Мечо Пух

Най-популярни фрази от Мечо Пух:

1. Колкото повече, толкова повече!
2. Има само едно нещо, което е по-хубаво от гърненце с мед… и това са две гърненца с мед.
3. Ако ти живееш сто години, аз искам да живея сто години без един ден, така че никога да не живея без теб.
4. Понякога седя и си мисля… а понякога просто си седя.
5. Отдавна, много отдавна - онзи ден...
6. Правописът ми е Колеблив. Добър правопис е, но се Колебае и буквите отиват на грешни места.
7. Пух: Какво трябва да... трябва?
8. Какво се подарява на някой, който иска всичко, а няма нищо?
9. Има дни, в които не е важно как се пише Втoрник.
10. Пуx? - Да, Прасчо. - Нищо, просто искам да съм сигурен, че те има, Пух!
11. Когато някой казва, че няма никой, значи има някой...
12. Всяко нещо струва друго нещо.
13. Когато не знаеш къде отиваш, винаги отиваш другаде...
14. Глупаво мое мече!
15. При все, че да ядеш мед това е много хубаво нещо, има един миг, точно преди да започнеш да ядеш, който е по- хубав.
16. Ще бъдем ли приятели завинаги? - попита Прасчо.- Дори и за по-дълго! - отговори Мечо Пух.
17. Името ми да не е Пух, ако не съм прав. А то е, значи съм прав.
18. Прасчо: - Знаеш ли, Пух. Мислех си…- Това е добър навик, Прасчо! - прекъсва го Мечо Пух.
19. Може да ме забележат, а може и да не ме забележат - с пчелите никога не се знае.
20. – Когато се събуждаш сутрин, Пух — каза Прасчо най-после, — какво си помисляш най-напред?— Какво ще има за закуска. А ти какво си помисляш, Прасчо?— Аз си мисля какво ли интересно нещо ще се случи днес.Мечо кимна замислено. — То е все същото! — каза той…
21. Не можеш да седиш в твоя ъгъл на гората, чакайки другите да дойдат при теб. Понякога трябва ти да ходиш при тях.

Мечо Пух седна под дървото, сложи глава между двете си лапи и започна да мисли: Преди всичко, това бръмчене значи нещо. Не може да има бръмчене само току-тъй, бръм… бръм… без да значи нещо. Щом има бръмчене, значи някой бръмчи. А единствената причина да издаваш такъв звук, доколкото знам, е защото си пчела. А единствената причина да си пчела, доколкото знам е да правиш мед! То се изправи развълнувано. А единствената причина да се прави мед е, за да мога да го изям!

Мечо Пух (Winnie the Pooh) е приказен герой от едноименните книги на английският писател Алън Александър Милн (Alan Alexander Milne)

Ангели на работа (0-24h)

Той спря да се моли.

Някъде горе, много нагоре, един ангел седна безпомощно на най-близкия облак и изпърха кратко с крила. Понякога гълъбите пърхат така през зимата. Когато нито могат да отлетят, нито могат да се стоплят, а просто се ежат на времето с някаква необяснима дързост.

”Дали ангелите имат право на собствено мнение?” - помисли си Крилатия. По-скоро не. И все пак, леко го беше яд на онзи долу. Беше носил молитвите му в продължение на месеци. Един неуморен пощальон между Земята и Небето. Честно казано, работата не беше неприятна. Много по-досадно е да си ангел на някой болен, отколкото на влюбен. от време на време срещаше и такива колеги.

Носеха на гръб молитви като големи кръгли хапчета. Хапчета, които приличат на копчета. Натискаш ги и от небесния "долбисъраунд" се разнася едно мрънкащо: "Боже, излекувай ме, Боже, излекувай ме..."

А при неговия човек не беше така. Молитвите му бяха вдъхновяващи. Преди да спрат. Ставаше дума за някакво момиче. Естествено, че за момиче. В статистиката на ангелите най-много молитви са отправени за любов. Е, може би веднага след тези за шестица от тотото.

Понякога си мислеше, че оня долу леко се натяга, но като цяло му беше симпатичен и носеше молитвите му с кеф. Както малко дете носи захарен памук на клечка.

Не че и на ангелите понякога не им дотяга. Не че и той не беше мърморил под носа си: "Оф, Боже, дай, събери ги и тия и да ме пуснеш в отпуска. Поне за една-две седмици. Пардон - вечности."

При ангелите нещата са по-сложни. Като не знаеш колко точно дни трае една вечност, а иди попълвай молба за отпуска! "Ама как да занимаваш Шефа с такива дреболии? Господ да не е елка? Макар че може да бъде. Абе, зарежи - и ние, ангелите, имаме чувство за такт..."

От тези размисли го изтръгна креслив шум. Крилатия се огледа и видя едно неясно кълбо от черни пера, зъби, горящи очи и разлигавени устни, което едновременно се хилеше, съскаше и ръмжеше, сякаш да му привлече вниманието. Бяха трима. От конкуренцията. Винаги ходеха по него и му се пречкаха. Викаше им Злобните. Последния път му се бяха заканили, че на тия двамата влюбени долу мамицата им ще е... Е... сори, ама на небето не се псува.

- Глей к'во си имаааам - изплези му се единият от тях. Беше хванал издължената като клюн челюст на другаря си по злини и като с някаква странна лозарска ножица режеше нещо. Някаква хартия.

- Какво да гледам?

- Гледай парчетата... Гледай, бе! Аз правя клъц-клъц, а оня

долу прави хлъц-хлъц! Съмбади стоп ми! - извика в стил "Маскатa" единият от Злобните и прихна в някакво дяволски дразнещо подобие на кикот.

Ангелът проследи с поглед малките розови късове хартия, които падаха от острозъбата челюст към долното небе. Небето на хората. Онова със самолетите.

Хората не знаят, че във второто небе любовта не е чувство. Там е просто един розов лист - като онези, дето ги дават на "Мюзик Айдъл", ако те харесва журито. Ангелите се стремят да занесат розовия лист до третото небе. Оставят го на писалището на Господ и ако той е на кеф, слага отдолу едно "Да". Небесна бюрокрация.

На Злобните това "Да" им бъркаше айде да не казвам къде. Изобщо не е вярно, че дяволите най-много мразят чесън. Чесън мразят капризните стари моми. Дяволите мразят любов.

Затова и тези тримата така се забавляваха да разкъсват тази.

Ангелът си я позна. Това беше любовта на неговия човек. Доскоро стоеше под крилото му. Но откакто молитвите спряха, трябваше да я пусне. Каквото човек остави долу, оставено е и горе. Каквото запази долу, запазено е и горе.

"Ние, ангелите, сме просто изпълнители. Стриктли бизнес. Нищо лично!" - мъчеше се да се успокои Крилатия. И все пак го беше яд. Тия двамата долу му бяха симпатични.

Искаше му се и техният лист да стигне до писалището. Да го занесе и да го бутне на купчината най-отгоре. А сега ще занесе... Дренки ще занесе. Можеше само да гледа и да се дразни, докато тия тримата мазняри късат розовата хартия с гадните си криви нокти.

Грешка - дори не можеше да се дразни. Беше подписал договор да ходи с ведро лице и блага усмивка. Това беше част от играта. Ангелите не се мръщят. Виж, Злобните нямат такива ограничения. Имаше един братовчед, който навремето смени лагера именно по такива съображения. Казваше се... Никак не се казваше. Господ беше изтрил името му от Книгата.

Наблизо прелетя друг ангел. Вятърът свиреше в крилата му.

- Ей, много бързаш, бе! - подметна почти на себе си Крилатия.

Онзи другият се извърна и леко забави летеж. Направи един пъргав пирует и кацна за малко до него.

- Здрасти, колега! Какво става? Твоят човек долу е олабил фронта, а? - попита Новия и многозначително погледна към тримата злобни, които продължаваха да късат все по-съдрания розов лист.

Крилатия само кимна.

- Чакай да те разсея! Познай к'ва молитва нося... направо не е за вярване.

- Не мога да позная.

- Девет годишно момченце - заобяснява Новия. – Изпуснало домашната котка навън и тя се качила на едно дърво. Сега се моли котката да слезе от дървото, преди да са се прибрали техните. Представяш ли си!? На Господ не му е лесно. Понякога тия долу искат пълни глупости.

Новия стана от облака и направи две резки движения наляво и надясно, а гърбът му изпука.

- Айде, аз ще тръгвам, че онзи малкият долу се моли доста горещо и ми дава зор! - разсмя се с глас Новия. Поне неговият смях не беше дразнещ като на Злобните.

- Иска ми се да ти помогна с тия тримата, но - знаеш правилата. Без молитва не мога да се намеся.

- Нито пък аз... - мрачно отвърна Крилатия.

Трите черни урода наблизо почти довършваха розовия лист.

Бяха станали учудващо изобретателни. Единият от тях отхапа голямо розово парче, раздъвка го в устата си и се опита да направи балон че като от дъвка. Другите му се хилеха с едрите си жълти зъби. След минута-две с любовта на онзи долу беше свършено.

Ангелът си заклати краката от облака, в отчаян опит да изглежда сякаш че не му пука. Само в окото му като че ли за миг проблесна нещо гневно. В Канада удари гръм.

Влюбения ходеше мрачно по снежната улица. Краката му газеха в кашообразната маса на вчерашния сняг, разбита от миксера на милиони крака. И в главата му сякаш беше минал миксер. И беше смлял на пюре и последната му надежда.

В ушите му отекваше тишина. Прекрасен фон за шумната филхармония на черните му мисли.

"Боже, ти ме подмами. Подмами ме, че това е моята любов. Но не е! Разбираш ли!? Не става! Всичко е срещу нас. Всичко. Годините. Роднините. Особено роднините. Майка и забрани дори да се чуваме. За какво да се моля? Нали се молих за знак? Исках знак, че тази любов ще я бъде. Къде е??? Само си говоря. На тебе не ти пука. Ето ме сега... Крача по тази улица. Сам. Само аз и зимните дървета. Даже аз съм по-голямо дърво и от тях. Ето кората на това дърво. Скоро ще стана по-груб и от нея. Ето сухата му корона. Скоро ръцете ми ще изсъхнат, защото и без това не прегръщат никого. Къде е ш...ят знак от небето? Няма го. Колко се молих. И нищо. Молитвите не се сбъдват. Това е!"

Изведнъж върху главата му падна котка.

Деветгодишното момченце от отсрещния тротоар нададе радостен вик.

Автор: ТЕНЬО ГОГОВ

Орхидеята

Съществува легенда, според която прекрасната Венера, докато се наслаждава на любовни игри, изпуснала обувката си и тя се превърнала във възхитително цвете, което символизира сексуалността. Това цвете е орхидеята. През всички времена на орхидеята са приписвани вълшебни свойства, а от листата и семената й приготвяли любовни еликсири.

Като всяка красавица, орхидеята, изисква нежни грижи, затова за начинаещите се препоръчва вида фаленопсис - лесно се приспособява към домашни условия и цъфти шест месеца в годината.

Помнете, че орхидеята е епифит. В естествени условия тя живее върху други растения, като правило дървета. Затова не се сади направо в земята, а в специален субстрат, който може да си направите сами. Вземете кopa от ела и през няколко дни я преравяйте няколко пъти, за да се унищожат вредните насекоми. Нарежете я на парчета с големина 1,5 - 2 см и я смесете с изсушен мъх. Готово.

Саксията, в която расте орхидеята, трябва да бъде бяла или прозрачна, така тя няма да се нагрява силно на слънце и съответно да но също е да е пластмасова, тьй в като глинена саксия корените на орхидеята залепват застените и при пресаждане се нараняват. Саксията трябва да има отвори за добра вентилация и да не позволява водата да се застоява. На дьното се поставя дренаж. Не трябва да се притискат корените. Пресажда се не по-често от веднъж на три години.

Орхидеята много обича светлината, но тя не може да понесе силните слънчеви лъчи. Затова е добре да е разположена върху корниза на източен или западен прозорец. Оптималната температура на отглеждане е +20С - +25С. През лятото се полива 2-3 пъти седмично, през зимата - 1-2 пъти, когато субстратът е напълно изсъхнал. За поливане трябва да се използва топла престояла вода. Не прекалявайте: честото поливане може да доведe до загниване на нежните корени. Не забравяйте и овлажняването. Всяка сутрин пръскайте орхидеята с топла вода: Това важи за орхидеите, които се намират близо до отоплителни уреди.

Освен редовно поливане, орхидеите се нуждаят и от допълнителна "храна". Съществуват специални торове за орхидеи. По време на цъфтене те се добавят веднъж седмично, през останалото време - веднъж месечно.

Цъфтенето е най-радостният момент. Орхидеите започват да цъфтят, когато са на 1,5-2,5 години. Случва се да е много трудно да се дочака цъфтенето. Понякога, за да цъфне, е необходим лек стрес. Например да прекара една нощ на температура + 18С или спиране на поливането.

М.З.

Подредете къщата си, това влияе на живота ви

Психолозите твърдят, че това не е случайно, защото всяка стая в дома ни има символичнозначение и хаосът в неяговори за бъркотия в главата или сърцето на стопани на. Дори нещо повече: влияейки на нашетоподсъзнание, затрупаните с боклуци помещенияпривличат и предизвикват застой и неблагополучие в най-различни сфери на живота ни. Наричат кухнята "сърцето на дома". В нея получаваме едно от главните удоволствия в живота, зареждаме се с енергия и сили. Около масата вечер се събира семейството, водят се разговори. Неуютната и неразчистена кухня не означава само липса на хигиена и нечистоплътност, а говори за пренебрежение към източниците на енергия и изобилие, както и към всичко важно и основополагащо в живота ни. Тясъздава трудности вхраненето и усвояването на храната - и на физическо, и на духовнониво. Чистата, спретната и подредена кухня щевърне в живота ни чувството за защитеност икомфорт.

Холът е мястото, където се събираме заедно с близките си, със семейството си, с приятелите си. Безпоpядъкът може да превърне това комуникационно пространство в уединена бърлога, особено ако оставим нещата в този вид дълго време и не смеем да поканим дори съседката на чаша кафе. Новините, които получаваме в тъмния и непроветрен хол, просто не могат да бъдат радостни. Погледнете хола ви, трапезарията, изобщо общото пространство в дома си, и тези помещения ще ви разкажат за вашите отношения с околния свят. Може би вие се криете от другите, скривайки се зад купищата не разтребени вещи и излишни боклуци? Или обратно - искате да се покажете, да блеснете пред другите?

Спалнята е интимно място, място за релакс и сън. И тя трябва да изпълнява функцията си да обновява хората и хармонизира отношенията им. Разхвърляната спалня носи слабост, а не енергия. Ако се чувствате ужасно уморени, бързо се уморявате, карате се с партньора си, трудно съобразявате и се чувствате на ръба на депресията, сложете в ред това най-интимно пространство. Измийте прозорците, изперете пердетата, купете нови щори, пуснете в употреба новия красив спален комплект и ще усетите промяната.

"Главната магистрала" в дома, това е коридорът. Безпорядъкът в коридора прилича на задръстването по градските улици. Той пречи не само на взаимодействието на различните части в дома, но и на взаимодействието на различните сфери в живота. Огледате хубаво коридора в жилището си - добре ли е осветен, лесно ли се минава, или трябва да внимавате да не се спънете, движейки се през него. Ако усещате, че нещо скърца във взаимодействието между работа и семейство, между вас и останалите хора, може би е време да се сложи ред в коридора.

Банята - оттук започва денят си всеки човек. Там се приготвяме за общуване със света. Измиването и грижата за тялото е предварителен ритуал в много религиозни обреди - и древни и съвременни. Безпорядъкът в банята може да подсказва за ниска самооценка, комплекс за непълноценност, липса на внимание към самият себе си не само на физическо ниво. Чистата, добре декорирана баня може да стане спокойно, безметежно място за подмладяване и грижа за себе си. Хубавият сапун, красивата хавлиена кърпа, аксесоари, зелено цвете, свещ - всичко това може да намери своето място в банята. Подредете, украсете банята, превърнете я в място, където да се усамотите, където ще се чувствате в безопасност по време на сутрешния и вечерен ритуал на измиване.

Тоалетната - мръсната тоалетна сочи проблеми, които не осъзнаваме с разума си, но които затрудняват нашето развитие в живота, работата, отношенията. Плътно затворената врата на тоалетната не е най-ефективният метод за решаването им, а е по-скоро самобягство от проблемите.

статия от списание "Дом"

Спящата Красавица /Оригиналният текст/

Бележка на редактора:

Това е оригиналният текст на едноименната приказка за Шарл Перо. Съдържанието в нея е различно от популярният на всички нас сюжет на приказката, който може да не е подходящ за малки деца! Това е нецензурираната версия на Спящата Красавица! Приятно четене!
***
Имало едно време един крал и една кралица, които толкова страдали, че нямали дете, толкова страдали, че не може да се опише с думи. Обиколили всички целебни извори в света, молели се, покайвали се, постили - всичко опитали, но нищо не помогнало. Все пак най-накрая кралицата забременяла и родила момиченце. Направили богато кръщене. За кръстници на малката принцеса поканили всички феи, които успели да намерят по този край (открили седем). Смятали, че като я надари всяка от тях с по нещо, както било прието сред феите по онова време, принцесата ще притежава всички възможни съвършенства. След церемонията всички заедно се върнали в кралския дворец, където за феите била приготвена богата гощавка. Пред всяка от тях поставили великолепен комплект прибори: в кутия от масивно злато имало лъжица, вилица и нож от ковано злато, украсени с диаманти и рубини. Ала когато всички заемали местата си край масата, видели да влиза една стара фея, която не била поканена, тъй като повече от петдесет години вече живеела затворена в една кула и се смятало, че е умряла или омагьосана. Кралят наредил да и донесат прибори, нонямало как да и дадат кутия от масивно злато като на другите, тъй като били направени само седем заседемте феи. Старицата помислила, че я пренебрегват и промърморила през зъби някакви заплахи. Чула я една от младите феи, която седяла наблизо, и се уплашила, че може да направи лош дар на младата принцеса; ето защо, още щом станали от масата, тя отишла и се скрила зад една завеса, за да има последната дума и да се опита да поправи злото, което старицата би причинила. През това време феите започнали да поднасят даровете си на принцесата. Най-младата я орисала да е най-красивата на света, следващата - да има ангелски ум, третата - да прави всичко с възхитителна грация, четвъртата - да танцува безукорно, петата - да пее като славей, а шестата да владее до съвършенство всички музикални инструменти. Щом дошъл редът на старата фея, тя, тресейки глава по-скоро от ярост, отколкото от старост, предрекла на принцесата да си убоде ръката на вретено и да умре. Тази ужасяваща прокоба накарала околните да изтръпнат и те до един избухнали в сълзи. В този момент иззад завесата излязла младата фея и изрекла на висок глас следните думи:

- Успокойте се, кралю и кралице, вашата дъщеря няма да умре. Вярно е, че не съм достатъчно могъща, за да отменя напълно прокобата на по-старата фея. Принцесата ще се убоде на вретено; ала вместо да умре, тя само ще заспи дълбоко и сънят и ще трае сто години. След това един кралски син ще дойде и ще я събуди.

За да се опита да избегне предсказанието, кралят тутакси издал заповед, с която се забранявало да се преде с вретено и дори да се държи вретено вкъщи под заплаха от смъртно наказание.

Когато изминали петнадесет или шестнадесет години, кралят и кралицата заминали за едно отдалечено имение. Случило се така, че един ден като тичала из замъка и влизала от стая в стая, принцесата се изкачила чак до върха на една кула. Там в малка стаичка една добра старица седяла самотна и предяла къделата си. Тази женица дори не била чула за забраната на краля да се преде с вретено.

- Какво правите, добра ми жено? – попитала принцесата.

- Преда, хубаво дете - отговорила старицата, която не я познавала.

- Ах, колко е хубаво! - казала принцесата. - Как го правите? Дайте да видя дали и аз ще мога.

Дали защото била доста буйна, а и малко отнесена, дали защото такава била повелята на феите, ала още щом хванала вретеното, тя си убола ръката и паднала в несвяст. Старата женица завикала объркано за помощ. От всички страни се стекли хора, намокрили лицето на принцесата с вода, разхлабили връзките на корсажа й, поплеснали я по ръцете, разтрили слепоочията и нищо не помагало. Когато кралят се върнал и видял принцесата, си спомнил предсказанието на феите и решил, че това е трябвало да се случи, щом те са казали така; ето защо наредил да я преместят в най-хубавите покои на двореца върху легло, покрито с бродерии от сребро и злато. Тя била красива като ангел. Припадъкът не отнел живия цвят на лицето и: бузите и ярко розовеели, устните и били като корал; само очите и били затворени, но се чувало, че диша леко. По това си личало, че не е мъртва. Кралят заповядал да я оставят да спи спокойно, чак докато удари часът да се събуди. В това време добрата фея, която и спасила живота, като я обрекла да спи сто години, се намирала на дванадесет хиляди левги от там, в кралството Матакен. Тя обаче била предупредена на мига от едно джудже, което имало седем метрови чизми (това били чизми, с които на една крачка се изминавали седем левги). Феята тутакси потеглила и след час я видели да пристига с огнена каляска, теглена от дракони. Кралят отишъл да й подаде ръка при слизането. Тя одобрила всичко, което бил направил; ала тъй като била изключително предвидлива, си помислила, че когато дойде време принцесата да се събуди, тя сигурно ще се почувства много объркана, ако е съвсем сама в този стар замък. Та ето какво направила. Докоснала с пръчицата си всички, които се намирали в замъка (без краля и кралицата) - гувернантки, придворни дами, камериерки, благородници, войници, икономи, готвачи, помощник-готвачи, прислужници, стражи, гвардейци, лакеи и ратаи; докоснала също всички коне в конюшните заедно с конярите, кокошките по курниците и малкото кученце на принцесата, свито до нея в леглото. Щом ги докоснала, те всички заспали. Така щели да спят чак докато се събуди господарката им, за да са край нея и да и служат, когато и потрябват. Приспала дори яребиците по шишовете в огнището, както и огъня. Всичко това станало за миг феите не си губят времето. Тогава кралят и кралицата целунали скъпото си дете без да го събудят и напуснали замъка, като издали строга заповед никой да не се приближава до него. Това било излишно, тъй като за четвърт час около парка израснали толкова много големи и малки дървета, дънери и преплетени трънаци, че ни човек, ни звяр би могъл да премине през тях. Така от замъка се виждали само върховете на кулите, и то от доста далеч. Никой не се усъмнил, че и това било дело на феята, за да не могат разни любопитни да безпокоят принцесата, докато спи.

След сто години синът на краля, който царувал по тези места и който нямал роднинска връзка със спящата принцеса, дошъл наоколо на лов и се поинтересувал какви са тези кули, които се виждат от върха на едно високо и много старо дърво. Отговорили му това, което се носело като мълва. Едни казвали, че това е стар замък, обитаван от духове; други - че там магьосниците си правели сборище в събота вечер. Повечето твърдели, че в него живеел човекоядец, който отнасял там всички уловени деца, за да ги яде на спокойствие. Принцът вече не знаел на кого да вярва, когато се обадил един старец и му рекъл тъй:

- Принце, преди повече от петдесет години чух да разправят на баща ми, че в този замък се намира най-красивата принцеса на света, която трябва да спи сто години и че ще я събуди един кралски син, за когото е отредена.

При тези думи младият принц пламнал цял. Тутакси приел, че той трябва да сложи край на това тъй красиво приключение и воден от любов и жажда за слава, решил веднага да види на място за какво става дума. Едва пристъпил към леса, когато всички дървеса, дънери и трънаци се отдръпнали сами, за да му сторят път. Той поел по широката алея, в дъното на която се виждал замъка, и се запътил към него. Малко се изненадал, когато видял, че никой от хората му не успял да го последва, тъй като дърветата отново се доближили, щом преминал. Все пак продължил напред - един млад и влюбен принц е винаги смел. Стигнал пред замъка, където на пръв поглед всичко изглеждало ужасно: царяла страшна тишина, отвсякъде лъхало на смърт и било пълно с прострени на земята и сякаш бездиханни хора и животни. Въпреки това по румените лица и пъпчивите носове на швейцарските пазачи той лесно отгатнал, че те просто спят, а чашите им, където още имало по някоя капка вино, говорели, че са заспали пийвайки. Принцът прекосил големия двор, настлан с мрамор, изкачил стълбището и влязъл в стаята на стражите. Намерил ги строени в редица с пушки на рамо да хъркат гръмогласно. Преминал през няколко салона, пълни с благородници и дами, всички потънали в сън - едни прави, други седнали. Накрая стигнал до една стая, цялата в позлата, където на леглото с вдигнати отвсякъде завески съзрял най-красивата гледка, която очите му били виждали: принцеса на около петнадесет-шестнадесет години, чиято прелест греела с някакъв сияен и божествен блясък. Разтреперан, той се приближил и възхитено коленичил пред нея. Тогава, тъй като краят на магията настъпил, принцесата се събудила. Обърнала към него очи, още по-прекрасни, отколкото му се сторило преди, и му казала:

- Вие ли сте, принце? Доста се позабавихте.

Очарован от тези думи, а още повече от начина, по който били изречени, принцът не знаел как да изрази своята радост и благодарност. Уверил я, че я обича повече от самия себе си. Думите му били доста объркани, но така се харесали повече: по-малко красноречие, повече любов. Бил по-смутен и от нея и в това нямало нищо учудващо - тя все пак имала време да помисли какво ще му каже, понеже (макар приказката да не казва нищо по този въпрос) изглежда, че феята се погрижила да запълни дългия сънна принцесата с приятни видения. И ето че вече си говорели от четири часа, а още не си били казали и половината от това, което искали да си споделят.

През това време целият дворец се разбудил заедно с принцесата. Всеки се заел с работата си и тъй като останалите не били влюбени, умирали от глад. Придворната дама, нетърпелива като всички, побързала да съобщи високо пред принцесата, че трапезата е сложена. Принцът помогнал на принцесата да стане; тя била напълно облечена, и то великолепно; той обаче се въздържал да и каже, че е пременена като баба му - от това тя не губела от красотата си. Преминали в една зала с огледала, където прислугата на принцесата им поднесла вечеря. Цигулките и обоите свирели старинни, но прекрасни мелодии, нищо че от около сто години не ги изпълнявали вече; а след вечерята, без да се губи време, първосвещеникът ги венчал в параклиса на замъка и придворната дама спуснала завесите на леглото им. Спали малко, нали принцесата нямала особена нужда от сън, а още на разсъмване принцът си тръгнал, за да се върне в града, където баща му сигурно вече се тревожел за него. Принцът му казал, че се е изгубил в гората по време на лов и е пренощувал в къщурката на един въглищар, който го нагостил с черен хляб и сирене. Кралят-баща, който бил добър човек, му повярвал; но принцът не успял да заблуди напълно майка си и когато тя видяла, че той всеки ден ходи на лов и все намира извинение, за да прекара две-три нощи навън, се убедила, че става дума за любовно увлечение. Така повече от две години принцът живял с принцесата и тя му родила две деца. Момичето било наречено Зора, а момчето нарекли Ден, тъй като било по-хубаво и от сестра си. Кралицата неведнъж подричала на принца, че е време да се установи на едно място, като очаквала да и открие тайната си, но той не посмял. Въпреки че я обичал, се боял от нея, защото била от човекоядски род и кралят се оженил за нея единствено по сметка. Из двора се шепнело, че има канибалски наклонности и като види малки деца, с огромни усилия се сдържа да не се нахвърли върху тях. Ето защо принцът никога не се издал. Ала когато след две години кралят починал и той станал владетел, оповестил публично брака си и с големи почести тръгнал да доведе жена си, кралицата, в своя замък. Направили и великолепно посрещане в столичния град, където тя влязла заедно с двете си деца. Минало се време и кралят поел на война срещу съседа си, император Канталабют. Поверил управлението на кралството на кралицата-майка и и заръчал много да се грижи за жена му и за децата. Трябвало да остане цяло лято на бойното поле и още щом заминал, кралицата-майка изпратила снаха си и децата и в едно селско имение близо до гората. Там смятала на спокойствие да утоли ужасните си щения. След няколко дни ги последвала и една вечер казала на иконома си:

- Искам утре на вечеря да ми поднесеш малката Зора.

- Ах, Госпожо! - възкликнал икономът.

- Искам я - казала тя (с тон на човекоядка, изгладняла за свежа плът), - и я искам сготвена със сос Робер.

Бедният човечец, като видял, че с човекоядка шега не бива, взел големия си нож и се качил в стаята на малката Зора: по това време тя била четири годишна и засмяна се хвърлила на врата му, като го помолила да и даде бонбон. Той заплакал и изпуснал ножа. После отишъл на двора, заклал едно агънце и го сготвил с толкова вкусен сос, че господарката му го уверила, че никога не е опитвала нещо по-хубаво. В същото време занесъл малката Зора при жена си, за да я скрие в къщата им в дъното на двора. След осем дни злата кралица казала на иконома:

- Искам довечера да изям малкия Ден.

Той не отговорил нищо и решил да я изиграе както предния път. Отишъл да потърси малкия Ден и го намерил с камшиче в ръка да се сражава с една голяма маймуна, макар да нямал още три години. Занесъл го при жена си, за да го скрие заедно с малката Зора, а вместо него сготвил едно крехко козле, което извънредно много се усладило на човекоядката.

Дотук всичко вървяло много добре, ала една вечер злата кралица казала на иконома:

- Искам да ми сготвиш майка им със същия сос като децата.

Тогава вече горкият иконом се отчаял, че този път няма да успее да я заблуди. Младата кралица била на повече от двадесет години, без да броим стоте, които проспала: кожата и не била така крехка, нищо че била красива и бяла. Откъде да намери такова жилаво добиче из двора? Накрая, за да се спаси, решил да заколи кралицата и се запътил при нея с твърдото намерение този път да не отстъпва. Вдъхнал си войнственост и се качил в стаята и с меч в ръка. Все пак не искал да я нападне изневиделица, ето защо с много почит и предал каква заповед е получил.

- Изпълнете дълга си - му казала тя, протягайки шия, - подчинете се на получената заповед. Така ще ида при децата си, бедните ми дечица, които толкова обичах.

Тя си мислела, че са мъртви, откакто и ги отнели, без да и кажат нито дума.

- Не, не, Ваше величество - и казал разчувстван клетият иконом, - вие няма да умрете и отново ще видите скъпите си деца, но у дома, където ги скрих, а аз отново щеизмамя кралицата, като и поднеса вместо вас една млада сърна.

И той бързо я отвел в дома си, където я оставил да прегръща децата си и да ридае заедно с тях. После отишъл да осигури сърната, която кралицата- майка изяла на вечеря със същия апетит, с който би изяла младата си снаха. Тя била много доволна и се приготвила да каже на краля при завръщането му, че изгладнели вълци са разкъсали жена му и двете им деца.

Една вечер, когато се разхождала както обикновено из двора на замъка и душела за прясно месце, кралицата дочула откъм една изба плача на малкия Ден, когото майка му се канела да накаже, тъй като бил непослушен, а също и гласа на малката Зора, която се застъпвала за брат си. Човекоядката познала, че това са кралицата и нейните деца и така побесняла, загдето са я измамили, че заповядала с ужасен глас още на другата сутрин да приготвят сред двора огромен котел, пълен с жаби, пепелянки, разни змии и смоци И да хвърлят в него кралицата с двете й деца, иконома, жена му и прислужницата им. На заранта наредила да ги доведат с вързани отзад ръце. Довели ги и палачите вече се канели да ги хвърлят в котела, когато кралят, когото очаквали много по-късно, връхлетял с коня си в двора; бил избързал, за да пристигне по-скоро у дома. Крайно удивен от ужасната гледка, той запитал какво означава това. Никой не посмял да проговори и тогава човекоядката от яд, че плановете й: се провалят, сама се хвърлила в котела с главата напред и на мига била разкъсана от грозните гадини, които заповядала да сложат там. Кралят се наскърбил, тъй като тя му била майка. Ала красивата му жена и децата му скоро го утешили.

Автор: Шарл Перо 1628-1703
Превод: Мила Емилова
Издателство ПАН 2005, поредица Майстори на Приказката