ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ...
Старецът разръчка въглените в камината, сложи един наръч сухи цепеници и огънят възкръсна като феникс. Алени б
агри обсипаха стаята. Дървета пукаха в такт с огнените пламъци, а те танцуваха по тавана преплетени в един див, победоносен танц.
Напук на лютата зимна вечер навън, в стаята беше топло и уютно. До камината имаше малка дървена масичка и един голям люлеещ се стол, а пред нея на пода, беше постлан един огромен, пухкав и мек килим.
По корида се чуха глухи стъпки, а миг след това вратата се отвори и се чу детски глас:
- Дядо, дядо разкажи ни приказка...

сряда, 11 юни 2014 г.

Приказки за краля и кочияша...

Приказка за краля и кочияша... I

или за душата и ума

Душата е кралят, който се вози в каляска, управлявана от ума. На ума, който е кочияш, му е зададена посока от краля – кралят е решил накъде отиват и кочияшът само го превежда да стигнат до там. Кочияшът няма качества на крал, но има важни качества на проправящ път на краля. Всеки е щастлив, когато си е на мястото. Никой не може без другия. Но ако ролите са сменени, никой няма да е щастлив.

 Приказка за краля и кочияша... II

/а сега замени думата "ум" с "тяло"и прочети отново приказката/

или за душата и тялото

Душата е кралят, който се вози в каляска, управлявана от тялото. На тялото, който е кочияш, му е зададена посока от краля – кралят е решил накъде отиват и кочияшът само го превежда да стигнат до там. Кочияшът няма качества на крал, но има важни качества на проправящ път на краля. Всеки е щастлив, когато си е на мястото. Никой не може без другия. Но ако ролите са сменени, никой няма да е щастлив.

Няма коментари:

Публикуване на коментар