Идват празниците, Коледа чука на врата, а старата година се приготвила да посрещне Новата. До тук добре - веселие, усмивки, щастие, вълнение, подаръци, празничната треска е обхванала душите на хората. Донякъде може би и това е смисъла на Коледа, да станем по-добри, но до кога, за колко време и дали вече празника не е само една суматоха, която цели да замаже очите на хората за следващите 365 дни. Ако играем на асоциации например, при думата „Коледа”, аз се сещам за Благотворителност. Обаче Благотворителност от онази – медийната, показната, фалшивата, лицемерната, а не от тази, която трябва да извира от сърцето.
Това е темата на моите разсъждения тази вечер, Коледа – Благотворителността, състраданието и съчувствието, смисъла на празника. За мен наистина няма по-хубава празник от Коледа (макар и много български изследователи на националния ни характер да смятат, че ние българите тачим повече празниците за умилостивяване на боговете/бога и почитаме повече смъртта (Велик ден), а не раждането (Коледа)) за мен наистина Коледа и Бъдни вечер са любимите ми празници. Миризмата на мандарини – Коледа, украсата по домовете и улиците – Коледа, суматохата и вълнението – Коледа, желанието да зарадваш и направиш щастливи близките си – Коледа, въобще всичко - Коледа. Целият Декември за мен е една Коледа, и и се наслаждават не една, а 25 вечери.
Но ме боли, когато гледам как се афишира със страданието на хората, как се печелят дивиденти от това, как по телевизията точно на Коледа се спекулира със състраданието и съчувствието на хората. И за какво, за пари, за реклама и евтина слава и популизъм. Добре, факт е, че на болния човек му е се тая как са събрани парите за лечението му, но какво става с този човек, на когото се помага на 24 Март, на 19 Юни или 9 Октомври, защо тогава не се сещаме за него, за тях. Защото по това време на година, няма да се печели от това, това е жестоката истина и тогава за каква Благотворителност говорим...
Или Да..., май загрях Благо-Творителност, творя благо, добро, обаче за кого, наистина ли заради нуждаещият се или заради това, че се печели от това, заради ползата да правиш благотворителност. Не знам дали думата безкористност, въобще може да изпълни със смисъл съдържанието си. Няма безкористни неща, всяко нещо, което правя или не е продиктувано от желанието или нежеланието за него. В това число и благотворителността. Помагайки на другия, не помагам ли на себе си, тогава в името на какво творя добро и за кого. Дали за да помогна на другия да се чувства добре или за да се почувствам добре аз, да успокоя собствената си съвест, да изкупя по този начин греховете си. Дори и да си представим някакво идеално съвършено сърце и душа (а добре знаем как няма съвършени или идеални неща) самото желание да направиш добро, не е ли пак до известна степен продиктувано от желанието помагайки на другия да се почувствам добре аз?! А какво лошо има в това, когато помагайки на другия се чувстваш добре и ти? Как мислиш?
Определено не целя да обезверявам доброто у хората, просто искам да се замислим и да открием истината за нещата, тя може да има много лица, но в същността си е една.
Счувствието и състраданието, са част от онези качества, които ни отличават от животните, съчувствие и състрадание - Да, но не и съжалението, трябва да правим разлика между тези понятия. Ако емпатия - способността да откликнем на чуждата болка и да я съпреживеем като наша е една от най-висшите човешки прояви, но съжалението към някого е точно обратното.
Тази година за пореден път ще се проведе благотворителната инициатива Българската Коледа, а къде е България през другото време от годината. Защо се разчита на едни SMS-си да оправят кашата, която политиците ни забъркват и подправят редовно. Къде да големите компании, които годишно прибират милиони, а се разчита на 1.20 лв. дадени от 120 левовата пенсия на някоя баба например. Желанието и идеята са добри, но не са насочени, към когото трябва. Държавата щяла да внесе в сметката на инициативата размера на ДДС-то, и от къде... от бюджета, от нашите пари, които би трябвало да бъдат разпределяни и в тази насока.
Сега пак ще гледаме познати лица, които ще ни казват хубави думи и ще ни подтикват към благотворителност към състрадание, ще ни манипулират по най-грозен и безочлив начин. Ще изкарват болката и ще я предлагат на пазара за продан. И какво става в същност, това отблъсква все повече и повече хора, втръснало им е, и ги разбирам как може да помагаш на друг, като не можеш да помогнеш на себе си.
Коледа наистина е време да станем по добри, да разтворим сърцата и душите си, но и да се постараем да ги оставим такива през другата част от годината. Обаче колко хора са готови на това, има деца, които се нуждаят от пари да, така е, но има и такива, които се нуждаят от любов и обич. Това не се купува с всички милиарди на този свят. Детската усмивка е най-безценното нещо. Затова моя призив е на тази Коледа да си подарим един на друг повече любов, любов и пак любов. Красотата може и да не спаси света, но Любовта със сигурност ще го направи.
Просто се замисли?!
Това е темата на моите разсъждения тази вечер, Коледа – Благотворителността, състраданието и съчувствието, смисъла на празника. За мен наистина няма по-хубава празник от Коледа (макар и много български изследователи на националния ни характер да смятат, че ние българите тачим повече празниците за умилостивяване на боговете/бога и почитаме повече смъртта (Велик ден), а не раждането (Коледа)) за мен наистина Коледа и Бъдни вечер са любимите ми празници. Миризмата на мандарини – Коледа, украсата по домовете и улиците – Коледа, суматохата и вълнението – Коледа, желанието да зарадваш и направиш щастливи близките си – Коледа, въобще всичко - Коледа. Целият Декември за мен е една Коледа, и и се наслаждават не една, а 25 вечери.
Но ме боли, когато гледам как се афишира със страданието на хората, как се печелят дивиденти от това, как по телевизията точно на Коледа се спекулира със състраданието и съчувствието на хората. И за какво, за пари, за реклама и евтина слава и популизъм. Добре, факт е, че на болния човек му е се тая как са събрани парите за лечението му, но какво става с този човек, на когото се помага на 24 Март, на 19 Юни или 9 Октомври, защо тогава не се сещаме за него, за тях. Защото по това време на година, няма да се печели от това, това е жестоката истина и тогава за каква Благотворителност говорим...
Или Да..., май загрях Благо-Творителност, творя благо, добро, обаче за кого, наистина ли заради нуждаещият се или заради това, че се печели от това, заради ползата да правиш благотворителност. Не знам дали думата безкористност, въобще може да изпълни със смисъл съдържанието си. Няма безкористни неща, всяко нещо, което правя или не е продиктувано от желанието или нежеланието за него. В това число и благотворителността. Помагайки на другия, не помагам ли на себе си, тогава в името на какво творя добро и за кого. Дали за да помогна на другия да се чувства добре или за да се почувствам добре аз, да успокоя собствената си съвест, да изкупя по този начин греховете си. Дори и да си представим някакво идеално съвършено сърце и душа (а добре знаем как няма съвършени или идеални неща) самото желание да направиш добро, не е ли пак до известна степен продиктувано от желанието помагайки на другия да се почувствам добре аз?! А какво лошо има в това, когато помагайки на другия се чувстваш добре и ти? Как мислиш?
Определено не целя да обезверявам доброто у хората, просто искам да се замислим и да открием истината за нещата, тя може да има много лица, но в същността си е една.
Счувствието и състраданието, са част от онези качества, които ни отличават от животните, съчувствие и състрадание - Да, но не и съжалението, трябва да правим разлика между тези понятия. Ако емпатия - способността да откликнем на чуждата болка и да я съпреживеем като наша е една от най-висшите човешки прояви, но съжалението към някого е точно обратното.
Тази година за пореден път ще се проведе благотворителната инициатива Българската Коледа, а къде е България през другото време от годината. Защо се разчита на едни SMS-си да оправят кашата, която политиците ни забъркват и подправят редовно. Къде да големите компании, които годишно прибират милиони, а се разчита на 1.20 лв. дадени от 120 левовата пенсия на някоя баба например. Желанието и идеята са добри, но не са насочени, към когото трябва. Държавата щяла да внесе в сметката на инициативата размера на ДДС-то, и от къде... от бюджета, от нашите пари, които би трябвало да бъдат разпределяни и в тази насока.
Сега пак ще гледаме познати лица, които ще ни казват хубави думи и ще ни подтикват към благотворителност към състрадание, ще ни манипулират по най-грозен и безочлив начин. Ще изкарват болката и ще я предлагат на пазара за продан. И какво става в същност, това отблъсква все повече и повече хора, втръснало им е, и ги разбирам как може да помагаш на друг, като не можеш да помогнеш на себе си.
Коледа наистина е време да станем по добри, да разтворим сърцата и душите си, но и да се постараем да ги оставим такива през другата част от годината. Обаче колко хора са готови на това, има деца, които се нуждаят от пари да, така е, но има и такива, които се нуждаят от любов и обич. Това не се купува с всички милиарди на този свят. Детската усмивка е най-безценното нещо. Затова моя призив е на тази Коледа да си подарим един на друг повече любов, любов и пак любов. Красотата може и да не спаси света, но Любовта със сигурност ще го направи.
Просто се замисли?!
М.З.
Няма коментари:
Публикуване на коментар