Веднъж

Свети Петър, известен като пазител на райските порти, следял за реда.

- По заръка на Главния ще се подредите в три големи групи според това дали сте спазвали десетте Божи заповеди.

В първата група са онези, които са нарушили всички заповеди поне веднъж.

Във втората са онези, които са нарушили веднъж поне една от десетте заповеди.

И в последната, за която смятаме, че ще е най-многобройната, са онези, които никога в живота си не са нарушавали нито една от десетте заповеди...

... И така – продължил свети Петър, - тези, които са нарушили всички заповеди, да отидат вдясно.

Повече от половината души застанали вдясно.

- А сега – викнал той, - онези, които са нарушили някоя от заповедите, да застанат вляво.

Всички останали души отишли вляво. Е, почти всички...

Всъщност всички без една.

В средата останала душата на един добър човек. През целия си живот той следвал пътя на добрите чувства, на добрите мисли и на добрите действия.

Свети Петър се изненадал. В групата на най-добрите остана само една душа.

И веднага се обадил на Господ да го уведоми.

- Виж, нещата стоят така: ако спазваме началния план, горкият човек, останал в средата, няма да се радва на блаженството, а ще умре от скука в пълна самота. Чини ми се, че трябва да направим нещо по въпроса.

Господ се изправил пред групата и рекъл:

- Греховете на онези, които се разкаят веднага, ще бъдат опростени и забравени. Всички, които се разкайват, могат да минат в средата при чистите и непорочни души.

Малко по малко всички започнали да се придвижват към средата.

- Спрете! Не е честно! Измама! – викнал един глас. Това бил гласът на праведника. – Не може така! Ако ме бяхте предупредили, че ще опростите греховете ни, нямаше да опропастя живота си...

Автор не известен