23 Ноември ден на Психотерапевта

От тази година Българската Асоциация по Психотерапия обяви 23-ти Ноември за Ден на психотерапевта.

Прощалното писмо на Маркес

Габриел Гарсия Маркес се оттегля от публичния живот по здравословни причини - рак на лимфните възли. Онова, което остави след себе си са купищата велики книги, които ни научиха колко силна може да е любовта и колко жалък може да бъде животът... и едно прощално писмо. 

Ето го.

  

„Ако Бог забравеше за момент, че съм една парцалена кукла и ми подареше късче живот, може би нямаше да казвам всичко, което мисля, но със сигурност щях да мисля всичко това, което казвам тук.

Бих придавал стойност на нещата не спрямо това колко струват, а спрямо това, което означават.

Щях да спя малко, да мечтая повече, защото за всяка минута, когато затваряме очите си, губим 60 секунди светлина. Бих продължил, когато другите спираха, бих се събуждал, когато другите спяха. Бих слушал, когато другите говореха и колко бих се наслаждавал на един хубав шоколадов сладолед!

Ако Бог ми подареше късче живот, бих се обличал просто, бих лежал по очи пред слънцето, оставайки непокрито не само тялото си, но и душата си.

Боже, ако можех, бих изписал омразата си върху леда и бих чакал да изгрее слънцето. Бих изрисувал върху звездите с вдъхновението на Ван Гог едно стихотворение на Бенедит, а песен на Шерат би била серенадата, която бих подарил на Луната. Бих поливал със сълзите си розите, за да почувствам болката от прегръдката им...

Боже, ако имах едно късче живот... Нямаше да оставя да премине дори един ден, без да кажа на хората, че обичам, че ги обичам. Бих накарал всеки мъж и жена да повярват, че са мои любими и бих живял влюбен в любовта.

На хората бих посочвал колко грешки правят, като мислят, че спират да се влюбват, когато остареят, без да разбират, че остаряват, когато спират да се влюбват! На малкото дете бих дал крила, но бих го оставил само да се научи да лети. На възрастните бих показал, че смъртта не настъпва в резултат на преклонната възраст, а в резултат на забравата. Научих толкова неща от вас, хората... Научих, че всички искат да живеят на върха на планината, без да знаят,че истинското щастие се намира в начина, по който изкачваш стръмния склон. Научих, че когато новороденото за първи път стисне в малката си длан пръстта на баща си, го пленява завинаги.

Научих, че човек бива оправдан за това да гледа другия отвисоко само, когато трябва да му помогне да стане.

Винаги трябва да казваш това, което чувстваш и винаги да правиш това, което мислиш. Ако знаех, че днес би бил последният път, когато щях да те гледам как спиш, бих те прегърнал и бих се помолил на Господ да мога да стана пазител на душата ти. Ако знаех, че това ще бъде последният път, когато те гледам как излизаш от вратата, бих те прегърнал и бих ти подарил целувка. Ако знаех, че това е последният път, когато ще чуя гласа ти, бих записвал всяка твоя дума, за да мога да ги слушам отново и отново. Ако знаех, че тези са последните моменти, когато те виждам, щях да ти казвам “обичам те” и нямаше глупаво да мисля, че ти вече го знаеш.

Винаги има едно утре и животът ни дава и други удобни възможности, за да направим нещата така, както трябва, но в случай, че направя грешка и ни остава само днес, бих искал да ти кажа колко те обичам и че никога няма да те забравя.

Утре-то не е гарантирано за никого – нито млад, нито стар. Днес може да е последният път, когато виждаш хората, които обичаш. Затова не чакай повече, направи го днес, защ
ото ако утре-то никога не дойде, със сигурност ще се разкайваш за деня, когато не намери време за една усмивка, една прегръдка, и беше много зает, за да направиш действителност последното им желание. Дръж тези, които обичаш, близо до себе си, кажи им шепнешком колко много имаш нужда от тях, обичай ги и се отнасяй с тях добре, намери време да им кажеш “извинявай”, “прости ми”, “моля те”, “благодаря” и всички думи, изразяващи любов, които знаеш. Никой няма да се сети за скритите ти мисли. Поискай от Господ силата и мъдростта, за да ги изразиш.

Покажи на приятелите си какво означават за теб.“

Прощалното писмо на Маркес

„Научих, че човек бива оправдан за това да гледа другия отвисоко само, когато трябва да му помогне да стане.“

Няма бряг за любовта - Лили Иванова

Няма бряг за любовта...

Неочаквани употреби на обичайни неща в кухнята

Понякога се оказва, че разполагате с всички необходими прибори за работата в кухнята в кухненското чекмедже. За да не пълните шкафчетата с ненужни вещи, които никога няма да използвате, трябва да знаете кои предмети можете да употребявате многофункционално. Вижте необикновените употреби на обичайните неща в кухнята.


Резачка за яйца за рязане на гъби



Нарежете гъбите на тънки резенчета с резачката за яйца само с едно движение. Така не само ще имате равно обособени парчета за салата и печене, но и няма да се налага да използвате и почиствате кухненската дъска за рязане.


Вилица за смачкване на чесън



За да пюрирате чесън без специална преса използвайте обикновена вилица. Поставете върху кухненска дъска обелените скилидки, поставете вилицата върху тях и натиснете силно. Друга техника е да поставите вилицата върху повърхността и да натъркате върху металните зъбци чесъна.


Алуминиево фолио за фуния



Не се занимавайте да вадите фунията и да тествате дали тя пасва на гърлото на бутилката, в която искате да налеете течност. Вместо това скъсайте парче алуминиево фолио за битова употреба, навийте го на фуния и напаснете спрямо размерите на гърлото. Не се налага да миете фунията, а можете да я изхвърлите след употреба.


Шейкър за разбъркване на яйца



За бъркани яйца и омлети използвайте шейкър за коктейли. Счупете яйцата вътре, затворете с капачката и разтръскайте силно, докато разбиете съдържанието. Можете да включите подправки, мазнина, мляко. Яйцата се разбъркват много добре, а си спестявате миенето на купа и прибор за бъркане.


Конец за зъби за рязане на торти



Блатът за торта можете да разрежете хоризонтално и вертикално с парче конец за зъби. Скъсайте конеца, увийте го около пръстите си и издърпайте в желаната посока. Уверете се, че използвате неароматизиран и промазан продукт. С парче конец за зъби можете да нарежете и всякакви меки продукти.


Лимон за почистване на повърхностите на рендето



Почистете металната повърхност на рендето след употреба с малко лимонов сок. Меките сирена и мазните продукти са по-трудни за премахване, затова минете върху повърхностите с парче лимон, срязан на две. Изплакнете добре под течаща вода и избършете.


Бутилка от кетчуп за палачинки



Измийте използваната бутилка от кетчуп за сутрешните палачинки. Напълнете бутилката със смес за палачинки, разтръскайте добре и изстискайте част от съдържанието в тиган. Така не само няма да се налага да миете купи и прибори, а освен това можете да дозирате сместа много по-точно. Ако се окаже, че тя е твърде гъста или течна, можете да поставите още продукти и да разтръскате.


Кутия за дискове за рецепти



За да гледате рецептите, докато вършите работата си в кухнята, поставете ги в кутия за дискове. Пуснете на принтер и изрежете рецептите, вмъкнете ги в прозрачната зона на кутийката и я отворете в обратна посока, за да стои изправена.


Резачка за яйца за рязане на моцарела



Резачката за яйца може да се използва и за нарязване на моцарела на парчета, които могат да се използват директно за пица. Равно нарязаните резенчета са готови за секунди и само с едно движение.


Две купички за белене на скилидки



Ако искате да обелите скилидки стар чесън можете да използвате две метални купички. Поставете ги в една от купичките, захлупете я с втората и разтръскайте добре. Повечето люспи ще се отделят от скилидките без особена трудност, така че можете да ги оберете и изхвърлите.


Портокалови корички за кафявата захар



Не изхвърляйте корите от портокалите, а ги използвайте в кухнята. Ако използвате кафява, вместо бяла захар, вероятно сте наясно, че нейният вкус е малко по-различен. За да омекотите вкуса на кафявата захар поставете в кутията няколко корички от портокал. Дръжте коричките вътре през цялото време, а ако тя е започнала да изглежда твърде суха, заменете я с нова.


Източник: realsimple.com

Разказ за любовта...

Лари и Джо Ан бяха обикновена двойка. Живееха в обикновена къща на обикновена улица и като всяко друго обикновено семейство се бореха да свържат двата края и се стараеха да се грижат за децата си.

Бяха обикновени и в още едно отношение — често се поскарваха. По-голямата част от разговорите им се въртяха около въпроса защо бракът им не върви и кой е виновен за това.

Докато един ден се случи нещо необикновено...

— Знаеш ли, Джо Ан — каза Лари, — аз имам шкаф с вълшебни чекмеджета. Всеки път, когато ги отварям, те са пълни с чорапи и бельо. Искам да ти благодаря, че през всичките години на нашия съвместен живот си ги поддържала по този начин.

Джо Ан вдигна поглед над очилата и зяпна съпруга си.

— Какво има, Лари?

— Нищо. Просто искам да знаеш, че съм ти много благодарен за вълшебните чекмеджета.

Не за първи път Лари се държеше странно, така че няколко дни по-късно Джо Ан вече бе забравила за тази случка.

— Джо Ан, благодаря ти, че си записвала толкова правилно номерата на чековете в счетоводната книга този месец. От общо 16 чека ти си записала правил-но цифрите 15 пъти. Това се казва постижение.

Не вярвайки на това, което чува, Джо Ан вдигна очи от дрехата, която кърпеше.

— Лари, ти винаги се оплакваш, че записвам погрешно номерата на чековете. Защо не го кажеш и сега?

— Няма причина. Просто исках да знаеш, че ценя усилията, които полагаш.

Джо Ан поклати глава и продължи да кърпи.

— Какво му става? — промърмори си тя.

Но на другия ден, когато попълваше чека в бакалията, Джо Ан хвърли поглед върху чековата си книжка, за да се увери, че е написала правилно номера.

— Защо ли изведнъж съм се загрижила за тъпите чекови номера? — запита се тя.

Опита се да омаловажи случая, но странното поведение на Лари се засилваше.

— Джо Ан, вечерята беше страхотна — каза той една вечер. — Много си се постарала. Боже господи, обзалагам се, че за изминалите петнадесет години ти си приготвила повече от 14 000 ястия за мен и децата.

А после добави:

— Ей, Джо Ан, къщата изглежда невероятно. Наистина здравата си се потрудила, за да я лъснеш така.

И като капак на всичко:

— Благодаря, Джо Ан, за това, че си такава, каквато си. Наистина съм щастлив, че си моя жена.

Джо Ан започна да се тревожи. „Къде изчезна сарказмът, критичното му отношение?", чудеше се тя.

Страховете и, че нещо странно става с нейния съпруг, бяха потвърдени от шестнадесетгодишната Шели, която се оплака:

— На татко май нещо му има, мамо. Току-що ми каза, че изглеждам чудесно— с всичкия този грим и раздърпани дрехи! Той не прилича на себе си! Какво му става?

Каквото и да му имаше, Лари не можеше да го преодолее. Ден след ден той продължаваше да обръща внимание само на положителните неща около себе си.

С течение на времето Джо Ан привикна към необикновеното поведение на половинката си и от време на време дори неохотно му казваше: „Благодаря". Гордееше се, че така леко приема всичко това, докато един ден се случи нещо толкова странно, че тя на-право хлъцна от изумление.

— Искам да си починеш — каза Лари. — Аз ще измия чиниите. Така че, моля те, остави тигана и излез от кухнята.

(Дълга, дълга пауза.)

— Благодаря ти, Лари. Наистина много ти благодаря.

Сега Джо Ан пристъпваше малко по-леко, самочувствието й порасна и понякога дори си тананикаше. Тя сякаш вече нямаше лошо настроение толкова често . „Май доста ми харесва новото поведение на Лари", мислеше си тя.

С това сигурно щеше да приключи, ако още едно необикновено събитие не се бе случило. Този път проговори Джо Ан.

— Лари — каза тя,— искам да ти благодаря, че работиш и се грижиш за нас. Струва ми се, че никога не съм ти казвала колко много ценя всичко това.

Лари никога не разкри причината за драматичния поврат в поведението си, независимо, че Джо Ан постоянно го подпитваше. Това вероятно ще си остане една от загадките на живота. Но аз нямам нищо против да продължа да живея с нея.

Нали разбирате, Джо Ан — това съм аз.

Джо Ан Ларсен