В рояка спомени свещени,
де моя дух сега се губи,
сè твоят образ въжделени
духът ми, майко, среща, люби.
Ти люлката ми си люляла
със песни жалостно-упойни,
над мен по цели нощи бдяла
през мойте нощи безпокойни.
Под твоето крило растял съм,
наяквал съм под грижи мили,
от твойта реч и взор черпал съм
и радост, и духовни сили.
Душата ми от теб научи
да мрази, да обича страстно,
от твоята душа засучи
любов към всичко, тук прекрасно.
Ти ме роди, но ти ми даде
и светлото, що в теб блещеше,
ти и човека в мен създаде -
ти два пъти ми майка беше!
Пожелания, по желавам, аз ти по желавам, желая ти, искам за теб! Това всъщност означават пожеланията, които си отправяме, когато някои специален за нас човек има някакъв повод, но трябва ли ни повод за да кажем, на някого, че го обичаме, че искаме да е здрав и щастлив! НЕ, разбира се, че Не! Живота ни е твърде кратък за да чакаме, за да се спираме, за да не чувстваме, за да не изразяваме чувствата си, за да "мисли", че се "знаят". Живеем истинският си живот ТУК И СЕГА, не вчера, не утре, СЕГА. Вчера е минало, утре несигурно, може да не дойде, но настоящето е реалност. От нас зависи, как ще изживеем тази реалност, настояще. Няма по-прекрасен случай да кажеш, нещо мило на някого, да изразиш чувствата си към него, от мига, в който ги изпиташ, не чакай специален повод, това е специален повод! "Сега се спри! ТИ, който и да си! Където и да си! Иди и им се обади! И простичко кажи: Обичам ви! Не после, а СЕГА. Защото в живота има неща, за които наваксване няма!"... Звъниш ли?!
Мамо, обичам те толкова много, съжалявам, че не ти го казвам по-често, всеки ден, но го чувствам всяка минута!
ОБИЧАМ ТЕ!!!
