събота, 18 февруари 2012 г.

Поредица "10-те изгубени световни богатства"

В последната част на поредицата ще ви представим две много интересни древни технологии. Едната има за цел да гради, другата да разрушава, но въпреки диаметралната си противоположност, те изиграват изключително важна роля в човешката история.

2. Римският цимент

Съвременният бетон е разработен през 18 век, като сместа от цимент, вода, пясък и чакъл е най-употребяваният строителен материал в света и до ден днешен. Рецептата, използвана през 18 век обаче не е първата по рода си. В действителност бетона е бил широко използван от древните римляни, перси, египтяни и асирийци. Специално римляните, за които той е бил основният градивен материал имат големи заслуги за първото усъвършенстване на рецептата чрез смесването на изгоряла вар, натрошени скали и вода. Умението им да боравят изключително добре с него им позволило да изградят много от най-известните си монументи, сред които Пантеона, Колизеума, аквадуктите, както и римските бани.

Как е бил изгубен?

Също като много други технологии от древноста, бетоновата рецепта е била изгубена по времето на „тъмните векове“. Най-популярната теория за изчезването е, че технологията на приготвянето е била нещо като търговска тайна сред каменоделците и метода, по който бива произвеждан бетона, умира с тези, които са били посветени в тайната. Може би още по-интересен ще ви се стори факта, че римският цимент имал много по-особени качества от модерния си еквивалент, който се използва днес. Зданията, построени от римляните, като Колизеума например, са се запазили през всичките тези векове. Предполага се, че необикновената якост на материала се дължи на различните съставки, които са използвали римляните, като дори има легенди, че в сместа се е добавяло мляко или кръв. По този начин се създавали въздушни мехурчета, които спомагали за лесното разширяване и свиване на бетона при различни метеорологични условия.

1. Гръцкият огън

Може би най-известната от всички изгубени технологии, които са били познати на човечеството е гръцкия огън - запалително оръжие използвано във Византийската империя. Някои го оприличават на съвременния напалм, но истината е, че гръцкия огън е имал свойството да гори дори и във вода. Счита се, че византийците са го използвали през XI век с цел да отблъснат арабските нашественици при обсадата на Константинопол. Любопитен факт е, че поразяващото оръжие е имало няколко различни разновидности. В по-ранната си форма е бил използван по начин, подобен на този на съвременния коктейл Молотов. По-късно бива пригоден и за флотилията на Византийската империя, като за целта са били използвани алуминиеви тръби, чрез които огнената стихия да достига до вражеските кораби.

Как е бил изгубен?

Със сигурност можем да твърдим, че технологията на гръцкия огън не ни е напълно чужда. Все пак съвременните военни използват подобни оръжия в продължение на години. Най-близкия еквивалент на гръцкият огън, който е познат и днес е напалма. Той не е бил напълно усъвършенстван чак до 1940 г., което ще рече, че технологията на гръцкия огън бива изгубена за период от почти 8 века. Историческите записи показват, че огнената стихия бива изгубена след края на Византийската империя, но причината за това все още не е известна. В същото време химическия състав на гръцкият огън продължава да тормози учените, които се опитват да разгадаят мистерията около него. Една от спряганите теории е, че сместа включва голяма доза селитра, която прави химичния състав сходен с този на барута. Голяма част от изследователите обаче я отхвърлят поради причината, че селитрата не изгаря във вода. Вместо това те предполагат, че рецептата е съставена от коктейл от нефт и други химикали, включително негасена вар и сяра.

http://www.manager.bg/

Поредица "10-те изгубени световни богатства"

Любопитни ли сте да разберете как древните римляни са предпазвали жените си от нежелана бременност и как няколко века по-късно човечеството е постигнало забележителен успех с едни от най-успешните космически програми за всички времена? Ако отговорът ви е „да”, то тогава оставяме на вас да прецените как природата и модерните технологии ни довеждат до този невероятен прогрес, на който имаме възможност да се насладим и днес.

4. Космическите програми „Аполо” и „Джемини”

Може би не сте се замисляли над това, но не всички изгубени технологии датират от древността. Понякога просто процесът на модернизация изисква все повече иновации. Космическите програми „Аполо“ и „Джемини“, които стартират в началото на 60-те години имат огромни заслуги за едни от най-големите успехи в историята на НАСА. „Джемини“, която продължи от 1965-1966г. е отговорна за голяма част от по-ранните изследвания и развитие на механиката на космическите полети, в които участват и хора. „Аполо“, която стартира малко след това, имаше за цел да осигури безопасно приземяване на човека на повърхността на Луната, като го постигна през юли 1969г.

Как са били изгубени?

Оказва се, че космическите програми „Аполо” и „Джемини” не са напълно изгубени. НАСА все още разполага с един или два ракето-носители от вида „Сатурн 5”, които лежат в някой склад заедно с много резервни части от спасителните капсули използвани при операциите. В действителност обаче много малко схеми и записки от истинските програми са запазени. Това се дължи на непрестанната космическа надпревара между САЩ и Русия, която принуждава двете страни да прибързват с планирането, проектирането и изграждането на процеса на космическите полети и да захвърлят старите технологии в миналото. Тази припряност обаче може да изиграе много лоша шега на НАСА и да осуети плановете за ново завръщане на Луната. Затова и сега всички сили са впрегнати в търсенето на изгубените тайни на „Аполо” и „Джемини” и невероятния им успех.

3. Силфиум

Изчезването на някои от световните богатства не винаги е резултат от пазенето на дълбока тайна или пропуски в историческите хроники. Понякога просто се случва природата да отказва да сътрудничи на човечеството. Такъв е случаят със Силфиума, билково лекарство – чудо, което римляните използвали като един от най-ранните методи за ограничаване и контрол на раждаемостта. Лекарството се извличало от семената на непознат за нас вид копър, който цъфтял само по бреговете на съвременна Либия. С форма на сърце, плодовете на растението (семките) били известни като универсален пенкилер, който се използвал за лечение на брадавици, висока температура, стомашно неразположение и цяла плеяда други заболявания. Силното му въздействие като най-старото противозачатъчно го превръща в една от най-ценните билки за древните римляни, като дори поставя лика му на част от римската валута.

Как е било изгубено?

Силфиумът е едно от най-търсените лекарства в древния свят като употребата му бързо се разпространява в цяла Европа и Азия. Въпреки забележителните си ефекти, растението отказвало да вирее на друго място освен по протежението на Средиземно море в Северна Африка. Това допринесло в известна степен за изчезването му, но основната причина се оказала малкото количество, което се отглеждало и голямата нужда от него. Фактът, че даденият сорт вече не съществува, възпрепятства опитите на съвременните изследователи да разберат дали растението наистина е толкова ефективно и дали случайно няма някакви нежелани странични ефекти, които да не са споменати в историческите хроники.

http://www.manager.bg