Мечо Пух

Най-популярни фрази от Мечо Пух:

1. Колкото повече, толкова повече!
2. Има само едно нещо, което е по-хубаво от гърненце с мед… и това са две гърненца с мед.
3. Ако ти живееш сто години, аз искам да живея сто години без един ден, така че никога да не живея без теб.
4. Понякога седя и си мисля… а понякога просто си седя.
5. Отдавна, много отдавна - онзи ден...
6. Правописът ми е Колеблив. Добър правопис е, но се Колебае и буквите отиват на грешни места.
7. Пух: Какво трябва да... трябва?
8. Какво се подарява на някой, който иска всичко, а няма нищо?
9. Има дни, в които не е важно как се пише Втoрник.
10. Пуx? - Да, Прасчо. - Нищо, просто искам да съм сигурен, че те има, Пух!
11. Когато някой казва, че няма никой, значи има някой...
12. Всяко нещо струва друго нещо.
13. Когато не знаеш къде отиваш, винаги отиваш другаде...
14. Глупаво мое мече!
15. При все, че да ядеш мед това е много хубаво нещо, има един миг, точно преди да започнеш да ядеш, който е по- хубав.
16. Ще бъдем ли приятели завинаги? - попита Прасчо.- Дори и за по-дълго! - отговори Мечо Пух.
17. Името ми да не е Пух, ако не съм прав. А то е, значи съм прав.
18. Прасчо: - Знаеш ли, Пух. Мислех си…- Това е добър навик, Прасчо! - прекъсва го Мечо Пух.
19. Може да ме забележат, а може и да не ме забележат - с пчелите никога не се знае.
20. – Когато се събуждаш сутрин, Пух — каза Прасчо най-после, — какво си помисляш най-напред?— Какво ще има за закуска. А ти какво си помисляш, Прасчо?— Аз си мисля какво ли интересно нещо ще се случи днес.Мечо кимна замислено. — То е все същото! — каза той…
21. Не можеш да седиш в твоя ъгъл на гората, чакайки другите да дойдат при теб. Понякога трябва ти да ходиш при тях.

Мечо Пух седна под дървото, сложи глава между двете си лапи и започна да мисли: Преди всичко, това бръмчене значи нещо. Не може да има бръмчене само току-тъй, бръм… бръм… без да значи нещо. Щом има бръмчене, значи някой бръмчи. А единствената причина да издаваш такъв звук, доколкото знам, е защото си пчела. А единствената причина да си пчела, доколкото знам е да правиш мед! То се изправи развълнувано. А единствената причина да се прави мед е, за да мога да го изям!

Мечо Пух (Winnie the Pooh) е приказен герой от едноименните книги на английският писател Алън Александър Милн (Alan Alexander Milne)

Ангели на работа (0-24h)

Той спря да се моли.

Някъде горе, много нагоре, един ангел седна безпомощно на най-близкия облак и изпърха кратко с крила. Понякога гълъбите пърхат така през зимата. Когато нито могат да отлетят, нито могат да се стоплят, а просто се ежат на времето с някаква необяснима дързост.

”Дали ангелите имат право на собствено мнение?” - помисли си Крилатия. По-скоро не. И все пак, леко го беше яд на онзи долу. Беше носил молитвите му в продължение на месеци. Един неуморен пощальон между Земята и Небето. Честно казано, работата не беше неприятна. Много по-досадно е да си ангел на някой болен, отколкото на влюбен. от време на време срещаше и такива колеги.

Носеха на гръб молитви като големи кръгли хапчета. Хапчета, които приличат на копчета. Натискаш ги и от небесния "долбисъраунд" се разнася едно мрънкащо: "Боже, излекувай ме, Боже, излекувай ме..."

А при неговия човек не беше така. Молитвите му бяха вдъхновяващи. Преди да спрат. Ставаше дума за някакво момиче. Естествено, че за момиче. В статистиката на ангелите най-много молитви са отправени за любов. Е, може би веднага след тези за шестица от тотото.

Понякога си мислеше, че оня долу леко се натяга, но като цяло му беше симпатичен и носеше молитвите му с кеф. Както малко дете носи захарен памук на клечка.

Не че и на ангелите понякога не им дотяга. Не че и той не беше мърморил под носа си: "Оф, Боже, дай, събери ги и тия и да ме пуснеш в отпуска. Поне за една-две седмици. Пардон - вечности."

При ангелите нещата са по-сложни. Като не знаеш колко точно дни трае една вечност, а иди попълвай молба за отпуска! "Ама как да занимаваш Шефа с такива дреболии? Господ да не е елка? Макар че може да бъде. Абе, зарежи - и ние, ангелите, имаме чувство за такт..."

От тези размисли го изтръгна креслив шум. Крилатия се огледа и видя едно неясно кълбо от черни пера, зъби, горящи очи и разлигавени устни, което едновременно се хилеше, съскаше и ръмжеше, сякаш да му привлече вниманието. Бяха трима. От конкуренцията. Винаги ходеха по него и му се пречкаха. Викаше им Злобните. Последния път му се бяха заканили, че на тия двамата влюбени долу мамицата им ще е... Е... сори, ама на небето не се псува.

- Глей к'во си имаааам - изплези му се единият от тях. Беше хванал издължената като клюн челюст на другаря си по злини и като с някаква странна лозарска ножица режеше нещо. Някаква хартия.

- Какво да гледам?

- Гледай парчетата... Гледай, бе! Аз правя клъц-клъц, а оня

долу прави хлъц-хлъц! Съмбади стоп ми! - извика в стил "Маскатa" единият от Злобните и прихна в някакво дяволски дразнещо подобие на кикот.

Ангелът проследи с поглед малките розови късове хартия, които падаха от острозъбата челюст към долното небе. Небето на хората. Онова със самолетите.

Хората не знаят, че във второто небе любовта не е чувство. Там е просто един розов лист - като онези, дето ги дават на "Мюзик Айдъл", ако те харесва журито. Ангелите се стремят да занесат розовия лист до третото небе. Оставят го на писалището на Господ и ако той е на кеф, слага отдолу едно "Да". Небесна бюрокрация.

На Злобните това "Да" им бъркаше айде да не казвам къде. Изобщо не е вярно, че дяволите най-много мразят чесън. Чесън мразят капризните стари моми. Дяволите мразят любов.

Затова и тези тримата така се забавляваха да разкъсват тази.

Ангелът си я позна. Това беше любовта на неговия човек. Доскоро стоеше под крилото му. Но откакто молитвите спряха, трябваше да я пусне. Каквото човек остави долу, оставено е и горе. Каквото запази долу, запазено е и горе.

"Ние, ангелите, сме просто изпълнители. Стриктли бизнес. Нищо лично!" - мъчеше се да се успокои Крилатия. И все пак го беше яд. Тия двамата долу му бяха симпатични.

Искаше му се и техният лист да стигне до писалището. Да го занесе и да го бутне на купчината най-отгоре. А сега ще занесе... Дренки ще занесе. Можеше само да гледа и да се дразни, докато тия тримата мазняри късат розовата хартия с гадните си криви нокти.

Грешка - дори не можеше да се дразни. Беше подписал договор да ходи с ведро лице и блага усмивка. Това беше част от играта. Ангелите не се мръщят. Виж, Злобните нямат такива ограничения. Имаше един братовчед, който навремето смени лагера именно по такива съображения. Казваше се... Никак не се казваше. Господ беше изтрил името му от Книгата.

Наблизо прелетя друг ангел. Вятърът свиреше в крилата му.

- Ей, много бързаш, бе! - подметна почти на себе си Крилатия.

Онзи другият се извърна и леко забави летеж. Направи един пъргав пирует и кацна за малко до него.

- Здрасти, колега! Какво става? Твоят човек долу е олабил фронта, а? - попита Новия и многозначително погледна към тримата злобни, които продължаваха да късат все по-съдрания розов лист.

Крилатия само кимна.

- Чакай да те разсея! Познай к'ва молитва нося... направо не е за вярване.

- Не мога да позная.

- Девет годишно момченце - заобяснява Новия. – Изпуснало домашната котка навън и тя се качила на едно дърво. Сега се моли котката да слезе от дървото, преди да са се прибрали техните. Представяш ли си!? На Господ не му е лесно. Понякога тия долу искат пълни глупости.

Новия стана от облака и направи две резки движения наляво и надясно, а гърбът му изпука.

- Айде, аз ще тръгвам, че онзи малкият долу се моли доста горещо и ми дава зор! - разсмя се с глас Новия. Поне неговият смях не беше дразнещ като на Злобните.

- Иска ми се да ти помогна с тия тримата, но - знаеш правилата. Без молитва не мога да се намеся.

- Нито пък аз... - мрачно отвърна Крилатия.

Трите черни урода наблизо почти довършваха розовия лист.

Бяха станали учудващо изобретателни. Единият от тях отхапа голямо розово парче, раздъвка го в устата си и се опита да направи балон че като от дъвка. Другите му се хилеха с едрите си жълти зъби. След минута-две с любовта на онзи долу беше свършено.

Ангелът си заклати краката от облака, в отчаян опит да изглежда сякаш че не му пука. Само в окото му като че ли за миг проблесна нещо гневно. В Канада удари гръм.

Влюбения ходеше мрачно по снежната улица. Краката му газеха в кашообразната маса на вчерашния сняг, разбита от миксера на милиони крака. И в главата му сякаш беше минал миксер. И беше смлял на пюре и последната му надежда.

В ушите му отекваше тишина. Прекрасен фон за шумната филхармония на черните му мисли.

"Боже, ти ме подмами. Подмами ме, че това е моята любов. Но не е! Разбираш ли!? Не става! Всичко е срещу нас. Всичко. Годините. Роднините. Особено роднините. Майка и забрани дори да се чуваме. За какво да се моля? Нали се молих за знак? Исках знак, че тази любов ще я бъде. Къде е??? Само си говоря. На тебе не ти пука. Ето ме сега... Крача по тази улица. Сам. Само аз и зимните дървета. Даже аз съм по-голямо дърво и от тях. Ето кората на това дърво. Скоро ще стана по-груб и от нея. Ето сухата му корона. Скоро ръцете ми ще изсъхнат, защото и без това не прегръщат никого. Къде е ш...ят знак от небето? Няма го. Колко се молих. И нищо. Молитвите не се сбъдват. Това е!"

Изведнъж върху главата му падна котка.

Деветгодишното момченце от отсрещния тротоар нададе радостен вик.

Автор: ТЕНЬО ГОГОВ

Орхидеята

Съществува легенда, според която прекрасната Венера, докато се наслаждава на любовни игри, изпуснала обувката си и тя се превърнала във възхитително цвете, което символизира сексуалността. Това цвете е орхидеята. През всички времена на орхидеята са приписвани вълшебни свойства, а от листата и семената й приготвяли любовни еликсири.

Като всяка красавица, орхидеята, изисква нежни грижи, затова за начинаещите се препоръчва вида фаленопсис - лесно се приспособява към домашни условия и цъфти шест месеца в годината.

Помнете, че орхидеята е епифит. В естествени условия тя живее върху други растения, като правило дървета. Затова не се сади направо в земята, а в специален субстрат, който може да си направите сами. Вземете кopa от ела и през няколко дни я преравяйте няколко пъти, за да се унищожат вредните насекоми. Нарежете я на парчета с големина 1,5 - 2 см и я смесете с изсушен мъх. Готово.

Саксията, в която расте орхидеята, трябва да бъде бяла или прозрачна, така тя няма да се нагрява силно на слънце и съответно да но също е да е пластмасова, тьй в като глинена саксия корените на орхидеята залепват застените и при пресаждане се нараняват. Саксията трябва да има отвори за добра вентилация и да не позволява водата да се застоява. На дьното се поставя дренаж. Не трябва да се притискат корените. Пресажда се не по-често от веднъж на три години.

Орхидеята много обича светлината, но тя не може да понесе силните слънчеви лъчи. Затова е добре да е разположена върху корниза на източен или западен прозорец. Оптималната температура на отглеждане е +20С - +25С. През лятото се полива 2-3 пъти седмично, през зимата - 1-2 пъти, когато субстратът е напълно изсъхнал. За поливане трябва да се използва топла престояла вода. Не прекалявайте: честото поливане може да доведe до загниване на нежните корени. Не забравяйте и овлажняването. Всяка сутрин пръскайте орхидеята с топла вода: Това важи за орхидеите, които се намират близо до отоплителни уреди.

Освен редовно поливане, орхидеите се нуждаят и от допълнителна "храна". Съществуват специални торове за орхидеи. По време на цъфтене те се добавят веднъж седмично, през останалото време - веднъж месечно.

Цъфтенето е най-радостният момент. Орхидеите започват да цъфтят, когато са на 1,5-2,5 години. Случва се да е много трудно да се дочака цъфтенето. Понякога, за да цъфне, е необходим лек стрес. Например да прекара една нощ на температура + 18С или спиране на поливането.

М.З.

Подредете къщата си, това влияе на живота ви

Психолозите твърдят, че това не е случайно, защото всяка стая в дома ни има символичнозначение и хаосът в неяговори за бъркотия в главата или сърцето на стопани на. Дори нещо повече: влияейки на нашетоподсъзнание, затрупаните с боклуци помещенияпривличат и предизвикват застой и неблагополучие в най-различни сфери на живота ни. Наричат кухнята "сърцето на дома". В нея получаваме едно от главните удоволствия в живота, зареждаме се с енергия и сили. Около масата вечер се събира семейството, водят се разговори. Неуютната и неразчистена кухня не означава само липса на хигиена и нечистоплътност, а говори за пренебрежение към източниците на енергия и изобилие, както и към всичко важно и основополагащо в живота ни. Тясъздава трудности вхраненето и усвояването на храната - и на физическо, и на духовнониво. Чистата, спретната и подредена кухня щевърне в живота ни чувството за защитеност икомфорт.

Холът е мястото, където се събираме заедно с близките си, със семейството си, с приятелите си. Безпоpядъкът може да превърне това комуникационно пространство в уединена бърлога, особено ако оставим нещата в този вид дълго време и не смеем да поканим дори съседката на чаша кафе. Новините, които получаваме в тъмния и непроветрен хол, просто не могат да бъдат радостни. Погледнете хола ви, трапезарията, изобщо общото пространство в дома си, и тези помещения ще ви разкажат за вашите отношения с околния свят. Може би вие се криете от другите, скривайки се зад купищата не разтребени вещи и излишни боклуци? Или обратно - искате да се покажете, да блеснете пред другите?

Спалнята е интимно място, място за релакс и сън. И тя трябва да изпълнява функцията си да обновява хората и хармонизира отношенията им. Разхвърляната спалня носи слабост, а не енергия. Ако се чувствате ужасно уморени, бързо се уморявате, карате се с партньора си, трудно съобразявате и се чувствате на ръба на депресията, сложете в ред това най-интимно пространство. Измийте прозорците, изперете пердетата, купете нови щори, пуснете в употреба новия красив спален комплект и ще усетите промяната.

"Главната магистрала" в дома, това е коридорът. Безпорядъкът в коридора прилича на задръстването по градските улици. Той пречи не само на взаимодействието на различните части в дома, но и на взаимодействието на различните сфери в живота. Огледате хубаво коридора в жилището си - добре ли е осветен, лесно ли се минава, или трябва да внимавате да не се спънете, движейки се през него. Ако усещате, че нещо скърца във взаимодействието между работа и семейство, между вас и останалите хора, може би е време да се сложи ред в коридора.

Банята - оттук започва денят си всеки човек. Там се приготвяме за общуване със света. Измиването и грижата за тялото е предварителен ритуал в много религиозни обреди - и древни и съвременни. Безпорядъкът в банята може да подсказва за ниска самооценка, комплекс за непълноценност, липса на внимание към самият себе си не само на физическо ниво. Чистата, добре декорирана баня може да стане спокойно, безметежно място за подмладяване и грижа за себе си. Хубавият сапун, красивата хавлиена кърпа, аксесоари, зелено цвете, свещ - всичко това може да намери своето място в банята. Подредете, украсете банята, превърнете я в място, където да се усамотите, където ще се чувствате в безопасност по време на сутрешния и вечерен ритуал на измиване.

Тоалетната - мръсната тоалетна сочи проблеми, които не осъзнаваме с разума си, но които затрудняват нашето развитие в живота, работата, отношенията. Плътно затворената врата на тоалетната не е най-ефективният метод за решаването им, а е по-скоро самобягство от проблемите.

статия от списание "Дом"