ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ...
Старецът разръчка въглените в камината, сложи един наръч сухи цепеници и огънят възкръсна като феникс. Алени б
агри обсипаха стаята. Дървета пукаха в такт с огнените пламъци, а те танцуваха по тавана преплетени в един див, победоносен танц.
Напук на лютата зимна вечер навън, в стаята беше топло и уютно. До камината имаше малка дървена масичка и един голям люлеещ се стол, а пред нея на пода, беше постлан един огромен, пухкав и мек килим.
По корида се чуха глухи стъпки, а миг след това вратата се отвори и се чу детски глас:
- Дядо, дядо разкажи ни приказка...

петък, 14 октомври 2011 г.

Спящата Красавица /Оригиналният текст/

Бележка на редактора:
Това е оригиналният текст на едноименната приказка за Шарл Перо. Съдържанието в нея е различно от популярният на всички нас сюжет на приказката, който може да не е подходящ за малки деца! Това е нецензурираната версия на Спящата Красавица! Приятно четене!
***
Имало едно време един крал и една кралица, които толкова страдали, че нямали дете, толкова страдали, че не може да се опише с думи. Обиколили всички целебни извори в света, молели се, покайвали се, постили - всичко опитали, но нищо не помогнало. Все пак най-накрая кралицата забременяла и родила момиченце. Направили богато кръщене. За кръстници на малката принцеса поканили всички феи, които успели да намерят по този край (открили седем). Смятали, че като я надари всяка от тях с по нещо, както било прието сред феите по онова време, принцесата ще притежава всички възможни съвършенства. След церемонията всички заедно се върнали в кралския дворец, където за феите била приготвена богата гощавка. Пред всяка от тях поставили великолепен комплект прибори: в кутия от масивно злато имало лъжица, вилица и нож от ковано злато, украсени с диаманти и рубини. Ала когато всички заемали местата си край масата, видели да влиза една стара фея, която не била поканена, тъй като повече от петдесет години вече живеела затворена в една кула и се смятало, че е умряла или омагьосана. Кралят наредил да и донесат прибори, нонямало как да и дадат кутия от масивно злато като на другите, тъй като били направени само седем заседемте феи. Старицата помислила, че я пренебрегват и промърморила през зъби някакви заплахи. Чула я една от младите феи, която седяла наблизо, и се уплашила, че може да направи лош дар на младата принцеса; ето защо, още щом станали от масата, тя отишла и се скрила зад една завеса, за да има последната дума и да се опита да поправи злото, което старицата би причинила. През това време феите започнали да поднасят даровете си на принцесата. Най-младата я орисала да е най-красивата на света, следващата - да има ангелски ум, третата - да прави всичко с възхитителна грация, четвъртата - да танцува безукорно, петата - да пее като славей, а шестата да владее до съвършенство всички музикални инструменти. Щом дошъл редът на старата фея, тя, тресейки глава по-скоро от ярост, отколкото от старост, предрекла на принцесата да си убоде ръката на вретено и да умре. Тази ужасяваща прокоба накарала околните да изтръпнат и те до един избухнали в сълзи. В този момент иззад завесата излязла младата фея и изрекла на висок глас следните думи:

- Успокойте се, кралю и кралице, вашата дъщеря няма да умре. Вярно е, че не съм достатъчно могъща, за да отменя напълно прокобата на по-старата фея. Принцесата ще се убоде на вретено; ала вместо да умре, тя само ще заспи дълбоко и сънят и ще трае сто години. След това един кралски син ще дойде и ще я събуди.

За да се опита да избегне предсказанието, кралят тутакси издал заповед, с която се забранявало да се преде с вретено и дори да се държи вретено вкъщи под заплаха от смъртно наказание.

Когато изминали петнадесет или шестнадесет години, кралят и кралицата заминали за едно отдалечено имение. Случило се така, че един ден като тичала из замъка и влизала от стая в стая, принцесата се изкачила чак до върха на една кула. Там в малка стаичка една добра старица седяла самотна и предяла къделата си. Тази женица дори не била чула за забраната на краля да се преде с вретено.

- Какво правите, добра ми жено? – попитала принцесата.

- Преда, хубаво дете - отговорила старицата, която не я познавала.

- Ах, колко е хубаво! - казала принцесата. - Как го правите? Дайте да видя дали и аз ще мога.

Дали защото била доста буйна, а и малко отнесена, дали защото такава била повелята на феите, ала още щом хванала вретеното, тя си убола ръката и паднала в несвяст. Старата женица завикала объркано за помощ. От всички страни се стекли хора, намокрили лицето на принцесата с вода, разхлабили връзките на корсажа й, поплеснали я по ръцете, разтрили слепоочията и нищо не помагало. Когато кралят се върнал и видял принцесата, си спомнил предсказанието на феите и решил, че това е трябвало да се случи, щом те са казали така; ето защо наредил да я преместят в най-хубавите покои на двореца върху легло, покрито с бродерии от сребро и злато. Тя била красива като ангел. Припадъкът не отнел живия цвят на лицето и: бузите и ярко розовеели, устните и били като корал; само очите и били затворени, но се чувало, че диша леко. По това си личало, че не е мъртва. Кралят заповядал да я оставят да спи спокойно, чак докато удари часът да се събуди. В това време добрата фея, която и спасила живота, като я обрекла да спи сто години, се намирала на дванадесет хиляди левги от там, в кралството Матакен. Тя обаче била предупредена на мига от едно джудже, което имало седем метрови чизми (това били чизми, с които на една крачка се изминавали седем левги). Феята тутакси потеглила и след час я видели да пристига с огнена каляска, теглена от дракони. Кралят отишъл да й подаде ръка при слизането. Тя одобрила всичко, което бил направил; ала тъй като била изключително предвидлива, си помислила, че когато дойде време принцесата да се събуди, тя сигурно ще се почувства много объркана, ако е съвсем сама в този стар замък. Та ето какво направила. Докоснала с пръчицата си всички, които се намирали в замъка (без краля и кралицата) - гувернантки, придворни дами, камериерки, благородници, войници, икономи, готвачи, помощник-готвачи, прислужници, стражи, гвардейци, лакеи и ратаи; докоснала също всички коне в конюшните заедно с конярите, кокошките по курниците и малкото кученце на принцесата, свито до нея в леглото. Щом ги докоснала, те всички заспали. Така щели да спят чак докато се събуди господарката им, за да са край нея и да и служат, когато и потрябват. Приспала дори яребиците по шишовете в огнището, както и огъня. Всичко това станало за миг феите не си губят времето. Тогава кралят и кралицата целунали скъпото си дете без да го събудят и напуснали замъка, като издали строга заповед никой да не се приближава до него. Това било излишно, тъй като за четвърт час около парка израснали толкова много големи и малки дървета, дънери и преплетени трънаци, че ни човек, ни звяр би могъл да премине през тях. Така от замъка се виждали само върховете на кулите, и то от доста далеч. Никой не се усъмнил, че и това било дело на феята, за да не могат разни любопитни да безпокоят принцесата, докато спи.

След сто години синът на краля, който царувал по тези места и който нямал роднинска връзка със спящата принцеса, дошъл наоколо на лов и се поинтересувал какви са тези кули, които се виждат от върха на едно високо и много старо дърво. Отговорили му това, което се носело като мълва. Едни казвали, че това е стар замък, обитаван от духове; други - че там магьосниците си правели сборище в събота вечер. Повечето твърдели, че в него живеел човекоядец, който отнасял там всички уловени деца, за да ги яде на спокойствие. Принцът вече не знаел на кого да вярва, когато се обадил един старец и му рекъл тъй:

- Принце, преди повече от петдесет години чух да разправят на баща ми, че в този замък се намира най-красивата принцеса на света, която трябва да спи сто години и че ще я събуди един кралски син, за когото е отредена.

При тези думи младият принц пламнал цял. Тутакси приел, че той трябва да сложи край на това тъй красиво приключение и воден от любов и жажда за слава, решил веднага да види на място за какво става дума. Едва пристъпил към леса, когато всички дървеса, дънери и трънаци се отдръпнали сами, за да му сторят път. Той поел по широката алея, в дъното на която се виждал замъка, и се запътил към него. Малко се изненадал, когато видял, че никой от хората му не успял да го последва, тъй като дърветата отново се доближили, щом преминал. Все пак продължил напред - един млад и влюбен принц е винаги смел. Стигнал пред замъка, където на пръв поглед всичко изглеждало ужасно: царяла страшна тишина, отвсякъде лъхало на смърт и било пълно с прострени на земята и сякаш бездиханни хора и животни. Въпреки това по румените лица и пъпчивите носове на швейцарските пазачи той лесно отгатнал, че те просто спят, а чашите им, където още имало по някоя капка вино, говорели, че са заспали пийвайки. Принцът прекосил големия двор, настлан с мрамор, изкачил стълбището и влязъл в стаята на стражите. Намерил ги строени в редица с пушки на рамо да хъркат гръмогласно. Преминал през няколко салона, пълни с благородници и дами, всички потънали в сън - едни прави, други седнали. Накрая стигнал до една стая, цялата в позлата, където на леглото с вдигнати отвсякъде завески съзрял най-красивата гледка, която очите му били виждали: принцеса на около петнадесет-шестнадесет години, чиято прелест греела с някакъв сияен и божествен блясък. Разтреперан, той се приближил и възхитено коленичил пред нея. Тогава, тъй като краят на магията настъпил, принцесата се събудила. Обърнала към него очи, още по-прекрасни, отколкото му се сторило преди, и му казала:

- Вие ли сте, принце? Доста се позабавихте.

Очарован от тези думи, а още повече от начина, по който били изречени, принцът не знаел как да изрази своята радост и благодарност. Уверил я, че я обича повече от самия себе си. Думите му били доста объркани, но така се харесали повече: по-малко красноречие, повече любов. Бил по-смутен и от нея и в това нямало нищо учудващо - тя все пак имала време да помисли какво ще му каже, понеже (макар приказката да не казва нищо по този въпрос) изглежда, че феята се погрижила да запълни дългия сънна принцесата с приятни видения. И ето че вече си говорели от четири часа, а още не си били казали и половината от това, което искали да си споделят.

През това време целият дворец се разбудил заедно с принцесата. Всеки се заел с работата си и тъй като останалите не били влюбени, умирали от глад. Придворната дама, нетърпелива като всички, побързала да съобщи високо пред принцесата, че трапезата е сложена. Принцът помогнал на принцесата да стане; тя била напълно облечена, и то великолепно; той обаче се въздържал да и каже, че е пременена като баба му - от това тя не губела от красотата си. Преминали в една зала с огледала, където прислугата на принцесата им поднесла вечеря. Цигулките и обоите свирели старинни, но прекрасни мелодии, нищо че от около сто години не ги изпълнявали вече; а след вечерята, без да се губи време, първосвещеникът ги венчал в параклиса на замъка и придворната дама спуснала завесите на леглото им. Спали малко, нали принцесата нямала особена нужда от сън, а още на разсъмване принцът си тръгнал, за да се върне в града, където баща му сигурно вече се тревожел за него. Принцът му казал, че се е изгубил в гората по време на лов и е пренощувал в къщурката на един въглищар, който го нагостил с черен хляб и сирене. Кралят-баща, който бил добър човек, му повярвал; но принцът не успял да заблуди напълно майка си и когато тя видяла, че той всеки ден ходи на лов и все намира извинение, за да прекара две-три нощи навън, се убедила, че става дума за любовно увлечение. Така повече от две години принцът живял с принцесата и тя му родила две деца. Момичето било наречено Зора, а момчето нарекли Ден, тъй като било по-хубаво и от сестра си. Кралицата неведнъж подричала на принца, че е време да се установи на едно място, като очаквала да и открие тайната си, но той не посмял. Въпреки че я обичал, се боял от нея, защото била от човекоядски род и кралят се оженил за нея единствено по сметка. Из двора се шепнело, че има канибалски наклонности и като види малки деца, с огромни усилия се сдържа да не се нахвърли върху тях. Ето защо принцът никога не се издал. Ала когато след две години кралят починал и той станал владетел, оповестил публично брака си и с големи почести тръгнал да доведе жена си, кралицата, в своя замък. Направили и великолепно посрещане в столичния град, където тя влязла заедно с двете си деца. Минало се време и кралят поел на война срещу съседа си, император Канталабют. Поверил управлението на кралството на кралицата-майка и и заръчал много да се грижи за жена му и за децата. Трябвало да остане цяло лято на бойното поле и още щом заминал, кралицата-майка изпратила снаха си и децата и в едно селско имение близо до гората. Там смятала на спокойствие да утоли ужасните си щения. След няколко дни ги последвала и една вечер казала на иконома си:

- Искам утре на вечеря да ми поднесеш малката Зора.

- Ах, Госпожо! - възкликнал икономът.

- Искам я - казала тя (с тон на човекоядка, изгладняла за свежа плът), - и я искам сготвена със сос Робер.

Бедният човечец, като видял, че с човекоядка шега не бива, взел големия си нож и се качил в стаята на малката Зора: по това време тя била четири годишна и засмяна се хвърлила на врата му, като го помолила да и даде бонбон. Той заплакал и изпуснал ножа. После отишъл на двора, заклал едно агънце и го сготвил с толкова вкусен сос, че господарката му го уверила, че никога не е опитвала нещо по-хубаво. В същото време занесъл малката Зора при жена си, за да я скрие в къщата им в дъното на двора. След осем дни злата кралица казала на иконома:

- Искам довечера да изям малкия Ден.

Той не отговорил нищо и решил да я изиграе както предния път. Отишъл да потърси малкия Ден и го намерил с камшиче в ръка да се сражава с една голяма маймуна, макар да нямал още три години. Занесъл го при жена си, за да го скрие заедно с малката Зора, а вместо него сготвил едно крехко козле, което извънредно много се усладило на човекоядката.

Дотук всичко вървяло много добре, ала една вечер злата кралица казала на иконома:

- Искам да ми сготвиш майка им със същия сос като децата.

Тогава вече горкият иконом се отчаял, че този път няма да успее да я заблуди. Младата кралица била на повече от двадесет години, без да броим стоте, които проспала: кожата и не била така крехка, нищо че била красива и бяла. Откъде да намери такова жилаво добиче из двора? Накрая, за да се спаси, решил да заколи кралицата и се запътил при нея с твърдото намерение този път да не отстъпва. Вдъхнал си войнственост и се качил в стаята и с меч в ръка. Все пак не искал да я нападне изневиделица, ето защо с много почит и предал каква заповед е получил.

- Изпълнете дълга си - му казала тя, протягайки шия, - подчинете се на получената заповед. Така ще ида при децата си, бедните ми дечица, които толкова обичах.

Тя си мислела, че са мъртви, откакто и ги отнели, без да и кажат нито дума.

- Не, не, Ваше величество - и казал разчувстван клетият иконом, - вие няма да умрете и отново ще видите скъпите си деца, но у дома, където ги скрих, а аз отново щеизмамя кралицата, като и поднеса вместо вас една млада сърна.

И той бързо я отвел в дома си, където я оставил да прегръща децата си и да ридае заедно с тях. После отишъл да осигури сърната, която кралицата- майка изяла на вечеря със същия апетит, с който би изяла младата си снаха. Тя била много доволна и се приготвила да каже на краля при завръщането му, че изгладнели вълци са разкъсали жена му и двете им деца.

Една вечер, когато се разхождала както обикновено из двора на замъка и душела за прясно месце, кралицата дочула откъм една изба плача на малкия Ден, когото майка му се канела да накаже, тъй като бил непослушен, а също и гласа на малката Зора, която се застъпвала за брат си. Човекоядката познала, че това са кралицата и нейните деца и така побесняла, загдето са я измамили, че заповядала с ужасен глас още на другата сутрин да приготвят сред двора огромен котел, пълен с жаби, пепелянки, разни змии и смоци И да хвърлят в него кралицата с двете й деца, иконома, жена му и прислужницата им. На заранта наредила да ги доведат с вързани отзад ръце. Довели ги и палачите вече се канели да ги хвърлят в котела, когато кралят, когото очаквали много по-късно, връхлетял с коня си в двора; бил избързал, за да пристигне по-скоро у дома. Крайно удивен от ужасната гледка, той запитал какво означава това. Никой не посмял да проговори и тогава човекоядката от яд, че плановете й: се провалят, сама се хвърлила в котела с главата напред и на мига била разкъсана от грозните гадини, които заповядала да сложат там. Кралят се наскърбил, тъй като тя му била майка. Ала красивата му жена и децата му скоро го утешили.

Автор: Шарл Перо 1628-1703
Превод: Мила Емилова
Издателство ПАН 2005, поредица Майстори на Приказката

2 коментара: