понеделник, 26 септември 2011 г.

Краят на филмите

Не разбирах до сега, че нашите хладни, самодоволни думи могат да те наранят така. Бях научен много млад, от тези, които са били преди мен, да се страхувам и осъждам нещата, които не познавам. Има страх в сърцата на тези, които ще те променят. Страх от светлината, която блести от теб. Те не знаят, че светлината беше създадена от Бог, който ти е дал един брилянтен и красив цвят. И за тези, които биха те променили или пратили надалеч, трябва да останеш горд и да им кажеш: Аз бях пуснат на тази земя, такъв какъвто съм. Аз съм роден с моите специални благословии. Оставям ги да блестят и не ми пука. Аз бях пуснат на тази земя, такъв какъвто съм. Има завист в тези, които безразсъдно ви съдят, желаейки техните сърца да могат да обичат като вашите. Те не разбират, че могат да достигнат близо и да намерят цялата любов, възстановена прошка. И за тези, които ви осъдят с ярост и срам, трябва здраво да стъпиш на краката си и да обявиш: Аз бях пуснат на тази земя, такъв какъвто съм. Аз бях пуснат тук, да живея като негово създание, и аз знам, че съм обичан в целомъдрие и грях. Аз съм спокоен и доволен в собствената си кожа.Аз бях пуснат на тази земя, такъв какъвто съм. Аз съм роден с моите специални благословии. Оставям ги да блестят и не ми пука.А з бях пуснат на тази земя, такъв какъвто съм.
Откъс от филма: Were the World Mine