петък, 4 февруари 2022 г.

ЕМОЦИОНАЛНАТА ИНТЕЛИГЕНТНОСТ – КЛЮЧ КЪМ УСПЕШНАТА РЕАЛИЗАЦИЯ

 

Резюме: В живота си ние се ръководим първо от нашите емоции и чувства, а след това от нашите знания и мисли. Затова е от изключителна важност да умеем да познаваме, диференцираме, използваме и управляваме нашите емоции. Способността успешно да правим това се нарича емоционална интелигентност. Вместо да се страхуваме от проблемите, конфликтите и трудностите, да ги избягваме или пренебрегваме е по-добре да овладеем разумни, полезни и икономични начини за справяне с тях. Тези умения трябва да са свързани с ефективността ни като личности в социума, в който живеем. Емоционално-поведенческите ни способности се отнасят до умението да се изразяваме ясно и конкретно, да слушаме активно, да общуваме свободно, да приемаме и спазваме правила, да сме емпатийни и асертивни.


Емоционалната интелигентност е комплексна цялост от поведения, способности, убеждения и ценности, която помага на човек успешно да реализира потенциала си, ако му се даде този избор. Тези умения човек научава повече или по-малко интуитивно. Различните автори представят различни дефиниции, които варират съобразно гледните точки на изследователите - философски, психологични, невролингвистични, социално-психологични и т.н. Независимо от различните дефиниции (Гарднър, Голман, Салови, Майер) за понятието „емоционална  интелигентност“  на  различните  модели  описващи  категорията можем да обобщим, че това е умението да разпознаваме, осъзнаваме и контролираме нашите емоции, чувства и поведение, както и тези на другите хора. Формирането, развитието, прилагането и усъвършенстването на емоционалната интелигентност е предпоставка за пълноценни и хармонични взаимоотношения в личния и професионалния живот. В книгата си „Теория за множествената интелигентност“ Гарднър, формулира идеята, че традиционните схващания за интелигентност, например коефициента на интелигентност, не успяват да обяснят задоволително когнитивните способности и резултатите от  действията на хората. Множествената интелигентност включва едновременно междуличностна интелигентност „способността да се разбират намеренията, мотивациите и желанията на другите хора“ и вътреличностна  интелигентност  „способността  на  човек  да разбира себе си, собствения си емоционален мир, афекти, емоции, и мотивации, способност мигновено да различава чувства, да ги назовава, превежда в символни кодове и използва като средства за разбиране и управление на собственото поведение.“ (Гарднър, Х., 2014)

Моделът на Салови и Майер, разглежда емоционалната интелигентност от гледна точка на житейския успех, като помагаща на индивида да се ориентира и да действа в социалното си обкръжение. Салови групира отделните способности на  личността  в  няколко главни сфери, а именно: разбиране  на собствените  емоции - „самоосъзнатостта, пълноценното възприемане на чувството, докато то все още трае, е ключов елемент от емоционалната интелигентност. Ако не можем да забележим истинските си чувства, ние ставаме техни роби. Хора, които са по-уверени в чувствата си, направляват по-добре живота си, тъй като имат по-ясно отношение към личните си решения - от избора на спътник в живота до избора на работа.“ (Саловей, П. Майер Д., 1990) Управление  на  емоциите  и  мотивация - „контролът върху чувствата и изразяването им в адекватна форма е умение, което е тясно свързано със самоосъзнатостта. Мобилизацията на емоциите за дадена цел е изключителна важна за вниманието, личната мотивация и творческите сили. Емоционалният самоконтрол (отлагането на възнаграждаваното и потискането на импулсивността) е основна опора за всяко постижение.“ (Саловей, П. Майер Д., 1990) Разпознаване  на  емоциите  у другите, това е способността, която е в най-тясна връзка с емоционалната осъзнатост и е може би най-основната човешка способност - емпатията. „Емпатичните хора са по-чувствителни спрямо фините социални сигнали, които подсказват нуждите или желанията на другите. Това ги прави по-подходящи за професии в областта на медицината, образованието, продажбите и мениджмънта.“ (Саловей, П. Майер Д., 1990)

В книгата си „Емоционалната  интелигентност“, Даниъл Голман определя самоосъзнатостта, самодисциплината и емпатията като основна същност на емоционалната интелигентност. Говорейки за самоосъзнатостта, Даниъл Голман излага мнението си, че тя е основата върху, която се формира емоционалната интелигентност. „Самоосъзнатостта е жизнено важна за психологическото прозрение; тъкмо нея цели да укрепи по-голямата част от психотерапията. Всъщност моделът на Хауърд Гарднър за вътреличностна интелигентност е не друг, а Зигмунд Фройд, великият познавач на тайната динамика на душата. Както показва Фройд, основната част от емоционалния живот е несъзнателна. Чувствата, които бушуват в нас, далеч не винаги успяват да прекосят прага на съзнанието. Емпиричното доказателство на тази психологическа аксиома идва например от експерименти върху несъзнателните емоции, като онова забележително откритие, че хората започват да харесват силно неща, които дори не помнят дали са виждали преди. Всяка емоция може да бъде и често е изцяло несъзнавана.“ (Голман, Д., 2011)

Отговорността за собствените емоции е пряко свързана с емоционалната компетентност и емоционалната грамотност. Саморегулацията е умението за справяне с емоциите, за да могат те да съдействат, а да не пречат на  изпълняваната  в  даден  момент  задача.  Добросъвестност и способност да се отложи удоволствието заради  постигането  на  целта. Саморегулирането ни позволява разумно да управляваме нашите емоции и импулси – да показваме или ограничаваме определени емоции в зависимост от това какво е необходимо и полезно за нас в дадената комуникативна или житейска ситуация. Голман твърди, че „умението да мобилизираме емоциите, за да постигнем някаква продуктивна цел, е вероятно най-важната ни способност. Независимо дали става дума за това да контролираме импулсите си и да отлагаме възнагражденията, да регулираме настроенията си така, че да помагат на мисленето, а не да му пречат, да намерим мотивация да не се отказваме, да продължаваме да се опитваме пред лицето на провала, или пък да намерим начин да влезем в „потока“ и така да се справяме по-добре с предизвикателството - това са все примери за силата на емоциите да насочват творческия ни импулс.“ (Голман, Д., 2011) Когато  изясняваме  процеса  управление  на  емоцията  визираме механизъм на себерегулиране. Умението да се справяме с моментните  импулси е едно  от  съставляващите  навика за управление  на  емоциите.  Когато  говорим  за  управление  на  емоциите,  имаме  предвид управление на деструктивните импулси, тези които пречат за достигане на целта или водят до необмислени постъпки.

За да оценим дадената житейска ситуация се нуждаем първо от интелект, за да обмислим точно какви действия да предприемем и второ, какво емоционално състояние ще бъдат максимално ефективно за нея. Рецепта за всички ситуации не съществува. Метод за управление на емоциите - също. В книгата си „Емоционална интелигентност. Руската практика“, Шабанов и Алешина, предлагат следния алгоритъм за управление на емоциите: „Необходимо е първо да се осъзнае емоцията. След това да се осъзнаят или разберат целите в дадената комуникативна ситуация, ясно да се определи „какво искаме“. Да се прецени в какво емоционално състояние ще сме „максимално ефективни“ за да постигнем тази цел. Да изберем способ за постигане на точно това състояние и да го изпълним.“ (Шабанов, С. Алешина, А. 2014) Според Голман „мотивацията да ставаш все по-добър в нещо, независимо дали става въпрос за свирене на цигулка, танци или генетика, означава поне отчасти да се чувстваш в „потока“, докато го правиш.“ Това означава да изпитваш радост и удоволствие докато правиш това нещо. „Това е състояние, в което хората се отдават напълно на онова, което правят, посвещават му цялото си внимание, съзнанието им се слива с действието.“ (Голман, Д., 2011) Едно от основните социални умения е степента, до която хората са в състояние да изразяват собствените си чувства. В междуличностните отношения е възможно да се повлияе ситуацията, чрез контрол и управление на емоциите, които изпитват хората. Успешната социализация и добрите социални навици се детерминират от добро владеене на емоциите във взаимоотношенията. Това се получава след точно „измерване“ на социалните ситуации и отношенията между хората, спокойно взаимодействие, водене на преговори и регулиране на спорове, сътрудничество и колективна работа, все елементи от успешното управление на превенцията на конфликтите. Голман твърди, че: „При всяко общуване ние излъчваме емоционални сигнали, които влияят на събеседниците ни. Колкото по-умели сме в изкуството на социалния живот, толкова по-добре контролираме тези сигнали.“ (Голман, Д., 2011) Според Мадлен Алгафари, именно емоционалната интелигентност позволява да се отговори на въпроса, защо при еднаква обща интелигентност някои хора са по успешни от други. „За да се адаптираме към един постоянно променящ се свят, класическата интелигентност не е достатъчна. Начинът, по който приемаме промените, е определящ. Непрекъснато ни се налага да прибягваме към т. нар. емоционална интелигентност: нашата способност да използваме по най-добрия начин емоциите и интуицията си.“ (Алгафари, М. 2014)

Литература:

1. Алгафари, М. (2014). Вяра имам. София.

2. Гарднър, Х. (2014). Теория за множествената интелигентност.  София.

3. Голман, Д. (2011). Емоционалната интелигентност. прев. Петьо Ангелов. София.

4. Саловей, П. & Майер Д. (1990). Емоционална интелигентност: въображение, познание и личност. София.

5. Шабанов, С. & Алешина. (2014). Емоционална интелигентност. Руската практика.  Москва.

Автор: Мирослав Зашев