ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ...
Старецът разръчка въглените в камината, сложи един наръч сухи цепеници и огънят възкръсна като феникс. Алени багри обсипаха стаята. Дървета пукаха в такт с огнените пламъци, а те танцуваха по тавана преплетени в един див, победоносен танц.
Напук на лютата зимна вечер навън, в стаята беше топло и уютно. До камината имаше малка дървена масичка и един голям люлеещ се стол, а пред нея на пода, беше постлан един огромен, пухкав и мек килим.
По корида се чуха глухи стъпки, а миг след това вратата се отвори и се чу детски глас:
- Дядо, дядо разкажи ни приказка...

Стихотворения

“Да се направи прерия е нужна пчела и детелина, пчела и детелина и една мечта голяма. Дори мечтата само стига, ако пчели и детелина няма.”
Е.Дикинсън

Наскоро преоткрих магията на писаното. Не, не съм спирал да пиша никога, но да кажем, че бях забавил темпото. Но когато нещо трябва да се роди, то се ражда, не пита нито за ден, нито за час, просто излиза. Така е и със стихотворенията ми, събуждали са ме за да бъдат написани, а понякога с часове напразно съм ги чакал да се появят на белият лист. Всички те представят различни мои страни, без които обаче не бих бил, това което съм. Затова ти представям моите стихотворения, за да се докоснеш по-близо до мен! Приятно четене... 
Стихотворения:

    Абонамент за: Публикации (Atom)