сряда, 2 ноември 2011 г.

Просто бъди светлината

Настъпи вечерта. Човекът взе малката свещ от кутията, запали я и започна да се изкачва с нея нагоре по дългата вита стълба.
- Къде отиваме? – попита свещичката.
- Качваме се на кулата, за да осветим пътя на корабите в пристанището.
- Но нито един кораб в пристанището не може да види моята светлина! – възрази малката свещичка.
- Дори твоят пламък да не е велик, - каза човекът, - ти въпреки всичко продължавай да гориш толкова ярко, колкото можеш. Другото остави на мен.
Така разговаряйки, те стигнаха до върха на стълбата и застанаха до голямата лампа на кулата. Човекът доближи малката свещичка и с огънчето й запали фенера. Скоро големите полирани огледала зад лампата отразиха лъчите на малката свеш и нейната светлина се разпространи в протежение на цели мили околовръст и навътре в морето, осветявайки пътя на корабите и пътешествениците.
Също както пламъкът на една малка свещичка или дори кибритена клечка може да разпали огромен огън и да освети пътя на стотици хора, така и искрите на твоята душевна топлина и добрият ти пример могат коренно да променят живота, мирогледа и съдбата на околните, дори и ти самият все още да не го осъзнаваш напълно. Затова, просто бъди светлина за обкръжаващите те хора, също като този морски фар, който и в най-тъмните нощи, и в най-страховитите бури, продължава да осветява пътя на корабите към сигурността на безопасното пристанище.

Автор - неизвестен

Няма коментари:

Публикуване на коментар