов. Ако не обичаме себе си, не сме способни да обичаме другите. Необходимо е да се ценят особеностите, които са в нас, да се цени ролята на всеки в този свят. Няма никой друг като мен, няма две еднакви души, и нашите различия създават разноцветния килим на живота. Животът на всеки е безценен, защото всеки се явява дете на Бога. Бог обича всяка човешка душа.
Бог е Вечният Източник на Любовта. Любовта на Бога е безгранична, безусловна и чиста. Тя се лее като поток от слънчеви лъчи и е достъпна за всеки, тя не знае никакви граници. В любовта на Бога има огромна мъдрост, очистителна и преобразяваща сила. Чистата любов на Бога възражда душата, възвръща я към самата себе си, към нейната истинска природа. Вибрациите на любовта Бог излива върху всички души в света, независимо към коя нация, вероизповедание или култура принадлежат. Този, който усеща духовната любов на Бога се отрича от лъжите, фалша и ненавистта. Такива души осъзнават, че всички ние сме братя, деца на единствения Отец. Чувството на братство помага да се развие духовна любов към всеки.
Сърцето на Бога е толкова огромно, толкова щедро. Всеки, който го достигне, може да се разтвори в него. Сърцето на Бога е изпълнено с височайша любов към своите деца, то винаги е открито за нас, и Бог просто чака ние да отидем при Него.
От: Ирина Власенко
Превод Т. Темелкова
Няма коментари:
Публикуване на коментар