Виртуална любов
Статия за радио "Реакция" 7.11.2011.
„Истинският смисъл на двойката, не е спасението, а срещата или по скоро срещите. Аз с теб. Ти с мен. Аз със себе си. Ти със себе си. Ние със света.” Така завършва романът на Хорхе Букай „Да се обичаме с отворени очи”.
Говорейки за любов, трябва да изясним разликата между тези две понятия любов и влюбване. Първо естествено е влюбването. Емоциите ни заливат като лавина, всеки път щом видим обекта на нашите желания. Не ядем, не спим, не мислим за нищо друго, освен за човека, в когото сме влюбени, и заради самият факт, че преживяваме това. По филмите го описват като „пърхане на пеперуди в корема”. А и от личен опит знаем, за онова свиване в корема, когато сме влюбени, това разбира се не е случайно, защото именно там в корема, под слънчевия сплит е центъра на нашите чувства и емоции.
За съжаление или не този период на влюбване не трае дълго, но остава спомена за него, който ни помага да запазим връзката си, и който от време на време може да пресъздаваме.
Какво става обаче, когато сме влюбени и в кого сме влюбени същност, е въпроса, който искам да разясня.
Влюбеният човек, не вижда другият в неговата цялост, а само това, което иска да види. Идеализираните от него черти. С други думи поставяме своя идеал за мъжа или жена, на мястото на човека, който е до него. Ако този процес не бъде преживян осъзнато, това със сигурност ще доведе до проблеми в двойката на един по-късен етап, а именно етапа на Любовта.
Любовта се заражда в момента, когато мога да видя с отворени очи, другия, в неговата цялост, тогава и само тогава любовта замества влюбването. След този начален момент на влюбването, започват да излизат наяве най-лошите мои черти, който проектирам и върху партньора. Виждам и другия такъв какъвто е и какъвто си е бил и преди. Преминаването през този етап на осъзнаване не е никак лесно и приятно, но е най-хубавото, което може да очакваме, защото само така можем да се свържем истински, пълноценно с другия.
Причина да останеш с другия с неговите позитивни и негативни страни е удоволствието и щастието, което изпитваш, когато сте заедно. Фактът, че си с някого, който се грижи да ти е добре, че ти самият искаш да се грижиш за някого, на когото искаш да му е добре, и взаимно да си давате това, от което имате нужда. Фактът, че искаш да даваш, не само да получаваш, че обичаш и си обичан. Това е любовта. Любовта въпреки, а не заради.
Влюбването е връзката със самите нас, макар и да избираме определен човек, върху който да проектираме това, което чувстваме. И когато след време другия започне да показва или ние просто проглеждаме и виждаме истинската му същност, започват конфликтите. И се изправяме пред простичкият избор, но трудно осъществим, да приемем другия такъв какъвто е и да го обичаме именно защото е такъв или да останем вкопчени в идеята за идеала и да продължим да го търсим, в друг човек може би.
Всяка една връзка преминава през такъв етап и от партньорите зависи, как ще подходят към разрешаването й. Любовта започва именно с осъзнаването и приемането на другия такъв какъвто е, без прибавена самостойност.
За съжаление обаче, много хора живеят отделени от същността си, а така е невъзможно човек да се отдаде на любовта. Защото най-важното в нея е да се осмелим да се вгледаме в себе си и да се обичаме такива каквито сме, затова че сме такива каквито сме. Тук и сега.
Ако влюбването е ирационално, безразсъдно - лудост, то любовта е разумна и рационална, но и трудоемка, изисква много грижи и отдаденост. „Да си влюбен - означава да обичаш сходствата, а да обичаш - да си влюбиш в различията.”
До тук умишлено не съм споменал нищо за виртуалното, не отричам интернет, напротив да съм като пристрастен на моменти. Възползвам се от всичките му блага и предимства. Използвам го по все възможен начин: търся информация, пазаря от каталози, поръчвам си храна, плащам сметки, общувам с приятели, срещам нови познати. Но за любов интернет просто не става, в най-добрия случай може да е временен заместител или чрез него да се комуникира с другия, когато ни делят километри например, но само това, нищо повече. Определението за виртуален е „като истински”. Пояснява, че съществителното изпълнява същите функции и предназначение като реално съществуващо, но няма физическа реализация и е резултат на мисловна дейност. Любовта е всичко друго, но не и това. Тя не е като истинска, тя е истинска, физическа не само мисловна. Както казах, интернет може да ни помогне да открием, другия, да ни свърза с него, като нещо физически (работа, местожителство, пътуване и т.н.) ни дели, но само това. Любовта се развива и живее в реалния живот, тук и сега.
Освен, че във виртуалното пространство любовта не вирее, то крие и много опасности и рискове, дори когато го използваме като източник на нови запознанства.
Въз основа на много фактори, понякога хората са склонни да вярват, че не са ценени, дори не са достойни да бъдат обичани такива каквито са с целият ансамбъл от позитиви и негативи. Тогава те създават идентичност, според очакванията на тези, от които се чувстват отхвърлени, в началото това са естествено родителите, но този модел се запазва и занапред бъдещи приятелски и любовни отношения.
Тази измислена, неотговаряща на действителността идентичност обаче не е пълна (все пак е измислена един вид дори виртуална) затова се създава втора компенсаторна идентичност, която да запълни дадена празнота, това е лавинообразен процес, и тази втора, води след себе си трета, тя на свой ред четвърта и така, до момента, когато човека напълно загуби реалната представа за себе си и получи одобрението на другите. А интернет прекалено много улеснява измислянето на нереални идентичности.
Не знам дали романтичната любов днес с мъртва или не, но мисля, че любовта включва физическо усещане. Има хора, които докосват душата ни и когато се срещаме или разделяме с тях изпитваме силна радост или болка, чувства и усещания, които не изпитваме с други хора.
Свързваме любовта и с решението да допуснем друг до себе си, специално за него да отключим защитните си механизми, недоверието, откриваме се такива каквито сме, споделяме с него най-съкровените си мисли и желания, показваме голата си душа.
Тази любов обаче е възможна тогава и само тогава, когато ние сме цели, изградени и пълни личности, които в даден момент се срещат, а не две половинки, които имат нужда една от друга, за да бъдат едно, да се почувстват важни, цели и пълни. Това е зависимост, нуждая се от другия, за да съществувам. А при зависимостта няма избор. При липсата на избор, отсъства свободата. А без нея няма истинска, реална любов.
М.З.
Статия за радио "Реакция" 7.11.2011.
„Истинският смисъл на двойката, не е спасението, а срещата или по скоро срещите. Аз с теб. Ти с мен. Аз със себе си. Ти със себе си. Ние със света.” Така завършва романът на Хорхе Букай „Да се обичаме с отворени очи”.
Говорейки за любов, трябва да изясним разликата между тези две понятия любов и влюбване. Първо естествено е влюбването. Емоциите ни заливат като лавина, всеки път щом видим обекта на нашите желания. Не ядем, не спим, не мислим за нищо друго, освен за човека, в когото сме влюбени, и заради самият факт, че преживяваме това. По филмите го описват като „пърхане на пеперуди в корема”. А и от личен опит знаем, за онова свиване в корема, когато сме влюбени, това разбира се не е случайно, защото именно там в корема, под слънчевия сплит е центъра на нашите чувства и емоции.
За съжаление или не този период на влюбване не трае дълго, но остава спомена за него, който ни помага да запазим връзката си, и който от време на време може да пресъздаваме.
Какво става обаче, когато сме влюбени и в кого сме влюбени същност, е въпроса, който искам да разясня.
Влюбеният човек, не вижда другият в неговата цялост, а само това, което иска да види. Идеализираните от него черти. С други думи поставяме своя идеал за мъжа или жена, на мястото на човека, който е до него. Ако този процес не бъде преживян осъзнато, това със сигурност ще доведе до проблеми в двойката на един по-късен етап, а именно етапа на Любовта.
Любовта се заражда в момента, когато мога да видя с отворени очи, другия, в неговата цялост, тогава и само тогава любовта замества влюбването. След този начален момент на влюбването, започват да излизат наяве най-лошите мои черти, който проектирам и върху партньора. Виждам и другия такъв какъвто е и какъвто си е бил и преди. Преминаването през този етап на осъзнаване не е никак лесно и приятно, но е най-хубавото, което може да очакваме, защото само така можем да се свържем истински, пълноценно с другия.
Причина да останеш с другия с неговите позитивни и негативни страни е удоволствието и щастието, което изпитваш, когато сте заедно. Фактът, че си с някого, който се грижи да ти е добре, че ти самият искаш да се грижиш за някого, на когото искаш да му е добре, и взаимно да си давате това, от което имате нужда. Фактът, че искаш да даваш, не само да получаваш, че обичаш и си обичан. Това е любовта. Любовта въпреки, а не заради.
Влюбването е връзката със самите нас, макар и да избираме определен човек, върху който да проектираме това, което чувстваме. И когато след време другия започне да показва или ние просто проглеждаме и виждаме истинската му същност, започват конфликтите. И се изправяме пред простичкият избор, но трудно осъществим, да приемем другия такъв какъвто е и да го обичаме именно защото е такъв или да останем вкопчени в идеята за идеала и да продължим да го търсим, в друг човек може би.
Всяка една връзка преминава през такъв етап и от партньорите зависи, как ще подходят към разрешаването й. Любовта започва именно с осъзнаването и приемането на другия такъв какъвто е, без прибавена самостойност.
За съжаление обаче, много хора живеят отделени от същността си, а така е невъзможно човек да се отдаде на любовта. Защото най-важното в нея е да се осмелим да се вгледаме в себе си и да се обичаме такива каквито сме, затова че сме такива каквито сме. Тук и сега.
Ако влюбването е ирационално, безразсъдно - лудост, то любовта е разумна и рационална, но и трудоемка, изисква много грижи и отдаденост. „Да си влюбен - означава да обичаш сходствата, а да обичаш - да си влюбиш в различията.”
До тук умишлено не съм споменал нищо за виртуалното, не отричам интернет, напротив да съм като пристрастен на моменти. Възползвам се от всичките му блага и предимства. Използвам го по все възможен начин: търся информация, пазаря от каталози, поръчвам си храна, плащам сметки, общувам с приятели, срещам нови познати. Но за любов интернет просто не става, в най-добрия случай може да е временен заместител или чрез него да се комуникира с другия, когато ни делят километри например, но само това, нищо повече. Определението за виртуален е „като истински”. Пояснява, че съществителното изпълнява същите функции и предназначение като реално съществуващо, но няма физическа реализация и е резултат на мисловна дейност. Любовта е всичко друго, но не и това. Тя не е като истинска, тя е истинска, физическа не само мисловна. Както казах, интернет може да ни помогне да открием, другия, да ни свърза с него, като нещо физически (работа, местожителство, пътуване и т.н.) ни дели, но само това. Любовта се развива и живее в реалния живот, тук и сега.
Освен, че във виртуалното пространство любовта не вирее, то крие и много опасности и рискове, дори когато го използваме като източник на нови запознанства.
Въз основа на много фактори, понякога хората са склонни да вярват, че не са ценени, дори не са достойни да бъдат обичани такива каквито са с целият ансамбъл от позитиви и негативи. Тогава те създават идентичност, според очакванията на тези, от които се чувстват отхвърлени, в началото това са естествено родителите, но този модел се запазва и занапред бъдещи приятелски и любовни отношения.
Тази измислена, неотговаряща на действителността идентичност обаче не е пълна (все пак е измислена един вид дори виртуална) затова се създава втора компенсаторна идентичност, която да запълни дадена празнота, това е лавинообразен процес, и тази втора, води след себе си трета, тя на свой ред четвърта и така, до момента, когато човека напълно загуби реалната представа за себе си и получи одобрението на другите. А интернет прекалено много улеснява измислянето на нереални идентичности.
Не знам дали романтичната любов днес с мъртва или не, но мисля, че любовта включва физическо усещане. Има хора, които докосват душата ни и когато се срещаме или разделяме с тях изпитваме силна радост или болка, чувства и усещания, които не изпитваме с други хора.
Свързваме любовта и с решението да допуснем друг до себе си, специално за него да отключим защитните си механизми, недоверието, откриваме се такива каквито сме, споделяме с него най-съкровените си мисли и желания, показваме голата си душа.
Тази любов обаче е възможна тогава и само тогава, когато ние сме цели, изградени и пълни личности, които в даден момент се срещат, а не две половинки, които имат нужда една от друга, за да бъдат едно, да се почувстват важни, цели и пълни. Това е зависимост, нуждая се от другия, за да съществувам. А при зависимостта няма избор. При липсата на избор, отсъства свободата. А без нея няма истинска, реална любов.
М.З.
Няма коментари:
Публикуване на коментар