9 мита за психотерапията и психотерапевтите, както и фактите срещу тях
Идеята за психотерапията все още е свързана с доста митове, които
биха могли да възпрепятстват човек в търсенето на помощ и подкрепа в
това да подобри себепреживяването си и качеството си на живот. За база, в
текста са използвани части от разсъжденията на Ryan Howes, Ph.D, клиничен психолог от Пасадена САЩ.
Ето и деветте мита относно терапията и терапевта:
1. МИТ: Терапията е за хора с „тежки” проблеми. Битува вярване, че е
задължително да си диагностициран с психично разстройство или да
преживяваш особено тежко страдание, за да влезеш в терапия. Проучвания
сочат, че повечето двойки изчакват около 6 години преди да потърсят
помощ за проблемите помежду си. Обичайно, отлагането само изостря
проблема и го прави по-сложен за разрешаване.
ФАКТ: През 2004г. 27 % от американците са лекували психично-здравни проблеми, а 10% от американците са участвали в психотерапия. На практика, хората посещават психотерапия по различни причини:
трудности с това да приемат себе си, психични разстройства, стрес, тъга,
раздяла, раждане на дете, стремеж към по-пълноценен живот и пр. Както
Howes казва: Не е срамно да поискаш по-добър живот”, както и това да
направиш стъпки, за да го постигнеш.
2. МИТ: „Всички терапевти раздават хвалебствия.”
ФАКТ: Терапевтът преживява случващото се с клиента му и го окуражава в
определени моменти. Някои терапевтични модели наблягат на постоянната
топлата и подкрепа, но това със сигурност не важи за всички. Както Howes
казва: ”Аплодиращият терапевт прави добро телевизионно предаване, но не
винаги и добра терапия.”
3. МИТ: Терапевтът работи само за парите.
ФАКТ: Ако беше така, терапевтът можеше да избере някоя значително
по-добре обезпечена финансово професия. Добрият терапевт уважава другия
човек и показва това във всяка своя сесия, по един или друг начин.
4. МИТ: Терапията се занимава с общоизвестни истини.
ФАКТ: Общоизвестните истини са достъпни за всеки, истината за вас
самите е достъпна единствено на вас. Инсайтите (осъзнавания, прозрения),
до които достигате в терапията, осветяват парчета от личната ви
история, която е вашата лична мъдрост.
5. МИТ: Терапията е излишна, когато имаш приятели, с които можеш да поговориш.
ФАКТ: Това разпространено вярване е превратно. Приятелският разговор е
ценен, нужен и важен за всеки, особено в периоди на засилено
напрежение. Приятелите могат да дадат безценна любов, подкрепа, съвет,
споделен житейски опит и други ценни неща. Терапията е взаимоотношение, различно от приятелството.
Ето няколко причини да е така:
Първо, терапевтът е преминал през няколкогодишно обучение, набрал е
личен опит в терапия, както и като професионалист. Чел е и е
практикувал, за да умее да диагностицира и терапевтира когнитивни,
емоционални, поведенчески и отношенчески проблеми.
Второ, при приятелството, отношенията са реципрочни. Всеки обсъжда
въпроси и теми от своя живот и този на другия. Терапевтичната сесия
винаги е посветена на теб.
В терапията, може и е важно да изразиш това, което носиш по
максимално открит начин. В приятелските отношения има по-голям процент
цензуриране, продиктувано най-често от страховете да не бъдем отхвърлени
или да не нараним другия.
Трето, терапията е конфиденциална, т.е. терапевта е задължен да пази в
тайна споделеното по време на сесия. За някои хора това, само по себе
си, прави терапията безценна.
6. МИТ: Терапията е скъпа.
ФАКТ: Идеята за цената спира не малко хора да потърсят помощ. На
практика цените в България варират в широки граници – от 10 лв. до 100
лв. на сесия, други съобразяват таксата си и с настоящите финансови
възможности на клиента.
Howes препоръчва да помислим за печалбата от психотерапията и
характера на инвестицията, която е тя: ”Колко пари годишно харчите за
неща, които ви помагат да живеете по-добър живот?” В терапията работите с личните си мисли, чувства, емоции и лимити.
Чрез тях, вие имате възможност да се срещнете с природата и корена на
пречките и съпротивите, които са бреме в общуването ви с другите и
спънка за разгръщане на личния ви потенциал. Терапията, обичайно, води и до по-сполучлива професионална реализация.
7. МИТ: Терапевта може да ви помогне само, ако е преживял същото като вас.
ФАКТ: Идея е сходна на принципа в американското Дружество на
анонимните алкохолици, където помагащият е преживял и преодолял
алкохолна зависимост.
Притеснението е, че ако терапевта не е „бил в това”, в което сте вие
сега, то той не би ви разбрал. Важността на разбирането, което терапевта
може да предложи и без да е преживял същото, е ключова. Добрият
терапевт не дава оценки и не гледа „от високо”, той е до клиента и
подпомага неговото лично развитие.
8. МИТ: Терапията е за слабохарактерни хора.
ФАКТ: Много често, самостоятелното несправяне с житейски проблем, се
преживява като морален неуспех. Истината е, че няма жив човек, който
през един или друг етап от живота си, да не е преминал през тежък
епизод. Ако можехме да правим всичко сами, то нямаше да живеем в
общество и на малки групи у дома, в работата, сред приятели, съседи и
пр. Психичните болести съвсем не са рядкост, независимо, че само малък
процент стигат до диагностика.
Факт е, че да предприемеш действие и да поискаш помощ, изисква много
повече сила, отколкото да чакаш пасивно „нещата да се оправят” или
упорито да се опитваш да ги промениш, повтаряйки едни и същи
неползотворни модели на поведение.
9. МИТ: Терапевтът е избрал професията си, за да се справи с личните си проблеми.
ФАКТ: Повечето терапевти имат дълбока лична причина, за да изберат
тази професията, за която са нужни засилен интерес към човека и
динамиките на психиката, както и способности да даваш, за да помагаш.
Изискването за лична терапия от желаещите да работят в тази сфера е
утвърдена световна практика. В този смисъл, нормално е терапевтът да се е
справил с ключовите за него, характерови трудности.
Самият терапевт е „инструмента” на работа в терапията. Ако терапевтът
не е полезен на клиентите си в постигането на заявените от тях цели, то
той не ще има клиенти.
В заключение, не забравяйте, че всеки терапевт е различен, както и
това, че съществуват много школи и модели на работа. Съберете опит, по
разумен начин, като се доверите на личното си преживяване за всеки, с
когото изберете да работите над себе си.
