Истините за живота на Мечо Пух

Въведение

    — Някои са умни, а някои не са — казва Мечо Пух.

    Тук Прасчо ме прекъсна с квичащия си гласец:

    — А за Мен?
    — Мое мило Прасенце — отговорих, — в цялата книга пише и за теб.
    — Но за Пух повече! — изквича той.


Първа глава

    — Хайде една приказка! — каза Кристофър Робин.

    — Каква приказка? — попитах.
    — Ще бъдеш ли така добър да разкажеш една на Мечо Пух?
    — Разбира се! — казах. — Какви приказки обича той?
    — За себе си! Защото той е от този вид мечоци.

    Мечето седна под дървото, сложи глава между двете си лапи и започна да мисли:

    "Преди всичко — каза си то — това бръмчене значи нещо. Не може да има бръмчене само току-тъй — бръм… бръм… — без да значи нещо. Щом има бръмчене — значи някой бръмчи. А единствената причина да издаваш такъв звук, доколкото знам, е защото си пчела."
    После мисли още дълго и си каза:
    "А единствената причина да си пчела — доколкото знам — е да правиш мед!"
    То се изправи развълнувано.
    — А единствената причина да се прави мед е, за да мога аз да го ям!
    Така мечето започна да се катери по дъба.

    Ах, не е ли смешно,

    че обичам мед?
    Бръм… бръм… бръм…
    Чудя се защо!


Втора глава

    Мечето Едуард, известно на приятелите си като Мечо Пух, или само Пух, за по-кратко, се разхождаше един ден из гората и си тананикаше гордо някаква песничка. Беше си я съчинило същия ден по време на Гимнастиката за Отслабване, която правеше всяка сутрин пред огледалото:

    — Тра-ла-ла, тра-ла-ла
    тра-ла-ла, тра-ла-ла,
    рум-тум-тум, рум-тум-тум!

    Ако зная нещо за нещата, тази дупка значи Зайо — каза Пух. — А Зайо значи Компания. А Компания — значи Похапване и Публика, която Ме Слуша, докато Тананикам, и тям подобни…

    Мечето се наведе, пъхна главата си в дупката и извика:

    — Има ли някой в къщи?
    Отвътре се чу трополене и после — тишина.
    — Питам има ли някой в къщи? — извика силно Пух.
    — Не! — обади се един глас и после добави: — Няма защо да крещиш толкова! Чух те много добре още първия път!
    — Жалко! — каза Пух. — Ама съвсем никой ли няма?
    — Никой!

    Пух много обичаше да похапва нещо към 11 часа сутрин и много се зарадва, като видя, че Зайо започна да нарежда паници и чаши. А когато Зайо го попита: „Мед или кондензирано мляко с хляб?“, Пух толкова се развълнува, че извика: „И двете!“ Ала се уплаши да не го помислят за лаком и добави: „Но не се тревожи и за хляб, моля ти се!“ И дълго след това не продума… Най-сетне, мляскайки с лепкав език, той стана, раздруса любезно лапата на Зайо и каза, че трябва да си върви.

    Зайо: …Един от двама ни яде много и това не бях аз!


Трета глава

    — Здрасти! — повтори Прасчо. — Накъде си тръгнал?

    — На лов — каза Пух.
    — На лов за какво?
    — По следите съм на нещо — каза Пух тайнствено.
    — Следи на какво? — приближи се Прасчо.
    — И аз това се питам: какво ли ще е?
    — И как мислиш да си отговориш?
    — Ще трябва да се срещна с това животно — каза Мечо Пух. — Погледни тук! — и той показа снега пред себе си. — Какво виждаш?
    — Следи! — каза Прасчо. — Следи от лапи! — изквича той от възбуждение. — О, Пух, мислиш ли, че това е — е… е Невестулка?
    — Може би — каза Пух. — Понякога е, а понякога не е! Никога не можеш да бъдеш сигурен в следите от лапи!

    Изведнъж Пух спря и показа възбудено надолу:

    — Виж!
    — Какво? — подскочи Прасчо. После, за да покаже, че не се е уплашил, подскочи още няколко пъти — уж се упражнява.

    — Почакай малко — каза Мечо Пух, като си вдигна лапата. Той седна и се замисли по най-замисления начин, който можа да измисли…


Четвърта глава

    Старото сиво магаре Ийори, застанало само в най-сенчестия кът на гората, с разкрачени предни крака и клюмнала на една страна глава, мислеше за разни неща. Понякога си мислеше тъжно: "Защо?", понякога мислеше: "Закъде?", понякога — "Колко всъщност?", а понякога не беше много сигурно за какво мисли. Затова, като видя, че Мечо Пух крачи насам с тежките си стъпки, то се зарадва, че може да престане да мисли…

    — Ако някой знае всичко за всичко — каза си Мечето, — то това е Бухала, който знае нещо за нещата. Името ми да не е Мечо Пух — а то е! — прибави той, — значи така е!

    Аз съм Мече с Много Малко Мозък и дългите думи ме Объркват.

    Известно време Пух кимаше със затворени очи и казваше едно след друго „да“ и „не“ на всичко, което Бухала говореше. Когато каза „да, да“ за последен път, побърза да прибави и „не, не“, без да знае всъщност за какво говори Бухала.


Пета глава

    Пух и Прасчо … започнаха приятелски разговор за това-онова, Прасчо каза:

    — Знаеш ли какво искам да ти кажа, Пух?
    — Точно това мислех и аз, Прасчо.
    — От друга страна, Пух, не трябва да забравяме…
    — Правилно, Прасчо, макар че в момента съм забравил.

    На гърнето пишеше "МЕТ", но за да бъде сигурен, той свали книжното капаче и погледна вътре: изглеждаше като същински мед! „Но не можеш да бъдеш сигурен — каза си той, — спомням си, чичо беше ми казвал, че е виждал сирене със същия цвят!“ Затова пъхна в гърнето езика си и близна дълбоко.

    Постепенно Прасчо се събуди. Щом се разсъни съвсем, той си каза:

    — Ох!
    После си каза храбро:
    — Да!
    И после още по-храбро:
    — Точно така!…
    Но не се чувстваше много храбър…


Шеста глава

    — Добро утро, Ийори!

    — Добро утро, Пух Мечо — каза Ийори мрачно. — Ако наистина е добро утрото! В което се съмнявам!
    — Защо, какво се е случило?
    — Нищо, Пух Мечо, нищо! Не всички могат… Някои не могат! Само това мога да кажа!

    Пух седна на един голям камък и се опита да проумее. Това му приличаше на гатанка, а той никак не можеше да ги отгатва, защото беше Мече с Много Малък Ум.

    Първото нещо, което Пух направи, беше да провери в долапа дали не е останало някое много малко гърненце с мед. Имаше едно и той го свали.

    — Ще го дам на Йори — обясни Пух. — Подарък. Какво ще му дадеш ти?
    — Не може ли да го подарим заедно — предложи Прасчо, — от двама ни?
    — Не — каза Пух, — това не е добър план!
    — Добре. Тогава ще му подаря балонче. Остана ми едно от миналия празник. Да отида да го взема, а?
    — Това, Прасчо, е много добра идея. Точно от това се нуждае Йори, за да се развесели. Никой не може да се развесели без балонче.

    …Моят правопис е Разклатен. Добър ми е иначе правописът, но се Клати и буквите отиват не на мястото си / Мечо Пух

    — Можеш ли да четеш, Пух? — попита той малко тревожно. — Отвън на вратата има надписи за чукането и звъненето, които Кристофър Робин написа. Можеш ли да ги прочетеш?

    — Кристофър Робин ми каза какво е написано и тогава можах.
    — Е добре, тогава аз ще ти кажа какво съм написал тук и ти ще можеш да го прочетеш.
    И Бухала написа. Това написа:
    "ЧтИТ оРждН ДЕм"
    Пух го погледна с възторг.
    — Тук е казано: „Честит рожден ден“ — каза Бухала небрежно.
    — Хубаво е! И дълго! — каза Пух възхитен.
    — Всъщност аз написах, разбира се, „Много честит Рожден ден, с обич от Пух!“ Естествено изхабих доста молив, докато напиша толкова дълго нещо.
    — О! Виждам!


Седма глава

    Изведнъж Пух, който се беше изчервил от напрегнатото мислене, каза:

    — Сметнах ги: петнадесет!

    — Пух — започна Зайо нежно, — ти нямаш никакъв ум.

    — Знам! — каза Пух смирено.

    Прасчо: Обикновено аз не се плаша от Свирепи Животни, но добре е известно, че едно Свирепо Животно, когато го Лишиш от Малкото му, става свирепо колкото Две от По-Свирепите Животни.

    — Прасчо — каза Зайо, като започна да подостря молива си, — нямаш никаква смелост!

    — Трудно е да бъдеш Храбър — каза Прасчо, леко подсмърчайки, — когато си Толкова Малко Животно!

    Прасчо толкова се зарадва, че ще бъде Полезен, че забрави да се страхува…

    — А аз? — каза Пух тъжно. — Навярно няма да бъда полезен!

    — Нищо, Пух — каза Прасчо утешително, — друг път може би!

    — Без Пух — каза Зайо сериозно… — приключението е невъзможно!

    …Пух отиде в един ъгъл на стаята и си каза гордо:
    — Невъзможно без Мен! Ето какво Мече съм аз!

    СТИХОВЕ, съчинени от Мече с много малко Ум.

    В понеделник, когато е топло,
    аз си мисля това-онова
    и най-често в главата ми чопли:
    това Онова ли е и онова — Това.

        Във вторник завей, завали ли —
        аз се блъскам кат птичка в кафез
        и се чудя и мая дали е…
        дали тез са Онез и онез — Тез?

    Във сряда под облаче бяло
    се замислям и нямам покой —
    мисля де се е чуло, видяло
    кой Какво е и какво е Кой?

        В четвъртък, щом всичко замръзне —
        всяко клонче със скреж е покрито…
        Мисля. Мисля… дорде ми омръзне:
        че които са Тез — не са тез, Които.

    Прасчо, който всъщност не беше привърженик на къпането, потръпна от възмущение и каза с най-голямата храброст, на която беше способен…

    Никога досега … — Прасчо не беше тичал толкова бързо и не престана да тича, докато не наближи дома си. Когато останаха стотина крачки, той спря да тича и започна да се търкаля в прахоляка чак до дома си и така получи отново предишния си приятен цвят…


Осма глава

    Тази сутрин по време на закуската (проста закуска — една-две медени питки, леко намазани с мармалад) той (Мечо Пух) изведнъж съчини нова песен. …

    Нямам грижа вей ли, или сняг вали,
    щом тумбакът ми е пълен с мед!
    Нямам грижа дали мръзне, или се топи,
    щом муцуната ми е потънала във мед!

    Кристофър Робин седеше пред вратата на къщичката си и си обуваше Големите Ботуши. Щом видя Големите Ботуши, Пух вече знаеше, че ще има Приключение, затова бързо избърса меда от нослето си с опакото на лапата, приглади кожуха си колкото можеше по-добре, за да изглежда Готов на Всичко.

    — Ще откриваме Северния Полюс.

    — О! — каза Пух. — Какво е Северният Полюс?
    — Нещо, което се открива! — каза Кристофър Робин безгрижно, но не много уверен.
    — О! Разбрах! — каза Пух. — Нужни ли са мечки за откриването?

    — Здравей, Зайо — каза Мечо Пух, — ти ли си?

    — Да кажем, че не съм — каза Зайо, — да видим какво ще стане тогава!
    — Има съобщение за теб.
    — Ще му го предам!

    Прасчо седеше на земята пред вратата на къщата си и весело духаше едно глухарче, за да узнае "дали това ще се случи тази година… догодина… някога или никога!" И тъкмо разбра, че "няма да се случи никога", и се мъчеше да си спомни какво нямаше да се случи, като се надяваше, че е било нещо неприятно, когато Пух пристигна.

    — Не питам никого! — каза Йори. — Аз само казвам на всички: можем да търсим Северен Полюс, можем да играем на "Ринги-ринги-рае!" На мен ми е все едно!

    Така тръгнаха да откриват Полюса. И както вървяха, си бъбреха всички за това-онова, с изключение на Пух, който съчиняваше песен.

    — Това е първият куплет — каза той на Прасчо, когато беше вече готов.
    — Първият куплет на какво?
    — На моята песен.
    — Коя песен?
    — Тази!
    — Коя тази!
    — Е добре! Ако искаш — ще я чуеш!
    — А откъде знаеш, че искам да я чуя?
    Пух не можа да отговори на този въпрос, затова запя…

    Стигнаха до един поток, който се извиваше и блъскаше между високи скалисти брегове, и Кристофър Робин изведнъж видя колко е опасно това място.

    — Тъкмо място — обясни той — за Засада!
    — Какво е засадено там? — пошепна Пух на Прасчо. — Да не би да е хвойна?
    …
    — Засада — каза Бухала — е един вид Изненада.
    — Такава е и хвойната понякога — каза Пух.
    …
    — Ако някой неочаквано връхлети отгоре ти, това е Засада — каза Бухала.

    — Всеки ли е взел храна? — попита Кристофър Робин с пълна уста.

    — Всички освен мен! — каза Йори. — Както Винаги! — Той ги огледа наред с обичайния си меланхоличен поглед: — Надяваме се, че никой от вас не е седнал случайно върху магарешки бодил?
    — Струва ми се, че аз! — каза Пух. — Ох! — Той се изправи и се огледа отзад. — Да, аз! Така си и мислех!
    — Благодаря ти, Пух, щом вече не ти е нужен! — Йори дойде до мястото, откъдето току-що стана Пух, и започна да яде. — Повреждат се, като сядаш отгоре им! — продължи Йори, като ги изгледа, дъвчейки. — Не са вече Сочни! Запомнете това всички! Малко Внимание, малко Мисъл за другите — и всичко би изглеждало иначе!

    Йори: Малко Внимание, малко Мисъл за другите — и всичко би изглеждало иначе!

    — Виж какво, Зайо… чудя се дали… Само това… нали знаеш Как изглежда Северният Полюс?

    — Ами… — каза Зайо, като си гладеше мустаците. — Щом ме питаш…
    — Знаех по-рано, ама сега нещо съм го позабравил — каза Кристофър Робин нехайно.
    — Смешно — каза Зайо, — ама и аз нещо съм го позабравил, при все че някога го знаех.
    — Смятам, че е кол, забит в земята.
    — Сигурно е кол — каза Зайо. — Щом му викат полюс-колюс, той е кол! И тогава смятам, че ще бъде забит в земята. Няма къде другаде да бъде забит.
    — Да. Така мисля и аз.
    — Важното е — каза Зайо, — на кое място е забит!

    — Хей, Йори… — каза Пух, като дойде при тях…

    — Благодаря ти, Пух, за вниманието, но едва ли ще може да ми послужи преди ден-два.
    — Какво да ти послужи?
    — Това, за което говорим.
    — Аз не приказвам за нищо — каза Пух объркан.
    — Пак моя грешка! Мислех, че каза колко съжаляваш, че опашката ми е вкочанясала, и можеш ли да направиш нещо, за да помогнеш.
    — Не — каза Пух. — Не съм го казал! — И след като помисли малко, съчувствено добави: — Може би някой друг го е казал!
    — Тогава благодари му от мое име, щом го видиш!


Девета глава

    Валеше и валеше, и валеше…

    …
    Дни… и дни… и дни…

    "Ако само бях у Пух или у Кристофър Робин, или у Зайо — мислеше си Прасчо, като поглеждаше през прозореца, — когато започна да вали, щях да си имам Компания през всичкото време, вместо да седя сега сам-самичък, без да имам какво да правя, освен да се чудя докога ще вали!…" Той си представяше как би казал на Пух:

    — Виждал ли си някога такъв дъжд, Пух?
    И Пух би отговорил:
    — Не е ли ужасно, Прасчо?
    И Прасчо би попитал:
    — Как ли се чувства Кристофър Робин сега?
    А Пух би казал:
    — Мисля, че къщата на Горкия Зайо е пълна вече с вода!
    Прекрасно би било да разговарят така. Наистина и наполовина не е така интересно да преживяваш такова вълнуващо нещо като наводнение, ако няма с кого да го споделяш.

    Пух няма много Ум, но никога не попада в беда. Върши глупости, но всичко се обръща на добро!

    Когато дъждът започна, Мечето спеше.

    Валеше… и валеше… и валеше…
    а то —
    спеше… и спеше… и спеше…

    Тогава му дойде една идея и трябва да призная, че за Мече с Толкова Малко Ум бе много добра идея.

    Пух няма много ум и може да извърши някоя глупост, а аз толкова го обичам!

    Мечо Пух към Кристофър Робин: Получих Много Важно Известие, изпратено ми в бутилка. Но понеже ми е влязла вода в очите, не можах да го прочета, затова ти го донесох.


Десета глава

    Един ден, когато слънцето се върна над Гората и донесе със себе си дъха на Май, и всички поточета весело забълбукаха, прибрани спретнато в коритата си, и малките локвички дремеха, потънали в спомени за времето, когато са били големи и са вършили още по-големи неща, и в топлия спокоен въздух на Гората се чуха предпазливите опити на Кукувицата да кука, заслушана в собствения си глас; или ленивите, приятни оплаквания на Дивите Гълъби, че "други са виновни, но няма значение" — в такъв един ден Кристофър Робин свирна по особен начин и Бухала долетя от Голямата гора, за да види какво искат от него.

    — Бухале — каза Кристофър Робин, — ще устроя прием.

    — Наистина ли?
    — Ще бъде специално в чест на Пух. В чест на онова, което той направи, когато трябваше да направи нещо, за да спаси Прасчо от Наводнението.

    Бухала се опита да каже нещо много умно, но не можа да го измисли. Затова хвръкна да покани другите. Първия, на когото каза, беше Пух.

    — Пух — каза той, — Кристофър Робин прави прием.
    — О! — каза Пух. После, като видя, че Бухала очаква да чуе още нещо от него, продължи:
    — Ще има ли нещо като онези дребни сладки с глазура от розова захар?
    Бухала почувства, че е под неговото достойнство да говори за сладки с глазура от розова захар, затова му каза точно каквото му бе поръчал Кристофър Робин и литна към Йори.

    И колкото повече Мечо Пух мислеше, толкова повече всичко се объркваше в главата му като в объркан сън.

    …Бухала … продължи да разказва на Кристофър Робин за един нещастен случай, който почти се случил на един негов приятел, когото Кристофър Робин не познавал.

    След като си похапнаха, Кристофър Робин удари с лъжицата си по масата. Всички спряха да говорят, стана много тихо. …

    — Този прием — каза Кристофър Робин — е прием в чест на едного, който е направил Нещо, и всички ние знаем кой е той. И това е прием в негова чест, защото е направил Нещото, и аз съм му приготвил подарък. Ето го!
    Той попипа наоколо си и пошепна: "Къде ли съм го сложил?"

    Йори: Ех, и аз имам свои приятели! Вчера дори някой разговаря с мен. И миналата седмица ли беше, или още по-миналата Зайо се блъсна в мен и ми каза: "Прощавай!" Така е! Животът е колело! Нещата се променят…

    Разбира се, Пух бързаше да отвори пакета, но внимателно, за да не скъса канапа, защото човек никога не знае кога ще му бъде Полезен канап! Най-после отвори пакета.

    — Когато се събуждаш сутрин, Пух — каза Прасчо най-после, — какво си помисляш най-напред?

    — Какво ще има за закуска. А ти какво си помисляш, Прасчо?
    — Аз си мисля какво ли интересно нещо ще се случи днес.
    Мечо кимна замислено.
    — То е все същото! — каза той…

Въпросът е Отговорът

Написаните по-долу въпроси не ще бъдат нещо ново за теб, защото отговорите им са просто 50 общочовешки истини, от тези най-съкровените и най-интимните, върху които сме разсъждавали всички на един или друг етап от живота си.

Магията на тази статия се крие в това, че сега те са зададени наведнъж и в определен ред.
Въпросите нямат верни и грешни отговори. След като им отговорищ мислено обаче, ще откриеш неща за себе си, които могат да променят цялото ти възприятие за живота и теб самия.

Просто ги прочети и се опитай да си отговориш. И най-важното – бъди честен. Не забравяй, че понякога това, да си зададеш правилният въпрос, е всъщност Отговора.

1. Колко годишни бихте били, ако не знаехте на колко сте в момента?
2. Кое е по-лошото: да се провалиш, или така и да не пробваш?
3. Щом животът е толкова кратък, защо правим толкова неща, които не ни харесват и защо не правим толкова неща, които ни харесват?
4. Когато вече всичко е казано и направено, в крайна сметка, повече ли сте казали, или повече направили?
5. Кое е едното нещо, което най-много бихте искали да промените в света?
6. Ако щастието бе валутата, в която се плаща, коя е работата, която щеше да ви направи богати?
7. Действително ли правите онова, в което вярвате, или просто сте се примирили с това, което вършите?
8. Ако продължителността на човешкия живот беше 40 години, по какъв по-различен начин бихте го изживели?
9. До каква степен действително контролирате посоката на живота си в момента? Или в какъв процент?
10. Кое за вас е по-важно: да правите нещата правилно, или да правите правилните неща?
11. Представете си, че вечеряте с трима души, които уважавате и на които се възхищавате. Всички те започват да критикуват ваш близък приятел, който не знаят, че познавате. Критиките са безвкусни и недостойни. Какво ще направите?
12. Ако можете да дадете на едно новородено бебе само един съвет, какъв би бил той ?
13. Бихте ли нарушили закона, за да спасите обичан от вас човек?
14. Случвало ли ви се е да видите креативност там, където отначало сте видели лудост?
15. Какво е онова нещо, което сте сигурни, че правите различно от останалите?
16. Защо нещата, които ви правят щастливи, не правят щастливи всички?
17. Кое е нещото, което не сте направили, а истински сте искали? Какво ви спира?
18. Държите ли (се за) нещо, от което наистина трябва да се освободите?
19. Ако трябваше да се преместите на място или държава, в която не живеете в момента, къде щяхте да отидете и защо?
20. Натискате ли копчето на асансьора повече от веднъж ? Наистина ли мислите, че това ще го направи по-бърз?
21. Какво предпочитате – да сте загрижен гений или весел глупак?
22. Защо това, което сте вие, сте вие?
23. Били ли сте някога този приятел, който искате да имате?
24. Кое е по-лошо: когато добър приятел си замине, или да изгубите връзка с приятел, който живее до вас?
25. За какво сте най-благодарни?
26. Какво предпочитате – да изгубите всичките си стари спомени, или да не сте способни да създавате нови?
27. Възможно ли е да научите истината, без първо да я предизвикате?
28. Сбъдвал ли се е някога вашият най-голям кошмар?
29. Спомняте ли си преди 5 години онзи момент, в който бяхте ужасно разстроени? Той има ли значение изобщо сега?
30. Кой е най-щастливият ви спомен от детството?
31. В кой момент от близкото ви минало се почувствахте най-жив и мотивиран?
32. Ако не сега, кога тогава?
33. Ако не сте постигнали още нищо, какво изобщо имате да губите?
34. Случвало ли ви се е някога да бъдете с някого, с когото не сте си казали и дума, а след това да имате чувството, че сте провели най-хубавия разговор на света?
35. Защо същите онези религии, които даряват любов, причиняват толкова много войни?
36. Възможно ли е да знаете, без съмнение, кое е добро и кое зло?
37. Ако спечелите един милион лева, ще напуснете ли работата си?
38. Какво предпочитате – да имате по-малко работа за вършене, или да вършите много работа, която истински ви харесва?
39. Имате ли чувството, че този ден сте го изживели вече сто пъти?
40. Кога беше последният път, когато крачехте в мрака, водени единствено от слабото сияние на някаква идея, в която сте вярвали сляпо?
41. Ако узнаете, че всички, които познавате, ще умрат утре, кой бихте избрали да посетите днес?
42. Бихте ли намалили продължителността на живота си с 10 години, за да станете ужасно атрактивни и известни?
43. Каква е разликата между това да сте живи и да живеете истински?
44. Кога е времето, в което трябва да спрете да изчислявате рисковете и наградите и просто да тръгнете да правите това, което смятате за правилно, през глава?
45. Ако се учим от грешките си, защо толкова се притесняваме да не направим грешка?
46. Какво бихте направили по друг начин, ако знаете, че никой няма да ви критикува?
47. Кога беше последният път, когато чухте звука от собственото си дишане?
48. Какво обичате? Изразявали ли са някои от скорощните ви действия любовта ви към това нещо?
49. Ще помните ли това, което правите сега, след 5 години ? А това, което правихте вчера? А онзи ден?
50. Непрекъснато взимате решения. Въпросът е, сами ли ги взимате, или позволявате на другите да решават вместо вас?

Писмо на Чарли Чаплин до дъщеря му Жералдин

Моето момиче,

Сега е нощ. Всички невъоръжени воини в моята малка крепост заспаха. Не са будни нито брат ти, нито сестра ти. Дори майка ти вече спи. Едва не събудих заспалите птички, докато стигна до тази полусветла стая.

Толкова съм далеч от теб! Но нека ослепея, ако макар и за миг твоят портрет е изчезнал от очите ми. Той е тук - на масата, тук до моето сърце. Но къде си ти? Там, в приказния Париж, танцуваш на величествената сцена на Шан з’Елизе. Знам това, а сякаш в тихата нощ чувам стъпките ти, виждам очите ти да блестят като звезди в зимната тъмнина.

Чух, че твоята роля в този празничен и светъл спектакъл е ролята на персийската красавица, пленена от хан Тартар. Бъди красива и танцувай! Бъди звезда и сияй! Но ако възторзите на публиката те опияняват, ако ароматът на цветята, изпратени до тебе, те замае, ти седни в един ъгъл, прочети писмото ми и се вслушай в гласа на своя баща!

Аз съм твоят баща, Жералдин! Аз съм Чарли Чаплин! Знаеш ли колко нощи съм седял до твоето легло, за да ти разказвам приказки, когато ти беше малка - за спящата красавица, за чудния дракон в полето… А когато сънят идваше в старческите ми очи, аз му се надсмивах и казвах: “Върви си! Аз спя с мечтите на моята дъщеря!”

Виждах тези мечти, Жералдин, виждах бъдещето ти, днешния ти ден! Виждах едно момиче да играе на сцената, една фея да танцува по небето. Чувах публиката да казва: “Виждате ли това момиче. Това е дъщерята на стария шут. Помните ли как се казва- Чарли! Да! Аз съм Чарли! Аз съм старият шут! Днес е твой ред. Танцувай! Аз танцувах в широк и скъсан панталон, а ти - в копринена рокля на принцеса. Тези танци и шумът на аплодисментите ще те издигат понякога в небесата. Иди! Иди и там! Не се завръщай на земята! И гледай живота на хората, живота на ония улични танцьорки в крайните квартали, които играят гладни и треперят от студ и беднотия. Аз бях като тях, Жералдин! В ония нощи, в ония приказни нощи, в които заспиваше с моите приказки, аз оставах буден. Гледах твоето лице, усещах ударите на сърцето ти и се питах: ” Чарли! Нима това котенце ще те познае някога?” Ти не ме познаваш, Жералдин… Колкото и приказки да съм ти разказвал през ония далечни нощи, своята приказка аз никога не съм ти разказвал… А тя също е интересна… Приказка за един гладен шут, който танцуваше и пееше в бедните квартали на Лондон, а после събираше милостиня. Това е моята приказка!

Аз съм вкусил глада, зная какво значи да бъдеш без покрив! Нещо повече! Аз съм изпитал унизителната болка на скитника шут, в чиито гърди бушуваше цял океан от гордост, а трябваше подхвърлените монети да го пресушават! Но въпреки това аз съм жив, а за живота обикновено малко се говори. По-добре да говорим за теб. След твоето име, Жералдин, е моето - Чаплин. С него повече от четиридесет години съм разсмивал хората на земята. Но аз съм плакал повече, отколкото те са се смели, Жералдин! В света, в който ти живееш, не съществуват само танци и музика! В полунощ, когато излизаш от големия салон, ти забрави богатите почитатели, но не забравяй да попиташ шофьора на таксито, който те отвежда у дома, за неговата жена. И ако е бременна, ако няма пари да купи дрешка на детето, ти сложи пари в ръката му. Казал съм в банката да изплащат тези твои разходи. Но за другите - ти трябва да изпращаш точната сметка! От време на време с метрото или с автобус ти разглеждай града, разхождай се. Гледай хората! Вдовиците и сираците гледай! И най-малко по един път на ден си казвай: “И аз съм една от тях!”

Да! Ти си една от тях, моето момиче!Нещо повече! Изкуството, преди да даде на човека крила, за да излети във висините, обикновено му счупва краката. И когато дойде момент, в който ти почувстваш себе си над публиката, веднага напусни сцената. Иди с първото такси в околностите на Париж. Аз много добре ги познавам. Там ще видиш танцьорки като теб - даже и по-красиви от теб, и по-горди от теб. Там от ослепителния блясък на прожекторите на твоя театър няма и следа! За тях прожектор е луната. Погледни! Добре погледни! Не танцуват ли по-добре от теб? Признай си, моето момиче! Винаги има някой, който танцува по-добре, който свири по-добре! И знай - в семейството на Чарли никой не е бил толкова груб, за да може да наругае един файтонджия или да подиграе просяка, седнал край Сена. Аз ще умра, но ти ще живееш. Искам ти никога да не живееш в бедност. Заедно с това писмо ти изпращам и един празен чек. Колкото искаш пиши на него. Но когато харчиш два франка, не забравяй да си кажеш, че третата монета не е твоя. Тя трябва да принадлежи на непознатия мъж, който се нуждае от един франк. А него ти лесно можеш да го намериш. Поискаш ли да видиш тези непознати бедняци, ти можеш навсякъде да ги откриеш. Ако говоря с теб за пари, правя това, защото познавам измамната сила на тези дяволи.

Знаеш ли, дълго време съм прекарал в цирка. И винаги съм се безпокоял за играчите. Но трябва да ти кажа една истина, моето момиче - хората падат по-лесно от твърдата земя, отколкото играчите от нестабилното въже. Може би някоя вечер блясъкът на най-скъпия диамант ще те измами. В същата тази вечер този диамант ще бъде твоето нестабилно въже и падането ти е сигурно. Може би един ден красивото лице на някой принц ще те измами. В същия ден ти ще бъдеш неопитен въжеиграч, а неопитните въжеиграчи винаги падат. Не продавай сърцето си за злато и накити. Защото най-големият диамант е Слънцето. За щастие той блести на лицето на всеки човек. И когато някой ден се влюбиш в някой мъж, ти бъди цялата с него. На майка ти съм казал да ти пише за това. Тя по-добре познава любовта от мен. На нея по й приляга да говори за това…

Твоята работа е много трудна. Аз знам това. Твоето тяло е покрито само с парче коприна. Заради изкуството може и гол да се появиш на сцената, но да се върнеш оттам по-облечен и по-чист. Но нищо друго и никой друг на този свят не заслужава да вижда даже и ноктите на краката на едно момиче. Голотата е болест на нашето време. Аз съм стар и може би думите ми звучат смешно. Но според мен твоето голо тяло трябва да принадлежи на този, който обича голата ти душа. Не е страшно, ако твоето убеждение за това е отпреди десет години, от времето, което си отива. Не се бой - тези десет години няма да те състарят. Но както и да е, искам ти да бъдеш последния човек, който става поданик на острова на голите!

Знам, че синове и бащи винаги са били във вечен двубой! С мене, с моите мисли воювай, моето момиче. Аз не обичам покорните деца. И преди да капнат сълзите от очите ми върху това писмо, и искам да вярвам - тази вечер е Коледа, вечер на чудеса. Искам да стане чудо - ти наистина да си разбрала всичко, което искам да ти кажа. Чарли е остарял вече, Жералдин! Рано или късно, вместо с бяла коприна на сцената ти ще трябва да се облечеш в черно, за да дойдеш на моя гроб. Сега не искам да те безпокоя. Само от време на време се поглеждай в огледалото, там ще ме видиш. Кръвта ми е в твоите вени. Искам даже тогава, когато в моите вени кръвта пресъхне, да не забравяш баща си - Чарли!

Аз не бях ангел, но доколкото можах, се стремях да бъда човек.

Опитай и ти !

Добре ли прекара тази година?

Как прекара настоящата година?

Оцени ли моментите, когато си в добро здраве?

Поне веднъж събуди ли се заедно с първите лъчи на утрото?

Колко пъти наблюдава изгрева на слънцето?

На колко човека направи някакъв подарък без повод?

Колко пъти се спря по пътя, за да погалиш някое коте?

Поне веднъж през тази година някое новородено бебе стисна ли здраво пръста ти с малката си ръчичка?

А ти вдъхна ли от неговото неповторимо бебешко ухание на чистота и невинност?

Забеляза ли колко много звезди има на небето в ясните летни нощи?

Колко играчки си купи през тази година, кога за последно сам си достави радост?

Колко пъти се смя наистина от сърце, чак докато потекат сълзи от очите ти?

А прегърна ли поне веднъж някое старо дърво тази година?

Случи ли ти се поне един път да се излегнеш на тревата, оставяйки тежките мисли да отлетят от главата ти?

Поне веднъж запя ли си някоя стара песничка, останала в паметта ти от далечните детски години?

А колко пъти хвърля камъчета във водата и гледа как те подскачат по повърхността й, преди да потънат?

А храна на птиците дава ли изобщо тази година?

Наведе ли се да помиришеш някое цвете, докато си е още на стръкчето?

Колко пъти успя да видиш истинска дъга през тази година?

А блясъкът в очите на дете, което току що е получило най-желания подарък?

Колко писма получи през изминалата една година?

А ти потърси ли някой свой стар и позабравен приятел?

С някого сдобри ли се?

Колко пъти забеляза, че всъщност... си щастлив човек?

А замисли ли се поне веднъж, че една наистина добра и удовлетворяваща година, в действителност зависи именно от тези незначителни на пръв поглед "дреболии"?

Ако не си - през новата година непременно помисли над това. А когато настъпи пролетта, излез някъде на открито и... легни върху тревата! Не чакай дълго, побързай, направи го! Защото някой ден... тревата ще легне върху теб...

Автор: неизвестен

По две

Казват, че до един успял мъж стой една силна жена, но е вярно и обратното, че до една успяла жена, стой един силен мъж. Но и 2-те нямаше да са верни ако жената и мъжа сами за себе си не бяха силна и успели. Събрани заедно обаче са два пъти по силни и успели.
Мирослав Зашев

Ако Бог наистина е добър, защо има Зло?

Един професор по философия се изправил пред класа си и попитал:
- Вярвате ли, че Бог е добър?
- Да! - отговорили студентите.
- Вярвате ли, че Бог е създател на всичко?
- Да!
- Тогава как може един добър Бог да създаде и злото? Злото съществува и е част от нашето ежедневие. Значи Бог е лицемер и изобщо не е този, за когото се представя и го мислите.
Тогава един студент по физика вдигнал ръка и казал:
- Професоре, може ли да ви питам нещо?
- Да! - отговорил той
- Според вас, тъмнината съществува ли?
- Разбира се! - отвърнал професора
- Грешите! Съществува само светлината. А тъмнина е дума, която сме измислили, за да опишем моментите, в които няма светлина. Ние можем да измерим скорост и интензитет на светлината, но не и на тъмнината. Защото тя е просто описание на липсата на светлината.
Студентът продължил:
- Мислите ли, че студеното съществува?
- Разбира се! - отговорил пак професорът, но този път с нотка на несигурност в гласа.
- Отново грешите! Съществува топлината. "Студено" е дума, която използваме, когато искаме да опишем липсата на топлина. Можем да измерим топлината, но не можем да измерим "студеното".
И като заключение студентът казал:
- По същия начин злото е просто дума, която описва липсата на Бог в нашия живот. Той ни е дал свободна воля и може да действа само там, където са го поканили. Ако ние сме изхвърлили Бог от обществото си и сме го игнорирали тотално, превръщайки го в една мъртва традиция, тогава не можем да го виним за злото, което ние причиняваме.
След този коментар професорът не намерил какво да каже. А името на студента било... Алберт АЙНЩАЙН!

От нета

Защото

"Ние бягаме не само защото ни е страх,но ни е и страх, защото бягаме. Плачем не само защото ни е тъжно, но ни е и тъжно, защото плачем. Смеем се не само защото ни е смешно, но ни е и смешно, защото се смеем..."

От: Джеймс Ланге

Започни от днес

Започни от днес:
да не се тревожиш за вчерашния ден! Той е в миналото, а то никога не се променя. Можеш да се промениш само ти, ако наистина желаеш да го направиш...
Започни от днес:
да не се тревожиш за утрешния ден! Той винаги ще е пред теб и ще очаква да дадеш най-доброто от себе си. Но това може да стане само, ако изживееш пълноценно днешния си ден...
Започни от днес:
погледни се в огледалото и виж себе си! Ти си личност, която заслужава внимание и възхищение. Личност, с която ще ти е приятно да общуваш, която с удоволствие ще опознаеш и уважаваш...
Започни от днес:
да цениш всеки момент от живота си и даровете, които получаваш в този свят! И не пропускай да споделяш щедро тези подаръци с околните...
Започни от днес:
и поне за миг се отклони от утъпкания път, по който се движиш като по навик! Не се страхувай да избереш новото и непознатото. Наслади се на приятните изненади и тайните, които ще откриваш...
Започни от днес:
посрещай предизвикателствата с кураж и решителност! Преодолей бариерите, които могат да попречат на твоето израстване и самоусъвършенстване...
Започни от днес:
не позволявай липсата на кураж да поквари собственото ти АЗ! Желанието да успяваш и способността ти да обичаш, трябва да са по-силни от всичко останало...
Започни от днес:
погледни с нова вяра към човешката доброта! Независимо какво ти се е случвало до сега. Това е шансът ти за по-добро бъдеще...
Започни от днес:
отвори съзнанието и сърцето си за всичко добро и красиво около теб! Посрещай с желание преживяванията си и извличай по нещо добро за себе си от всяка ситуация...
Започни от днес:
запознай се с нови хора! Но не очаквай съвършенство. Такова няма да откриеш нито в себе си, нито в някой друг. Не съществува съвършенство в този несъвършен свят...
Започни от днес:
осъзнай, че ти си носиш отговорността за твоето собствено щастие! Затова, живей така, че да си щастлив и удовлетворен от себе си...

Из мъдрости от нета

Мъдрите съвети на една Баба

- Бабо, как да разбера, че съм се влюбила?
- Много просто, момичето ми. Помниш ли как се запознахте?
- Разбира се. Помня не само как се запознахме, но и всяка наша среща: Как за първи път се усмихнахме един на друг, как се хванахме за първи път за ръце, как се целунахме. Знаеш ли, бабо, аз дори помня всичко, абсолютно всичко, което съм му разказвала; на какво се смеехме, как се приготвях за всяка среща; с какво бях облечена, за да му се харесам. Това любов ли е, бабо?
- Не, мила. Любовта е, когато помниш с какво е бил облечен той на срещите. А ако помниш себе си, това е влюбеност. Прибери си куклите в скрина, момиче...
- Бабо, кажи ми кога настъпва моментът за раздяла? Може би е по-добре да си тръгваш веднага след първата нощ, докато още няма неоправдани надежди, без да дочакваш изясняването на отношенията, оставайки в паметта си само смътен приятен спомен? Или след много, много нощи, когато всичко лека-полека изчезва само, неизвестно къде и защо; спокойна "екологична" раздяла, без болката на нещо разкъсващо, без рев и викове?
- Тук всичко е много просто, дете. Трябва да си тръгваш не след някакво определено количество нощи, а след първото утро, когато не ти се иска да станеш по-рано и да му приготвиш закуска. Свари му тогава кафе, целуни го за сбогом и затвори вратата...
- Бабо, и досега го сънувам...
- Дъще, спомни си ланския сняг?
- Какво общо има тука миналогодишния сняг? Аз исках да ме посъветваш, а не да говорим за времето.
- Ами че съвета вече ти го дадох. Ако още те боли, ако още не е забравено докрай, ако вътре още трепва, кажи си сама наум: "Лански сняг..." И се отнасяй към всичко, което е било с вас, точно по същия начин. Не е възможно да се запази снежинката през лятото, внучке, идва и нейното време да се разтопи. И макар че сега ти е трудно да повярваш, но задължително ще падне нов сняг. Просто се довери на времето и го дочакай, свеж, чист, първи сняг. А ако още тъгуваш по това, което е отминало, повтаряй си наум: "лански сняг е, лански, лански..."
- Бабо, аз ще се боря за любовта си. Няма просто така да им го дам. Няма да отпусна ръце, няма да се предам без бой!
- Момичето ми, знаеш ли онази любима игра от училищните празненства, когато трябва да се бяга около столовете, които са с един по-малко от играчите; а когато кажат стоп и музиката спре, всеки се старае да успее и да заеме стола пръв? Е, ти нали играеш точно тази игра, когато се опитваш да се "бориш". Защо да бягате двама или дори трима около един стол, да се опитваш да надхитриш съперничките си и да го заемеш първа, ставайки за смях на околните, да нервничиш и да се ядосваш? Огледай се наоколо - до стената има други незаети столове. Ти си вече голяма, зряла, време е да престанеш да играеш детски игри...
- Бабо, защо ме боли толкова? Аз ревнувам буквално от всяко женско име, което той произнася. Когато не вдига телефона, аз вече си представям, че той е с друга. Когато той ми разказва за някоя жена, аз веднага започвам да си мисля "има ли нещо?" Ревнувам го и от "бившите", от приятелите му, от колегите в работата, от случайни срещи. Как да престана да се измъчвам, а, бабо?
- Дете, ревността е чувство измамно. Ти не ревнуваш, ти се страхуваш да не го изгубиш. Не се бой обаче, това е безсмислено. Защото ако няма повод за ревност, да се ревнува е глупаво, а когато вече има повод, е късно...
- Всички мъже са еднакви! Бабче, още щом ми каже "Здрасти" и аз вече знам как ще се държи той по-нататък, какви вицове ще ми разказва, как ще се усмихва, как ще ме докосва, как ще се сърди и ще си тръгва.
- Не си права, момичето ми. Всички мъже са различни. Просто ние харесваме мъже, които си приличат. Ти харесваш ли "скромни", домошари? Тогава защо се оплакваш, че пак ти се е паднал досадник, който не иска да излиза от вкъщи? Ако си избираш мъж, който е душа на компанията, не се учудвай, че ще ти се наложи да го делиш с приятелите му, а доста често и с паралелни приятелки. Ако обичаш романтичните, бъди готова не само за свещи, стихове и шампанско, но и за периодични депресии и изчезвания, които той ще ти обяснява като творчески кризи. Избираш ли си мъж, зад чийто гръб да се чувстваш като зад "каменна стена", не се учудвай, че не можеш да откриеш в тази стена врата за навън. Жените избират мъже, които си приличат, а после се учудват, че те всички са еднакви...
- Бабо, не знам как да му кажа, но да не му причиня болка. Той не е заслужил баналното "хайде да си останем приятели". Той е добър, а на мен ми се налага да постъпя с него жестоко. Какво да правя, бабо, как да му кажа, че между нас всичко е свършено?
- Запомни, момичето ми: в последното изречение, което ти кажеш на мъжа при раздяла, той трябва да чуе не само неизбежната жестокост, но и благодарност за всичко хубаво, което сте имали с него. Нали когато той ще си спомня за теб, неизбежно ще си припомня и раздялата ви. И ако искаш очите му да се усмихват, когато си спомня за тебе, не изяснявай отношения на прощаване. Само едно му кажи: "Не се нуждая повече от твоето присъствие, за да те обичам". И край, тръгни си...
- Бабо, не знам дали си струва да му разказвам всичко това. Като че ли нищо кой знае какво не се е случило, а ако той изведнъж научи? И сякаш нямам какво да си признавам, но не мога и да разказвам. И как мога да изисквам от него да бъде честен с мен, ако самата аз започвам да крия нещо и да не се доизказвам?
- Момичето ми, запомни три прости правила. Първото е: никога и при никакви обстоятелства не го лъжи. Второ: никога и при никакви обстоятелства не му изменяй. И третото: ако вече си го излъгала и изневерила, при никакви условия не му разказвай за това. Само помни, дете, колкото и да искаш, последното правило следва само след първите две...
- Бабо, не разбирам какво става: той изведнъж, без обяснения просто изчезна. Всичко вървеше добре, а после...Вече не го виждам, телефонът мълчи, и вече не се срещаме дори случайно. Може да се е случило нещо? Или все пак съм го обидила с нещо, може би си струва да му се позвъни и да се поговори, да се изясни, какво все пак става?
- Дъще, не си струва, повярвай ми. Нали и ти самата знаеш отговора, само че не искаш да си го признаеш. Той не звъни, защото не иска - много е просто. Запомни, дете, докато мъжът се интересува от жената, той няма да изчезне. Ще счупи телефона да звъни, ще обикаля около входа, ще организира случайни срещи. И никакви причини, дори най-жестоките, няма да станат причина той да не е до нея, ако той иска именно това. И ако ти не искаш да го караш в отговор на твоя въпрос "защо е изчезнал от живота ти", да ти казва, че е бил много зает или е имал много работа, то по-добре не питай. И ако не си търсиш излишно повод да си причиниш болка като чуеш истината, по-добре не питай. Нали и така знаеш отговора...

е-списание МАРГАРИТА

Какво можем да научим от гъските

Есен е и прелетните птици поемат своя преход към южните страни. Гъските също се нареждат под формата на буквата V и тръгват към топлите земи. Да, те винаги летят подредени точно по този начин и това не е случайно. След дълги наблюдения и проучвания, ето до какви изводи са стигнали учените:

Когато летят под формата на буквата V, размахвайки крилете си всяка гъска създава възходяща струя въздух на птицата зад себе си, с което улеснява нейния полет. По този начин цялото ято изминава поне със 70% по-голямо разстояние, отколкото ако всяка птица лети самостоятелно.
Каква е поуката:
Ако имаме поставени конкретни цели и ако се борим с общи усилия за тяхното постигане, много по-бързо и лесно ще ги осъществим.
Ако някоя от гъските реши да се отдели от ятото, тя губи помощта от въдушното течение и веднага усеща съпротивлението при опита да лети сама. Щом разбере това, тя бързо се връща обратно към групата. Така отново се възползва от повдигащата сила на течението, създавано от птицата летяща пред нея.
Каква е поуката:
Ако притежаваме разум, колкото една гъска, ние ще се движим заедно с хората, които вървят в същата посока като нас и ще се възползваме от помощта, която ни оказват.
Гъската-водач, която лети най-отпред, се изморява по-бързо от останалите, тъй като не може да се възползва от въздушното течение създавано от другите птици. Затова, когато усети, че силите й отслабват, тя отстъпва назад, а на нейното място минава някоя друга от ятото.
Каква е поуката:
Когато вършим тежка и изтощителна работа, идва момент, в който най-добре е да отстъпим мястото си на някой друг, докато възвърнем отново силите си.
Когато ятото забави скоростта си, гъските намиращи се най-отзад започват да крякат. Така те предупреждават и насърчават летящите отпред птици, да усилят темпото и да поддържат скоростта.
Каква е поуката:
Понякога, за да извървим пътя и да постигнем целта си, имаме нужда от подвикването и насърчаването на другите. Не бива да се сърдим и обиждаме от това.
Ако някоя от птиците в ятото се разболее или бъде улучена от ловджийски куршум, тя не може да продължи своя полет заедно с ятото. Тогава две от останалите гъски също се отделят и я придружават, докато си намери безопасно място за кацане. Те остават заедно там, докато болната птица оздравее или докато умре. Едва тогава отново отлитат и се присъединяват към някое друго ято гъски, преминаващо наблизо.
Каква е поуката:
Ако притежаваме сърце и разум, поне колкото една гъска, ние ще се отнасяме един с друг по същия начин.

Автор - неизвестен

За успеха

Томас Уилър, главен изпълнителен директор на застрахователна компания в Масачузетс, и съпругата му пътували с колата си по междущатската магистрала, когато той забелязал, че бензинът им свършва. Уилър завил в следващата отбивка и скоро открил западнала бензиностанция с една единствена колонка. Той казал на самотния служител да напълни резервоара и да смени маслото и тръгнал да се поразтъпче около бензиностанцията.
Като се връщал към колата, Томас забелязал, че съпругата му и бензинджията водят оживен разговор. Но щом наближил до тях, и двамата млъкнали. Никой не проронил нито дума, докато Уилър плащал сметката. Едва като влизал в колата, той зърнал как бензинджията махнал с ръка и казал:
- Приятно ми беше да си поговорим.
Докато се отдалечавали от бензиностанцията, Томас попитал жена си, дали бензинджията й е познат. Тя охотно признала. Учели в една гимназия и ходили сериозно в продължение на година.
- Боже мой, имала си късмет, че съм се появил аз! - изперчил се Уилър. – Ако се беше омъжила за него, щеше да бъдеш жена на бензинджия, вместо съпруга на главен изпълнителен директор.
- Скъпи мой - отвърнала жена му, - ако се бях омъжила за него, той щеше да бъде главен изпълнителен директор, а ти бензинджия...

"Пилешка супа за влюбени души"

Лъжата

- Слушай сега, независимо на какво те учи моллата, има само един грях. И това е кражбата. Всеки друг грях е вариант на кражбата. Разбираш ли?

- Не, баба джан - казах аз и отчаяно съжалих, че е така. Не исках да го разочаровам отново...
- Когато убиеш човек, открадваш живота му - каза баба. - Открадваш на жена му правото да има съпруг, на децата открадваш баща им. Когато казваш лъжа, крадеш правото на другия да знае истината. Когато мамиш, крадеш правото на почтеност. Разбираш ли?...

Автор - Халед Хосейни
Откъс от книгата "Ловецът на хвърчила"

ако В теб живее Ангел

Be an Angel Day
...Тук и сега, точно в този ден, час, минута, секунда - позволи си, да бъдеш ангел...

Представи си, че в теб живее Ангел! в теб живее ангел...
И че ти от време на време му позволяваш да погледне през твоите очи. Колко различен би изглеждал светът! Когато Ангелът гледа през твоите очи и в най-сивия ден ще съзреш дъга. Няма да пропуснеш нито една благоприятна възможност...
Представи си, че в теб живее Ангел! в теб живее ангел...
И ти му позволяваш да мисли вместо теб. Тогава ще изчезне безпокойството, няма да се страхуваш от нищо, защото си позволил на ангелските мисли да станат твои мисли...
Представи си, че усещаш неговата ръка в своята. Тогава всичко, до което се докоснеш, ще бъде благословено и ще оздравее в миг...
Представи си, че позволиш на този Ангел да насочва стъпките ти. Той ще те отведе далеч от утъпканите пътеки и ще ти покаже места, които не си подозирал, че съществуват...
Ако позволиш на Ангела да те води, ти ще се изправиш пред неща, от които винаги си се страхувал, но Той ще ти ги поднесе като дар, който си чакал от години...
Представи си, че неговото Ангелско сърце открива светлината в теб! Тогава всеки удар на сърцето ти ще е благословия, а пулсът ти - безконечна песен на небесен барабан...
Представи си, че този Ангел наистина живее в Теб!
Колко чудесно е да слушаш как гласът ти изрича неговите думи и как всеки, когото срещнеш в живота си, получава от теб напътствия и изцеление!
Представи си, само си представи, че вътре в теб живее и диша Ангел!
Ако му позволиш, той ще се свърже с другите ангели, които живеят във всяко човешко същество. И тогава ще видиш, че светът е пълен със сияещи ангели...
Ако му позволиш...
Тогава ти вече няма да си самотен, никога повече няма да се чувстваш изгубен сред човешкото множество. И никога повече няма да търсиш отговорите извън Себе си. Никога!

Представи си!
О, представи си, само си представи, че в теб живее Ангел! Че този Ангел е безсмъртен и никога няма да те изостави!
Ако си позволиш да повярваш, най-сетне ще усетиш, че Ангелът наистина живее в Теб!
Ангелът в Мен поздравява сияещият Ангел в Теб!

Автор - Стефани Уилсън
Откъс от книгата "Пилешка супа за душата"

Тайната на ангелите

Една древна талмудска легенда разказва, че при раждането си детето все още носи познанието от своите предишни животи. Тогава при него се появява ангел от рая и му прошепва на ухото да запази това познание в тайна. Ангелът поставя пръста си върху устните на бебето и точно в този момент то забравя всичко от своето минало и навлиза с чисто съзнание в новия си живот. А трапчинката между горната устна и носа на всеки човек, е именно следата от това ангелско докосване миг преди раждането. Едва след него новороденото проплаква за пръв път в живота си...

Из "Първият плач"

Ефекта на огледалото

"Светът е като огледало пред теб и отразява собствената ти същност. Ако погледнеш към него мрачно - ще видиш насреща си само тъжни и мрачни лица. Ако погледнеш към него с усмивка - ще те посрещне весел приятел."
Уилям Текери

Ако сам се съдиш и критикуваш - и другите ще те осъждат и критикуват.
Ако сам си причиняваш болка - и другите ще ти причинят болка.
Ако сам се лъжеш - и другите ще те лъжат.
Ако сам си безотговорен пред себе си - и другите ще бъдат безотговорни към теб.
Ако сам се обвиняваш и упрекваш - и другите ще те обвиняват и упрекват.
Ако сам си емоционално жесток към себе си - и другите ще бъдат емоционално (и дори физически) жестоки към теб.
Ако сам не се вслушваш в чувствата си - никой няма да се вслуша нито в чувствата ти, нито в теб.
Но...
Ако самият ти се обичаш – и другите ще те обичат.
Ако самият ти се уважаваш - и другите ще те уважават.
Ако самият ти си имаш доверие - и другите ще ти се доверяват.
Ако самият ти си честен със себе си - и другите ще бъдат честни с теб.
Ако самият ти осъзнаваш своята стойност и се цениш подобаващо - и другите също ще те оценят!

Автор – Г. Муравьова

Мечо Пух

Пух:
- Чудя се какво ли интересно ще ми се случи днес...

- Защо ли нещата трябва да се променят? - прошепна Прасчо.
Пух помисли, помисли и каза:
- Така имат възможност да станат по-добри!

Прасчо пита Мечо Пух:
- Пух, какво е любовта?
- Това, което означава всичко за теб - отговори Пух.
- А до края ли продължава? - попита Прасчо.
- Не - отвърна Пух, - продължава дори ПО-ДЪЛГО, защото тя е безкрайна!
- И значи тя е по-велика от всичко? - попита пак замислен Прасчо.
- Не Прасчо, пак не разбра - ТИ СИ ПО-ВЕЛИК ЩОМ ОБИЧАШ, тя те прави такъв!!!

Какво се подарява на някой, който иска всичко, а няма нищо?

- Как се пише любов? - попита Прасчо.
- Тя не се пише, тя се чувства... - отвърна Пух.

- Пух, обещай ми, че няма да ме забравиш никога! Дори когато стана на сто!
Пух помисли малко.
- А аз на колко ще бъда тогава?
- На деветдесет и девет.
Пух кимна:
- Обещавам!
Все още с очи, отправени към света, Кристофър Робин протегна ръка за Пуховата лапа.
- Пух - каза той сериозно, - ако аз... ако аз не съвсем ... - Той спря и отново започна: - Пух, каквото и да се случи, ти ще разбереш, нали?...

Какво трябва да... трябва?

Правописът ми е Колеблив. Добър правопис е, но се Колебае и буквите отиват на грешни места...

По-забавно е да говориш с хора, които не използват дълги трудни думи, а по-скоро кратки и лесни, като например Какво ще кажеш да хапнем?...

- Какво най-много обичаш да правиш на този свят, Пух?
- Ами, - каза Пух - какво обичам най-много...
И той се спря да помисли. Защото при все, че да Ядеш Мед е много хубаво нещо, има един миг, точно преди да започнеш да ядеш, който е по-хубав, отколкото когато вече си започнал, но той не знаеше как се нарича това. После си помисли, че да бъде с Кристофър Робин е много хубаво нещо и да имаш приятел като Прасчо до себе си също е много хубаво. И като размисли всичко това, той каза:
- Това, което обичам най-много на този свят, е Аз и Прасчо да дойдем да те видим и ти да ни кажеш: "Какво ще кажете за нещо малко?", и аз да кажа: "Не бих имал нищо против, а ти, Прасчо?", и вън да е ден за тананикане и птичките да пеят...

Из "Мечо Пух" на Алън Милн

Мечо Пух

Най-популярни фрази от Мечо Пух:

1. Колкото повече, толкова повече!
2. Има само едно нещо, което е по-хубаво от гърненце с мед… и това са две гърненца с мед.
3. Ако ти живееш сто години, аз искам да живея сто години без един ден, така че никога да не живея без теб.
4. Понякога седя и си мисля… а понякога просто си седя.
5. Отдавна, много отдавна - онзи ден...
6. Правописът ми е Колеблив. Добър правопис е, но се Колебае и буквите отиват на грешни места.
7. Пух: Какво трябва да... трябва?
8. Какво се подарява на някой, който иска всичко, а няма нищо?
9. Има дни, в които не е важно как се пише Втoрник.
10. Пуx? - Да, Прасчо. - Нищо, просто искам да съм сигурен, че те има, Пух!
11. Когато някой казва, че няма никой, значи има някой...
12. Всяко нещо струва друго нещо.
13. Когато не знаеш къде отиваш, винаги отиваш другаде...
14. Глупаво мое мече!
15. При все, че да ядеш мед това е много хубаво нещо, има един миг, точно преди да започнеш да ядеш, който е по- хубав.
16. Ще бъдем ли приятели завинаги? - попита Прасчо.- Дори и за по-дълго! - отговори Мечо Пух.
17. Името ми да не е Пух, ако не съм прав. А то е, значи съм прав.
18. Прасчо: - Знаеш ли, Пух. Мислех си…- Това е добър навик, Прасчо! - прекъсва го Мечо Пух.
19. Може да ме забележат, а може и да не ме забележат - с пчелите никога не се знае.
20. – Когато се събуждаш сутрин, Пух — каза Прасчо най-после, — какво си помисляш най-напред?— Какво ще има за закуска. А ти какво си помисляш, Прасчо?— Аз си мисля какво ли интересно нещо ще се случи днес.Мечо кимна замислено. — То е все същото! — каза той…
21. Не можеш да седиш в твоя ъгъл на гората, чакайки другите да дойдат при теб. Понякога трябва ти да ходиш при тях.

Мечо Пух седна под дървото, сложи глава между двете си лапи и започна да мисли: Преди всичко, това бръмчене значи нещо. Не може да има бръмчене само току-тъй, бръм… бръм… без да значи нещо. Щом има бръмчене, значи някой бръмчи. А единствената причина да издаваш такъв звук, доколкото знам, е защото си пчела. А единствената причина да си пчела, доколкото знам е да правиш мед! То се изправи развълнувано. А единствената причина да се прави мед е, за да мога да го изям!

Мечо Пух (Winnie the Pooh) е приказен герой от едноименните книги на английският писател Алън Александър Милн (Alan Alexander Milne)

Време

Има време за всяко нещо, И срок за всяка работа под небето:
Време за раждане, и време за умиране.Време за насаждане, и време за изкореняване насаденото.Време за убиване, и време за изцеляване.Време за събаряне, и време за градене.Време за плачене, и време за смеене.Време за жалеене, и време за ликуване.Време за разхвърляне на камъни, и време за събиране на камъни.Време за прегръщане, и време за въздържане от прегръщането.Време за търсене, и време за изгубване.Време за пазене, и време за хвърляне.Време за раздиране, и време за шиене.Време за мълчание, и време за говорене.Време за обичане и време за мразене.Време за война, и време за мир.
Еклесиаст, 3 глава

Истинските Неща в Живота - Джордж Гарлин

Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост ; широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко; купуваме повече, но се радваме на по-малко.
Имаме по-големи къщи и по-малки семейства; повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум; повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми повече медицина, но по-малко здраве.
Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко.Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.
Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща. но не и по-добри неща.
Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем по­вече, но научаваме по-малко. Планираме по­вече, но постигаме по-малко.
Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.
Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки.
Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократният морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло, както и на хапчетата, които правят всичко - възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни.
Време, в което има много на витрината, но малко в склада.
Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете „изтриване".
Запомнете, отделете повече време на тези, които обичате, защото те не са с вас завинаги. Запомнете - кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас. Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.
Запомнете и казвайте „Обичам те" на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. Запомнете и се дръжте за ръце, оценявайте моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас.
Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите, както и да споделяте всичко, което имате да си кажете.

Защото животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни.
От: Дж.Гарлин

Изминалата година

Ако се замислим за изминалата година и не се разплачем от радост или тъга, значи годината е била пропиляна!
Е, замислете се!

Откъс от сериала Али МакБийл