ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ...
Старецът разръчка въглените в камината, сложи един наръч сухи цепеници и огънят възкръсна като феникс. Алени б
агри обсипаха стаята. Дървета пукаха в такт с огнените пламъци, а те танцуваха по тавана преплетени в един див, победоносен танц.
Напук на лютата зимна вечер навън, в стаята беше топло и уютно. До камината имаше малка дървена масичка и един голям люлеещ се стол, а пред нея на пода, беше постлан един огромен, пухкав и мек килим.
По корида се чуха глухи стъпки, а миг след това вратата се отвори и се чу детски глас:
- Дядо, дядо разкажи ни приказка...

понеделник, 26 септември 2011 г.

Краят на филмите

Не разбирах до сега, че нашите хладни, самодоволни думи могат да те наранят така. Бях научен много млад, от тези, които са били преди мен, да се страхувам и осъждам нещата, които не познавам. Има страх в сърцата на тези, които ще те променят. Страх от светлината, която блести от теб. Те не знаят, че светлината беше създадена от Бог, който ти е дал един брилянтен и красив цвят. И за тези, които биха те променили или пратили надалеч, трябва да останеш горд и да им кажеш: Аз бях пуснат на тази земя, такъв какъвто съм. Аз съм роден с моите специални благословии. Оставям ги да блестят и не ми пука. Аз бях пуснат на тази земя, такъв какъвто съм. Има завист в тези, които безразсъдно ви съдят, желаейки техните сърца да могат да обичат като вашите. Те не разбират, че могат да достигнат близо и да намерят цялата любов, възстановена прошка. И за тези, които ви осъдят с ярост и срам, трябва здраво да стъпиш на краката си и да обявиш: Аз бях пуснат на тази земя, такъв какъвто съм. Аз бях пуснат тук, да живея като негово създание, и аз знам, че съм обичан в целомъдрие и грях. Аз съм спокоен и доволен в собствената си кожа.Аз бях пуснат на тази земя, такъв какъвто съм. Аз съм роден с моите специални благословии. Оставям ги да блестят и не ми пука.А з бях пуснат на тази земя, такъв какъвто съм.
Откъс от филма: Were the World Mine

Няма коментари:

Публикуване на коментар