ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ...
Старецът разръчка въглените в камината, сложи един наръч сухи цепеници и огънят възкръсна като феникс. Алени б
агри обсипаха стаята. Дървета пукаха в такт с огнените пламъци, а те танцуваха по тавана преплетени в един див, победоносен танц.
Напук на лютата зимна вечер навън, в стаята беше топло и уютно. До камината имаше малка дървена масичка и един голям люлеещ се стол, а пред нея на пода, беше постлан един огромен, пухкав и мек килим.
По корида се чуха глухи стъпки, а миг след това вратата се отвори и се чу детски глас:
- Дядо, дядо разкажи ни приказка...

вторник, 31 януари 2012 г.

Време за равносметка - СЕГА

Макар че не е края на годината, а само на първият месец от нея, е време на равносметка. Защото винаги когато навлизаме в нещо ново и непознато и напускаме нещо старо и познато, се изправяме пред дилемата какво ново да вземем и от какво старо да се отърсим, иначе казано време за равносметка. Когато заставаме пред най-големият си враг, огледалото и честно му казваме, в какво сме успели и в какво сме се провалили.
Не мога да не се запитам и какво стана с прословутите списъци, по които бяха луднали всички в началото на 2012, до къде стигнахте с тяхното изпълнение...
Предполагам усети, негативното ми отношение, към въпростните списъци...
Но през този месец, прочете ли 1 стихотворение, спомни ли си за забравен приятел, погледна ли небето, а луната, звездите, снежинките...
Погледна ли смълчаният, утихнал град с бяла премяна, забеляза ли как навън всичко е по-светло, защото снегът блести дори и вечер... Спомни ли си за зимните вечери на Смирненски, за братчетата на Гаврош, за малката цветарка...
Погледа ли залеза, а събуди ли се с изгрева, каза ли на любимите си хора, че ги обичаш...
Направи ли си равносметка за изминалият месец?! Ако не си, днес е времето за равносметка, направи я. Сега!
М.З.


Няма коментари:

Публикуване на коментар