вторник, 16 февруари 2010 г.

Обич за обич

Аз назаем не съм те прегръщал
и назаем не съм те мечтал,
всяка ласка под брой да ми връщаш.
Мен ми стига, че нещо съм дал.
Може днес да не дойдеш на среща
но след ден,
но след два,
но след три
да потрепне в душата ти нещо
и за мен да преминеш гори,
над които небето поклаща
обгорено от бури платно.
Може дълго писма да н...е пращаш,
но да сложиш две думи в едно
то за двеста писма да вълнува
и за двеста да има цена.

Може само веднъж да целуваш
ала тази целувка една
до последния дъх да гори,
до последния дъх...
и до гроба.

Стига заеми!
Стига везни!

Искам
обич за обич.

Е. Евтимов

четвъртък, 11 февруари 2010 г.

За мъжете и жените

1. Съблича дрехите си, докато седи на леглото в спалнята и ги оставя на купчина на пода.
2. Отива гол до банята. Ако по пътя срещне жена си, размахва кренвирша само и само да чуе от нея:
Их, бе значииии...!
3. Оглежда мъжествената си физика в огледалото, гълта корема, за да види дали ще изпъкнат перките (не). Възхищава се от размера на кренвирша пред огледалото, докато се почесва отзад.
4. Влиза под душа.
5. Не се оглежда за балсами и маски. Просто не използва такива.
6. Измива лицето си.
7. Измива мишниците си.
8. Изсеква се в ръка и я измива под струята.
9. Изпърдява се мощно, за да се изкефи на акустиката в банята.
10. Повечето време отделя, за да мие старателно доказателството за своята мъжественост.
11. Измива задните си части, като оставя къдрави косми по сапуна.
12. Сапунисва косата си. Не използва балсам.
13. Прави си пънкарска прическа с насапунисаната коса.
14. Хили се пред огледалото на резултата.
15. Доволен се изпикава под душа.
16. Изплаква се и излиза, като не обръща внимание, че мокри навсякъде, откъдето мине.
17. Оглежда се в огледалото, помпи бицепсите, кефи се отново на размера на кренвирша.
18. Оставя банята мокра, а лампата светната.
19. Тръгва към спалнята с кърпа около бедрата. Ако срещне жена си, развързва кърпата и го размахва, за да чуе пак:
Их, бе значии...!
20. Оставя мократа кърпа на леглото

.......И КАК ЖЕНАТА


1. Съблича дрехите и ги разпределя в коша за бяло и цветно пране.
2. Тръгва към банята, облечена в дълъг халат. Ако срещне съпруга си по пътя, закрива свенливо разголените части от тялото си.
3. Оглежда се в огледалото и отбелязва, че е напълняла.
4. Влиза под душа. Използва маска за лице, маска за тяло, намазва ръцете си и петите с балсам за омекотяване, защото са напукани.
5. Първо измива косата си с шампоан, после я намазва с маска, съдържаща 43 витамина.
6. Изплаква косата си няколко пъти, за да е сигурна, че е чиста.
7. Втрива в корените на косата си ампула с натурално масло от жожоба. Изчаква 15 минути.
8. Изтърква кожата на лицети си с трици от ситно натрошени костилки на праскова. Маската стои 10 минути.
9. Слага балсам за тяло.
10. Измива жожобата от косата си, пак няколко пъти, за да е сигурна, че нищо не останало от него.
11. Бръсне мишниците и краката си (ако мустаци и брада - и тях). Замисля се дали да не оправи триъгълника си, но решава, че коламаска е по-добре.
12. Пищи като заклана, когато съпругът й пуска водата в тоалетната и студената вода рязко намалява.
13. Спира душа.
14. Внимателно избърсва душа със специален препарат.
15. Подсушава старателно банята плочка по плочка. Избърсва се с кърпа с размерите на малка държава.
16. Проверява още веднъж да не е останало косъмче или пъпчица по тялото.
17. Тръгва към спалнята, облечена в дългия халат и с вързана кърпа върху мократа си коса. Мисли си, че изглежда като Нефертити.
18. Ако срещне съпруга си, закрива разголените части от тялото си.

Из "Мъдрости" от нета!

Научих...

Научих..., че животът е като тоалетна хартия.
Колкото по свършва, толкова по-бързо се върти рулото.

Научих..., че трябва да сме благодарни, че Господ не ни дава всичко, което поискаме.

Научих..., че онези малки неща, които се случват всеки ден,
правят живота толкова вълнуващ.

Научих..., че парите не ти купуват класа.

Научих..., че под всяка твърда черупка, се крие някой, който иска да бъде ценен и обичан.

Научих..., че Господ не е сътворил света за един ден, тогава какво ме кара да мисля, че аз мога.

Научих..., че ако не обръщаш внимание на фактите, това не ги променя.

Научих..., че ако възнамеряваш да си оправиш сметките с някого,
само ще му позволиш да продължи да те наранява.

Научих..., че любовта, а не времето, лекува всички рани.

Научих..., че най-лесният начин да израсна като човек е да се обградя с хора, които са по-умни от мен.

Научих..., че всеки, когото срещаш, заслужава да бъде поздравяван с усмивка.

Научих..., че никой не е идеален, докато не се влюбиш в него.

Научих..., че животът е корав, но аз съм по-корав.

Научих..., че възможностите никога не се пропиляват.
Някой ще се възползва от тези, които ти си пропуснал.

Научих..., че ако таиш горчивина, Щастието ще отиде другаде.

Научих..., че бих дал всичко да можех да кажа на онези, които обичам,
че ги обичам, още веднъж преди да си отидат от този свят.

Научих..., че трябва да си мериш приказките, защото утре може да се върнат при теб.

Научих..., че усмивката е евтин начин да си подобриш външния вид.

Научих..., че не мога да избирам как да се чувствам, но мога да избирам какво да направя по този въпрос.

Научих..., че всеки иска да живее на върха на планината, но щастието и израстването се случват, когато я изкачваш.

Научих..., че колкото по-малко време трябва да работя, толкова повече неща свършвам.

Из "Мъдрости" от нета

четвъртък, 4 февруари 2010 г.

Седмото небе

Седмото небе.
Двама мрачни мъже, внушителни на вид, демонтирали кристални панели и акуратно ги подреждат.
-Отдавна беше време да се направи ъпгрейд - казал първият, развивайки един болт. - Старата система на мирозданието вече триста години береше душа.
-Именно, именно! - подхванал вторият. - Стената около Океана за нищо не ставаше. Вечните течове, беше ми писнало да запушвам дупките.
-И слоновете ядяха прекалено много.
-И костенурката беше някак тромава.
Започнали да демонтират поредната секция от кристалния купол на небето и да я разделят на отделни панели.
-А каква система ще монтираме сега, знаеш ли?
-"Континиум-586".
-Тази с централното разположение на светилото?
-Аха.
-Казват, че е солидна разработка.
-Солидна. И най-важното, Земята щяла да бъде кръгла. Какъв е фокусът с гравитацията, така и не разбрах.
-И водата няма повече да се разлива?
-Казват, че няма. Но те и предишния път така говореха ...
-Жалко за слоновете. Въпреки че наистина ядяха много.
-Ах, по дяволите!
Стъкленият панел се изплъзнал, треснал и се посипали малки парченца.
-Намисли ли си желание?
-Защо?
-Новото правило е такова. Като видиш падаща звезда, да си намислиш желание.
-А сбъдват ли се?
-Не е ясно. Но трябва да се намислят.
Продължили да работят мълчаливо. Демонтираният купол опаковали в кутии, прономеровали ги и ги изпратили в склада. Окачили по местата им планетите и спътниците, калибрирали масата, скоростта и наклона на оста. Включили слънцето и всичко се завъртяло.
-Работи ли?
-Да, като че ли работи ...
-Водата не се ли излива?
-Не!
-Луната май нещо накриво седи, не мислиш ли?
-Не мисля. Според мен всичко е нормално.
-Началството не се ли вижда?
-Не още. След час ще дойде.
-Чудесно! Значи имаме още един час да поиграем на "Цивилизация".

Из "Мъдрости" от нета

сряда, 3 февруари 2010 г.

Риск

Веднъж поканих своя разум на кратко съвещание..да обсъдим заедно нещо важно и той прие без колебание.
Там поканих и съседите ....сърцето,чувствата и импулсът от дружеството на акционерите които животът ми напътстват.Седнахме да дълга маса и настанихме
се удобно.Говорихме си 2–3 часа много ведро и спокойно.
Изведнъж сърцето каза :
-Ти си луда нерзумна....разумът те е забравил и си станала безумна!
Той вбеси се и ми отговори.
–На теб ли трябва да робува,ти съзнанието и тровиш...туптиш напразно ..кой те чува?
Чувствата се разпиляха,решиха думата да вземат.Спор се води тук видяха..да обсъдят мирно темата.
–Я се спрете вий безумци! – каза непознато чувство,заради вашшите приумици не познава дивното.Не знае мен и другите колеги а колко пъти я докосвахме, а ти сърце стоиш си ледено а разумът я води другаде.
В миг на пауза от думи сред гореща атмосфера импулсът се размърда мудно..покашля се и взе тефтера.Там си водеше бележки,резултати от дебата...и измънка.....
–Говорите си смешки,защо решавате и вий съдбата.Оставете я на мен да разчита водена от моите правила,вие само я оплитате..играе глупавата ви игра.

На вратата се почука..мълчанието във миг скова се.....още някой дойде тука .....играчът–риск влезе и засмя се:
–Не не събранието ви ще прекъсна…...истината ще ви кажа..от смях ще взема да се пръсна... от думите ви но аз няма да ви лъжа.Ще ви карам ред по ред..ще започна от сърцето…да излезе най–отпред за да му видите лицето.И сърцето се изправи,всички гледаха го него стиснало юмруци здрави до разтрепераното тяло.Притесни се..разтуптя се,онемя от страх и срам но след малко овладя се и погледна своя свян.И юмруците отпусна..каза:
-Мисля че съм право.....съвестта ми не е гузна от факта че стоя отляво.Вярно искам мен да слуша моя ритъм моя ход а вий се хващате за гуша кой е герой и кой идиот.Изпълнеието е бледо,нямате прокаран план..разберете..тя е мое чедо ще я измъкна от вашия капан.И сърцето тихо седна ...каза своя монолог.
Тишината се прониза......разумът направи скок:
-Не не вярвам каза смело..че е паднала в капан.Ум му трябва на това тяло....ум за опора и параван, инак тя ще е безлична само с голото сърце а с мен ще бъде личност..ще бъде някакво сърце.Ще мисли и ще разсъждава ,на хаос няма да върви..разумна мисъл ще и трябва а тя не може да я купи със пари.

Чувствата се развилняха..имаха си свой мотив,огледаха се и видяха импулсът пишеше с молив.Водеше бележки някакви но те решиха да говорят,да изкажат своите мисли всякакви устните си като отворят:
-Какво мъчение на личността, вий образи без лично име, ние ще и дадем омразата и любовта ще събудим сетивата и заспали от време.Тя нас ще ни усеща че ни има ..ще ни обича ще ни мрази ..със нас ще бъде в рима когато душата и полазим.С нас няма празно няма скука ще я обсебим цялата ще бъдем с нея от там до тука с омразта и с вярата.
–Спрете вий сте полудели – импулсът бавно се надигна....няма значение и не сте видели че я майсторите като глина.Играете си с нея.....подобие моделирате и образ някакъв който да е ваше копие за да я изтъргувате някъде – каза своята пледоария импулсът и си седна нервно.Обзела го бе някаква мания вяваше си безрезервно.
И дойде редът на риска...най–странния от всички тук, все очите си притиска все им правеше напук.Той със своите примамки лъска крупната надежда,хваща вярата за сламка и я вплита в свойта прежда.Взе си възух и премига с поглед вярващ ги обходи ..каза:
-Страннице на риска.....искам ти да бъдеш моя.Аз невидимото ще покажа.....ще изтръпнеш с мен в ноща за незнайното ще ти разкажа,рискувай с мен и забрави страха.
Стоях и случах там встрани как плячка бях желана.....помислих малко и реших да стана и да се изкажа:
–Много ми се нещо иска - промълвих и после спрях – да обичам само риска но това ще бъде грях.Затова ви слушах дълго,гледах ви от онзи стол как крадяхте ме по–малко от дърво превърнахте ме в кол.Чисто гола си останах уж всеки иска с мен да е...разпъвахте ме но разбрах да избера от вас не кой да е.Избирам всички....сърце–душа,разумът със своите мисли,импулсът–стар другар и чувствата ми чисти.Ще бъда с вас с едно условие ..ако приемете ме с риска ще се отдам на вашата воля и нищо няма да ви искам.

Из "Мъдрости" от нета

вторник, 2 февруари 2010 г.

Но ме беше много срам

В часа по английски език до мене седеше едно момче. Наричах го най-добър приятел,но аз исках той да е мой... Обаче знаех че той ме обича само като приятелка... След часа стана и ми поиска тетрадката, за да препише плана от миналия ден,защото тогава отсъстваше. Когато му дадох тетрадката си той ми благодари и ме целуна по бузата. Исках да знае че искам повече от неговото приятелство,много го обичах,но не можех да му го кажа, не знам защо,но ме беше много срам...

11 клас

Звънна ми телефона, беше той...плачеше...Разказа ми как се е отчаял от любовта.Покани ме у тях,каза че не иска да бъде сам.Разбира се,отидох.Седнах на стола до него.Погледнах красивите му очи,пожелах да е мой.
След два часа започна филм на Древ Барриморе.Гледахме го.След филма той реши да си легне.Благодари ми за всичко и ме целуна по бузата.Исках да знае че искам повече от неговото приятелство,много го обичах,но не можех да му го кажа,незнам защо,но ме беше много срам...

Последен клас

Ден преди да си получим дипломите, той дойде при мен и ми каза че приятелката му е болна и няма с кого да отиде на бала. Аз не ходех с никого, а в 7 клас си бяхме обещали че ако и двамата си нямаме гаджета ще отидем заедно на бала като най-добри приятели. Отидохме заедно. Всичко беше перфектно. След бала ме изпрати до вратата на дома ми. Пред вратата го погледнах и той ме погледна усмихнато с красивите си очи. Исках той да е мой, но знаех, че той ме обича само като приятелка. Каза ми че е прекарал най-хубавата нощ през живота му и ме целуна по бузата. Исках да знае че искам повече от неговото приятелство, много го обичах, но не можех да му го кажа, не знам защо, но ме беше много срам...

Последният ден от университета

Постоянно го наблюдавах, наблюдавах перфектното му тяло... Когато излезе на сцената за да си получи дипломата, сякаш беше като един ангел. Исках той да е мой... Но знаех, че той ме обича само като приятелка... Точно преди да си тръгнат всички, той дойде при мен, плачейки ми каза: ``Ти си най-добрата ми приятелка. Благодаря ти!`` и ме целуна по бузата... Исках да знае, че искам повече от неговото приятелство, много го обичах, но не можех да му го кажа, не знам защо, но ме беше много срам...

Минаха години...

Бях на една сватба... Да, на неговата сватба... Вече се женеше... Наблюдавах как, той каза: ``Да,приемам!``. Наблюдавах как се женеше за една друга жена... Исках той да е мой. Но знаех, че той ме обича само като приятелка... След сватбата, той дойде при мен и ми каза: ``Дойде на сватбата ми, благодаря!`` и ме целуна по бузата. Исках да знае, че искам повече от неговото приятелство, много го обичах, но не можех да му го кажа, не знам защо, но ме беше много срам...

Годините минаха толкова бързо...

В този момент съм пред гроба на най-добрият си приятел! Докато събираха нещата му намериха дневника му от гимназията... Веднага го грабнах... Редовете, които прочетох бяха:
``Гледайки я в очите си пожелах да е моя. Но знаех, че тя ме обича само като приятел. Исках да знае, че искам повече от нейното приятелство, много я обичах, но не можех да и го кажа, не знам защо, но ме беше много срам... Колко хубаво щеше да е ако поне веднъж ми беше казала че ме обича...!``

Из: Мъдрости от нета

понеделник, 1 февруари 2010 г.

Живял някога юноша с лош характер.

Живял някога юноша с лош характер. Баща му веднъж му дал едно пълно с пирони чувалче и казал да забива по един пирон във вратата на двора всеки път, когато изгуби търпение или се скара с някого. Първия ден той забил 37 пирона във вратата. През следващите седмици се научил да контролира количеството забити пирони, намалявайки го до един на ден: Разбрал, че е по лесно да контролира себе си,отколкото да забива пирони. Накрая, дошъл денят, в който юношата не забил нито един пирон в дворната врата. Тогава той отишъл при баща си и му казал новината. Тогава бащата му казал, да изважда по един пирон от вратата всеки път кoгато не загуби търпение. Накрая настъпил и денят, когато юношата могъл да каже на баща си, че извадил всички пирони. Бащата го завел при вратата: «Сине, ти се държа прекрасно, но погледни, колко дупки останаха на вратата!» Тя никога няма да бъде същата както преди. Когато се скараш с на кого и му кажеш неприятни неща,оставяш му рани като тези на вратата. Можеш да намушкаш човек с нож и после да го извадиш,но раната остава завинаги. И няма да е от значение колко пъти ще молиш за прошка. Раната си остава. Раната, направена от думи, причинява такава болка,както и физическата. Приятелите – това е най-рядко срещаното богатство! Те те карат да се усмихнеш и те ободряват. Те са готови винаги да те изслушат ,Те те подкрепят и ти откриват сърцето си. Покажи на своите приятели колко са ти скъпи.
Изпрати този линк на всеки, когото смяташ за свой
приятел даже ако това
означава да го върнеш на този, който ти го е изпратил.
Ако този линк се върне при теб, значи си заобиколен с
приятели.

Накрая: «Най-хубавото при приятелството – да знаеш, че можеш да споделяш
тайните си »(Allessandro Manzoni )

Давай на хората повече, отколкото очакват Когато казваш: «Обичам те!», говори сериозно... Когато казваш: «Извинявай!», гледай в очите Не си играй с мечтите на другите! Обичай силно и страстно.Може да се опариш, но иначе няма да изживееш пълен инаситен живот. Не наскърбявай и не си създавай мнение за хората пo техните роднини Говори бавно, но мисли бързо. Ако някой ти зададе въпрос на който не искаш да отговориш, усмихни се и попитай: А защо искаш да знаеш това? Помни, че голямата любов и големият успех, носят със себе си голям риск. Когато губиш, не загубвай дадения ти от живота урок. Запомни тези 3 правила:- Уважение към себе си- Уважение към другите- Отговорност за всички собствени действия и постъпки.Не позволявай, дреболиите и неразбирането да разрушат дружбата; Когато разбереш, че си направил грешка, поправи колкото може по-бързо. Усмихвай се, когато отговаряш по телефона, този който ти звъни, може да чуе това по гласа ти чети между редовете. Помни, че понякога да не получиш това, което си искал,може да се обърне в успех за теб.

Из: Мъдрости от нета

Знаеш ли...

Знаеш ли, че който изглежда силен, всъщност е слаб и лесно обидчив?
Знаеш ли, че тези които прекарват времето си закриляйки другите, са тези които имат най-много нужда от някой, който да ги закриля?
Знаеш ли, че трите неща които са най-трудни за казване са:
Обичам те, извинявай и помогни ми
Знаеш ли, че хората които се обличат в червено за по-сигурни в себе си?
Знаеш ли, че който се облича в жълто е доволен от външния си вид?
Знаеш ли, че тези които се обличат в черно не искат да бъдат забелязвани и имат нужда от помощ?
Знаеш ли, че когато помогнеш на някой, помощта ти се връща след време?
Знаеш ли, че е много по-лесно да кажеш това което чувстваш писмено, отколкото да го кажеш в очите? Но знаеш и силата на казаното в очите, нали?
Знаеш ли, че ако поискаш нещо искрено и желанието ти ще се изпълни?
Знаеш ли, че можеш да направиш мечтите си реалност, като влюбването, забогатяването, здравето, ако го поискаш искрено и ще останеш изненадан от това което можеш да направиш.

Но не вярвай на всичко, което ти казах докато не го докажеш сам на себе си...

Из: Мъдрости от нета

Винаги, и завинаги ще бъда твой приятел

Какво би направил, ако винаги си се нуждаел от някой, който го няма?
Какво би направил, ако на всеки щастлив момент, който си имал, отговарят 10 момента на тъга?
Какво би направил, ако най-добрият ти приятел умре утре, а ти не си му казал какво чувстваш?
И тъй, бих искал да ти кажа, ако повече никога в живота си няма да говоря с теб, че ти си специален за мен и правиш живота ми различен.
Вдигам очи към теб, уважавам те и наистина те ценя.
Изпрати това на всички свои приятели, без значение колко често говориш с тях или колко сте близки и го изпрати на човека, който ти го е пратил.Нека старите ти приятели знаят, че не си ги забравил, а новите - че никога няма да ги забравиш.

Помни, всеки се нуждае от приятел. Един ден може би ти ще се чувстваш така, сякаш никога не си имал приятели. Тогава просто си спомни този имейл и намери утеха в този спомен, че някой там се грижи за теб и винаги ще го прави.

Аз винаги ще бъда там... във време на трудности..., във време на нужди..., ако се чувстваш тъжен..., можеш да ме призовеш... Аз ще ти пратя светъл лъч, ще ти се усмихна, ще те прегърна... и ще стоя при теб... Аз ще бъда там за теб до края!

И винаги, и завинаги ще бъда твой приятел!

Из: Мъдрости от нета