Една съвременна притча за един блуден син -
Той напусна бащиния дом неотдавна. Не можеше повече да понася уюта и тишината, искаше да преживее по-силни усещания. Омръзнаха му поученията на майка му и съветите на баща му. Музиката, песните, които се пееха в този дом, звучаха толкова досадно - бяха неподходящи за неговата младежка душа. А тази Библия – какво толкова намират в нея?! Е, може и да е имало някакъв Христос, който е бил добър човек, но какво от това? Той е живял преди 2000 години! Сега времето е коренно различно и изобщо не се вмества в рамките на съвременния живот.
Младежът беше сигурен, че не може да живее повече в родния дом. Е, ще потъгуват малко, майка му може би повече, но нали имат и друг син? Брат му е толкова послушен и прилежен в работата си!
И така, младият човек помоли баща си да му даде дела, който му се пада от имота, с обещанието, че никога няма да се върне в него. С треперещи ръце баща му стисна ръката му, давайки искания дял с думите: ”Ще те чакам”, а майка му, съкрушена, постоя на рамото му обляна в сълзи и тихо прошепна: ”Пази се, няма да спра да те мисля и да се моля за теб.” Стана му малко тъжно, но нямаше намерение да се размеква. Нали вече сам поемаше контрола на живота си. Като си отиваше от дома, даже не се обърна да помаха с ръка на майка си, която стоеше там докато той не се скри от погледа и.
Най-после - сам, независим, свободен! Той си купи билет в посока столицата. Големият град го посрещна със своето разнообразие и многолюдие.Чувстваше се малко уморен от дългото пътуване. Мислеше да изпие едно силно кафе с цигара. От кога мечтаеше за това. А може да опита една чашка уиски или водка? Защо не – имаше достатъчно пари. Влезе в един бар и с най-голямо удоволствие изпи до капка предложенoто питие.
Не след дълго се почувства малко зле. Влезе в първия срещнат хотел и нае стая. След като си почина, се чувстваше прекрасно. Взе душ и излезе. Беше привечер. Разхождаше се по близките улици, искаше да опознае града – мечтата на живота му. Видя група младежи да влизат в едно кафе... защо да не ги последва? Влезе след тях. Вътре имаше всичко, за което бе копнял – компютри, Интернет, музика до дупка, цигарен дим, хубави момичета, маркови питиета... Седна и докато се усети, някой му пробута някакво пакетче. Наркотик! Какво пък? Само този път, защо да не опита?
И така, вечер след вечер – компании, момичета – живот, свобода...
Една вечер, обаче, се случи нещо съвсем непредвидено. Някакви типове яко го пребиха и го изхвърлиха като парцал на улицата. Няма нищо – така се става мъж! Докато има пари в джоба си, ще опита от всичко, а после ще види каква работа ще започне. Бръкна в джоба си... нещо го стресна – портфейлът го нямаше! Заля го студена пот. Незнайно защо, си спомни обляното в сълзи лице на майка си и сякаш отново чу нейните тихи думи: ”ще се моля за теб”. Махна с ръка, не искайки да се разнежва и се запъти към хотела... На другия ден беше на улицата... без пари. без ядене... Налегнаха го тъжни спомени...”В дома на Отца ми има много обиталища...” Защо ли този библейски стих изплува така натрапчиво в съзнанието му?
В покрайнините на града намери работа в една ферма.Но парите, които му даваха, бяха толкова малко, че не стигаха за квартира. Живееше при животните – в един ъгъл. Заспиваше много късно всяка вечер и библейският стих не излизаше от главата му: ”В дома на баща ми има много обиталища”... „Ще те чакам... Ще те мисля...” - звучаха думите на майка му и баща му.
Един ден, когато унижението беше вече непоносимо, реши да се върне вкъщи. Ако го приемат – приемат, ако не - ще се моли да бъде работник при баща си. Тръгна на автостоп - одърпан, окъсан, мръсен, жалък. На стотина километра от родното място, стоеше на асфалта и махаше на минаващите коли. Изненада се, когато една лимузина леко го задмина, а после спря. Беше достатъчно скъпа кола, за да спре за дрипльо като него. От нея излезе добре облечен мъж...
О...НЕ!!! ТОВА БЕШЕ БАЩА МУ!!!... Засрамен, той наведе глава, а щастливият му баща го прегръщаше и викаше:
- Най-после, най-после! - и като не обръщаше внимание на окаяния му външен му вид, каза - Влизай в колата!
- Но... мръсен съм!
- Не се притеснявай... тя е твоя!!
-М-о-я??? - сълзи на радост от дъното на изтерзаната му душа заляха бузите му.
- Моят дом е и твой, мили сине. Слава на Бога, че сме отново заедно!
Сега младият мъж разбра какво означават думите от Йоан 14:2-4, които не бяха го оставяли на мира: "В дома на Отца ми има много обиталища..."
Автор - Йорданка Димитрова
Той напусна бащиния дом неотдавна. Не можеше повече да понася уюта и тишината, искаше да преживее по-силни усещания. Омръзнаха му поученията на майка му и съветите на баща му. Музиката, песните, които се пееха в този дом, звучаха толкова досадно - бяха неподходящи за неговата младежка душа. А тази Библия – какво толкова намират в нея?! Е, може и да е имало някакъв Христос, който е бил добър човек, но какво от това? Той е живял преди 2000 години! Сега времето е коренно различно и изобщо не се вмества в рамките на съвременния живот.
Младежът беше сигурен, че не може да живее повече в родния дом. Е, ще потъгуват малко, майка му може би повече, но нали имат и друг син? Брат му е толкова послушен и прилежен в работата си!
И така, младият човек помоли баща си да му даде дела, който му се пада от имота, с обещанието, че никога няма да се върне в него. С треперещи ръце баща му стисна ръката му, давайки искания дял с думите: ”Ще те чакам”, а майка му, съкрушена, постоя на рамото му обляна в сълзи и тихо прошепна: ”Пази се, няма да спра да те мисля и да се моля за теб.” Стана му малко тъжно, но нямаше намерение да се размеква. Нали вече сам поемаше контрола на живота си. Като си отиваше от дома, даже не се обърна да помаха с ръка на майка си, която стоеше там докато той не се скри от погледа и.
Най-после - сам, независим, свободен! Той си купи билет в посока столицата. Големият град го посрещна със своето разнообразие и многолюдие.Чувстваше се малко уморен от дългото пътуване. Мислеше да изпие едно силно кафе с цигара. От кога мечтаеше за това. А може да опита една чашка уиски или водка? Защо не – имаше достатъчно пари. Влезе в един бар и с най-голямо удоволствие изпи до капка предложенoто питие.
Не след дълго се почувства малко зле. Влезе в първия срещнат хотел и нае стая. След като си почина, се чувстваше прекрасно. Взе душ и излезе. Беше привечер. Разхождаше се по близките улици, искаше да опознае града – мечтата на живота му. Видя група младежи да влизат в едно кафе... защо да не ги последва? Влезе след тях. Вътре имаше всичко, за което бе копнял – компютри, Интернет, музика до дупка, цигарен дим, хубави момичета, маркови питиета... Седна и докато се усети, някой му пробута някакво пакетче. Наркотик! Какво пък? Само този път, защо да не опита?
И така, вечер след вечер – компании, момичета – живот, свобода...
Една вечер, обаче, се случи нещо съвсем непредвидено. Някакви типове яко го пребиха и го изхвърлиха като парцал на улицата. Няма нищо – така се става мъж! Докато има пари в джоба си, ще опита от всичко, а после ще види каква работа ще започне. Бръкна в джоба си... нещо го стресна – портфейлът го нямаше! Заля го студена пот. Незнайно защо, си спомни обляното в сълзи лице на майка си и сякаш отново чу нейните тихи думи: ”ще се моля за теб”. Махна с ръка, не искайки да се разнежва и се запъти към хотела... На другия ден беше на улицата... без пари. без ядене... Налегнаха го тъжни спомени...”В дома на Отца ми има много обиталища...” Защо ли този библейски стих изплува така натрапчиво в съзнанието му?
В покрайнините на града намери работа в една ферма.Но парите, които му даваха, бяха толкова малко, че не стигаха за квартира. Живееше при животните – в един ъгъл. Заспиваше много късно всяка вечер и библейският стих не излизаше от главата му: ”В дома на баща ми има много обиталища”... „Ще те чакам... Ще те мисля...” - звучаха думите на майка му и баща му.
Един ден, когато унижението беше вече непоносимо, реши да се върне вкъщи. Ако го приемат – приемат, ако не - ще се моли да бъде работник при баща си. Тръгна на автостоп - одърпан, окъсан, мръсен, жалък. На стотина километра от родното място, стоеше на асфалта и махаше на минаващите коли. Изненада се, когато една лимузина леко го задмина, а после спря. Беше достатъчно скъпа кола, за да спре за дрипльо като него. От нея излезе добре облечен мъж...
О...НЕ!!! ТОВА БЕШЕ БАЩА МУ!!!... Засрамен, той наведе глава, а щастливият му баща го прегръщаше и викаше:
- Най-после, най-после! - и като не обръщаше внимание на окаяния му външен му вид, каза - Влизай в колата!
- Но... мръсен съм!
- Не се притеснявай... тя е твоя!!
-М-о-я??? - сълзи на радост от дъното на изтерзаната му душа заляха бузите му.
- Моят дом е и твой, мили сине. Слава на Бога, че сме отново заедно!
Сега младият мъж разбра какво означават думите от Йоан 14:2-4, които не бяха го оставяли на мира: "В дома на Отца ми има много обиталища..."
Автор - Йорданка Димитрова
Няма коментари:
Публикуване на коментар