Изневярата

Изневярата
статия за радио „Реакция”

В съвременния български тълковен речник е формулирано следното определение за изневяра - нарушаване на вярност, обикновено в любовта, но и към принципи, идеали, разбирания, традиции и т.н. За да разберем по-добре понятието трябва да се вгледаме в етимологичния произход на лексемата, който буквално би звучал – измяна на вярата. Това е простичкото обяснение за същността на изневярата.
Да, има различни видове изневяра - физическа, емоционална, душевна, нравствена, приятелска, любовна и т.н. Всички те обаче си приличат по едно, субекта на изневяра е предал убедеността и увереността си, в партньора, приятеля(в най-общия смисъл на думата) или дори в себе си.
Колкото са видовете изневяра, а те са много, толкова, ако не и повече са причините, подбудите, които карат даден човек да изневери. Въпреки голямото разнообразие на видовете изневяра, през годините се е наложило най-популярното схващане за изневяра, а именно изневярата в партньорските отношения. Сигурен съм, че и първата възникнала асоциация у вас е била физическата изневяра на един от двамата партньори. И това е разбираемо, защото този модел е налаган от всякъде, използва се във филми, шоу програми, клипове, песни, масмедии. Безброй са и списанията и електронните издания, които предлагат наивно-глуповати статии и тестове от сорта на: „5, 10 и т.н. мита за изневярата”, „как да го/я хванем в крачка”, „Какво не е изневяра... според него/нея” и ред подобни.
Наистина това е най-разпространеното схващане за изневяра и въпреки, че не е единствено, сега ще се спра по-подробно на него. Смятам, че при самото „раждане” на двойката, като такава и двамата партньори трябва ясно и категорично да изяснят своите позиции относно изневяра, защото както казах по рано, ако не се измени на вярата в двойката, в същност няма как да има изневяра. Какво означава това? Ако още в самото начало партньорите споделят своите становища относно въпроса „изневяра” и се договорят помежду си за т.н. „отворен тип връзка”, който се налага през последните години, то преспиването на единия или другия със случайно срещнат човек, няма да е изневяра, защото такива са договореностите между двамата, този акт няма да представлява предателство, понеже е следствие на вътрешните закони на двойката.
Ако обаче, не е на лице такава договореност, а напротив и двамата партньори държат на моногамността си, на романтичното доверие и интимността на двойката като самостоятелна единица, която не допуска трети член, то тогава изневярата на един от членовете на двойката, е грубо нарушение на установените между партньорите правила. Тук е мястото да спомена, че в този случай има разлика между емоционална и физическа изневяра.
Емоционалната изневяра може да е на лице, без да съществува физическа, както и обратното, може да има физическа, но не и емоционална изневяра. Тези условности да ги наречем, би трябвало да са предмет на вътрешно партньорските договорености. Всеки човек сам за себе си, разбира и тълкува различните видове изневяра, сам избира дали може да приеме или не физическа, но не и емоционална изневяра и обратното.
Едно е сигурно обаче, ако приемем изневярата(въобще) като проблем в двойката, то за този проблем са нужни двама, рядкост са случаите на изневяра, без значение от нейния вид, в една здрава, емоционална и стабилна връзка, в която партньорите са равнопоставени и споделят общи отговорности.
Могат обаче да се разгледат няколко типа личности по-склонни към изневяра. Това са всички, които не са си достатъчни сами на себе си, които се чувстват непълноценни, които очакват човека до тях да запълни някаква празнина, тези които имат ниска самооценка и търсят себе утвърждаване в чужди обятия, тези които търсят някой да ги развлича, да ги убеждава, че са страхотни, че са единствени, че Са.
Мъжете и жените значително се разминават в мнението си за причините за изневярата. Най-често срещаните при мъжа са: Синдромът на Дон Жуан, като и предния път споменах това е типичния „мъжкар”, които иска да се самоутвърди, чрез безразборните си сексуални контакти. Отмъстителите, които опитват да накарат колкото се може повече жени „да си платят” за „лошото” поведение, причината за това се крие в накърняване на собственото им достойнство от по-силна или властна жена(много често това може и да е майката) в по-ранен етап от живота им. Но това може и да следствие на вземания по-висок пост или по-голяма заплата от страна на съпругата му например. Когато брака зацикли, някои мъже предпочитат да „избягат от скуката”, от колкото да се изправят пред проблема и да го решат.
Данните от едно изследване твърдят, че почти 80% от жените изневеряват „по любов”, затова много по-характерна за жените е емоционалната от колкото физическата, както е при мъжете изневяра. Но причина за изневяра при жените може да са още сексуалната неудовлетвореност, търсенето на общуване и комуникация, която понякога престава да съществува с двойката.
Макар и да звучи много невротично понякога партньора, на когото е било изневерено прибягва до отмъщение за изневярата, за съжаление това може да се превърне в порочен затворен кръг, който да ограби партньорите и да ги съсипе тотално.
Това са малка част от причините и видовете изневяра в двойката. По темата за изневярата възникват купища въпроси, кое е изневяра и кое не, коя изневяра може да се прости и коя не и защо, трябва ли да се признае за изневярата или изневерилия трябва да носи кръста си сам. Всичко това е много субективно и не може да бъде удостоено с готови отговори. Всяка ситуация и е уникална сама по себе си и поради уникалността си се изисква и уникално тълкуване и разрешаване. Всичко е въпрос на вътрешните договорености на партньорите.
Искам обаче да спомена и за последиците от изневярата. Ако изневярата не е края на връзката, то тогава е на лице прошката. Няма как партньора на когото е било изневерено да знае, че другия няма пак да му изневери, няма как и други да знае, че партньора му няма „вечно” да натяква за грешката му, за това след една такава криза в отношенията и двамата трябва да положат усилия и да преоткрият себе си, да си повярват отново, защото както знам вярата е ирационална за нея няма научни обяснения, в нея трябва просто са повярваш. В заключение ще цитирам думите на Хорхе Букай:

„... Настъпят ли трудности в отношенията, първо трябва да осъзнаем, че те са неделима част от пътя към любовта. Разрешението е в това да се откажем от илюзията за съвършената двойка, в която няма конфликти и партньорите са вечно влюбени.
Това е истинският смисъл на двойката: не спасението, а срещата. Или по-скоро срещите.
Аз с теб.
Ти с мен.
Аз със себе си.
Ти със себе си.
Ние със света.”

М.З.