ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ...
Старецът разръчка въглените в камината, сложи един наръч сухи цепеници и огънят възкръсна като феникс. Алени б
агри обсипаха стаята. Дървета пукаха в такт с огнените пламъци, а те танцуваха по тавана преплетени в един див, победоносен танц.
Напук на лютата зимна вечер навън, в стаята беше топло и уютно. До камината имаше малка дървена масичка и един голям люлеещ се стол, а пред нея на пода, беше постлан един огромен, пухкав и мек килим.
По корида се чуха глухи стъпки, а миг след това вратата се отвори и се чу детски глас:
- Дядо, дядо разкажи ни приказка...

понеделник, 11 юни 2012 г.

Следвай мечтата си...

Имам приятел на име Монти Робъртс, който притежава ранчо в Сан Изидро и отглежда коне. Той ми позволява да използвам къщата му за провеждане на различни мероприятия с цел набиране на средства за младежки рискови програми.
Последния път, когато бях там, той ме представи и каза:
Искам да ви ражажа защо се съгласих Джак да използва моята къща. Всичко започна от една случка, свързана със сина на пътуващ треньор на коне. Налагало се треньорът да се мести от конюшня в конюшня, от състезателна писта на състезателна писта, от ферма на ферма, от ранчо на ранчо, за да обучава коне. И по тази причина обучението на момчето в средния курс постоянно било прекъсвано. Когато минал в горните класове, учителят го накарал да напише съчинение и да разкаже какъв иска да стане като порасне и с какво да се занимава...
Една нощ то описало на седем страници силното си желание някой ден да притежава ранчо за коне. Обрисувало мечтата си с големи подробности и дори начертало план на ранчото от осемстотин декара, като показало местоположението на сградите, конюшните и пистата. След това начертало подробен разгънат план на къщата от 360 квадратни метра, която щяла да се намира в ранчото-мечта от осемстотин декара.
То описало с жар намеренията си и на другия ден предало съчинението на учителя си. След два дни получило обратно писмената си работа. На първата страница имало една голяма двойка, написана с червено, и бележка: „Обади ми се след часа".
Момчето с мечтата отишло да се срещне с учителя и попитало:
Защо сте ми писали двойка?
Много си малък, за да имаш подобни мечти — отвърнал учителят. —-А и освен това, ти нямаш пари. Идваш от семейство, което непрекъснато пътува. Нямаш никакви средства. За да купиш ранчо, са необходими много пари. Трябва да купиш земята. ТрябВа да платиш за стадо племенни коне, а по-късно ще трябва да плащаш големи такси и за жребците. Невъзможно е да го постигнеш.
След това учителят добавил:
Ако напишеш още веднъж писмената работа с по-реалистична цел, аз ще преразгледам оценката ти.
Момчето се прибрало в къщи и дълго и внимателно мислило по този въпрос. Попитало баща си какво трябва да направи, а той му отвърнал:
Виж, сине, ти сам трябва да решиш какво да направиш. Мисля обаче, че решението, което ще вземеш, е от изключителна важност за теб.
Накрая, след като цяла седмица премисляло, момчето предало същата работа, без да направи каквито и да било промени, с думите:
Можете да запазите двойката, а аз ще си запазя мечтата. След това Монти се обърна към събралата се група и каза:
Ражазвам ви тази история, защото вие се намирате в моята къща от 360 квадратни метра, в средата на моето ранчо от осемстотин декара. Все още пазя писмената си работа, окачена в рамка над камината.
А после добави:
Най-хубавата част от тази история е, че преди две години, същият този учител доведе 30 ученици на летен лагер в ранчото ми за една седмица. Преди да си тръгне, учителят ми каза:
Виж какво, Монти, ще споделя нещо с теб. Когато бях твой учител, бях нещо като крадец на мечти. През онези години откраднах много мечти от децата. За щастие, ти прояви достатъчно здрав разум и не се отказа от твоята.
Не позволявайте никому да краде мечтите ви. Следвайте желанията на сърцето си, независимо какви са те.

Джак Канфийлд

Няма коментари:

Публикуване на коментар