четвъртък, 24 май 2012 г.

Мечо Пух - Желанието на Мечо

Истините за живота на Мечо Пух

Въведение

    — Някои са умни, а някои не са — казва Мечо Пух.

    Тук Прасчо ме прекъсна с квичащия си гласец:

    — А за Мен?
    — Мое мило Прасенце — отговорих, — в цялата книга пише и за теб.
    — Но за Пух повече! — изквича той.


Първа глава

    — Хайде една приказка! — каза Кристофър Робин.

    — Каква приказка? — попитах.
    — Ще бъдеш ли така добър да разкажеш една на Мечо Пух?
    — Разбира се! — казах. — Какви приказки обича той?
    — За себе си! Защото той е от този вид мечоци.

    Мечето седна под дървото, сложи глава между двете си лапи и започна да мисли:

    "Преди всичко — каза си то — това бръмчене значи нещо. Не може да има бръмчене само току-тъй — бръм… бръм… — без да значи нещо. Щом има бръмчене — значи някой бръмчи. А единствената причина да издаваш такъв звук, доколкото знам, е защото си пчела."
    После мисли още дълго и си каза:
    "А единствената причина да си пчела — доколкото знам — е да правиш мед!"
    То се изправи развълнувано.
    — А единствената причина да се прави мед е, за да мога аз да го ям!
    Така мечето започна да се катери по дъба.

    Ах, не е ли смешно,

    че обичам мед?
    Бръм… бръм… бръм…
    Чудя се защо!


Втора глава

    Мечето Едуард, известно на приятелите си като Мечо Пух, или само Пух, за по-кратко, се разхождаше един ден из гората и си тананикаше гордо някаква песничка. Беше си я съчинило същия ден по време на Гимнастиката за Отслабване, която правеше всяка сутрин пред огледалото:

    — Тра-ла-ла, тра-ла-ла
    тра-ла-ла, тра-ла-ла,
    рум-тум-тум, рум-тум-тум!

    Ако зная нещо за нещата, тази дупка значи Зайо — каза Пух. — А Зайо значи Компания. А Компания — значи Похапване и Публика, която Ме Слуша, докато Тананикам, и тям подобни…

    Мечето се наведе, пъхна главата си в дупката и извика:

    — Има ли някой в къщи?
    Отвътре се чу трополене и после — тишина.
    — Питам има ли някой в къщи? — извика силно Пух.
    — Не! — обади се един глас и после добави: — Няма защо да крещиш толкова! Чух те много добре още първия път!
    — Жалко! — каза Пух. — Ама съвсем никой ли няма?
    — Никой!

    Пух много обичаше да похапва нещо към 11 часа сутрин и много се зарадва, като видя, че Зайо започна да нарежда паници и чаши. А когато Зайо го попита: „Мед или кондензирано мляко с хляб?“, Пух толкова се развълнува, че извика: „И двете!“ Ала се уплаши да не го помислят за лаком и добави: „Но не се тревожи и за хляб, моля ти се!“ И дълго след това не продума… Най-сетне, мляскайки с лепкав език, той стана, раздруса любезно лапата на Зайо и каза, че трябва да си върви.

    Зайо: …Един от двама ни яде много и това не бях аз!


Трета глава

    — Здрасти! — повтори Прасчо. — Накъде си тръгнал?

    — На лов — каза Пух.
    — На лов за какво?
    — По следите съм на нещо — каза Пух тайнствено.
    — Следи на какво? — приближи се Прасчо.
    — И аз това се питам: какво ли ще е?
    — И как мислиш да си отговориш?
    — Ще трябва да се срещна с това животно — каза Мечо Пух. — Погледни тук! — и той показа снега пред себе си. — Какво виждаш?
    — Следи! — каза Прасчо. — Следи от лапи! — изквича той от възбуждение. — О, Пух, мислиш ли, че това е — е… е Невестулка?
    — Може би — каза Пух. — Понякога е, а понякога не е! Никога не можеш да бъдеш сигурен в следите от лапи!

    Изведнъж Пух спря и показа възбудено надолу:

    — Виж!
    — Какво? — подскочи Прасчо. После, за да покаже, че не се е уплашил, подскочи още няколко пъти — уж се упражнява.

    — Почакай малко — каза Мечо Пух, като си вдигна лапата. Той седна и се замисли по най-замисления начин, който можа да измисли…


Четвърта глава

    Старото сиво магаре Ийори, застанало само в най-сенчестия кът на гората, с разкрачени предни крака и клюмнала на една страна глава, мислеше за разни неща. Понякога си мислеше тъжно: "Защо?", понякога мислеше: "Закъде?", понякога — "Колко всъщност?", а понякога не беше много сигурно за какво мисли. Затова, като видя, че Мечо Пух крачи насам с тежките си стъпки, то се зарадва, че може да престане да мисли…

    — Ако някой знае всичко за всичко — каза си Мечето, — то това е Бухала, който знае нещо за нещата. Името ми да не е Мечо Пух — а то е! — прибави той, — значи така е!

    Аз съм Мече с Много Малко Мозък и дългите думи ме Объркват.

    Известно време Пух кимаше със затворени очи и казваше едно след друго „да“ и „не“ на всичко, което Бухала говореше. Когато каза „да, да“ за последен път, побърза да прибави и „не, не“, без да знае всъщност за какво говори Бухала.


Пета глава

    Пух и Прасчо … започнаха приятелски разговор за това-онова, Прасчо каза:

    — Знаеш ли какво искам да ти кажа, Пух?
    — Точно това мислех и аз, Прасчо.
    — От друга страна, Пух, не трябва да забравяме…
    — Правилно, Прасчо, макар че в момента съм забравил.

    На гърнето пишеше "МЕТ", но за да бъде сигурен, той свали книжното капаче и погледна вътре: изглеждаше като същински мед! „Но не можеш да бъдеш сигурен — каза си той, — спомням си, чичо беше ми казвал, че е виждал сирене със същия цвят!“ Затова пъхна в гърнето езика си и близна дълбоко.

    Постепенно Прасчо се събуди. Щом се разсъни съвсем, той си каза:

    — Ох!
    После си каза храбро:
    — Да!
    И после още по-храбро:
    — Точно така!…
    Но не се чувстваше много храбър…


Шеста глава

    — Добро утро, Ийори!

    — Добро утро, Пух Мечо — каза Ийори мрачно. — Ако наистина е добро утрото! В което се съмнявам!
    — Защо, какво се е случило?
    — Нищо, Пух Мечо, нищо! Не всички могат… Някои не могат! Само това мога да кажа!

    Пух седна на един голям камък и се опита да проумее. Това му приличаше на гатанка, а той никак не можеше да ги отгатва, защото беше Мече с Много Малък Ум.

    Първото нещо, което Пух направи, беше да провери в долапа дали не е останало някое много малко гърненце с мед. Имаше едно и той го свали.

    — Ще го дам на Йори — обясни Пух. — Подарък. Какво ще му дадеш ти?
    — Не може ли да го подарим заедно — предложи Прасчо, — от двама ни?
    — Не — каза Пух, — това не е добър план!
    — Добре. Тогава ще му подаря балонче. Остана ми едно от миналия празник. Да отида да го взема, а?
    — Това, Прасчо, е много добра идея. Точно от това се нуждае Йори, за да се развесели. Никой не може да се развесели без балонче.

    …Моят правопис е Разклатен. Добър ми е иначе правописът, но се Клати и буквите отиват не на мястото си / Мечо Пух

    — Можеш ли да четеш, Пух? — попита той малко тревожно. — Отвън на вратата има надписи за чукането и звъненето, които Кристофър Робин написа. Можеш ли да ги прочетеш?

    — Кристофър Робин ми каза какво е написано и тогава можах.
    — Е добре, тогава аз ще ти кажа какво съм написал тук и ти ще можеш да го прочетеш.
    И Бухала написа. Това написа:
    "ЧтИТ оРждН ДЕм"
    Пух го погледна с възторг.
    — Тук е казано: „Честит рожден ден“ — каза Бухала небрежно.
    — Хубаво е! И дълго! — каза Пух възхитен.
    — Всъщност аз написах, разбира се, „Много честит Рожден ден, с обич от Пух!“ Естествено изхабих доста молив, докато напиша толкова дълго нещо.
    — О! Виждам!


Седма глава

    Изведнъж Пух, който се беше изчервил от напрегнатото мислене, каза:

    — Сметнах ги: петнадесет!

    — Пух — започна Зайо нежно, — ти нямаш никакъв ум.

    — Знам! — каза Пух смирено.

    Прасчо: Обикновено аз не се плаша от Свирепи Животни, но добре е известно, че едно Свирепо Животно, когато го Лишиш от Малкото му, става свирепо колкото Две от По-Свирепите Животни.

    — Прасчо — каза Зайо, като започна да подостря молива си, — нямаш никаква смелост!

    — Трудно е да бъдеш Храбър — каза Прасчо, леко подсмърчайки, — когато си Толкова Малко Животно!

    Прасчо толкова се зарадва, че ще бъде Полезен, че забрави да се страхува…

    — А аз? — каза Пух тъжно. — Навярно няма да бъда полезен!

    — Нищо, Пух — каза Прасчо утешително, — друг път може би!

    — Без Пух — каза Зайо сериозно… — приключението е невъзможно!

    …Пух отиде в един ъгъл на стаята и си каза гордо:
    — Невъзможно без Мен! Ето какво Мече съм аз!

    СТИХОВЕ, съчинени от Мече с много малко Ум.

    В понеделник, когато е топло,
    аз си мисля това-онова
    и най-често в главата ми чопли:
    това Онова ли е и онова — Това.

        Във вторник завей, завали ли —
        аз се блъскам кат птичка в кафез
        и се чудя и мая дали е…
        дали тез са Онез и онез — Тез?

    Във сряда под облаче бяло
    се замислям и нямам покой —
    мисля де се е чуло, видяло
    кой Какво е и какво е Кой?

        В четвъртък, щом всичко замръзне —
        всяко клонче със скреж е покрито…
        Мисля. Мисля… дорде ми омръзне:
        че които са Тез — не са тез, Които.

    Прасчо, който всъщност не беше привърженик на къпането, потръпна от възмущение и каза с най-голямата храброст, на която беше способен…

    Никога досега … — Прасчо не беше тичал толкова бързо и не престана да тича, докато не наближи дома си. Когато останаха стотина крачки, той спря да тича и започна да се търкаля в прахоляка чак до дома си и така получи отново предишния си приятен цвят…


Осма глава

    Тази сутрин по време на закуската (проста закуска — една-две медени питки, леко намазани с мармалад) той (Мечо Пух) изведнъж съчини нова песен. …

    Нямам грижа вей ли, или сняг вали,
    щом тумбакът ми е пълен с мед!
    Нямам грижа дали мръзне, или се топи,
    щом муцуната ми е потънала във мед!

    Кристофър Робин седеше пред вратата на къщичката си и си обуваше Големите Ботуши. Щом видя Големите Ботуши, Пух вече знаеше, че ще има Приключение, затова бързо избърса меда от нослето си с опакото на лапата, приглади кожуха си колкото можеше по-добре, за да изглежда Готов на Всичко.

    — Ще откриваме Северния Полюс.

    — О! — каза Пух. — Какво е Северният Полюс?
    — Нещо, което се открива! — каза Кристофър Робин безгрижно, но не много уверен.
    — О! Разбрах! — каза Пух. — Нужни ли са мечки за откриването?

    — Здравей, Зайо — каза Мечо Пух, — ти ли си?

    — Да кажем, че не съм — каза Зайо, — да видим какво ще стане тогава!
    — Има съобщение за теб.
    — Ще му го предам!

    Прасчо седеше на земята пред вратата на къщата си и весело духаше едно глухарче, за да узнае "дали това ще се случи тази година… догодина… някога или никога!" И тъкмо разбра, че "няма да се случи никога", и се мъчеше да си спомни какво нямаше да се случи, като се надяваше, че е било нещо неприятно, когато Пух пристигна.

    — Не питам никого! — каза Йори. — Аз само казвам на всички: можем да търсим Северен Полюс, можем да играем на "Ринги-ринги-рае!" На мен ми е все едно!

    Така тръгнаха да откриват Полюса. И както вървяха, си бъбреха всички за това-онова, с изключение на Пух, който съчиняваше песен.

    — Това е първият куплет — каза той на Прасчо, когато беше вече готов.
    — Първият куплет на какво?
    — На моята песен.
    — Коя песен?
    — Тази!
    — Коя тази!
    — Е добре! Ако искаш — ще я чуеш!
    — А откъде знаеш, че искам да я чуя?
    Пух не можа да отговори на този въпрос, затова запя…

    Стигнаха до един поток, който се извиваше и блъскаше между високи скалисти брегове, и Кристофър Робин изведнъж видя колко е опасно това място.

    — Тъкмо място — обясни той — за Засада!
    — Какво е засадено там? — пошепна Пух на Прасчо. — Да не би да е хвойна?
    …
    — Засада — каза Бухала — е един вид Изненада.
    — Такава е и хвойната понякога — каза Пух.
    …
    — Ако някой неочаквано връхлети отгоре ти, това е Засада — каза Бухала.

    — Всеки ли е взел храна? — попита Кристофър Робин с пълна уста.

    — Всички освен мен! — каза Йори. — Както Винаги! — Той ги огледа наред с обичайния си меланхоличен поглед: — Надяваме се, че никой от вас не е седнал случайно върху магарешки бодил?
    — Струва ми се, че аз! — каза Пух. — Ох! — Той се изправи и се огледа отзад. — Да, аз! Така си и мислех!
    — Благодаря ти, Пух, щом вече не ти е нужен! — Йори дойде до мястото, откъдето току-що стана Пух, и започна да яде. — Повреждат се, като сядаш отгоре им! — продължи Йори, като ги изгледа, дъвчейки. — Не са вече Сочни! Запомнете това всички! Малко Внимание, малко Мисъл за другите — и всичко би изглеждало иначе!

    Йори: Малко Внимание, малко Мисъл за другите — и всичко би изглеждало иначе!

    — Виж какво, Зайо… чудя се дали… Само това… нали знаеш Как изглежда Северният Полюс?

    — Ами… — каза Зайо, като си гладеше мустаците. — Щом ме питаш…
    — Знаех по-рано, ама сега нещо съм го позабравил — каза Кристофър Робин нехайно.
    — Смешно — каза Зайо, — ама и аз нещо съм го позабравил, при все че някога го знаех.
    — Смятам, че е кол, забит в земята.
    — Сигурно е кол — каза Зайо. — Щом му викат полюс-колюс, той е кол! И тогава смятам, че ще бъде забит в земята. Няма къде другаде да бъде забит.
    — Да. Така мисля и аз.
    — Важното е — каза Зайо, — на кое място е забит!

    — Хей, Йори… — каза Пух, като дойде при тях…

    — Благодаря ти, Пух, за вниманието, но едва ли ще може да ми послужи преди ден-два.
    — Какво да ти послужи?
    — Това, за което говорим.
    — Аз не приказвам за нищо — каза Пух объркан.
    — Пак моя грешка! Мислех, че каза колко съжаляваш, че опашката ми е вкочанясала, и можеш ли да направиш нещо, за да помогнеш.
    — Не — каза Пух. — Не съм го казал! — И след като помисли малко, съчувствено добави: — Може би някой друг го е казал!
    — Тогава благодари му от мое име, щом го видиш!


Девета глава

    Валеше и валеше, и валеше…

    …
    Дни… и дни… и дни…

    "Ако само бях у Пух или у Кристофър Робин, или у Зайо — мислеше си Прасчо, като поглеждаше през прозореца, — когато започна да вали, щях да си имам Компания през всичкото време, вместо да седя сега сам-самичък, без да имам какво да правя, освен да се чудя докога ще вали!…" Той си представяше как би казал на Пух:

    — Виждал ли си някога такъв дъжд, Пух?
    И Пух би отговорил:
    — Не е ли ужасно, Прасчо?
    И Прасчо би попитал:
    — Как ли се чувства Кристофър Робин сега?
    А Пух би казал:
    — Мисля, че къщата на Горкия Зайо е пълна вече с вода!
    Прекрасно би било да разговарят така. Наистина и наполовина не е така интересно да преживяваш такова вълнуващо нещо като наводнение, ако няма с кого да го споделяш.

    Пух няма много Ум, но никога не попада в беда. Върши глупости, но всичко се обръща на добро!

    Когато дъждът започна, Мечето спеше.

    Валеше… и валеше… и валеше…
    а то —
    спеше… и спеше… и спеше…

    Тогава му дойде една идея и трябва да призная, че за Мече с Толкова Малко Ум бе много добра идея.

    Пух няма много ум и може да извърши някоя глупост, а аз толкова го обичам!

    Мечо Пух към Кристофър Робин: Получих Много Важно Известие, изпратено ми в бутилка. Но понеже ми е влязла вода в очите, не можах да го прочета, затова ти го донесох.


Десета глава

    Един ден, когато слънцето се върна над Гората и донесе със себе си дъха на Май, и всички поточета весело забълбукаха, прибрани спретнато в коритата си, и малките локвички дремеха, потънали в спомени за времето, когато са били големи и са вършили още по-големи неща, и в топлия спокоен въздух на Гората се чуха предпазливите опити на Кукувицата да кука, заслушана в собствения си глас; или ленивите, приятни оплаквания на Дивите Гълъби, че "други са виновни, но няма значение" — в такъв един ден Кристофър Робин свирна по особен начин и Бухала долетя от Голямата гора, за да види какво искат от него.

    — Бухале — каза Кристофър Робин, — ще устроя прием.

    — Наистина ли?
    — Ще бъде специално в чест на Пух. В чест на онова, което той направи, когато трябваше да направи нещо, за да спаси Прасчо от Наводнението.

    Бухала се опита да каже нещо много умно, но не можа да го измисли. Затова хвръкна да покани другите. Първия, на когото каза, беше Пух.

    — Пух — каза той, — Кристофър Робин прави прием.
    — О! — каза Пух. После, като видя, че Бухала очаква да чуе още нещо от него, продължи:
    — Ще има ли нещо като онези дребни сладки с глазура от розова захар?
    Бухала почувства, че е под неговото достойнство да говори за сладки с глазура от розова захар, затова му каза точно каквото му бе поръчал Кристофър Робин и литна към Йори.

    И колкото повече Мечо Пух мислеше, толкова повече всичко се объркваше в главата му като в объркан сън.

    …Бухала … продължи да разказва на Кристофър Робин за един нещастен случай, който почти се случил на един негов приятел, когото Кристофър Робин не познавал.

    След като си похапнаха, Кристофър Робин удари с лъжицата си по масата. Всички спряха да говорят, стана много тихо. …

    — Този прием — каза Кристофър Робин — е прием в чест на едного, който е направил Нещо, и всички ние знаем кой е той. И това е прием в негова чест, защото е направил Нещото, и аз съм му приготвил подарък. Ето го!
    Той попипа наоколо си и пошепна: "Къде ли съм го сложил?"

    Йори: Ех, и аз имам свои приятели! Вчера дори някой разговаря с мен. И миналата седмица ли беше, или още по-миналата Зайо се блъсна в мен и ми каза: "Прощавай!" Така е! Животът е колело! Нещата се променят…

    Разбира се, Пух бързаше да отвори пакета, но внимателно, за да не скъса канапа, защото човек никога не знае кога ще му бъде Полезен канап! Най-после отвори пакета.

    — Когато се събуждаш сутрин, Пух — каза Прасчо най-после, — какво си помисляш най-напред?

    — Какво ще има за закуска. А ти какво си помисляш, Прасчо?
    — Аз си мисля какво ли интересно нещо ще се случи днес.
    Мечо кимна замислено.
    — То е все същото! — каза той…

"Малкият Принц" А. С. Екзюпери - РадиоТеатър