Любовната игра

Любовната игра
статия за радио „Реакция”

Според едно научно изследване, приоритетно значение на сношението отдават 83.7% от мъжете и 17.3% от жените.
От получените данни следва, че категорично трябва да разграничим двата пола при опита си да отговорим на въпросите свързани със сексуалната игра.
Схемата на желанието за сношение при мъжа е следната: либидо – сексуално желание – сексуално поведение – сексуална възбуда – оргазъм. При жената тя е значително по сложна: емоционална интимност – еротични стимули – субективна еротична готовност – сексуална възбуда – генитален отговор – генитална стимулация – оргазъм.
Петинга или любовната игра е вид сексуален акт без пенетрация. Представлява докосване, галене, целувки и прочие по цялото тяло без осъществяване на самия полов акт. Обикновено и да не се достигне до секс е съпроводен с оргазъм. В общия случай обаче любовната игра е прелюдия към самия акт. Безспорен е факта, че тя е от по-голямо значение за жената, която е способна да достигне оргазъм без реално проникване.
Любовната игра, би могла, да се окаже идеалната енциклопедия за това къде, как и какво харесва другия. Това е времето за собствено опознаване, както самостоятелно, така и чрез другия, както и обратното. Мястото за синхронизиране на телата и душите. Тук се опознават нещата, които възбуждат или потискат партньора ви, тук се опознават реакциите и усещанията идващи от различни източници, както и резултатите, до които водят. Опознават се и ерогенните зони.
Това са области по тялото както на мъжа, така и на жената със изострена чувствителност, поради струпания брой на нервни окончания. При докосване или стимулиране на тези места, чрез централната нервна система до мозъка се изпраща информация за удоволствие от там вегетативната нервна система изпуска контейл от хормони (Тестостерон, Естроген, Прогестин, Ендорфин, Прогестроген, Серотонин и др.), които водят до сексуална възбуда.
В голяма степен тези зони се препокриват, но има и съществени различия.
При мъжа на първо място е пениса най-силната ерогенна зона, скротума, перинеума, вътрешните страни на бедрата, пъпа, гърдите, зърната, целият гръбнак (гръбначния стълб), шията, устните.
При жената на първо място е клитора, G-точката, U-точката, входа на влагалището, вътрешна част на бедрата, пъпа, гърдите, зърната, устните.
Това са малка част и само най-популярните ерогенни зони у нас, някои от тях може да липсват или да не са толкова силно изразени и това не бива да притеснява хората. Всички ние сме индивидуални, затова и ерогенните ни зони са различни. Всеки човек има свои, точно определени зони, които трябва да се търсят в процеса на любовната игра. Това много ще се улесни, ако при мастурбация сме открили местата, които носят най-голямо блаженство. Друг много важен момент в опознаването на другия е говоренето. Трябва спокойно и целенасочено да насочваме другия, към най-чувствителните места по тялото ни. Да говорим свободно за това, какво ни харесва и какво не, как ни харесва и как не.
При младите хора петинга е най-сигурната и безопасна с „научно-изследователска” дейност, форма на сексуално изживяване, която спомага за опознаване на собственото и чуждото тяло и носи най-малък риск от заболяване или забременяване.
Любовните ласки и игри могат да заместят самия полов акт, но могат да разпалят страстите и да се превърнат в катализатора за един невероятен секс.

Мирослав Зашев

Леките или да имаш или да бъдеш...

Леките или да имаш или да бъдеш...
статия за рубриката ми в радио „Реакция”

Поредната брънка от причинно-следствената верига на глобалната криза, която е завладяла света в момента, оставя своя отпечатък и в рухването на нравствените устои. Това само по себе си е определящия фактор, който детерминира поведението на днешната младеж. В един свят, без ценности Шекспировата парадигма „Да бъдеш или не” е заменена с „Да имаш или да бъдеш”.
Твърдо вярвам, че всичко започва от семейството важни са не само първите 7, но и 2-рите и 3-тите и т.н. Семейството е ядрото около, което се въртят отделните елетрони, то ги обединява и ги държи заедно. Личният пример на мама и тати, става пример за подръжание на детето, а то ще го предаде на своите деца, те на своите... така е било и така ще бъде, не откриваме топлата вода. Какво става обаче ако примера на мама и тати не е „добър”, тук искам да отворя скоба( под добър и лош, имам в предвид критерии за общовалидни ценности и норми на поведение, които се налагат от обществото) или ако са много заети и дето си стои само у дома, за да не му е скучно си пуска телевизора или влиза в нета и какво вижда там, е предполагам сами се досещате. Тук идва въпроса за примера, заложено в нас е да подръжаваме на по-силния, но по-успелия, но когато критериите за успял са имането на коли, къщи, телефони, пари и маркови дрехи, когато аргумента на силата превъзхожда силата на аргумента, тогава за детето или подрастващия тинейджър срива на ценностната система е гарантиран. Изправяме се пред въпроса кой, с какво и на какво възпитава младите хора. Отговора му обаче е доста стряскаш, повечето семейства са изгубили съзнателно или не ролята си на формиращ фактор, родителите прехвърлят топката на учителите, но когато са пропуснати основни моменти през първите години от развитието на детето, учителите напрактика са безпомощни, след училище за възпитатнието на децата започват да се грижат телевизията и интернет. Безброй са причините за срива на ценностната система днес, не само на младите, но дори и на по-големите хора, отношението към много неща е изродено. „Успешните” модели на поведение днес, коренно се разминават с тези от преди 50, 40 или дори 30 години. Това което някога е било ценно и значимо, сега е разрушено и сринато из основи. Практически няма как да се установят и заложат ценности и норми, в които да бъдат възпитавани децата, понеже и те както и другите формиращи фактор са подложени на непрекъснати промени и реформи.
В този ред на мисли да имаш е много по-лесно от това да бъдеш. Нарочно не се впускам по-конкретно в темата за леките жени, защото леки са не само те, всичко днес е по-леко с тенденция за още повече олекотяване.
Да имаш или да бъдеш? Това е дилемата на човешкия избор днес. Под „съм“ или „имам“ се има в предвид два фундаментални начина на съществуване, два различни вида ориентация — към личността и към материалния свят, две различни структури на характера, преобладаващата от които определя начина, по който човек мисли, чувства и постъпва. В начина на съществуване, изразен с „имам“ взаимоотношението ми със света е отношение на притежание и собственост, в рамките на което искам да превърна в мое притежание всеки и всичко, включително и себе си. Начинът на съществуване „съм“ включва две битийни форми. Първата е противоположна на „имам”, и означава жизненост и естествена отвореност към света. Втората форма на „съм“ е противоположна на „изглеждам” и се отнася до истинската природа, до реалната същност на даден човек или предмет за разлика от измамната външност.
Дилемата „да имаш” или да „бъдеш” остава вечна и неразрешима за човешката същност. От времето на Шекспир обаче едно остава непроменено и това е въпроса дали сме готови да заплатим цената, за направения избор.

Да бъдеш или не — туй е въпросът.
Дали е по-достойно за душата
да понесеш камшиците, стрелите
на бясната съдба или да се
опълчиш сам срещу море от мъки
и да им туриш край?

Сигурно е и че желанието да имаш всичко и да бъдеш съвършен е толкова силно, колко и желанието да бъдеш съвършен и да имаш всичко.

Мирослав Зашев

Две снежинки

Валял сняг. През зимата това си е съвсем нормално явление. Времето било тихо и спокойно, нямало вятър и белите пухкави снежинки кръжали бавно в причудлив танц и постепено се приближавали към земята.

Две от снежинките, летящи близо една до друга, решили да завържат разговор. От страх да не се загубят от поглед, те се хванали за ръце и едната от тях весело заговорила:
- Колко е хубаво да летиш и да се наслаждаваш на полета си!
- Ние не летим, ние просто падаме – тъжно отговорила втората.
- Скоро ще се срещнем със земята и ще се превърнем в бяло пухено покривало!
- Не! Ние летим срещу смъртта, а на земята просто ще ни стъпчат...
- Ще станем ручей и ще се устремим към морето. Ние ще живеем вечно! – казала първата.
- Не, ние ще се разтопим и ще изчезнем завинаги... – възразила втората.

Те завършили своя разговор и пуснали ръцете си.
И всяка от тях полетяла към тази съдба, която сама си е избрала...

~ . ~ . ~

Автор – Корнелий Висарионов

Изневярата

Изневярата
статия за радио „Реакция”

В съвременния български тълковен речник е формулирано следното определение за изневяра - нарушаване на вярност, обикновено в любовта, но и към принципи, идеали, разбирания, традиции и т.н. За да разберем по-добре понятието трябва да се вгледаме в етимологичния произход на лексемата, който буквално би звучал – измяна на вярата. Това е простичкото обяснение за същността на изневярата.
Да, има различни видове изневяра - физическа, емоционална, душевна, нравствена, приятелска, любовна и т.н. Всички те обаче си приличат по едно, субекта на изневяра е предал убедеността и увереността си, в партньора, приятеля(в най-общия смисъл на думата) или дори в себе си.
Колкото са видовете изневяра, а те са много, толкова, ако не и повече са причините, подбудите, които карат даден човек да изневери. Въпреки голямото разнообразие на видовете изневяра, през годините се е наложило най-популярното схващане за изневяра, а именно изневярата в партньорските отношения. Сигурен съм, че и първата възникнала асоциация у вас е била физическата изневяра на един от двамата партньори. И това е разбираемо, защото този модел е налаган от всякъде, използва се във филми, шоу програми, клипове, песни, масмедии. Безброй са и списанията и електронните издания, които предлагат наивно-глуповати статии и тестове от сорта на: „5, 10 и т.н. мита за изневярата”, „как да го/я хванем в крачка”, „Какво не е изневяра... според него/нея” и ред подобни.
Наистина това е най-разпространеното схващане за изневяра и въпреки, че не е единствено, сега ще се спра по-подробно на него. Смятам, че при самото „раждане” на двойката, като такава и двамата партньори трябва ясно и категорично да изяснят своите позиции относно изневяра, защото както казах по рано, ако не се измени на вярата в двойката, в същност няма как да има изневяра. Какво означава това? Ако още в самото начало партньорите споделят своите становища относно въпроса „изневяра” и се договорят помежду си за т.н. „отворен тип връзка”, който се налага през последните години, то преспиването на единия или другия със случайно срещнат човек, няма да е изневяра, защото такива са договореностите между двамата, този акт няма да представлява предателство, понеже е следствие на вътрешните закони на двойката.
Ако обаче, не е на лице такава договореност, а напротив и двамата партньори държат на моногамността си, на романтичното доверие и интимността на двойката като самостоятелна единица, която не допуска трети член, то тогава изневярата на един от членовете на двойката, е грубо нарушение на установените между партньорите правила. Тук е мястото да спомена, че в този случай има разлика между емоционална и физическа изневяра.
Емоционалната изневяра може да е на лице, без да съществува физическа, както и обратното, може да има физическа, но не и емоционална изневяра. Тези условности да ги наречем, би трябвало да са предмет на вътрешно партньорските договорености. Всеки човек сам за себе си, разбира и тълкува различните видове изневяра, сам избира дали може да приеме или не физическа, но не и емоционална изневяра и обратното.
Едно е сигурно обаче, ако приемем изневярата(въобще) като проблем в двойката, то за този проблем са нужни двама, рядкост са случаите на изневяра, без значение от нейния вид, в една здрава, емоционална и стабилна връзка, в която партньорите са равнопоставени и споделят общи отговорности.
Могат обаче да се разгледат няколко типа личности по-склонни към изневяра. Това са всички, които не са си достатъчни сами на себе си, които се чувстват непълноценни, които очакват човека до тях да запълни някаква празнина, тези които имат ниска самооценка и търсят себе утвърждаване в чужди обятия, тези които търсят някой да ги развлича, да ги убеждава, че са страхотни, че са единствени, че Са.
Мъжете и жените значително се разминават в мнението си за причините за изневярата. Най-често срещаните при мъжа са: Синдромът на Дон Жуан, като и предния път споменах това е типичния „мъжкар”, които иска да се самоутвърди, чрез безразборните си сексуални контакти. Отмъстителите, които опитват да накарат колкото се може повече жени „да си платят” за „лошото” поведение, причината за това се крие в накърняване на собственото им достойнство от по-силна или властна жена(много често това може и да е майката) в по-ранен етап от живота им. Но това може и да следствие на вземания по-висок пост или по-голяма заплата от страна на съпругата му например. Когато брака зацикли, някои мъже предпочитат да „избягат от скуката”, от колкото да се изправят пред проблема и да го решат.
Данните от едно изследване твърдят, че почти 80% от жените изневеряват „по любов”, затова много по-характерна за жените е емоционалната от колкото физическата, както е при мъжете изневяра. Но причина за изневяра при жените може да са още сексуалната неудовлетвореност, търсенето на общуване и комуникация, която понякога престава да съществува с двойката.
Макар и да звучи много невротично понякога партньора, на когото е било изневерено прибягва до отмъщение за изневярата, за съжаление това може да се превърне в порочен затворен кръг, който да ограби партньорите и да ги съсипе тотално.
Това са малка част от причините и видовете изневяра в двойката. По темата за изневярата възникват купища въпроси, кое е изневяра и кое не, коя изневяра може да се прости и коя не и защо, трябва ли да се признае за изневярата или изневерилия трябва да носи кръста си сам. Всичко това е много субективно и не може да бъде удостоено с готови отговори. Всяка ситуация и е уникална сама по себе си и поради уникалността си се изисква и уникално тълкуване и разрешаване. Всичко е въпрос на вътрешните договорености на партньорите.
Искам обаче да спомена и за последиците от изневярата. Ако изневярата не е края на връзката, то тогава е на лице прошката. Няма как партньора на когото е било изневерено да знае, че другия няма пак да му изневери, няма как и други да знае, че партньора му няма „вечно” да натяква за грешката му, за това след една такава криза в отношенията и двамата трябва да положат усилия и да преоткрият себе си, да си повярват отново, защото както знам вярата е ирационална за нея няма научни обяснения, в нея трябва просто са повярваш. В заключение ще цитирам думите на Хорхе Букай:

„... Настъпят ли трудности в отношенията, първо трябва да осъзнаем, че те са неделима част от пътя към любовта. Разрешението е в това да се откажем от илюзията за съвършената двойка, в която няма конфликти и партньорите са вечно влюбени.
Това е истинският смисъл на двойката: не спасението, а срещата. Или по-скоро срещите.
Аз с теб.
Ти с мен.
Аз със себе си.
Ти със себе си.
Ние със света.”

М.З.

Едно, по-голямо, равно или по-малко е от три?!

Едно, по-голямо, равно или по-малко е от три?!
Статия за рубриката ми в радио Реакция

Връзката за една нощ се определя основно от това, че тя е ориентирана главно към моментното удоволствие. През целия си живот човек се стреми към удоволствието. А в наши дни хедонизма ни е достигнал гигантски размери, въпреки че съм сигурен, че може да расте ли расте. Много от младите хора особено, не живеят в система от стабилни социални професионални отношения, живота е много активен, а всичко това е в разрез с условията, в който трябва да се развива една стабилна, емоционална, дългосрочна връзка. Тръпката от нов контакт...Това безспорно е силният аргумент за еднократните връзки. Тук опонентите веднага биха могли да контрират, че в такава връзка човек не познава и не е отговорен към другия и това е така, при подобна връзка не се достига до интимността, която е висшия пилотаж в сериозните връзки. Но все пак никой не би отказал, тръпката, енергията, хормоналния коктейл, който се излива в нашето тяло, при запознанството ни с нов, привлекателен, а защо не и много секси човек. Тази тръпка определено си заслужава. Като минус на такава връзка бих посочил липсата на дискретност, възможността нашите действия да бъдат използвани за компрометиране и шантажиране дори. Ако пък дадения човек се намира в партньорски взаимоотношения, но въпреки това си позволи такова еднократно изживяване, това може да доведе до проблеми във връзката му, но тук вече става дума за изневярата(която ти предлагам като тема, много подходяща за следващия понеделник). Ако тези връзки се превърнат обаче в постоянна потребност, това може да бъде и симптоматично поведение. Изразяващо дълбоката несигурност, неувереност в личните качества, която кара тези хора постоянно да се самодоказват в собствените си очи, което пък от своя страна автоматично изключва идеята за дълготраен партньор. Голяма емоционална травма и емоционална незрялост, която няма нищо общо с годините ни, могат да бъдат пречка пред разкриването и доверяването на другия. Естествено не трябва да пропускаме и страха от поемането на отговорност, който пак е свързан с емоционалната незрялост. На прага между младежкото и зрялото, много млади хора се чувстват неспособни да поемат отговорността за изграждането на емоционално обвързани отношения, камо ли да поемат ролите на съпруг или родител. В тези случай секса за една нощ е решението, което им позволява да водят сексуално активен живот, без обвързване. За други пък, неблагоприятния опит, на които са били свидетели в собственото си семейство е изградил тази бариера и нежелание за трайно съжителство и обвързване. Могат да се изредят още безброй причини, поради които хората се впускат в безразборни сексуални контакти, това може да се разгледа и като резултат от политическото, икономическото и социалното де стабилизиране, както у нас, така и по света. Живота в криза, изисква оцеляване, а оцеляващи човек не се замисля за, а и не му трябва любов. Според пирамидата на потребностите на Маслоу, любовта стой на 3-тото стъпало, а на 1-вото са задоволяването на физиологичните потребности, от храна, сън, ... секс. Тук е момента да спомена, кое е 2-рото стъпало, а именно сигурност и защита, точно нещата, които ги няма по време на криза, без да влизам в подробности за кризата, която е емоционална, нравствена, социална, и след това материална. Та според Маслоу не е възможно задоволяване на потребност от по-високо равнище, ако не е задоволена потребност от по-ниско равнище. Е сами отгатнете 1 <, = или > е от 3.

М.З.