Най-големият син рекъл веднъж на майка си:
— Тази есен няма да оставя ябълката на ламята. Дай ми един нож да отида да я пазя.
Взел той ножа и отишъл под ябълковото дърво. През нощта за малко задрямал и тогава дошла ламята, обвита в мъгла, грабнала ябълката и отлетяла. Най-големият брат отишъл вкъщи и казал на майка си:
— Не можах да овардя ябълката. Ламята пак я открадна. На другата година средният брат рекъл на майка си:
— Мале, дай ми един нож, ще отида да пазя ябълката от ламята.
Взел той ножа и отишъл в градината. Когато се стъмнило, за малко задрямал и тогава дошла ламята, обвита в мъгла, грабнала ябълката и отлетяла.
На третата година най-малкият син казал на майка си:
— Мале, дай на мен ножа, аз ще отида да пазя ябълката. Взел той ножа и една торбичка с орехи и се качил на дървото. За да не заспи, трошал орехи и си похапвал. В късна доба ламята пак пристигнала, обвита в мъгла, но момъкът замахнал с ножа и я ранил. Тогава тя се върнала откъдето била дошла, а той откъснал златната ябълка и я занесъл на майка си. След това казал на братята си:
— Хайде да идем да намерим ламята и да я убием, за да не идва никога вече да ни краде ябълките.
Тримата тръгнали по кървавите следи и стигнали до една дълбока дупка. Малкият брат предложил да спуснат един от тях долу с въже, за да види там ли е ламята. Най-големият решил той да опита. Но като го спуснали до средата на дупката, се уплашил, заклатил въжето и другите го измъкнали. Тогава решил да слезе средният брат. Но като стигнал донякъде, и той заклатил въжето, и него издърпали нагоре. Малкият брат им казал:
— Аз ще сляза долу, но като поклатя въжето, ще ме спускате, спра ли, ще ме чакате горе.
Двамата го спуснали до дъното на дупката, откъдето се влизало във владенията на ламята.
Момъкът скоро намерил нейния палат. Погледнал през прозореца и видял три прекрасни девойки. Две от тях си играели със златни ябълки, а за третата, най-младата, нямало ябълка и тя си играела с един златен плъх на златна тепсия. Малкият брат се обърнал към нея и викнал:
— Девойко, отвори ми вратата да вляза! Едно от момичетата му отвърнало:
— Върви си скоро, човече! Две години поред майка ни ходи и ни донася по една златна ябълка, но сега ранена си дойде. Ако ти отворим да влезеш, ще те глътне!
Момъкът казал:
— Или ми отворете да вляза, или ще разбия вратата! Тогава най-младата девойка станала и му отворила. Той намерил ламята и я убил. След това завел трите хубавици до въжето. Вързал най-голямата, поклатил го и братята му я изтеглили горе. После направил така и със средната сестра. Когато останали с най-малката девойка, най-хубавата, той и казал:
— Ако те вържа за въжето, братята ми, като те изтеглят, ще се скарат за теб и мен ще ме оставят долу. Ако аз се вържа и изляза, ти пък няма да искаш после да излезеш. Затова ще вържа теб, пък те, ако съм им мил, ще ме извадят после.
Момичето му рекло:
— Ето, давам ти този пръстен. Ако горе се скарат за мен, ще кажа, че който ми направи дрехи самотворни, него ще взема. Ти ще останеш тук малко. Ако братята ти не поискат да те издърпат, ще паднеш още по-надолу. Там има два овена — един бял, един чер. Ако паднеш върху белия, той ще те изнесе на бял свят; ако паднеш върху черния, той ще те отнесе в долната земя.
Момъкът вързал девойката и братята му я изтеглили. И веднага започнали да се карат за нея. Той постоял малко, после пропаднал още надолу и паднал на гърба на черния овен.
Овенът то отвел на долната земя и като повървял, момъкът стигнал в един град. Тук бил отседнал със своята свита и царят. Най-малкият брат се подслонил в къщата на една баба. Вечерта тя взела да меси хляб, но не сипвала в брашното вода, а плюела в него. Когато момъкът я попитал защо прави тъй, тя отвърнала:
— Синко, как да не меся така като нийде няма вода? Една страшна хала е завардила изворите. Пуска ни да си налеем само ако и дадем човек да изяде. Имах шест деца. Давах на халата, давах, давах... И ето вече година не е пускала водата. Сега царят ще изпрати дъщеря си да я глътне халата и тогава целият град ще си налее вода.
Най-малкият брат попитал бабата как да намери царя и тя го упътила.
Той тръгнал към царския стан. Там тъкмо качвали царската дъщеря в една каляска да я водят при халата. Момъкът влязъл при нея, полегнал и заспал с глава върху скута на девойката. В това време каляската пристигнала в леговището на халата, тя излязла и се завтекла да глътне принцесата. Момичето изпищяло, разплакало се, една сълза капнала на лицето на най-малкия брат и го събудила. Той скочил, грабнал ножа си и пробол халата в сърцето. Веднага след това всички чешми в града потекли.
Момъкът се върнал с принцесата при царя. Той го попитал с какво иска да го дари, задето е спасил дъщеря му и целия град.
— Нищо не искам на вашия свят, искам да изляза горе, на моята земя.
— Добре — отвърнал царят. — Ако се намери някой, който да те изнесе до горната земя, аз ще дам всичко, което е нужно.
Тогава най-малкият брат тръгнал из града да разпитва кой може да му помогне. Най-накрая намерил един човек, който му рекъл:
— Край града има едно голямо дърво, на него мъти орлица и все не може да си отгледа орлетата. Иди там, може там да намериш кой да те изнесе на горния свят.
Най-малкият брат отишъл под дървото, но вече бил уморен и легнал, та заспал. По едно време орлетата се разпишели и той се пробудил. Като погледнал нагоре, видял една триглава змия да пълзи по дървото към орлетата. Момъкът замахнал с ножа и отсякъл трите глави на змията.
Тогава дошли големите орли и се спуснали да го убият, защото помислили, че той е нападнал техните рожби. Орлетата завикали:
— Не, тате, мале, не закачайте този човек, той ни отърва от змията, той ни спаси живота!
Като чули това, орлите рекли на момъка:
— Е, човече, значи ти си наш побратим, кажи сега какво добро можем да ти сторим?
— Нищо не искам, само ме изнесете на горната земя!
— Добре. Намери девет крави, които не са раждали девет години, и ни храни един месец с тяхното месо. Направи един сандък с железни вериги, сложи в него месото, което е останало, сложи един мях с вода и седни и ти вътре. Ние ще преметнем веригите на гърбовете си и ще те понесем. Когато кажем "га", ще ни даваш месо, когато кажем "пиу", ще ни даваш вода.
Най-малкият брат приготвил всичко, което му искали орлите. След един месец той се сбогувал с царя и влязъл в сандъка. Орлите го понесли към горната земя. По едно време месото се свършило, а те искали и викали „га". Момъкът, какво да прави, отрязал първо месо от дланите на ръцете си, а после и от стъпалата на нозете си и им давал. Най-после орлите го изнесли на горната земя. Преди да се разделят, те го попитали:
— Побратиме, какво беше онова месо, което ни даде накрая?
Той им отговорил:
— Срам не срам, ще ви кажа: другото месо свърши и това последното аз го рязах от ръцете и от нозете си, за да не ви оставя гладни.
Орлите тогава отвърнали:
— Ех, побратиме, да знаехме, че си толкова сладък, щяхме да те изядем още под нашето гнездо!
След това те отлетели към долната земя, а момъкът тръгнал към своя дом. Там заварил братята си още да се карат за най-малката девойка. И двамата искали да се оженят за нея.
— Аз искам дрехи самотворни — тъкмо казвала хубавицата. — Който ми ги даде, за него ще се оженя!
Най-малкият брат чул тези думи и погледнал пръстена, който му била дала девойката. И веднага дрехите сами се направили. Той ги подал на красивото момиче. То ги взело и двамата се оженили. Заживели щастливо и всяка година си откъсвали по една златна ябълка.
— Тази есен няма да оставя ябълката на ламята. Дай ми един нож да отида да я пазя.
Взел той ножа и отишъл под ябълковото дърво. През нощта за малко задрямал и тогава дошла ламята, обвита в мъгла, грабнала ябълката и отлетяла. Най-големият брат отишъл вкъщи и казал на майка си:— Не можах да овардя ябълката. Ламята пак я открадна. На другата година средният брат рекъл на майка си:
— Мале, дай ми един нож, ще отида да пазя ябълката от ламята.
Взел той ножа и отишъл в градината. Когато се стъмнило, за малко задрямал и тогава дошла ламята, обвита в мъгла, грабнала ябълката и отлетяла.
На третата година най-малкият син казал на майка си:
— Мале, дай на мен ножа, аз ще отида да пазя ябълката. Взел той ножа и една торбичка с орехи и се качил на дървото. За да не заспи, трошал орехи и си похапвал. В късна доба ламята пак пристигнала, обвита в мъгла, но момъкът замахнал с ножа и я ранил. Тогава тя се върнала откъдето била дошла, а той откъснал златната ябълка и я занесъл на майка си. След това казал на братята си:
— Хайде да идем да намерим ламята и да я убием, за да не идва никога вече да ни краде ябълките.
Тримата тръгнали по кървавите следи и стигнали до една дълбока дупка. Малкият брат предложил да спуснат един от тях долу с въже, за да види там ли е ламята. Най-големият решил той да опита. Но като го спуснали до средата на дупката, се уплашил, заклатил въжето и другите го измъкнали. Тогава решил да слезе средният брат. Но като стигнал донякъде, и той заклатил въжето, и него издърпали нагоре. Малкият брат им казал:
— Аз ще сляза долу, но като поклатя въжето, ще ме спускате, спра ли, ще ме чакате горе.
Двамата го спуснали до дъното на дупката, откъдето се влизало във владенията на ламята.
Момъкът скоро намерил нейния палат. Погледнал през прозореца и видял три прекрасни девойки. Две от тях си играели със златни ябълки, а за третата, най-младата, нямало ябълка и тя си играела с един златен плъх на златна тепсия. Малкият брат се обърнал към нея и викнал:
— Девойко, отвори ми вратата да вляза! Едно от момичетата му отвърнало:
— Върви си скоро, човече! Две години поред майка ни ходи и ни донася по една златна ябълка, но сега ранена си дойде. Ако ти отворим да влезеш, ще те глътне!
Момъкът казал:
— Или ми отворете да вляза, или ще разбия вратата! Тогава най-младата девойка станала и му отворила. Той намерил ламята и я убил. След това завел трите хубавици до въжето. Вързал най-голямата, поклатил го и братята му я изтеглили горе. После направил така и със средната сестра. Когато останали с най-малката девойка, най-хубавата, той и казал:
— Ако те вържа за въжето, братята ми, като те изтеглят, ще се скарат за теб и мен ще ме оставят долу. Ако аз се вържа и изляза, ти пък няма да искаш после да излезеш. Затова ще вържа теб, пък те, ако съм им мил, ще ме извадят после.
Момичето му рекло:— Ето, давам ти този пръстен. Ако горе се скарат за мен, ще кажа, че който ми направи дрехи самотворни, него ще взема. Ти ще останеш тук малко. Ако братята ти не поискат да те издърпат, ще паднеш още по-надолу. Там има два овена — един бял, един чер. Ако паднеш върху белия, той ще те изнесе на бял свят; ако паднеш върху черния, той ще те отнесе в долната земя.
Момъкът вързал девойката и братята му я изтеглили. И веднага започнали да се карат за нея. Той постоял малко, после пропаднал още надолу и паднал на гърба на черния овен.
Овенът то отвел на долната земя и като повървял, момъкът стигнал в един град. Тук бил отседнал със своята свита и царят. Най-малкият брат се подслонил в къщата на една баба. Вечерта тя взела да меси хляб, но не сипвала в брашното вода, а плюела в него. Когато момъкът я попитал защо прави тъй, тя отвърнала:
— Синко, как да не меся така като нийде няма вода? Една страшна хала е завардила изворите. Пуска ни да си налеем само ако и дадем човек да изяде. Имах шест деца. Давах на халата, давах, давах... И ето вече година не е пускала водата. Сега царят ще изпрати дъщеря си да я глътне халата и тогава целият град ще си налее вода.
Най-малкият брат попитал бабата как да намери царя и тя го упътила.
Той тръгнал към царския стан. Там тъкмо качвали царската дъщеря в една каляска да я водят при халата. Момъкът влязъл при нея, полегнал и заспал с глава върху скута на девойката. В това време каляската пристигнала в леговището на халата, тя излязла и се завтекла да глътне принцесата. Момичето изпищяло, разплакало се, една сълза капнала на лицето на най-малкия брат и го събудила. Той скочил, грабнал ножа си и пробол халата в сърцето. Веднага след това всички чешми в града потекли.
Момъкът се върнал с принцесата при царя. Той го попитал с какво иска да го дари, задето е спасил дъщеря му и целия град.
— Нищо не искам на вашия свят, искам да изляза горе, на моята земя.
— Добре — отвърнал царят. — Ако се намери някой, който да те изнесе до горната земя, аз ще дам всичко, което е нужно.
Тогава най-малкият брат тръгнал из града да разпитва кой може да му помогне. Най-накрая намерил един човек, който му рекъл:— Край града има едно голямо дърво, на него мъти орлица и все не може да си отгледа орлетата. Иди там, може там да намериш кой да те изнесе на горния свят.
Най-малкият брат отишъл под дървото, но вече бил уморен и легнал, та заспал. По едно време орлетата се разпишели и той се пробудил. Като погледнал нагоре, видял една триглава змия да пълзи по дървото към орлетата. Момъкът замахнал с ножа и отсякъл трите глави на змията.
Тогава дошли големите орли и се спуснали да го убият, защото помислили, че той е нападнал техните рожби. Орлетата завикали:
— Не, тате, мале, не закачайте този човек, той ни отърва от змията, той ни спаси живота!
Като чули това, орлите рекли на момъка:
— Е, човече, значи ти си наш побратим, кажи сега какво добро можем да ти сторим?
— Нищо не искам, само ме изнесете на горната земя!
— Добре. Намери девет крави, които не са раждали девет години, и ни храни един месец с тяхното месо. Направи един сандък с железни вериги, сложи в него месото, което е останало, сложи един мях с вода и седни и ти вътре. Ние ще преметнем веригите на гърбовете си и ще те понесем. Когато кажем "га", ще ни даваш месо, когато кажем "пиу", ще ни даваш вода.
Най-малкият брат приготвил всичко, което му искали орлите. След един месец той се сбогувал с царя и влязъл в сандъка. Орлите го понесли към горната земя. По едно време месото се свършило, а те искали и викали „га". Момъкът, какво да прави, отрязал първо месо от дланите на ръцете си, а после и от стъпалата на нозете си и им давал. Най-после орлите го изнесли на горната земя. Преди да се разделят, те го попитали:
— Побратиме, какво беше онова месо, което ни даде накрая?
Той им отговорил:
— Срам не срам, ще ви кажа: другото месо свърши и това последното аз го рязах от ръцете и от нозете си, за да не ви оставя гладни.
Орлите тогава отвърнали:
— Ех, побратиме, да знаехме, че си толкова сладък, щяхме да те изядем още под нашето гнездо!
След това те отлетели към долната земя, а момъкът тръгнал към своя дом. Там заварил братята си още да се карат за най-малката девойка. И двамата искали да се оженят за нея.
— Аз искам дрехи самотворни — тъкмо казвала хубавицата. — Който ми ги даде, за него ще се оженя!
Най-малкият брат чул тези думи и погледнал пръстена, който му била дала девойката. И веднага дрехите сами се направили. Той ги подал на красивото момиче. То ги взело и двамата се оженили. Заживели щастливо и всяка година си откъсвали по една златна ябълка.
Българска народна приказка
илюстрации Борис Стоилов
Няма коментари:
Публикуване на коментар