ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ...
Старецът разръчка въглените в камината, сложи един наръч сухи цепеници и огънят възкръсна като феникс. Алени б
агри обсипаха стаята. Дървета пукаха в такт с огнените пламъци, а те танцуваха по тавана преплетени в един див, победоносен танц.
Напук на лютата зимна вечер навън, в стаята беше топло и уютно. До камината имаше малка дървена масичка и един голям люлеещ се стол, а пред нея на пода, беше постлан един огромен, пухкав и мек килим.
По корида се чуха глухи стъпки, а миг след това вратата се отвори и се чу детски глас:
- Дядо, дядо разкажи ни приказка...

сряда, 3 февруари 2010 г.

Риск

Веднъж поканих своя разум на кратко съвещание..да обсъдим заедно нещо важно и той прие без колебание.
Там поканих и съседите ....сърцето,чувствата и импулсът от дружеството на акционерите които животът ми напътстват.Седнахме да дълга маса и настанихме
се удобно.Говорихме си 2–3 часа много ведро и спокойно.
Изведнъж сърцето каза :
-Ти си луда нерзумна....разумът те е забравил и си станала безумна!
Той вбеси се и ми отговори.
–На теб ли трябва да робува,ти съзнанието и тровиш...туптиш напразно ..кой те чува?
Чувствата се разпиляха,решиха думата да вземат.Спор се води тук видяха..да обсъдят мирно темата.
–Я се спрете вий безумци! – каза непознато чувство,заради вашшите приумици не познава дивното.Не знае мен и другите колеги а колко пъти я докосвахме, а ти сърце стоиш си ледено а разумът я води другаде.
В миг на пауза от думи сред гореща атмосфера импулсът се размърда мудно..покашля се и взе тефтера.Там си водеше бележки,резултати от дебата...и измънка.....
–Говорите си смешки,защо решавате и вий съдбата.Оставете я на мен да разчита водена от моите правила,вие само я оплитате..играе глупавата ви игра.

На вратата се почука..мълчанието във миг скова се.....още някой дойде тука .....играчът–риск влезе и засмя се:
–Не не събранието ви ще прекъсна…...истината ще ви кажа..от смях ще взема да се пръсна... от думите ви но аз няма да ви лъжа.Ще ви карам ред по ред..ще започна от сърцето…да излезе най–отпред за да му видите лицето.И сърцето се изправи,всички гледаха го него стиснало юмруци здрави до разтрепераното тяло.Притесни се..разтуптя се,онемя от страх и срам но след малко овладя се и погледна своя свян.И юмруците отпусна..каза:
-Мисля че съм право.....съвестта ми не е гузна от факта че стоя отляво.Вярно искам мен да слуша моя ритъм моя ход а вий се хващате за гуша кой е герой и кой идиот.Изпълнеието е бледо,нямате прокаран план..разберете..тя е мое чедо ще я измъкна от вашия капан.И сърцето тихо седна ...каза своя монолог.
Тишината се прониза......разумът направи скок:
-Не не вярвам каза смело..че е паднала в капан.Ум му трябва на това тяло....ум за опора и параван, инак тя ще е безлична само с голото сърце а с мен ще бъде личност..ще бъде някакво сърце.Ще мисли и ще разсъждава ,на хаос няма да върви..разумна мисъл ще и трябва а тя не може да я купи със пари.

Чувствата се развилняха..имаха си свой мотив,огледаха се и видяха импулсът пишеше с молив.Водеше бележки някакви но те решиха да говорят,да изкажат своите мисли всякакви устните си като отворят:
-Какво мъчение на личността, вий образи без лично име, ние ще и дадем омразата и любовта ще събудим сетивата и заспали от време.Тя нас ще ни усеща че ни има ..ще ни обича ще ни мрази ..със нас ще бъде в рима когато душата и полазим.С нас няма празно няма скука ще я обсебим цялата ще бъдем с нея от там до тука с омразта и с вярата.
–Спрете вий сте полудели – импулсът бавно се надигна....няма значение и не сте видели че я майсторите като глина.Играете си с нея.....подобие моделирате и образ някакъв който да е ваше копие за да я изтъргувате някъде – каза своята пледоария импулсът и си седна нервно.Обзела го бе някаква мания вяваше си безрезервно.
И дойде редът на риска...най–странния от всички тук, все очите си притиска все им правеше напук.Той със своите примамки лъска крупната надежда,хваща вярата за сламка и я вплита в свойта прежда.Взе си възух и премига с поглед вярващ ги обходи ..каза:
-Страннице на риска.....искам ти да бъдеш моя.Аз невидимото ще покажа.....ще изтръпнеш с мен в ноща за незнайното ще ти разкажа,рискувай с мен и забрави страха.
Стоях и случах там встрани как плячка бях желана.....помислих малко и реших да стана и да се изкажа:
–Много ми се нещо иска - промълвих и после спрях – да обичам само риска но това ще бъде грях.Затова ви слушах дълго,гледах ви от онзи стол как крадяхте ме по–малко от дърво превърнахте ме в кол.Чисто гола си останах уж всеки иска с мен да е...разпъвахте ме но разбрах да избера от вас не кой да е.Избирам всички....сърце–душа,разумът със своите мисли,импулсът–стар другар и чувствата ми чисти.Ще бъда с вас с едно условие ..ако приемете ме с риска ще се отдам на вашата воля и нищо няма да ви искам.

Из "Мъдрости" от нета

Няма коментари:

Публикуване на коментар