Men's Language Translated

I am hungry - I am hungry
I am sleepy - I am sleepy
I am tired - I am tired
Nice dress - Nice cleavage!
I love you - Let’s have sex now
I am bored - Do you want to have sex?
May I have this dance? - I’d like to have sex with you.
Can I call you sometime? - I’d like to have sex with you.
Do you want to go to a movie? - I’d like to have sex with you.
Can I take you out to dinner? - I’d like to have sex with you.
I don’t think those shoes go with that outfit. - I’m gay.

Men's Secret Language

1. "I'M GOING FISHING":
Translated: I'm going to drink myself
dangerously stupid, and sit in a boat with a stick in my hand, while the fish swim by in complete safety."

2. "IT'S A GUY THING"
Translated: "There is no rational thought pattern connected with it, and you have no chance at all of making it logical"

3. "CAN I HELP WITH DINNER?"
Translated: "Why isn't it already on the table?"

4. "UH HUH, SURE HONEY," or, "YES, DEAR."
Translated: Absolutely nothing. It's a conditioned response.

5. "IT WOULD TAKE TOO LONG TO EXPLAIN"
Translated: "I haven't the foggiest."

6. "I WAS LISTENING TO YOU. IT'S JUST... I HAVE LOTS OF THINGS ON MY MIND."
Translated: "Is that woman over there wearing a bra?"

7. "TAKE A BREAK HONEY, YOU'RE WORKING TOO HARD".
Translated: "I can't hear the game over the vacuum cleaner."

8. "THAT'S INTERESTING, DEAR."
Translated: "Are you still talking?"

9. "YOU KNOW HOW BAD MY MEMORY IS."
Translated: "I remember the theme song to "F-Troop," the address of the first girl I ever kissed, the license plate numbers of every car I've ever owned, I just forgot your birthday."

10. "I DUNNO... I WAS JUST THINKING ABOUT YOU, AND I GOT YOU THESE ROSES..."
Translated: "The girl selling them on the corner was a real babe."

11. "OH, DON'T FUSS. I JUST CUT MYSELF, IT'S NO BIG DEAL."
Translated: "I have actually severed a limb, but I will bleed to death before I admit that I am hurt."

12. "I'VE GOT MY REASONS FOR WHAT I'M DOING".
Translated: "... and I sure hope I think of some soon."

13. "I CAN'T FIND IT."
Translated: "It didn't fall into my out stretched hands, so I'm completely clueless."

14. "WHAT DID I DO THIS TIME?"
Translated: "What did you catch me at?"

15. "I HEARD YOU."
Translated: "I have no idea what you just said, and am hoping desperately that I can fake it well enough so that you don't find out."

16. "YOU KNOW I COULD NEVER LOVE ANYONE ELSE."
Translated: "I am used to the way you yell at me and I realize it could be worse."

17. "YOU LOOK TERRIFIC."
Translated: "Oh God, please don't try on MORE clothes."

18. "I'M NOT LOST. I KNOW EXACTLY WHERE WE ARE."
Translated: "No one will ever see us alive again."

Women's Language Translated

Yes = No

No = Yes

Maybe = No

I’m sorry. = You’ll be sorry.

We need... = I want

It’s your decision = The correct decision should be obvious by now.

Do what you want... = You’ll pay for this later.

We need to talk... = I need to complain Sure...go ahead = I don’t want you to.

I’m not upset = Of course I’m upset, you moron!

You’re so manly = You need a shave and you sweat a lot.

You’re certainly attentive tonight = Is sex all you ever think about?

Be romantic, turn out the lights = I have flabby thighs.

This kitchen is so inconvenient = I want a new house.

I want new curtains = ...and carpeting, and furniture, and wallpaper.....

Hang the picture there = NO, I mean hang it there!

I heard a noise = I noticed you were almost asleep.

Do you love me? = I’m going to ask for something expensive.

How much do you love me? = I did something today you’re really not going to like.

I’ll be ready in a minute = Kick off your shoes and find a good game on TV.

Am I fat? = Tell me I’m beautiful.

You have to learn to communicate. = Just agree with me.

Are you listening to me!? = Too late, you’re dead.

Was that the baby? = Why don’t you get out of bed and walk him until he goes to sleep.

I'm not yelling! = Yes I am yelling because I think this is important.

In response to What’s wrong?:

The same old thing = Nothing

Nothing = Everything

Nothing, really = It’s just that you’re such an idiot!

Езикът на Мъжът

Гладен съм = Гладен съм.

Спи ми се = Спи ми се.

Уморен съм = Уморен съм.

Хубава рокля = Хубава цепка!/Господи, какво деколте!

Обичам те = Хайде да правим секс.

И аз те обичам! = Добре де, казах го, хайде вече да правим секс!

Скучно ми е = Искаш ли да правим секс?

Какво има? (Какво не е наред) = Предполагам, че тази вечер и дума не може да става за секс./ През каква безсмислена психологическа травма, измислена от самата теб, минаваш сега?

Може ли да потанцуваме? = Бих искал да правя секс с теб.

Може ли да ти се обаждам от време на време? = Бих искал да правя секс с теб.

Искаш ли да отидем на кино? = Бих искал да правя секс с теб.

Мога ли да те изведа на вечеря? = Бих искал да правя секс с теб.

Ще се омъжиш ли за мен? = Искам да е незаконно да правиш секс с други мъже.

Изглеждаш ми напрегната, нека ти направя масаж = Искам да правим секс в близките десет минути./Искам да те опипам

Добре, хайде тогава да говорим! = Опитвам се да те впечатля като ти покажа, че съм умен и след това бих искал да правя секс с теб . Опитвам се да ти покажа, че не съм повърхностен и тогава може би ще се съгласиш да правиш секс с мен.

Разбира се, харесва ми новата ти прическа!= Разбира се, че харесвах повече старата!

Разбира се, харесва ми новата ти прическа! = Дала си 50 $, а няма почти никаква разлика.

Тази рокля ми харесва повече! = Просто вземи която и да е рокля и давай да си ходим в къщи!

Езикът на Жената

Да = Не!

Не = Да!

Може би = Не!

Ние трябва = Аз искам!

Съжалявам = Ще съжаляваш!

Трябва да поговорим = Искам да се оплача!

Разбира се, давай = Не искам да го правиш!

Прави каквото искаш = Ще си платиш за това по-късно!

Не съм разстроена = Разбира се, че съм разстроена, идиот такъв!

Слушаш ли ме? = Вече е твърде късно, мъртъв си!

Трябва да се научиш да общуваш = Просто се съгласи с мен!

Бъди романтичен, изгаси лампата = Имам отпуснати бедра!

Ти си толкова... мъжествен = Трябва да се обръснеш и освен това много се потиш!

Обичаш ли ме? = Ще поискам нещо скъпо!

Ти решаваш = Досега трябва да ти е ясно правилното решение!

Много си внимателен тази вечер = Винаги само за секс ли си мислиш?

След минутка съм готова = Събуй си обувките и си намери хубав мач по телевизията!

Колко ме обичаш? = Днес направих нещо, което със сигурност няма да ти хареса!

Стоянка Мутафова

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН!!!

50 години на сцената

Големанов


Госпожа Стихийно Бедствие

ВСИЧКО ТОВА, А И МНОГО ПОВЕЧЕ, ПРОСТО
СТОЯНКА МУТАФОВА

Стоянка Мутафова - една фурия на 90

Една от иконите на българския театър, голямата актриса Стоянка Мутафова днес, 2 февруари, навършва 90 години и на преклонна възраст тя не се отделя от сцената, а празнува на нея. Тази вечер от 19 ч. почитателите й ще я гледат в постановката "Госпожа Стихийно бедствие" в Сатиричен театър "Алеко Константинов".

Дори и на 90 тя влиза под кожата на най-фаталната, най-сексапилната и най-женствената дама, каквато е в мечтите на героинята си. Нейната 90-годишна Олга танцува степ, чарлстон, сиртаки, валс, командва цяла къща и най-вече дъщеря си Елза, останала стара мома заради нея.

След постановката Мутафова ще получи специалното отличие "Златен век" с огърлие от министъра на културата Вежди Рашидов, съобщиха от театъра.

С това изявите на актрисата на сцената на Сатиричния театър не свършват. В средата на януари бе обявено, че Мутафова е започнала репетиции на френската комедия "Столетие мое" от Мишел Лоранс. В пиесата тя играе ролята на Малу, която празнува стотния си рожден ден и по повода около нея се събира цялото и семейство.

Режисьор на постановката е Владимир Петков, а на сцената заедно с 90-годишната актриса излизат и Йорданка Стефанова, Росица Александрова и най-новото попълнения в екипа на театъра - Полин Лалова. Почтитатели на театъра могат да очакват "Столетие мое" на сцена в началото на април.

Рожденият ден на актрисата, наричана често покрай ролите си госпожа Стихийно бедствие и г-жа Министершата, ще бъде отблелязан и с филми с нейно участие в програмата на кино "Одеон" и Българската национална телевизия.

В "Одеон" от 17:30 ч. ще дават "Езоп" на Рангел Вълчанов, където Мутафова си партнира с Георги Калоянчев, Доротея Тончева, Джоко Росич и Константин Коцев. Малко по-късно, от 18:45 и от 21 ч., в две части по БНТ ще бъде излъчен филмът "120 мнути голям смях със Стоянка Мутафова", посветен на живота на актрисата, в който са включени кадри от Златния фонд на телевизията, откъси от телевизионни и театрални спектакли, филми и забавни програми.

Малко преди рождения й ден издателство "Слънце" публикува и нейната автобиографична книга, озаглавена "Една фурия на 90", със съавтор драматурга Юрий Дачев. Официалната премиера на книгата ще бъде на 8 февруари в столичната книжарница "Хеликон-България". В нея актрисата разкрива "гаменския" си нрав, както самата тя го определя в анонса на книгата.

Стоянка-Мария Константинова Мутафова се ражда в София на 2 февруари 1922 г. Завършила е класическа филология в Софийски университет, както и Държавната тетрална школа в столицата. Преди да стане част от основателите на Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов" през 1956 г., в началото на кариерата си е актриса в екипа на Народния театър "Иван Вазов" в периода между 1949 и 1956 г.

Българската публика я обича най-вече заради ролите й на сцена в спектаклите "Госпожа Стихийно бедствие", "Магистратите също плачат", " Големанов", "Шедьовър" и "Космонавти". На големия и малкия екран зрителите я помнят от появите и във филмите "Специалист по всичко", "Бялата стая", "Кит", "Езоп", "Топло", като през последните години участва и в сериала "Столичани в повече".

http://www.dnevnik.bg

Цитат на деня

Модно е това, което носим ние, а старомодно е онова, което носят другите.

Оскар Уайлд
(1854 - 1900 г.)

На днешната дата - 2.02.2012г.

• През 962 г. Отон I е коронован в Рим като първи император на Свещената римска империя; в Германия тази дата се приема за ден на основаването на нацията.
• През 1536 г. испанският конкистадор Педро де Мендоса основава Буенос Айрес.
• През 1568 г. са открити Соломоновите острови.
• През 1701 г. Петър I издава указ за основаване на Балтийския флот.
• През 1709 г. случайно минаващ кораб прибира от остров Мас-о-Тера корабокрушенеца Александър Селкирк — първообраз на героя на Даниел Дефо Робинзон Крузо.
• През 1811 г. руски заселници основават американския град Форт Рос.
• През 1846 г. най-богатите квартали на Пловдив са почти унищожени от пожар.
• През 1863 г. американският писател Самюъл Клемънс започва да публикува под псевдонима си Марк Твен.
• През 1896 г. престолонаследникът на българския трон княз Борис III Търновски приема православието; негов кръстник става руският император Николай II.
• През 1940 г. американският поп-певец Франк Синатра прави дебют на сцената.
• През 1943 г. по време на Втората световна война последните германски военни части капутилурат в битката при Сталинград.
• През 1945 г. в нощта на 1 срещу 2 февруари са изпълнени смъртните присъди чрез разстрел, издадени от Народния съд на Богдан Филов и княз Кирил Преславски.
• През 1946 г. Унгария е обявена за република.
• През 1974 г. е пробният полет на американския многофункционален изтребител F-16.

Незабележими следи

…Прозорецът беше отворен. Студеният въздух нахлуваше в стаята и вледеняваше всичко. Рисуваше призрачно бели, дяволски красиви цветя по стъклото, играеше си със заскрежената вече завеса. Прииждаше на талази, изсмукваше последните капки топлина и надежда от всичко, до което се докоснеше, оставяйки ледени, незабележими следи.

***

Той, обаче не усещаше ледените му целувки. Беше изгубил чувствителността си към всичко. Ледът и студът отдавна бяха вкопчили в сърцето му, злокобните си прегръдки. Единствените спомени за някакво чувство, бяха на празнота.За другите той имаше всичко: семейство, което го обича, верни приятели, работа, която харесва, хубави дрехи, скъпи неща, да за другите той имаше всичко. Наистина имаше всичко това, оценяваше го, но въпреки това, чувството за празнота не го оставяше намира. Липсваше му нещо, нещо, което беше искал цял живот – любов. Искаше да дари на един човек, цялата си любов, искаше да обича и да бъде обичан. Но любовта сякаш бягаше от него, колкото повече я търсеше и преследваше, тя толкова по-ловко му се измъкваше и се скриваше още по-дълбоко.
От няколко години, той не се беше влюбвал, за разлика от преди, когато да бъде влюбен, бе нормалното му състояние. Това го съсипваше, унищожаваше го. Мразеше до болкаа безсилието си. Искаше да се влюби отново, отново да повярва в любовта, но не успяваше. Всеки подобен опит завършваше с двойно по-голямо разочарование. През деня успяваше някак да се справи с това положение, имаше работа, ангажименти, но вечер. Когато нощта покриваше с черната си пелерина града и той се прибираше в огромния си празен апартамент, го обземаха мрачни мисли. Искаше да има семейство, деца, мечтаеше за това, още когато беше малко момче. Въображението му рисуваше толкова ярки и пъстри картини, които бяха толкова реални, че ако се протегнеш можеш да ги пипнеш, той го направи, протегна се, но ръката му увисна във въздуха, а шарените картини се изпариха. В неговото въображение, той имаше всичко, което му липсваше в реалността. Затова обичаше да живее в своя измислен свят.
Вечер преди да заспи, беше неговото време, неговото време за живот, само тогава се чувстваше цял и пълен, само тогава всичко имаше смисъл, само тогава беше щастлив, весел, безгрижен и усмихнат, само тогава беше влюбен и раздаваше любовта си. Така заспиваше всяка вечер.
Всяка вечер обаче се събуждаше от един и същ кошмар, най-големият кошмар - реалността. Събуждаше се, целият облян в студена пот, не искаше да живее в реалния живот, искаше неговият - въображаем, но осъзнаваше, че той съществува единствено във въображението му, тези мисли не му даваха покой. Не можеше повече да спи, затова стана и отвори прозореца…

М.З.

Български празници и традиции - Трифон Зарезан

Трифон Зарезан (Свети Трифон) – означава великолепие на гръцки, се почита като покровител на лозарите, винарите, кръчмарите и градинарите по българските земи.

Св. Трифон е един от светците-лечители, излекувал дъщерята на римския император Гордиан и с това спечелил голяма слава. Но наследникът на Гордиан – Декий Траян, се оказва непримирим враг на християнското учение. Той заповядва всички по-тачени светци да бъдат изправени пред съд. Сред тях е и Трифон, който не пожелава да се отрече от вярата си и загива мъченически.

Празникът е наречен от народа Зарезан, защото се празнува в началото на пролетния сезон, когато започва резитбата на лозята. Денят на Свети мъченик Трифон се отбелязва първоначално у нас на 14 февруари, като Ден на лозаря. През 1968 г. след въвеждане на Григорианския календар от Българската православна църква датите на църковните празници се изместват. Свети мъченик Трифон започва да се отбелязва на 1 февруари, а Денят на лозаря – на 14 февруари.
Празникът е включен към цикъл от три последователни дни, наречени „трифунци“: 1 февруари – Трифон Зарезан (14 февруари по стар стил), 2 февруари – Сретение Господне (Зимна Богородица) и 3 февруари – Св. Симеон. Чества се от лозарите, соколарите, градинарите и кръчмарите. Някои хора почитат празника на 1 февруари, а други на 14 февруари. Следващите два дни – Сретение господне и 3 февруари — Свети Симеон, се почитат за предпазване от вълци. През вторите два дни жените не режат с ножици, за да не се разтваря устата на вълка, не плетат, не предат и не шият. Приготвят обреден хляб и след като раздадат от него на съседите, слагат залъци от хляба в кърмата на животните – за предпазване и на добитъка и на хората от вълците.

На Трифон Зарезан се приготвя обреден хляб и след като раздадат от него на съседите, слагат залъци от хляба на животните – за предпазване и на добитъка и на хората от вълците.
Рано сутринта на празника стопанката омесва и опича хляб (пресен или квасник), който някъде украсяват с цвят от лоза. Тя приготвя още и пълнена с ориз или булгур кокошка. После слага хляба, кокошката, бъклица с вино и шише с осветена вода в нова или чиста вълнена торба. Стопанинът нарамва торбата и заедно с останалите мъже от селото отиват при лозята. Всеки от тях отива на своето лозе и първото, което прави е да се прекръсти, обърнат към слънцето. После отрязва от три корена по три пръчки, полива отрязаното място с вино и благославя: „Колкото капки, толкоз коля грозде“. Този обред се нарича „зарязване“. След това всеки лозар поръсва лозето си със светената вода за плодородие и за предпазване от градушки.

След „зарязването“ всички се събират на обща трапеза сред лозята или на оброка. В някои райони на страната преди да седнат на трапезата, мъжете първо избират цар, който да води пира. Цар може да стане всеки, но обикновено се избира някой по-заможен или „късметлия“, при чието царуване е имало голям берекет. Избраният цар поднася бъклицата, зарязва и благославя: „на всяка лоза по шиник, от всяка по чебър“.

След пиршеството всички се отправят към селото, като начело е царят, когото носят на рамене или теглят с колесар. В селото лозарите обикалят всяка къща. Стопанинът ги черпи с вино от бяло котле, като дава първо на царя, а после и на останалите да отпият. Колкото вино остане се плисва върху царя с думите: „Хайде нека е берекет. Да прелива през прагове“. След като обиколят цялото село всички отиват в дома на царя и той е длъжен да черпи всички с вино.

Празникът се нарича още „Трифон пияница“, защото царят задължително трябва да се напие – тогава ще има берекет по лозята. В отделни райони на страната на този ден се извършват и много други магически действия. В Скопско поръсват лозето с пепел, за да е едро.

На други места изкопават дупка в средата на лозето и в нея заравят светена вода. Това се прави за предпазване от градушка.

Една легенда разказва, че когато Трифон зарязвал лозето си, край него минала Богородица с малкия Христос. Тя отивала да си чете молитва по случай навършване на 40 дни от раждането. Трифон й се присмял. Тя преглътнала обидата и пътьом като се прибирала минала край жена му и й казала да занесе превръзки на мъжа си в лозето, че си е отрязал носа. Жената веднага тръгнала. Като разбрал защо е дошла, Трифон се зачудил: „Как ще съм го отрязал, като държа косера обърнат надолу, а не нагоре!“ И за да й покаже, обърнал косера, замахнал и неволно отрязал върха на носа си. Затова го наричат „Трифон Зарезан“ и на иконите е изобразяван с косер в ръка. Наричан още Трифон Чипия.

На Трифон Зарезан пък, домакинята на дома изнася вино в бял котел, дава най-напред на царя да пие, след което черпи и хората от свитата му. Останалото вино в котела се плисва върху царя и се изрича благословията: „Хайде, нека е берекет! Да прелива през праговете!“ Царят отговаря на благословията „Амин“. След като стигне до своя дом, царят се преоблича с нови дрехи и окичен с венците на главата и през раменете си, той сяда на дълга трапеза да посрещне хора от цялото село. Затова за цар на този празник се избира заможен човек.

На Свети Трифон Зарезан празнуват:
Трифон, Трифонка, всички лозари, винари, кръчмари, градинари, соколари

Традиционна храна за денят на Трифон Зарезан е:

• пълнена кокошка
• питка
• печени ядки от орехи, лешници, фъстъци или сушени плодове
• Може да има захаросани ядки
• Сушени плодове поръсени с пудра захар и ром

Традиционна храна за следващите с дни от цикъла:

• печените на фурна картофи, с масло и сирене
• омлет или бъркани яйца
• туршия
• варени зеленчуци
• плодови сокове или сиропи от компоти за мъжете, които са препили на предишния ден

Честит празник на всички празнуващи!

Цитат на деня

Образованите противоречат на другите,мъдрите на себе си.

Оскар Уайлд
(1854 - 1900 г.)

На днешната дата - 1.02.2012г.

• През 1587 г. кралицата на Англия Елизабет I подписва смъртната присъда на Мария Стюарт - кралица на Шотландия, а по-късно и на Франция. Осъдена е на екзекуция за държавна измяна срещу Англия.
• През 1788 г. в САЩ е патентован параходът.
• През 1800 г. Наполеон Бонапарт е провъзгласен за пожизнен консул чрез референдум за новата конституция.
• През 1851 г. е проведено изпитанието на първата подводница („Le Plongeur-Marine“), конструирана от баварския офицер Вилхелм Бауер.
• През 1926 г. е сформирана Киргизката автономна република в СССР.
• През 1945 г. са произнесени и изпълнени смъртните присъди срещу осъдените български политици по Дело № 1 на Народния съд. До завършването на процесите на Народния съд през април 1945 на смърт са осъдени 2730 души.
• През 1946 г. норвежкият дипломат Тригве Ли става първия генерален секретар на ООН.
• През 1950 г. Народното събрание избира Вълко Червенков за министър-председател на България.
• През 1958 г. е изстрелян първият американски изкуствен спътник на Земята.
• През 1958 г. Египет и Сирия се обединяват във федерация, наречена Обединена арабска република, която съществува до 1961 г.
• През 1978 г. режисьорът от полски произход Роман Полански е принуден да емигрира от САЩ във Франция, след като е преследван от закона за секс с 13-годишно момиче.
• През 1991 г. цените на стоките в България са освободени и започват да се формират по механизмите на пазарната икономика.
• През 1995 г. България става асоцииран член на Европейския съюз.
• През 2011 г. България за пръв път отбелязва Ден за почит към жертвите на комунизма.

http://www.manager.bg

Братчетата на Гаврош

Ти целия скован от злоба си,
о шумен и разблуден град,
и твойте електрични глобуси
всуе тъй празнично блестят!
Че всяка вечер теменужена
ти виждаш бедните деца
и обидата незаслужена
по изнурените лица.
Съдбата рано ги излъгала,
живота сграбчил ги отвред
и ето ги: стоят на ъгъла,
с прихлупен до очи каскет.
Какво им даваш от разкоша си
ти - толкоз щедър към едни,
а към бездомните Гаврошовци
жесток от ранни младини?
Пред твоите витрини блескави
накуп застават често те
и колко скръб в очите трескави,
и колко мъка се чете!
Но тръгват си те пак одрипани,
с въздишки плахи на уста,
а тез витрини са обсипани
с безброй жадувани неща...
Ти целия скован от злоба си,
о шумен и разблуден град,
и твойте електрични глобуси
всуе тъй празнично блестят!

Христо Смирненски

Цветарка

Тази вечер Витоша е тъй загадъчна и нежна -
като теменужен остров в лунносребърни води,
и над смътния и гребен, сякаш в болка безнадеждна,
се разтапят в тънка пара бледи есенни звезди.
И грамаден и задъхан, скрил в гранитната си пазва
хиляди души разбити - глъхне празничния град
и под лунно наметало с шепот странен той разказва
повестите безутешни на вседневен маскарад.
А из улицата шумна, под гирлянди електрични,
ето малката цветарка бърза от локал в локал,
де оркестрите разливат плавни звукове ритмични
и от тях се рони сякаш скрита мъка и печал.
С погледа смутен и влажен на прокудена русалка,
между масите пристъпя и предлага плахо тя:
златожълти хризантеми в кошничка кокетно малка
и усмивката смирена по рубинени уста.
Върху стройното й тяло, върху младостта и цветна,
като черни пипала се плъзгат погледи отвред
и в усмивки иронични блика мисъл неприветна,
че цветята се купуват, а и тя е чуден цвет.
И оркестърът въздъхва, стихват плачущи акорди,
гаснат, млъкват, но отново гръмват те по даден знак,
понесат се нависоко волнокрили, смели, горди
и се спуснат бавно, плавно като мек приятен сняг.
Но от маса къмто маса свойта кошничка показва
светлокосата девойка с поглед смътен и нерад,
а грамаден и задъхан, скрил в студената си пазва
хиляди души разбити - дебне каменния град.

Христо Смирненски

Зимни вечери

Като черна гробница и тая вечер
пуст и мрачен е градът
тъпо стъпките отекват надалече
и в тъмата се топят.
Глъхнат оградите, зловещо гледа всяка
с жълти стъклени очи,
оскрежената топола — призрак сякаш —
в сивата мъгла стърчи.
Странни струни са изопнатите жици,
посребрени с тънък пух,
и снегът, поръсен с бисерни искрици,
хрупка с вопъл зъл и глух.
А в мъглата — през безплътните и мрежи
мълком гаснеща от скръб,
младата луна незнаен път бележи
с тънкия си огнен сърп.

***

Вървя край смълчаните хижи,
в море непрогледна мъгла,
и вечната бедност и грижа
ме гледат през мътни стъкла.
В стъклата с десница незрима,
под ледния дъх на нощта,
чертала е бялата зима
неземни сребристи цветя.
Но ето къщурка позната;
в прозореца детска глава;
и грубо гърмят в тишината
пияни хрипливи слова.
Завърнал се в къщи — безхлебен,
пиян пак — бащата ругай:
и своя живот непотребен,
и своята мъка без край.
Завесата мръсна, продрана,
и едър мъглив силует
размахва ръцете в закана,
от помисли странни обзет.
Децата пищят и се молят,
а вънка, привела глава,
сред своята скръб и неволя
жена проридава едва.

***

Сякаш плачът и дочули са,
сякаш са ехо в снега —
звъннаха в сънната улица
песни на скрита тъга.
Трепка цигулка разплакана,
сепна тя зимния сън,
мигом след нея, нечакано,
хукнаха звън подир звън.
Пак ли са старите цигани?
Пак ли по тъмно коват?
Чукове, сръчно издигнати —
сръчно въртят се, гърмят.
Трепна в бараката сгушена
пламък разкъсан и блед;
а от стрехата опушена
спускат се змийки от лед.
Пламва стомана елмазена,
вие се, съска, пълзи —
с тежките чукове смазани,
пръска тя златни сълзи.
Синкави, жълти и алени
снопчета пламък трептят,
в огнен отблясък запалени,
черни ковачи коват.

***

А навън мъглата гъста тегне,
влачи своя плащ злокобно сив,
и всуе се мъчи да пробегне
остър писък на локомотив.
Мяркат се незнайни силуети,
идат странни — странни гинат пак:
електричен наниз морно свети,
през завесите от черен мрак.
И в мъглата жълтопепелява,
в нейното зловещо празненство,
броди тежко, неспокойно плава
някакво задгробно същество.
Той е — слепия старик се връща,
с него натоварено дете,
потопени в хаоса намръщен,
бавно, бавно се разтапят те.
Братя мои, бедни мои братя —
пленници на орис вечна, зла —
ледно тегне и души мъглата, —
на живота сивата мъгла.
Тежък звън като в сън надалеч прозвъни.
Полунощ ли е пак?В уморения мрак
като копия златни пламтят светлини
и се губят по белия сняг.
Струят се без ред бледожълти петна
от прозореца в скреж,
и — разкъсващ, зловещ —
през стъклата процежда се плач на жена,
и горят и трептят свещ до свещ.

***

Сред стаята ковчег положен,
в ковчега — моминско лице,
и жълти старчески ръце
у дъсченото черно ложе.
Проточено ридай старуха,
нарежда горестни слова,
в миг потреперва и едва
сподавя кашлицата суха.
Неясно по-стените голи —
пробягват сенките завчас;
пред мъничък иконостас
детенце дрипаво се моли.
В прозореца свещите бледни
целуват ледени цветя,
и, в свойта кратка красота,
цветята се топят безследно...

***

И пак край смълчаните хижи
вървя в бледосиня мъгла
и вечната бедност и грижа
ме гледат през мътни стъкла.
Като че злорадствени песни
напяват незнайни беди,
и трепнат, угаснат и блеснат
над затвора двете звезди.
А спрели за миг до фенеря,
чувалчета снели от гръб,
стоят две деца и треперят
и дреме в очите им скръб.
И сякаш потрошена слюда,
снежинки край тях се въртят;
и в някаква смътна почуда
децата с очи ги ловят.
А бликат снежинки сребристи,
прелитат, блестят кат кристал,
проронват се бели и чисти
и в локвите стават на кал.

Христо Смирненски
"Работнически вестник", 27.01.1923

Време за равносметка - СЕГА

Макар че не е края на годината, а само на първият месец от нея, е време на равносметка. Защото винаги когато навлизаме в нещо ново и непознато и напускаме нещо старо и познато, се изправяме пред дилемата какво ново да вземем и от какво старо да се отърсим, иначе казано време за равносметка. Когато заставаме пред най-големият си враг, огледалото и честно му казваме, в какво сме успели и в какво сме се провалили.

Не мога да не се запитам и какво стана с прословутите списъци, по които бяха луднали всички в началото на 2012, до къде стигнахте с тяхното изпълнение...
Предполагам усети, негативното ми отношение, към въпростните списъци...
Но през този месец, прочете ли 1 стихотворение, спомни ли си за забравен приятел, погледна ли небето, а луната, звездите, снежинките...
Погледна ли смълчаният, утихнал град с бяла премяна, забеляза ли как навън всичко е по-светло, защото снегът блести дори и вечер... Спомни ли си за зимните вечери на Смирненски, за братчетата на Гаврош, за малката цветарка...
Погледа ли залеза, а събуди ли се с изгрева, каза ли на любимите си хора, че ги обичаш...
Направи ли си равносметка за изминалият месец?! Ако не си, днес е времето за равносметка, направи я. Сега!

М.З.

Цитат на деня

Обществото често прощава на престъпниците. Но не и на мечтателите.

Оскар Уайлд
(1854 - 1900 г.)

На днешната дата - 31.01.2012г.

• През 1878 г. по време на Руско-турска война (1877–1878) е сключено примирие, с което се поставя началото на прекратяването на войната.
• През 1899 г. е съставено осемнадесетото правителство на България, начело с Димитър Греков.
• През 1946 г. Югославия приема нова конституция, чрез която, по подобие на Съветския съюз се установяват шест съставни републики (Босна и Херцеговина, Хърватия, Република Македония, Черна гора, Сърбия и Словения).
• През 1950 г. президентът на САЩ Хари Труман обявява програма за създаване на водородната бомба.
• През 1958 г. САЩ пускат своя първи изкуствен спътник "Експлорър 1".
• През 1968 г. Науру обявява независимост от Австралия.
• През 1971 г. "Аполо 14" потегля към Луната.
• През 1990 г. е открит първия McDonald's в Москва, Русия.
• През 2001 г. във Великобритания се разрешава клониране на човешки гени.
• През 2007 г. стартира изграждането на магистрала "Люлин".

http://www.manager.bg

100 години номиниция за Нобелова награда

Преди 100 години, на днешната дата поетът и писателят ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВ е номиниран за НОБЕЛОВА награда за Литература...

Пенчо Славейков е български поет. Един от дейците на кръга "Мисъл", наред с д-р Кръстьо Кръстев, Петко Тодоров и Пейо Яворов. Роден на 27 април 1866 г. в Трявна. Син на поета-общественик Петко Славейков.
Следвал Философия в Лайпциг. Първата му книга - "Момини сълзи" е създадена под влияние на Хайне. През 1892 г. в сп. "Мисъл" се появяват първите редакции на поемите "Cis moll", "Сърце на сърцата", "Успокоения", "Фрина". Следват публикации на поемите "Ралица", "Бойко", "Неразделни", първите глави на епопеята "Кървава песен", много от миниатюрите в "Сън за щастие". През 1896 г. излизат сборникът "Епически песни" и стихосбирката "Сън за щастие".
От 1898 г. Славейков става близък помощник на д-р Кръстьо Кръстев в редактирането на сп. "Мисъл" и е в центъра на литературния кръг "Мисъл". Поддиректор (1901-1909) и директор (1909-1911) на Народната библиотека, директор на Народния театър (1908-1909). През 1911 г. е командирован в Цариград, Атина, Неапол, Рим, за да се запознае с развитието на библиотечното дело. След завръщането си завършва ч. 2 на "Кървава песен" и подготвя антологията "Немски поети". На 10 юли 1911 г. министърът на просвещението Стефан Бобчев го уволнява от поста директор на Народната библиотека и го назначава уредник на училищния музей при Министерството на народното просвещение. Славейков не заема длъжността и заминава за чужбина.
През ноември пристига в Италия. Установява се в малкото курортното градче Брунате, където умира на 28 май 1912 г.

Дни минаха и много мина с тях.

Тъй както свива модрия седянко

цветец, когато слънцето залезе,

и тъй сърцето Ралица се сви,

прибрало спомен скъп за ясни дни...

Живей сиротно с своето сираче

живот неволен тя сега. Радей

по чужди къщи, бъхти се весден,

и прязнощ я над хурката заваря.

Но в ваклите очи на свойта рожба,

когато се тя вгледа и познай

в тях Ива - до сърце си го притисне,

и пак оная хубава усмивка

на устните й цъфва, от живота

ненадломена - с несломено сърце.

Из поемата "Ралица"