сряда, 8 октомври 2014 г.

Среща - разговор с Мадлен Алгафари на 16 октомври 2014 год. град Добрич

Мирослав Зашев и клуб „Усмивки” град Добрич, съвместно с работилница за мечти „РАЗ ДВА ТРИ” град Варна и Регионална библиотека „Дора Габе” – Добрич имат удоволствието да ви поканят на среща – разговор с МАДЛЕН АЛГАФАРИ, за представяне на новата ѝ книга „ От "какво ще кажат другите?" До "какво избирам аз?" ” на 16 октомври 2014, 17:30ч. в Регионалната библиотека „Дора Габе” - Добрич.
Нека заедно с Мадлен да потърсим отговор на въпросите: С какво се отличаваме ние, българите? Как преживяваме кризата? От какво се страхуваме и как се справяме с това? Какво означава да сме пораснали деца? Какъв е модела на съвременното българско семейство? Кои са истинските неща в живота ни? Накъде отиваме и с кого? Известната психотерапевтка и автор на книгите „Мира нямам”, „Вяра имам”, „Всички можем да летим”, „Приказки за пораснали деца”, „Глад за истински неща” и „Как да се разболяваме правилно”, ще бъда представена от Мирослав Зашев, социален психолог и специализант-психотерапевт в Института за психотелесна психотерапия в гр.София, който от началото на календарната 2014 година отвори в град Добрич първия по рода си кабинет за аналитична психотелесна психотерапия – методът, по който работи и Мадлен.
 
Вход свободен!
 

Очакваме ви!

За повече информация относно събитието:
Психотерапевтично студио "Attraversiamo"
Клуб за деца и родители "Усмивки"
Работилница за мечти  "РАЗ ДВА ТРИ"

сряда, 25 юни 2014 г.

9 мита за психотерапията и ...

9 мита за психотерапията и психотерапевтите, както и фактите срещу тях

Идеята за психотерапията все още е свързана с доста митове, които биха могли да възпрепятстват човек в търсенето на помощ и подкрепа в това да подобри себепреживяването си и качеството си на живот. За база, в текста са използвани части от разсъжденията на Ryan Howes, Ph.D, клиничен психолог от Пасадена САЩ.

Ето и деветте мита относно терапията и терапевта:

1. МИТ: Терапията е за хора с „тежки” проблеми. Битува вярване, че е задължително да си диагностициран с психично разстройство или да преживяваш особено тежко страдание, за да влезеш в терапия. Проучвания сочат, че повечето двойки изчакват около 6 години преди да потърсят помощ за проблемите помежду си. Обичайно, отлагането само изостря проблема и го прави по-сложен за разрешаване.
ФАКТ: През 2004г. 27 % от американците са лекували психично-здравни проблеми, а 10% от американците са участвали в психотерапия. На практика, хората посещават психотерапия по различни причини: трудности с това да приемат себе си, психични разстройства, стрес, тъга, раздяла, раждане на дете, стремеж към по-пълноценен живот и пр. Както Howes казва: Не е срамно да поискаш по-добър живот”, както и това да направиш стъпки, за да го постигнеш.

2. МИТ: „Всички терапевти раздават хвалебствия.”
ФАКТ: Терапевтът преживява случващото се с клиента му и го окуражава в определени моменти. Някои терапевтични модели наблягат на постоянната топлата и подкрепа, но това със сигурност не важи за всички. Както Howes казва: ”Аплодиращият терапевт прави добро телевизионно предаване, но не винаги и добра терапия.”

3. МИТ: Терапевтът работи само за парите.
ФАКТ: Ако беше така, терапевтът можеше да избере някоя значително по-добре обезпечена финансово професия. Добрият терапевт уважава другия човек и показва това във всяка своя сесия, по един или друг начин.

4. МИТ: Терапията се занимава с общоизвестни истини.
ФАКТ: Общоизвестните истини са достъпни за всеки, истината за вас самите е достъпна единствено на вас. Инсайтите (осъзнавания, прозрения), до които достигате в терапията, осветяват парчета от личната ви история, която е вашата лична мъдрост.

5. МИТ: Терапията е излишна, когато имаш приятели, с които можеш да поговориш.
ФАКТ: Това разпространено вярване е превратно. Приятелският разговор е ценен, нужен и важен за всеки, особено в периоди на засилено напрежение. Приятелите могат да дадат безценна любов, подкрепа, съвет, споделен житейски опит и други ценни неща. Терапията е взаимоотношение, различно от приятелството.

Ето няколко причини да е така:
Първо, терапевтът е преминал през няколкогодишно обучение, набрал е личен опит в терапия, както и като професионалист. Чел е и е практикувал, за да умее да диагностицира и терапевтира когнитивни, емоционални, поведенчески и отношенчески проблеми.
Второ, при приятелството, отношенията са реципрочни. Всеки обсъжда въпроси и теми от своя живот и този на другия. Терапевтичната сесия винаги е посветена на теб.
В терапията, може и е важно да изразиш това, което носиш по максимално открит начин. В приятелските отношения има по-голям процент цензуриране, продиктувано най-често от страховете да не бъдем отхвърлени или да не нараним другия.
Трето, терапията е конфиденциална, т.е. терапевта е задължен да пази в тайна споделеното по време на сесия. За някои хора това, само по себе си, прави терапията безценна.

6. МИТ: Терапията е скъпа.
ФАКТ: Идеята за цената спира не малко хора да потърсят помощ. На практика цените в България варират в широки граници – от 10 лв. до 100 лв. на сесия, други съобразяват таксата си и с настоящите финансови възможности на клиента.
Howes препоръчва да помислим за печалбата от психотерапията и характера на инвестицията, която е тя: ”Колко пари годишно харчите за неща, които ви помагат да живеете по-добър живот?” В терапията работите с личните си мисли, чувства, емоции и лимити. Чрез тях, вие имате възможност да се срещнете с природата и корена на пречките и съпротивите, които са бреме в общуването ви с другите и спънка за разгръщане на личния ви потенциал. Терапията, обичайно, води и до по-сполучлива професионална реализация.

7. МИТ: Терапевта може да ви помогне само, ако е преживял същото като вас.
ФАКТ: Идея е сходна на принципа в американското Дружество на анонимните алкохолици, където помагащият е преживял и преодолял алкохолна зависимост.
Притеснението е, че ако терапевта не е „бил в това”, в което сте вие сега, то той не би ви разбрал. Важността на разбирането, което терапевта може да предложи и без да е преживял същото, е ключова. Добрият терапевт не дава оценки и не гледа „от високо”, той е до клиента и подпомага неговото лично развитие.

8. МИТ: Терапията е за слабохарактерни хора.
ФАКТ:  Много често, самостоятелното несправяне с житейски проблем, се преживява като морален неуспех. Истината е, че няма жив човек, който през един или друг етап от живота си, да не е преминал през тежък епизод. Ако можехме да правим всичко сами, то нямаше да живеем в общество и на малки групи у дома, в работата, сред приятели, съседи и пр. Психичните болести съвсем не са рядкост, независимо, че само малък процент стигат до диагностика.
Факт е, че да предприемеш действие и да поискаш помощ, изисква много повече сила, отколкото да чакаш пасивно „нещата да се оправят” или упорито да се опитваш да ги промениш, повтаряйки едни и същи неползотворни модели на поведение.

9. МИТ: Терапевтът е избрал професията си, за да се справи с личните си проблеми.
ФАКТ: Повечето терапевти имат дълбока лична причина, за да изберат тази професията, за която са нужни засилен интерес към човека и динамиките на психиката, както и способности да даваш, за да помагаш. Изискването за лична терапия от желаещите да работят в тази сфера е утвърдена световна практика. В този смисъл, нормално е терапевтът да се е справил с ключовите за него, характерови трудности.
Самият терапевт е „инструмента” на работа в терапията. Ако терапевтът не е полезен на клиентите си в постигането на заявените от тях цели, то той не ще има клиенти.

В заключение, не забравяйте, че всеки терапевт е различен, както и това, че съществуват много школи и модели на работа. Съберете опит, по разумен начин, като се доверите на личното си преживяване за всеки, с когото изберете да работите над себе си.

Източник: www.vegabg.com

сряда, 11 юни 2014 г.

Приказки за краля и кочияша...

Приказка за краля и кочияша... I

или за душата и ума

Душата е кралят, който се вози в каляска, управлявана от ума. На ума, който е кочияш, му е зададена посока от краля – кралят е решил накъде отиват и кочияшът само го превежда да стигнат до там. Кочияшът няма качества на крал, но има важни качества на проправящ път на краля. Всеки е щастлив, когато си е на мястото. Никой не може без другия. Но ако ролите са сменени, никой няма да е щастлив.

 Приказка за краля и кочияша... II

/а сега замени думата "ум" с "тяло"и прочети отново приказката/

или за душата и тялото

Душата е кралят, който се вози в каляска, управлявана от тялото. На тялото, който е кочияш, му е зададена посока от краля – кралят е решил накъде отиват и кочияшът само го превежда да стигнат до там. Кочияшът няма качества на крал, но има важни качества на проправящ път на краля. Всеки е щастлив, когато си е на мястото. Никой не може без другия. Но ако ролите са сменени, никой няма да е щастлив.

сряда, 8 януари 2014 г.

Части от тялото и интензитет, с който реагират на различните емоции

Участниците в проучването, сред които финландци, шведи и тайванци, е трябвало да изгледат серия видеоклипове и фотографии и да чуят няколко истории, провокиращи специфични емоции у психически здравия човек. Те са били помолени да маркират онези зони от собственото си тяло, дигитално възпроизведено под формата на силует, в които усещат някаква реакция, докато преживяват съответните емоции.

Физически усещания като топли вълни, топка в стомаха, гъдел под лъжичката, гадене, прималяване, "кипване" на кръвта и други подобни, с които човек описва определени състояния на силна емоционална възбуда, са напълно реални и вече са "картографирани". От поместената по-долу графика можете да видите как различните емоции влияят на човешкото тяло, създавайки зони на повишена или понижена активност. Тя е създадена от група финландски биомедицински инженери към Aalto University на базата на проведено от тях научно изследване с участието на 773 доброволци.

Червените тонове индикират регионите с повишена сензитивност, докато синьо-черната цветова гама показва онези части от тялото, които са с притъпена или силно намалена чувствителност.
Така всеки участник е имал възможността да "картографира" своето тяло според субективните си усещания, възбудени от емоции като щастие, тъга, любов, ярост, изненада, срам, гордост и други.
Както може да се предположи, на двата полюса на сензитивните възприятия се намират щастието и депресията, а след щастието чувството на любов активизира тялото в най-голяма степен. Тъгата и безразличието пък в най-малка степен провокират някаква физическа изява у човека, както е видно от показаната графика /депресията и безразличието са единствените емоции, за чието "картографиране" изобщо не е използван червен свят/.
Изследването, публикувано в научното издание Proceedings of the National Academies of Sciences, свидетелства още, че емоциите, които в най-голяма степен са свързани с човешките взаимоотношения, създават усещания в ръцете, докато почти всички емоции, с изключение на апатията и депресията, активизират гръдния кош. Също така учените установяват, че етническите и културните различия между участниците /някои от тях са европейци, а други азиатци/, не влияят на физическите възприятия, с които описват емоциите си.

от framar.bg