Любовната игра

Любовната игра
статия за радио „Реакция”

Според едно научно изследване, приоритетно значение на сношението отдават 83.7% от мъжете и 17.3% от жените.
От получените данни следва, че категорично трябва да разграничим двата пола при опита си да отговорим на въпросите свързани със сексуалната игра.
Схемата на желанието за сношение при мъжа е следната: либидо – сексуално желание – сексуално поведение – сексуална възбуда – оргазъм. При жената тя е значително по сложна: емоционална интимност – еротични стимули – субективна еротична готовност – сексуална възбуда – генитален отговор – генитална стимулация – оргазъм.
Петинга или любовната игра е вид сексуален акт без пенетрация. Представлява докосване, галене, целувки и прочие по цялото тяло без осъществяване на самия полов акт. Обикновено и да не се достигне до секс е съпроводен с оргазъм. В общия случай обаче любовната игра е прелюдия към самия акт. Безспорен е факта, че тя е от по-голямо значение за жената, която е способна да достигне оргазъм без реално проникване.
Любовната игра, би могла, да се окаже идеалната енциклопедия за това къде, как и какво харесва другия. Това е времето за собствено опознаване, както самостоятелно, така и чрез другия, както и обратното. Мястото за синхронизиране на телата и душите. Тук се опознават нещата, които възбуждат или потискат партньора ви, тук се опознават реакциите и усещанията идващи от различни източници, както и резултатите, до които водят. Опознават се и ерогенните зони.
Това са области по тялото както на мъжа, така и на жената със изострена чувствителност, поради струпания брой на нервни окончания. При докосване или стимулиране на тези места, чрез централната нервна система до мозъка се изпраща информация за удоволствие от там вегетативната нервна система изпуска контейл от хормони (Тестостерон, Естроген, Прогестин, Ендорфин, Прогестроген, Серотонин и др.), които водят до сексуална възбуда.
В голяма степен тези зони се препокриват, но има и съществени различия.
При мъжа на първо място е пениса най-силната ерогенна зона, скротума, перинеума, вътрешните страни на бедрата, пъпа, гърдите, зърната, целият гръбнак (гръбначния стълб), шията, устните.
При жената на първо място е клитора, G-точката, U-точката, входа на влагалището, вътрешна част на бедрата, пъпа, гърдите, зърната, устните.
Това са малка част и само най-популярните ерогенни зони у нас, някои от тях може да липсват или да не са толкова силно изразени и това не бива да притеснява хората. Всички ние сме индивидуални, затова и ерогенните ни зони са различни. Всеки човек има свои, точно определени зони, които трябва да се търсят в процеса на любовната игра. Това много ще се улесни, ако при мастурбация сме открили местата, които носят най-голямо блаженство. Друг много важен момент в опознаването на другия е говоренето. Трябва спокойно и целенасочено да насочваме другия, към най-чувствителните места по тялото ни. Да говорим свободно за това, какво ни харесва и какво не, как ни харесва и как не.
При младите хора петинга е най-сигурната и безопасна с „научно-изследователска” дейност, форма на сексуално изживяване, която спомага за опознаване на собственото и чуждото тяло и носи най-малък риск от заболяване или забременяване.
Любовните ласки и игри могат да заместят самия полов акт, но могат да разпалят страстите и да се превърнат в катализатора за един невероятен секс.

Мирослав Зашев

Леките или да имаш или да бъдеш...

Леките или да имаш или да бъдеш...
статия за рубриката ми в радио „Реакция”

Поредната брънка от причинно-следствената верига на глобалната криза, която е завладяла света в момента, оставя своя отпечатък и в рухването на нравствените устои. Това само по себе си е определящия фактор, който детерминира поведението на днешната младеж. В един свят, без ценности Шекспировата парадигма „Да бъдеш или не” е заменена с „Да имаш или да бъдеш”.
Твърдо вярвам, че всичко започва от семейството важни са не само първите 7, но и 2-рите и 3-тите и т.н. Семейството е ядрото около, което се въртят отделните елетрони, то ги обединява и ги държи заедно. Личният пример на мама и тати, става пример за подръжание на детето, а то ще го предаде на своите деца, те на своите... така е било и така ще бъде, не откриваме топлата вода. Какво става обаче ако примера на мама и тати не е „добър”, тук искам да отворя скоба( под добър и лош, имам в предвид критерии за общовалидни ценности и норми на поведение, които се налагат от обществото) или ако са много заети и дето си стои само у дома, за да не му е скучно си пуска телевизора или влиза в нета и какво вижда там, е предполагам сами се досещате. Тук идва въпроса за примера, заложено в нас е да подръжаваме на по-силния, но по-успелия, но когато критериите за успял са имането на коли, къщи, телефони, пари и маркови дрехи, когато аргумента на силата превъзхожда силата на аргумента, тогава за детето или подрастващия тинейджър срива на ценностната система е гарантиран. Изправяме се пред въпроса кой, с какво и на какво възпитава младите хора. Отговора му обаче е доста стряскаш, повечето семейства са изгубили съзнателно или не ролята си на формиращ фактор, родителите прехвърлят топката на учителите, но когато са пропуснати основни моменти през първите години от развитието на детето, учителите напрактика са безпомощни, след училище за възпитатнието на децата започват да се грижат телевизията и интернет. Безброй са причините за срива на ценностната система днес, не само на младите, но дори и на по-големите хора, отношението към много неща е изродено. „Успешните” модели на поведение днес, коренно се разминават с тези от преди 50, 40 или дори 30 години. Това което някога е било ценно и значимо, сега е разрушено и сринато из основи. Практически няма как да се установят и заложат ценности и норми, в които да бъдат възпитавани децата, понеже и те както и другите формиращи фактор са подложени на непрекъснати промени и реформи.
В този ред на мисли да имаш е много по-лесно от това да бъдеш. Нарочно не се впускам по-конкретно в темата за леките жени, защото леки са не само те, всичко днес е по-леко с тенденция за още повече олекотяване.
Да имаш или да бъдеш? Това е дилемата на човешкия избор днес. Под „съм“ или „имам“ се има в предвид два фундаментални начина на съществуване, два различни вида ориентация — към личността и към материалния свят, две различни структури на характера, преобладаващата от които определя начина, по който човек мисли, чувства и постъпва. В начина на съществуване, изразен с „имам“ взаимоотношението ми със света е отношение на притежание и собственост, в рамките на което искам да превърна в мое притежание всеки и всичко, включително и себе си. Начинът на съществуване „съм“ включва две битийни форми. Първата е противоположна на „имам”, и означава жизненост и естествена отвореност към света. Втората форма на „съм“ е противоположна на „изглеждам” и се отнася до истинската природа, до реалната същност на даден човек или предмет за разлика от измамната външност.
Дилемата „да имаш” или да „бъдеш” остава вечна и неразрешима за човешката същност. От времето на Шекспир обаче едно остава непроменено и това е въпроса дали сме готови да заплатим цената, за направения избор.

Да бъдеш или не — туй е въпросът.
Дали е по-достойно за душата
да понесеш камшиците, стрелите
на бясната съдба или да се
опълчиш сам срещу море от мъки
и да им туриш край?

Сигурно е и че желанието да имаш всичко и да бъдеш съвършен е толкова силно, колко и желанието да бъдеш съвършен и да имаш всичко.

Мирослав Зашев