ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ...
Старецът разръчка въглените в камината, сложи един наръч сухи цепеници и огънят възкръсна като феникс. Алени б
агри обсипаха стаята. Дървета пукаха в такт с огнените пламъци, а те танцуваха по тавана преплетени в един див, победоносен танц.
Напук на лютата зимна вечер навън, в стаята беше топло и уютно. До камината имаше малка дървена масичка и един голям люлеещ се стол, а пред нея на пода, беше постлан един огромен, пухкав и мек килим.
По корида се чуха глухи стъпки, а миг след това вратата се отвори и се чу детски глас:
- Дядо, дядо разкажи ни приказка...

четвъртък, 6 октомври 2011 г.

Физика на Вярата

Ако Бог не съ­щес­тву­ва, жи­во­тът би бил аб­сур­ден. Той не би имал ни­то сми­съл, ни­то цен­ност, ни­то цел У. Крейг

Мрък­ва­ше. Вър­вях по дяс­на­та стра­на на Нев­ски прос­пект в по­со­ка към Адми­рал­тей­ство­то. Не­да­леч от До­ма на Кни­га­та за­бе­ля­зах го­ля­ма гру­па хо­ра в гра­дин­ка­та пред Ка­зан­ския Съ­бор. Те бур­но об­съж­да­ха не­що с вдиг­на­ти на­го­ре гла­ви, со­чей­ки с ръ­це към не­бе­то. Пре­ся­кох ули­ца­та и се приб­ли­жих.
— Къ­де? Къ­де? Не виж­дам! Не виж­дам! – пи­та­ха дру­ги. Една мла­да май­ка с мал­ка­та си дъще­рич­ка прив­ля­ко­ха вни­ма­ни­е­то ми. Мо­ми­чен­це­то, дър­пай­ки май­ка си за ръ­ка­та, со­че­ше към не­бе­то и ви­ка­ше:
— Ма­мо! Ма­мо! Виж! Ето, виж го!А май­ка­та раз­въл­ну­ва­но вър­те­ше гла­ва и със съл­зи в гла­са пов­та­ря­ше:
— Не виж­дам! Не виж­дам! Къ­де? Къ­де? Вдиг­нах гла­ва и из­вед­нъж ви­дях в не­бе­то ед­но голя­мо и доб­ро ли­це. То ни гле­да­ше та­ка, как­то си­гур­но Гъ­ли­вер е гле­дал стра­на­та Лили­пу­тия. Мно­го доб­ре се виж­да­ха очи­те, но­сът и ус­та­та. Че­ло­то и ску­ли­те ня­как­си се сли­ва­ха с ве­чер­но­то не­бе, раз­ли­ча­вай­ки се са­мо ле­ко по своя от­те­нък. Извед­нъж усе­тих ог­ром­на ра­дост да за­ли­ва сър­це­то ми. Чу­вах гла­са на ед­на от же­ни­те до мен: "Не виж­дам! Не виж­дам! Къ­де? Къ­де?" А от мо­е­то гър­ло се из­тръг­на ра­дос­тен вик: "А аз го виж­дам! Виж­дам го!" И в то­зи мо­мент из­вед­нъж срещ­нах пог­ле­да си с Не­го­ви­те го­ле­ми, доб­ри и кой знае за­що, кес­те­ня­ви очи. Ми­съл­та, че Той ме бе­ше за­бе­ля­зал, ме из­пъл­ни с та­ко­ва ог­ром­но щас­тие, че аз... се съ­бу­дих.
То­ва бе­ше сън. Но той ос­та­ви в мен не­заб­ра­ви­мо впе­чат­ле­ние. Дъл­го вре­ме се на­ми­рах под вли­я­ни­е­то на то­зи сън, до­ка­то един ден в мен въз­ник­на ми­съл­та: "Мо­же би то­ва не е слу­чай­но? Мо­же би аз зная и виж­дам, или мо­га да раз­бе­ра и ви­дя не­що та­ко­ва, ко­е­то не зна­ят и не виж­дат мно­зи­на от хо­ра­та око­ло мен? И аз, в ка­чес­тво­то си на учен, за­поч­нах да съ­би­рам све­де­ния за на­уч­ни раз­ра­бот­ки, пот­вър­жда­ва­щи, че Бог, Финият Свят, фи­ни­те чо­веш­ки те­ла, без­смър­ти­е­то на ду­ша­та съ­щес­тву­ват. За­ед­но със съп­ру­га ми, съ­що учен, ня­кол­ко го­ди­ни на­ред изу­ча­вах­ме на­лич­на­та ли­те­ра­ту­ра, на­ба­вях­ме си кни­ги, хо­дех­ме по биб­ли­о­те­ки, вник­вах­ме в су­хи­те и ос­къд­ни све­де­ния в об­лас­тта на на­уч­ни­те от­кри­тия. Бях­ме пот­ре­се­ни: ока­за се, че на­у­ка­та ве­че е нап­ред­на­ла из­клю­чи­тел­но мно­го в то­ва нап­рав­ле­ние.
Но бол­шин­ство­то от нас и до днес не зна­ят, че те­о­ре­тич­на­та фи­зи­ка ве­че е дос­тиг­на­ла до приз­на­ва­не­то на Бо­га, ус­пя­ла е да обяс­ни фе­но­ме­на на чо­веш­ко­то съз­на­ние и фе­но­ме­ни­те на па­рап­си­хо­ло­ги­я­та (та­ки­ва ка­то те­ле­па­ти­я­та, те­ле­ки­не­за­та, ле­ви­та­ци­я­та, те­ле­пор­та­ци­я­та и др.), пот­вър­ди­ла е съ­щес­тву­ва­не­то на Финия свят, фи­ни­те чо­веш­ки те­ла, пси­хич­на­та енер­гия и съв­сем се­ри­оз­но тър­си на­чи­ни да осъ­щес­тви кон­так­ти с ин­фор­ма­ци­он­но­то по­ле на Все­ле­на­та или със Съз­на­ни­е­то на Все­ле­на­та.
Всич­ко то­ва е ста­на­ло въз­мож­но въз ос­но­ва на но­ви­те на­уч­ни кон­цеп­ции за фи­зи­чес­кия ва­ку­ум и тор­си­он­ни­те по­ле­та. През пос­лед­ни­те де­сет го­ди­ни са нап­ра­ве­ни та­ки­ва от­кри­тия, ко­и­то до­веж­дат до смя­на на па­ра­диг­ма­та и ко­рен­но ще про­ме­нят, а ве­че и про­ме­нят на­шия све­тог­лед.
Сен­за­ци­он­ни­те фак­ти, раз­тър­сва­щи въ­об­ра­же­ни­е­то, от ед­на стра­на и но­ви­те на­уч­ни от­кри­тия – от дру­га, все по­ве­че сви­де­тел­стват за не­об­хо­ди­мос­тта от съ­юз меж­ду на­у­ка­та и ре­ли­ги­я­та. Та на­ли ре­ли­ги­я­та съ­дър­жа зна­ни­я­та на пред­ход­ни­те ци­ви­ли­за­ции, при­до­би­ти от тях в ре­зул­тат на из­след­ва­ния и то­ва са пре­ди вси­чко зна­ния за Бо­га и ду­ша­та. Но въз­мож­но ли е в съв­ре­мен­но­то тех­нологич­но об­щес­тво да има ис­кре­на вя­ра в съ­ществуване­то на ду­ша­та и Бо­га? Съв­ре­мен­ни­ят чо­век ед­ва ли би по­вяр­вал в при­каз­ки, на не­го му е по-близ­ка на­уч­на­та обос­нов­ка на вся­ко ед­но твър­де­ние. Дош­ло е ве­че времето, религиоз­ни­те зна­ния да бъ­дат ос­мис­ле­ни от по­зи­ци­я­та на съв­ре­мен­на­та на­у­ка.
Оказ­ва се, че на­уч­на­та кон­цеп­ция за фи­зи­чес­кия ва­ку­ум и те­о­ри­я­та на тор­си­он­ни­те полета са имен­но оне­зи зна­ния, ко­и­то не са дос­ти­га­ли за на­уч­но­то обяс­не­ние на Финия Свят, Съз­на­ни­е­то и пси­хо­фи­зич­ни­те фе­но­ме­ни. И до ден-дне­шен те­зи не­ве­ро­ят­ни на­уч­ни от­кри­тия са мал­ко из­вес­тни на ши­ро­кия кръг чи­та­те­ли. Све­де­ния за тях се пуб­ли­ку­ват ос­нов­но в спе­ци­а­ли­зи­ра­ни­те спи­са­ния и бро­шу­ри с ма­лък ти­раж. Ка­то пра­ви­ло, в тях ма­те­ри­а­ли­те са пред­ста­ве­ни на ези­ка на ма­те­ма­ти­ка­та и труд­но мо­гат да бъ­дат раз­бра­ни.
Оце­ня­вай­ки со­ци­ал­на­та зна­чи­мост на пос­лед­ни­те на­уч­ни от­кри­тия за жи­во­та на все­ки чо­век, ав­то­ри­те на кни­га­та са си пос­та­ви­ли за­да­ча­та да на­пи­шат дос­тъп­на за ши­ро­кия чи­та­тел кни­га за она­зи об­ласт в на­у­ка­та, ко­я­то би му по­мог­на­ла да се ори­ен­ти­ра в най-слож­ни­те въп­ро­си на би­ти­е­то, съз­на­ни­е­то, Финия Свят, цел­та и сми­съ­ла на жи­во­та, ду­шев­ни­те пре­жи­вя­ва­ния.
Ка­то илюс­тра­ция към на­уч­ни­те кон­цеп­ции, в кни­га­та са пуб­ли­ку­ва­ни из­клю­чи­тел­но ин­те­рес­ни ма­те­ри­а­ли на про­фе­сор Е. Мул­да­шев от тран­схи­ма­лай­ска­та му ек­спе­ди­ция, как­то и ня­кои сен­за­ци­он­ни дан­ни, до ко­и­то сти­га на­у­ка­та.
От: В. Тихоплав и Т.Тихоплав

Няма коментари:

Публикуване на коментар