Приказка за свободата (Из "Приказки за пораснали деца")

Когато Господ отнел на хората безсмъртието, им дал в замяна за компенсация най-големия по

дарък – пратил им Свободата.
Свободата била бездомница. Ходела от къща на къща и търсела кой ще я приюти, за да я нахрани. Влизала тя усмихната във всяка къща и казвала:
– Аз съм вашата награда и ако ме нахраните, ще стана част от живота ви.
Приемали я хората радушно и с надежда, но най-много три дни издържали присъствието и` в къщите си.
На едно място Свободата видяла стегнато повито пеленаче, което горко плачело. Развила го. Засмяло се кърмачето, зариткало волно с крачета, но влязла майка му и като видяла голото бебе, натирила Свободата от къщата си.
На друго място Свободата видяла много деца. Влязла в къщата им. Те седели като препарирани – чистички и спретнати около масата. Очичките им били тъжни. На другия ден Свободата ги научила на най-забавната игра – да скачат с всичка сила в локвите. Къщата им за пръв път се огласила от безгрижен детски смях. Видял бащата светналите детски очи и мръсните детски дрехи и изгонил Свободата от къщата си, защото му разваляла така трудно установените ред и дисциплина.
В друга къща я поканили. Там живеели двама влюбени. Но и оттам бързо я изгонили, защото се осмелила да се намеси в спора им и да каже, че чувството за собственост и ревността ще убият любовта им.
На следваща порта почукала. Там живеели двама отдавна разлюбени. И те я изгонили, защото си позволила да им подскаже, че са свободни да се разделят, без да се интересуват какво ще кажат хората.
Изгонили я от още много къщи, защото се опитала да намекне на една жена, че не е нужно да търпи мъжа си, който пие и я бие; на един мъж – че не е длъжен да търпи жена си, която лицемерно и с интриги го манипулирала; на едни родители – че не могат да продължават да контролират вече отдавна порасналите си деца; на едни управници – за това, че им подсказала да слушат хората, а не само собственото си алчно его; на слугите – че не са длъжни да търпят да бъдат тъпкани и могат да рискуват и да поемат отговорността да я прегърнат.
Отвсякъде я гонели. Като кукувица била свободата. И подобно на кукувичката в часовника отмервала времето – времето на израстване. И разбрала, че хората много се страхуват да пораснат, защото това ги приближава към смъртта. Но от този страх не можели и да живеят. „Аз съм запленен от теб“, „В плен съм на...“ – чувала Свободата от хорските усти и виждала, че хората го казват с огромно щастие. Те всъщност обичали да са пленници. Разбрала, че тя е най-желаният и най-плашещ Божи дар за хората, които не осъзнават, че свободата им е най-личното решение или по-точно разрешение, че никой никому не може да даде свобода, ако той сам не си я разреши.
Тогава Свободата решила да повика на помощ Любовта, защото Любовта била антиподът на Страха. Само тези, които обикнали себе си, можели да пуснат Свободата в живота си. Те живеели дълго.
Тези, които не успявали да обикнат себе си, не успявали да пуснат и Свободата в живота си. Нито да заобичат другите. Те живеели кратко, независимо от броя на годините си.

Приказка за любовта

Лъжете се, ако мислите, че тази ще е най-дългата приказка!
Любовта е тъждествена на Свободата. Така че прочетете отново предната приказка и заместете навсякъде Свобода с Любов и добавете този финал:
Така хората разбрали, че независимо че всички сме със смъртни присъди, могат да се преродят още в този живот. Не е нужно да чакат до следващия. Но само ако превърнат Любовта в смисъл на живота си!

ЛИНК: https://www.facebook.com/madlen.algafari.9/posts/3403224213037890

Приказка за самоомагьосването - (Из "Приказки за пораснали деца")

Имало едно време… не, имало две времена. И в двете различни времена живеели едновременно два вида хора – едните, които не вярвали в чудеса, а другите, за които всяко нещо било чудо. Животът и на едните, и на другите изглеждал щастлив. Те живеели в един и същи свят, на едно и също място, само че живеели едновременно в две различни времена.
Хората от първото време – невярващите в чудеса – се трудели много с телата си и постигали много – изобретявали машини, обработвали земята и били горди и удовлетворени, че постигат толкова във външния свят.
Хората от второто време, за които всяко нещо било чудо, се трудели много с душите си – изследвали вътрешния си свят, мислили позитивно и им се случвали само положителни неща и във вътрешния, и във външния свят.
Един ден… не се случило нищо. Или поне не се случило нищо видимо в пространството, но се случило нещо невидимо, защото се случило във времето. Образувал се пробив между двете времена и хората от двете различни времена започнали много по- осезаемо да осъзнават различията си. И тъй като все пак били хора, започнали да воюват помежду си – чие време е по-щастливо. Всяка една от двете групи обявявала другите за луди или за недоразвити. И така воювали до деня, в който… отново не се случило нищо. Просто на Вселената и` писнало да ги гледа как си губят времето да се отдалечават вместо приближават и затворила прохода между времената. Тогава всяка от двете групи станала невидима за другата. Продължили да си живеят на едно и също място, в един и същи свят, но в две различни времена. За разлика отпреди сега едните преживявали другите като изчезнали. Но за разлика отпреди хората от двете групи вече се познавали заради временния пробив между двете времена. Имало вече приятели от двете времеви измерения, семейства, създадени от представителите на различните групи. Започнали много да тъжат едни за други хората. Затвореният проход разделил съпрузи, приятели, родители от деца…
Не знаели какво да правят хората. Нужна им била някаква революция. Но не знаели още, че ние не правим революциите, а самите ние сме революциите. Те все повече копнеели да се срещнат отново с близките си от другото време. А когато желанието за обединение стане водещ мотив за действие, Вселената е щастлива и… отново отворила прохода между времената.
Но… пак не се случило нищо – никой не се втурнал към другото време. Случило се отвътре – хората спрели да приемат другото време като друго и различно. Всъщност истинските революции се случват само отвътре. Проумели хората, че нищо не може да се случи отвън, докато не се случи отвътре. Често дори не е нужно да се действа отвън. Външното само идва, след като със сърцето си сме готови за него. Тогава времето станало едно – времето, в което не се случвали чудеса, защото всяко нещо било чудо, времето, в което всички разбрали, че са чудотворци и че всички сме се самоомагьосали – че имаме точно този свят, в който вярваме, че който мисли бяло, го стига бяло, а който мисли черно, го стига черно, и светът винаги е такъв, какъвто си го представяме!

ЛИНК: https://www.facebook.com/madlen.algafari.9/posts/3388857097807935

Психотерапията - вътрешното огледало на човека Мадлен Алгафари

Среща - разговор с Мадлен Алгафари на 16 октомври 2014 год. град Добрич

Мирослав Зашев и клуб „Усмивки” град Добрич, съвместно с работилница за мечти „РАЗ ДВА ТРИ” град Варна и Регионална библиотека „Дора Габе” – Добрич имат удоволствието да ви поканят на среща – разговор с МАДЛЕН АЛГАФАРИ, за представяне на новата ѝ книга „ От "какво ще кажат другите?" До "какво избирам аз?" ” на 16 октомври 2014, 17:30ч. в Регионалната библиотека „Дора Габе” - Добрич.
Нека заедно с Мадлен да потърсим отговор на въпросите: С какво се отличаваме ние, българите? Как преживяваме кризата? От какво се страхуваме и как се справяме с това? Какво означава да сме пораснали деца? Какъв е модела на съвременното българско семейство? Кои са истинските неща в живота ни? Накъде отиваме и с кого? Известната психотерапевтка и автор на книгите „Мира нямам”, „Вяра имам”, „Всички можем да летим”, „Приказки за пораснали деца”, „Глад за истински неща” и „Как да се разболяваме правилно”, ще бъда представена от Мирослав Зашев, социален психолог и специализант-психотерапевт в Института за психотелесна психотерапия в гр.София, който от началото на календарната 2014 година отвори в град Добрич първия по рода си кабинет за аналитична психотелесна психотерапия – методът, по който работи и Мадлен.
 

Вход свободен!
 
Очакваме ви!

За повече информация относно събитието:
Психотерапевтично студио "Attraversiamo"
Клуб за деца и родители "Усмивки"
Работилница за мечти  "РАЗ ДВА ТРИ"

9 мита за психотерапията и ...

9 мита за психотерапията и психотерапевтите, както и фактите срещу тях

Идеята за психотерапията все още е свързана с доста митове, които биха могли да възпрепятстват човек в търсенето на помощ и подкрепа в това да подобри себепреживяването си и качеството си на живот. За база, в текста са използвани части от разсъжденията на Ryan Howes, Ph.D, клиничен психолог от Пасадена САЩ.

Ето и деветте мита относно терапията и терапевта:

1. МИТ: Терапията е за хора с „тежки” проблеми. Битува вярване, че е задължително да си диагностициран с психично разстройство или да преживяваш особено тежко страдание, за да влезеш в терапия. Проучвания сочат, че повечето двойки изчакват около 6 години преди да потърсят помощ за проблемите помежду си. Обичайно, отлагането само изостря проблема и го прави по-сложен за разрешаване.

ФАКТ: През 2004г. 27 % от американците са лекували психично-здравни проблеми, а 10% от американците са участвали в психотерапия. На практика, хората посещават психотерапия по различни причини: трудности с това да приемат себе си, психични разстройства, стрес, тъга, раздяла, раждане на дете, стремеж към по-пълноценен живот и пр. Както Howes казва: Не е срамно да поискаш по-добър живот”, както и това да направиш стъпки, за да го постигнеш.

2. МИТ: „Всички терапевти раздават хвалебствия.”

ФАКТ: Терапевтът преживява случващото се с клиента му и го окуражава в определени моменти. Някои терапевтични модели наблягат на постоянната топлата и подкрепа, но това със сигурност не важи за всички. Както Howes казва: ”Аплодиращият терапевт прави добро телевизионно предаване, но не винаги и добра терапия.”

3. МИТ: Терапевтът работи само за парите.

ФАКТ: Ако беше така, терапевтът можеше да избере някоя значително по-добре обезпечена финансово професия. Добрият терапевт уважава другия човек и показва това във всяка своя сесия, по един или друг начин.

4. МИТ: Терапията се занимава с общоизвестни истини.

ФАКТ: Общоизвестните истини са достъпни за всеки, истината за вас самите е достъпна единствено на вас. Инсайтите (осъзнавания, прозрения), до които достигате в терапията, осветяват парчета от личната ви история, която е вашата лична мъдрост.

5. МИТ: Терапията е излишна, когато имаш приятели, с които можеш да поговориш.

ФАКТ: Това разпространено вярване е превратно. Приятелският разговор е ценен, нужен и важен за всеки, особено в периоди на засилено напрежение. Приятелите могат да дадат безценна любов, подкрепа, съвет, споделен житейски опит и други ценни неща. Терапията е взаимоотношение, различно от приятелството.

Ето няколко причини да е така:

Първо, терапевтът е преминал през няколкогодишно обучение, набрал е личен опит в терапия, както и като професионалист. Чел е и е практикувал, за да умее да диагностицира и терапевтира когнитивни, емоционални, поведенчески и отношенчески проблеми.

Второ, при приятелството, отношенията са реципрочни. Всеки обсъжда въпроси и теми от своя живот и този на другия. Терапевтичната сесия винаги е посветена на теб.

В терапията, може и е важно да изразиш това, което носиш по максимално открит начин. В приятелските отношения има по-голям процент цензуриране, продиктувано най-често от страховете да не бъдем отхвърлени или да не нараним другия.

Трето, терапията е конфиденциална, т.е. терапевта е задължен да пази в тайна споделеното по време на сесия. За някои хора това, само по себе си, прави терапията безценна.

6. МИТ: Терапията е скъпа.

ФАКТ: Идеята за цената спира не малко хора да потърсят помощ. На практика цените в България варират в широки граници – от 10 лв. до 100 лв. на сесия, други съобразяват таксата си и с настоящите финансови възможности на клиента.

Howes препоръчва да помислим за печалбата от психотерапията и характера на инвестицията, която е тя: ”Колко пари годишно харчите за неща, които ви помагат да живеете по-добър живот?” В терапията работите с личните си мисли, чувства, емоции и лимити. Чрез тях, вие имате възможност да се срещнете с природата и корена на пречките и съпротивите, които са бреме в общуването ви с другите и спънка за разгръщане на личния ви потенциал. Терапията, обичайно, води и до по-сполучлива професионална реализация.

7. МИТ: Терапевта може да ви помогне само, ако е преживял същото като вас.

ФАКТ: Идея е сходна на принципа в американското Дружество на анонимните алкохолици, където помагащият е преживял и преодолял алкохолна зависимост.

Притеснението е, че ако терапевта не е „бил в това”, в което сте вие сега, то той не би ви разбрал. Важността на разбирането, което терапевта може да предложи и без да е преживял същото, е ключова. Добрият терапевт не дава оценки и не гледа „от високо”, той е до клиента и подпомага неговото лично развитие.

8. МИТ: Терапията е за слабохарактерни хора.

ФАКТ:  Много често, самостоятелното несправяне с житейски проблем, се преживява като морален неуспех. Истината е, че няма жив човек, който през един или друг етап от живота си, да не е преминал през тежък епизод. Ако можехме да правим всичко сами, то нямаше да живеем в общество и на малки групи у дома, в работата, сред приятели, съседи и пр. Психичните болести съвсем не са рядкост, независимо, че само малък процент стигат до диагностика.

Факт е, че да предприемеш действие и да поискаш помощ, изисква много повече сила, отколкото да чакаш пасивно „нещата да се оправят” или упорито да се опитваш да ги промениш, повтаряйки едни и същи неползотворни модели на поведение.

9. МИТ: Терапевтът е избрал професията си, за да се справи с личните си проблеми.

ФАКТ: Повечето терапевти имат дълбока лична причина, за да изберат тази професията, за която са нужни засилен интерес към човека и динамиките на психиката, както и способности да даваш, за да помагаш. Изискването за лична терапия от желаещите да работят в тази сфера е утвърдена световна практика. В този смисъл, нормално е терапевтът да се е справил с ключовите за него, характерови трудности.

Самият терапевт е „инструмента” на работа в терапията. Ако терапевтът не е полезен на клиентите си в постигането на заявените от тях цели, то той не ще има клиенти.

В заключение, не забравяйте, че всеки терапевт е различен, както и това, че съществуват много школи и модели на работа. Съберете опит, по разумен начин, като се доверите на личното си преживяване за всеки, с когото изберете да работите над себе си.

Източник: www.vegabg.com