четвъртък, 13 октомври 2011 г.

Съвършената любов

Преди малко гледах един епизод от любим "библейски" за мен сериал. В него един психотерапевт, каза "... защото ни лъжат, че съвършената любов продължава вечно"... Колко мъдро звучи, някак отрезвяващо. Осъзнаваш, че е така, но и че не ти се иска да е така, е поне на мен не ми се иска, но... Живота не е както в приказките където накрая "заживели щастливо до края на дните си", когато камерата не снима и няма готов сценарий нещата изглеждат по друг начин.
Споделих тази мисъл с приятели в Facebook и ведната бях засипан с въпроси от рода на: А ти как си обясняваш съвършената любов? A къде е тази съвършена любов? Кой те излъга, че има? и т.н.
По-късно същата вечер се замислих за "съвършената любов" и осъзнах... ДА има я, Да естествено е, че не продължава вечно, даже напротив... Тя е само миг, или в най-добрият случай поредица от мигове. Защото как може, нещо вечно да е съвършено, та нали за това е съвършено защото е крайно, малко, кратко, почти нереално. Съвършенството е съвършенство, защото е различно от нормалното, ежедневното, частица от цялото, но не цялото. То е точно онзи, кратък миг, който помним до края на живота си.
Така че не е честно спрямо любовта и спрямо нас самите, да очакваме тя да е вечна, като дори ние самите не сме, ако бяхме безсмъртни това добре, но не сме.
Признавам си по време на филма, когато чух това, си помислих за първата ми любов и се зачудих, дали тя не е била съвършената и се уплаших, защото не ми се искаше да е тя, искаше ми се съвършената да предстои. Но по-късно, вечерта осъзнах, че всяка една любов, докоснала сърцето, оставила следа в него, без значение дали с горчив или сладък привкус, там и тогава, което е равносилно на тук и сега е била съвършената любов или по-точно любовта със съвършените мигове.
М.З.