четвъртък, 4 февруари 2010 г.

Седмото небе

Седмото небе.
Двама мрачни мъже, внушителни на вид, демонтирали кристални панели и акуратно ги подреждат.
-Отдавна беше време да се направи ъпгрейд - казал първият, развивайки един болт. - Старата система на мирозданието вече триста години береше душа.
-Именно, именно! - подхванал вторият. - Стената около Океана за нищо не ставаше. Вечните течове, беше ми писнало да запушвам дупките.
-И слоновете ядяха прекалено много.
-И костенурката беше някак тромава.
Започнали да демонтират поредната секция от кристалния купол на небето и да я разделят на отделни панели.
-А каква система ще монтираме сега, знаеш ли?
-"Континиум-586".
-Тази с централното разположение на светилото?
-Аха.
-Казват, че е солидна разработка.
-Солидна. И най-важното, Земята щяла да бъде кръгла. Какъв е фокусът с гравитацията, така и не разбрах.
-И водата няма повече да се разлива?
-Казват, че няма. Но те и предишния път така говореха ...
-Жалко за слоновете. Въпреки че наистина ядяха много.
-Ах, по дяволите!
Стъкленият панел се изплъзнал, треснал и се посипали малки парченца.
-Намисли ли си желание?
-Защо?
-Новото правило е такова. Като видиш падаща звезда, да си намислиш желание.
-А сбъдват ли се?
-Не е ясно. Но трябва да се намислят.
Продължили да работят мълчаливо. Демонтираният купол опаковали в кутии, прономеровали ги и ги изпратили в склада. Окачили по местата им планетите и спътниците, калибрирали масата, скоростта и наклона на оста. Включили слънцето и всичко се завъртяло.
-Работи ли?
-Да, като че ли работи ...
-Водата не се ли излива?
-Не!
-Луната май нещо накриво седи, не мислиш ли?
-Не мисля. Според мен всичко е нормално.
-Началството не се ли вижда?
-Не още. След час ще дойде.
-Чудесно! Значи имаме още един час да поиграем на "Цивилизация".

Из "Мъдрости" от нета