ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ...
Старецът разръчка въглените в камината, сложи един наръч сухи цепеници и огънят възкръсна като феникс. Алени б
агри обсипаха стаята. Дървета пукаха в такт с огнените пламъци, а те танцуваха по тавана преплетени в един див, победоносен танц.
Напук на лютата зимна вечер навън, в стаята беше топло и уютно. До камината имаше малка дървена масичка и един голям люлеещ се стол, а пред нея на пода, беше постлан един огромен, пухкав и мек килим.
По корида се чуха глухи стъпки, а миг след това вратата се отвори и се чу детски глас:
- Дядо, дядо разкажи ни приказка...

четвъртък, 28 януари 2010 г.

В какво се състои Любовта?

В какво се състои любовта, която расте в душата и е непоколебима? Защо във вас няма радост? Всемогъща радост. Може би защото нямате непоколебима любов към другите. Защото обичате само себе си. Оттук и радостта ви е само тогава, когато проявявате любов към себе си. Тогава има радост, ето – тогава ви е хубаво.

А общата радост непрекъснатата – кога е нужна тя? Когато изчерпвате любов от себе си и я отдавате на останалите; и когато я отдавате – в момента на отдаването, вие представлявате радост, защото самият алтруизъм е радост; защо казвам: докато не започнете да намирате удоволствие в това, което правите за колектива, за другите – всичко това, което правите – може никога да не се ползвате от това, но радостта от това, че го правите – това е възпитание на алтруизъм в себе си. Това е възпитание на вселенско съзнание, защото всички във вселената общуват само на тези нива. Останалите, които са потънали в егоизъм, седят вътре в своите планети и не излизат отвъд пределите им. Тях просто не ги допускат, защото съзнанието трябва да е алтруистично. Само тогава това съзнание може да се включи в обществено творчески процес, защото желанието да отдаваш винаги ще преобладава над желанието да вземаш. Защото желанието да вземаш винаги е завързано към разделението, а желанието да отдаваш – към единение с всичко. Това са 2 различни потока – щом започнете да вземате, вие разделяте. Щом отдавате, отдавате, отдавате – вие се съединявате с всички, вие ставате Бог. На Бог нищо не му е нужно – така ли е? Нито са му нужни молитви, нито славословия, нито псалми, нито възхваления, нито водка, нито бира, нито басейни, нито хладилник, нито храна – нищо не му трябва. Но Той през цялото време дава, дава, дава – на всеки от вас дава, дава, дава – вие го проклинате, когато имате неприятности, а Той пак – дава, дава, дава. Защо? Защото това е вътрешно състояние. Разбирате ли? Невъзможно е да живееш, животът ти се превръща в каторга, в истински ад – когато преставаш да даваш. Ето в какво е същността.

И на мен ми дадоха тези способности само защото това е вътрешното ми състояние. Това състояние е значително повече, отколкото каквото и да е друго в мен. Всичко, което си мислите, че като че ли вземам, аз го отдавам на Айфаар. Вие се привързвате към някакви моменти, които преценявате по някакви ваши критерии, а после се оказва – о, вижте как хубаво стана, вижте го, а ние си мислехме това и това. После се получава някакво разбиране. Аз съм ви давал – не съм вземал. На мен това не ми е нужно. Аз и без това прекрасно ще преживея. Но това е нужно на вас, аз ви го давам, нима съм виновен, че вие трябва да преминете само през този процес. И едва когато преминете през този процес, вие ще можете да започнете да правите нещо в себе си. Това е моето отдаване на вас, моите подаръци за вас. Вземам всяка клетчица – давам ви я. Сърцето си на късчета – давам ви го, давам, давам, давам на всички, на всички . И в песните си ви призовавам – вие също вземайте и давайте, давайте. Жал ми е. Вие не разбирате същността, тази радост от отдаването. Затова във вас тази радост я няма. Ето, той се оплаква – не мога да намеря радост. Търси! Прави повече подпорни стени на Айфаар, без да получаваш нищо, отдавай своя труд, своята пот, и току виж – израснала радост. Ще дойде време и ще израсте радост. А докато има нещо честолюбиво, ти вземаш, вземаш – подхранваш се, подхранваш се – а какво всъщност подхранваш? Мръсотията. Какво подхранваш, когато вземаш? Помислете. Вие усилвате своите тенденции към използване, когато вземате. Вие мислите, че ставате човек – не, все по-ниско, по-ниско се спускате, защото вземате с тези центрове, следователно вашето съзнание, вашият мозък, вашата нервна система се спуска, спуска и ето вече тази част я няма и аз гледам – ходят само тези части.

Помислете за това, когато утре говорите за любовта. Любовта не е в словото, нито в тези редове –тези редове може би просто ще предизвикат някакви асоциации във вас и може би ще ви подтикнат към някакви действително правилни пътища. Докато треперите над себе си, вие сте никой. Вие сте никой за мен. Да, аз разрушавам вашата личност. Разрушавам я. Защо? Защото тази личност, която вие сега представлявате, тя е крайно несъвършена. В тази личност вие никога няма да получите никакви способности. Никога. По цели денонощия седите в йогийски пози, с денонощия медитирате – нищо няма да получите. Вие сте егоистични. Има закон.

Тези способности ще дойдат едва тогава, когато в колкото по-голяма степен започнете да отдавате и обичате другите и да живеете за другите, в толкова по-голяма степен ще бъдете безопасни за обкръжаващия космоса, за света, и следователно във вас автоматически ще започнат да се проявяват способности. Автоматически! Според придобиването на тази степен на безопасност, която ще представлявате за Космоса. Край. Автоматически. В колкото по-голяма степен сте неегоистични, в колкото по-голяма степен сте любвеобилни, в толкова по-малка степен сте способни да нанесете вреда. Най-простият закон. Най-действащият. Толкова много съм говорил за това, а вие все не започвате и не започвате. По никакъв начин. Продължавате да се държите за своите черупки. И мислите, че в това е вашата същност. Мислите, че нещо представлявате. Но вие нищо няма да представлявате дотогава, докато не разберете, че и така сте нищо. Защото, когато започнете да давате, у вас моментално сработва обратният процес. А какво ще получа срещу това? Поне благодарност, поне някаква поощрение, тоест веднага обмен – бартер, бартер. Да, аз съм готов да дам любов, да помогна, но какво ще получа за това? От Орис, от Айфаар.

А не мислите какво в резултат получавате от себе си. Какво става вътре във вас в резултат от това. Никакви Ориси, никакви Айфаари няма да ви дадат това. Само когато осъзнаете, че цялото богатство разцъфтява от вас, отвътре, от вашата алтруистичност, от вашето желание да споделите с Вселената всичко най-добро, което имате. Край. Щом започнете да споделяте с Вселената, тя веднага започва да споделя с вас. В тази степен, в която вие споделяте с нея. Докато не споделяте с нея, вие не съществувате за Вселената. Тя не ви вижда, щом мислите само за себе си.

Сергей В. Цвельов (Орис)

Няма коментари:

Публикуване на коментар