ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ...
Старецът разръчка въглените в камината, сложи един наръч сухи цепеници и огънят възкръсна като феникс. Алени б
агри обсипаха стаята. Дървета пукаха в такт с огнените пламъци, а те танцуваха по тавана преплетени в един див, победоносен танц.
Напук на лютата зимна вечер навън, в стаята беше топло и уютно. До камината имаше малка дървена масичка и един голям люлеещ се стол, а пред нея на пода, беше постлан един огромен, пухкав и мек килим.
По корида се чуха глухи стъпки, а миг след това вратата се отвори и се чу детски глас:
- Дядо, дядо разкажи ни приказка...

понеделник, 25 януари 2010 г.

Копнеж

Всяка надежда и мечта, носи по мъничко тъга,
несподелена тя боли и остваме сами.
Всичко е прах и суета, щом я няма любовта,
може би, всички е игра или просто е съдба.

В самота без теб живях, но за теб любов копнях,
искам в този мой живот,да те срещна пак любов.
В самота без теб живях, но за теб любов копнях,
може измислена от мен да те срещна някой ден.

Може би, дочух вълшебен звън,
може би, очаквам те на сън.
Дали я има любовта,
или всичко е съдба.

В самота без теб живях, но за теб любов копнях,
искам в този мой живот,да те срещна пак любов.
В самота без теб живях, но за теб любов копнях,
може измислена от мен да те срещна някой ден.

Вярвам в теб, дори да греша
и дори да е лъжа.
Всичко е прах и суета,
щом я няма любовта.

В самота без теб живях, но за теб любов копнях,
искам в този мой живот,да те срещна пак любов.
В самота без теб живях, но за теб любов копнях,
може измислена от мен да те срещна някой ден.

Някой ден...

Песен на: Маргарита Хранова

Няма коментари:

Публикуване на коментар