Напоследък се замислих за огъня и за това какво символизира той. Как го пренасяме днес у дома ни. Сетих се как като малък, когато по Коледа бях на село, стаята се отопляваше със печка на дърва. Сетих се как вечер преди да заспим баба отваряше вратичката на печката, слагаше една голяма цепеница, за да може жарта да тлее до сутринта. Спомням си и пукането на сухата дървесина, миризмата... Спомням си отражението на буйният огън, което се процеждаше от неколцината дупки на печката, дивия и неуморен танц на пламъците, които играеха по тавана на стаята. Така заспивах вечер, гледайки алените отражения на пламъка, чувайки лекото и приятно пукане на сухите дърва, усещайки тяхната миризма. Пренасяйки се в един друг, идеален и неповторим свят!
От тези спомени обаче боли, боли ме защото не знам дали децата днес или утре, ще имат възможността да заспиват по този начин, не знам дали въобще ще моето дете, ще може някога заспива така, ако продължаваме да живеем по същият този безумен начин. Трябва да се замислим тук и сега, за това какво може да сторим, с какво да помогнем и да не чакаме друг да очертае пътя, а ние самите да го извървим първи, ние да положим основата, която другите да развият.
Но да се върнем за огъня, някога преди милиони години, когато хората са се докоснали за пръв път до неговата мощ, те сигурно са изпитвали страхопочитание към него(чувство, което днес ни е слабо, ако въобще е познато). Предполагам са го издигнали в култ и то напълно заслужено. Той им е дал светлина, топлина, сигурност,по-вкусна храна, чрез него са променили целия си начин на живот. Затова и човек е из конно свързан с огъня. По-късно в годините, ние сме опитомили неговата мощ и той завинаги е останал с нас. Днес хората, които нямат възможност да се наслаждават на огъня от камината у дома си, са открили един красив и ароматен начин да внесат огъня в домовете си, чрез свещите.
По този начин си обяснявам огромната страст, към свещите, като част от интериора на апартамента ми. Това е начина, по които мога обагря тавана на стаите с жълто-червените багри от детството ми.
Надявам се да се насладите на филма, към тази публикация, така както му се наслаждавам аз!
От тези спомени обаче боли, боли ме защото не знам дали децата днес или утре, ще имат възможността да заспиват по този начин, не знам дали въобще ще моето дете, ще може някога заспива така, ако продължаваме да живеем по същият този безумен начин. Трябва да се замислим тук и сега, за това какво може да сторим, с какво да помогнем и да не чакаме друг да очертае пътя, а ние самите да го извървим първи, ние да положим основата, която другите да развият.
Но да се върнем за огъня, някога преди милиони години, когато хората са се докоснали за пръв път до неговата мощ, те сигурно са изпитвали страхопочитание към него(чувство, което днес ни е слабо, ако въобще е познато). Предполагам са го издигнали в култ и то напълно заслужено. Той им е дал светлина, топлина, сигурност,по-вкусна храна, чрез него са променили целия си начин на живот. Затова и човек е из конно свързан с огъня. По-късно в годините, ние сме опитомили неговата мощ и той завинаги е останал с нас. Днес хората, които нямат възможност да се наслаждават на огъня от камината у дома си, са открили един красив и ароматен начин да внесат огъня в домовете си, чрез свещите.
По този начин си обяснявам огромната страст, към свещите, като част от интериора на апартамента ми. Това е начина, по които мога обагря тавана на стаите с жълто-червените багри от детството ми.
Надявам се да се насладите на филма, към тази публикация, така както му се наслаждавам аз!
Автор: Мирослав Зашев
