„По фалш и по лъжа,
днес луднал е света!”
Изключих телевизора. Неможах да понеса толкова фалш, лицемерие, помпозност и самохвалство. Тази вечер е нощта на оскарите в Лос Анджелис. Няма да говоря за тях, това други предостатъчно ще сторят. За мен те са просто тема за размисъл, отправна точка на разсъжденията ми, върху факта, че: „По фалш и по лъжа, днес луднал е света!”
Но това е меко казано, света направо е полудял. И ме е страх, защото неочаквам от това да произлезе нищо хубаво. Но затова по късно. Връщам се за малко на изключения преди минути телевизор. Незнам колко хора по света сега гледат хората по червеният килим. Една статистика твърди, че миналата години всеки осми американец ги е гледал… ужасяващо… страшно!
Замислих се какво свъщност е това оскар, каква е идеята, смисъла и дали въобще го има този смисъл. И да смисъл има, ако смисъла е да се печелят пари… има огромен смисъл, но ако потърсим друг, мисля че няма да намерим. Това е точно като една телевизия в България, съжелявам за примера, но за мен чалга, силикон и холивуд са синоними… Та тук в България има една телевизия(серия студия в Холивуд), която промотира певици(продуцират филми), и на определена дата в годината раздават награди на певиците/актьорите, които пеят/се снимат в продукциите на телевизията/студията… Едно към едно… Само дето както се казва в една реклама, те определят модата, а ние сме в крак с нея, но до кога… Повече за смисълът на тези награди, няма да говоря, просто защото няма смисъл…
Приемам себе си за човек с интелигентност малко над средната, колкото и нескромно да ти звучи. Това което видях в минутите преди да изключа телевизора беше, може би, едно от най-повърхностните неща, които съм чувал тази година… ставаше дума за това, коя актриса ще спечели класацията за най-красива рокля… Тези хора, в кои свят живеят... явно не в моя или твоя. Защото в моя свят, над три милиарда души живеят с по малко по 5 лева на ден, най-малко 80% от всички хора по света живеят с под 15 лева на ден! Според УНИЦЕФ, 22,000 деца умират всеки ден поради бедност и глад. Но аз съм притеснен не за тях, а за това че Анджелина Джули е едва 5 в класацията, за най-хубава рокля. Рокля която би изхранила едно семейство в Сумалия, защо не и България, за цяла година, дори повече… Не си мисли, че обвинявам Анджелиа или които и да е от акторите, които минаха тази вечер по просовутия килим, това би било глупово и наивно, но аз не мога да бъда част от това, гнусно ми е, позорно ми е, та затова изключих телевизора, и сметнах че е по-добре да отделя време и да нахвърля размислите ми, от колкото да стоя като зомби пред екрана и гледам това нищо.
Така се формират поколения по калъп, определени хора режисират не само филми, но и живота на хората по света. По-лесно е да се интересуваш от това дали обувките подхождат на роклята от колкото от хората, които нямат с какво да живият, за да може да живеят обувките и роклята… За съжаление този модел на „затъпяване” успешно се реализира вече и тук в България. Много е лесно да монипулираш ниско образовани хора, затънали в безхаберие, ограничени, не сензитивни, не информирани, не развивашите се, успешно приспани. Въпроса ми е ти от кои си, спиш ли вече, или всеоще си буден?!
Да беше само тази вечер, за съжаления тя един от многото подобни примери на показно лицемери и фалшиви усмивки. Защо, защото това се продава, защо се продава, защото се търси, а защото се търси, защото се продава… Това омагьосания кръг на икономиката. И имайки предвид стадния характер на човека, е много лесно да се достигне до идеята, че това е един кръговрат без край. Освен ако, не се сбъдим от този кошмар и опознаем света не такъв какъвто си го представяме или искаме да е, а такъв какъвто е, без редактиране, без светлини или режисьори.
Ако още си буден, няма как да не прозреш какво има за пудрата, зад камерата, за светлините на светкавиците, зад статуетките…
За да бъда честен, няма да крия факт, че гледам филми, едни от любимите са може би едини от най-комерсиалните, а други никога няма да бъдат номинирани защото са в категория, която няма да се хареса на холивуд. Не виждам нищо лошо в това да се правят филми, но това да правиш нещо, за пари, след това, да организираш награди, с които да печелиш още пари, заради фака че си спечелил пари, ми идва в повече, над лимитите ми… Прекалено е…
Светът в които живем, е различен от този на големия екран, просто защото е истински, реален, той е тук и сега. В него няма втори дубъл, няма сценарии, няма режисьори, няма декори, всичко е истинско, реално, живо. В него ти си главният актьор, режисьор, сценарист, ти избираш как да изиграеш/режисираш/напишеш филма на твоя живот. Но затова трябва първо да се събудиш, време е… камерата вече работи…
М.З.
