Видове мислене

Според руската школа има нагледно – действено мислене, нагледно – образно и словесно – логическо мислене. Тези видове са простотии (не се споделят от западните психолози), но някои преподаватели са от камената ера и затова си мислят, че има такова нещо. За да се успокоите, запомнете следното:

· (1) нагледно - действеното мислене се осъществява с помощта на реално преобразуване на ситуации от наблюдаем акт. След тази глупост мога да допълня: нагледно - действеното мислене е съвкупност от действия с предмети, които създават процес за решаване на практически задачи в условията на зрително наблюдение на ситуация, в която тези предмети участват. Така се създава вътрешно (умствено) пространство за тези действия.

· (2) нагледно – образното мислене е съвкупност от начини и процес на образно решаване на задачи, което предпоплага зрително представяне на ситуацията и опериране с образи, без реално практическо и наблюдавано изпълнение на действия (всичко е вплан на представи).

· (3) разсъждаващото словесно – логическо или словесно – дискурсивно мислене, което използва понятия и логически конструкции на основа на функционирането на езика, без да използва някакви емпрични данни или образи.

Ето някои форми на мислене, които се споделят от западните психолози:

· дивергентно мислене, което се движи в различни направления е е свързано с творчеството и пораждане на нови идеи;

· конвергентно мислене, което се съсредоточава върху единствено правилно решение на задача или проблем;

· критично мислене, което е вид стратегия за проверка и апробация (опитване) на мяколко възможни решения на задачи, но с трърсене на недостаъци и грешки на това решение;

· дедуктивно мислене, което започва от общи положения и отива към частни. индуктивно мислене, при което има движение от частно към общо. Пример: Ангел има атрибути, които го различават от жените. Някои мъже имат атрибути като Ангел, но не са такива. Следователно, не всички мъже са мъже, особено ако са мамини синчета или са от населени места, които предполагат други реалии. Основна функция на тези заключения е движението към обобщение (генерализация), стига тя да е правилна;

· аналитично мислене, което разделя цялото на части или системата на елементи, а елементите до неразложими повече такива;

· синтезно мислене, което обединява някакви части в цяло или елементи в система (комплекс);

· интегративно мислене, което обединява, съединява, съчетава, събира, хармонизира части, детайли, конфигурации, елементи, компоненти и пр. – по - висше равнище на синтезното мислене;

· творческо мислене – създава нови идеи или променя вече съствщуващи такива;

· интерогативно мислене – такова мислене, чрез което задаваме въпроси;

· системно мислене - такова мислене, което от една сложна картина ни представя взаимосвързаност на нейните елементи (детайли) и контролирано използва ресурсите на мислене;

· продуктивно мислене (термин на гещалтпсихолога Вертхаймер) – резултат на интегриран (свързан) опит от миналото или отстраняване на всички пречки за мислене, което би трябвало да е оригинално, необичайно, гъвкаво, разнообразно, изобщо генериране на нещо ново, но изпълнимо!;

· репродуктивно мислене – възпроизвжда, без да създава нещо ново;

· интуитивното мислене е нефокусирано, нелинейно, нетрадиционно, разчита на нелогически форми и на някакви предчувствия, няма рационален анализ, скрито е в глъбината на безсъзнателното, без някакви особени етапи, със стигане до някакви отговри, които са или правилни или неправилни, с бързи скокове и преходи, но по принцип, резултатите му се нуждаят от проверка. Обяснявано е от Анри Бергсон, Н. Бердяев и фройдистите. Присъщо е особено на жените. Интуитивното и аналитико – синетичносо мислене се допълват и тогава мсленето се нарича холистично (цялостно). Запомни, че аналитико – синетичното и интуитивното мислене се разделят на такива съобразно времето за протичане, структурираност (подреждане на етапи) и равнище на осъзнатост (разбраност, рефлексивност);

· реалистично мислене, ориентирано към външния свят и подчинено на законите на формалната логика;

· аутистично мислене, подчинено на субективната логика, вътешни желания и стремеж за тяхната реализация (не го бъркайте с аутизма);

· магическото мислене е такова, при което се смята, че идеалното вече е реално или мисълта причинява събития. Често пъти децата имат такова мисленеи възрастни, които имат различни психични разстройства. Ако искате те да ви въведа в теорията и практиката на магията (това е друго) – пишете;

· религиозно мислене – основано на някаква вяра във свръхестественото.

Форми на мислене
Първо дефиниране:
Формата на мислене е начинът, по който носителят на социотип (човекът с особен информационен метаболизъм) решава поставената пред него задача. Социоптиповете по Карл Юнг (осъвременено) са:

“Дон Кихот», «изследовател» — интуитивно-логически екстраверт (логик, интуитивист, екстраверт, ирационален);

«Дюма», «Посредник» — сенсорно-етически интроверт (етик, сензорик (чувствителен), интроверт, ирационален)

«Юго», «Ентусиаст» — етико-сензорен екстраверт (етик, сензорик, екстраверт, рационален)

«Робеспиер» (Декарт), «Аналитик» — логико-интуитивен интроверт (логик, интуитивист, интроверт, рационален)

«Хамлет», «Наставник» — етико-интуитивен екстраверт (етик, интуитивист, екстраверт, рационален)

«Максим Горки», «Инспектор» — логико-сензорен интроверт (логик, сензорик, интроверт, рационален)

«Жуков – съветски пълководец», «Маршал» - сензорно-логически екстраверт (логик, сензорик, екстраверт, ирационален)

«Есенин», «Лирик» — интуитивно--етический интроверт (етик, интуитивист, интроверт, ирационален)

«Наполеон» (Цезар), «Политик» - сензорно-етически екстраверт (етик, сензорик, екстраверт, ирационален)

«Балзак», «Критик» — интуитивно-логически интроверт (логик, интуитивист, интроверт, ирационален)

«Джек Лондон», «Предприемач» — логико-интуитивен екстраверт (логик, интуитивист, екстраверт, рационален)

«Теодор Драйзер – американски писател, натуралист», «Пазител» — етико-сензорен интроверт (етик, сензорик, интроверт, рационален)

«Штирлиц – измислен герой от съветски разузнавателен филм», «Администратор» — логико-сензорен екстраверт (логик, сензорик, екстраверт, рационален)

«Достоевски», «Хуманист» — етико-интуитивен интроверт (етик, интуитивист, интроверт, рационален)

«Олдъс Хъксли – британски поет, писател, драматург », «Съветник» — интуитивно-етический екстраверт (етик, интуитивист, екстраверт, ррационален)

«Жан Габен – френски готин актьор от близкото минало», «Майстор» — сензорно-логически интроверт (логик, сензорик, интроверт, ирационален).



Второ дефиниране:



От гледна точка на формалната логика човек мисли с различни видове понятия, категории, съждения и умозаключения. Психологията добавя към тях и различните видове представи. Някои школи в психологията смятат, че мислене може да има и без идеални образи. До тук спорът между тях не е решен.

Тук мисленето вече е интелектуална презентация и тълкуване от хората на връзката им със света и със самите себе си! Така човек превръща стимулите от света и от собственото си тяло в образи, идеи, концепции и знания изобщо, а по този начин могат да ги споделя с другите хора. Елементи на мисленето стават (1) системите за представяне и кодиране, (2) умствените операции и процедури, (3) системата от нагласи и емоцианални диспозиции (предразположения).
Стиловете (обобщение на индивидуалното многообразие) на мислене са:
· причинно – следствен (детерминистичен);

· диалектико - алгоритмичен – търсят конкуриращи се направления в мисленето;

· фрактално – холографически – реконструират някакъв проблем;

· хаотичен (аморфен), бързо прескачащ от тема на тема и от вариант на вариант.