ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ...
Старецът разръчка въглените в камината, сложи един наръч сухи цепеници и огънят възкръсна като феникс. Алени б
агри обсипаха стаята. Дървета пукаха в такт с огнените пламъци, а те танцуваха по тавана преплетени в един див, победоносен танц.
Напук на лютата зимна вечер навън, в стаята беше топло и уютно. До камината имаше малка дървена масичка и един голям люлеещ се стол, а пред нея на пода, беше постлан един огромен, пухкав и мек килим.
По корида се чуха глухи стъпки, а миг след това вратата се отвори и се чу детски глас:
- Дядо, дядо разкажи ни приказка...

понеделник, 30 декември 2013 г.

Нова година

Идва времето за равносметка... това изравняване на сметките не прилича на онова за тока, водата или парното. То е много по-ценно, струва много повече и няма компенсация! Изминали са само 365 дни от отчетния период. А колко много /малко или много/ неща са се случили, много или малко в зависимост как ги виждаме и оценяваме, каква степен на важност или малоценност им предаваме! И без значение дали са много или малко, именно те са нещата, които са ни променили. Те са нещата, които са ни направили такива каквито сме! Те са причините да бъдем себе си, без значение, колко това, което сме ни харесва или не. Те са АЗ!
Епизод от любим мой филм завършваше така: 
"Ако се замислиш за изминалата година и не се разплачеш от радост или мъка, знай че годината е била пропиляна!" 
Моята не беше, а твоята?!...

Няма коментари:

Публикуване на коментар